Ключови фрази
Делба * предаване на владение * установяване право на собственост * съсобственост * обезщетение за ползване * определяне на квоти * преюдициални въпроси в производството за делба


3
Р Е Ш Е Н И Е

№ 559

С. 13.01.2011


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение в публично заседание на 15 юни 2010 година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ц. гражданско дело № 5317/08 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Т. Ш. чрез неговия пълномощник адв. И. М., против решение № 1325 от 01.08.2008 г. по в.гр.д. № 751/08 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Пловдивския районен съд, постановено на 04.12.2007 г. по гр.д. № 2633/07 г., с което са отхвърлени предявените от Г. Т. Ш. против М. Л. П. и К. Н. П. иск за делба на недвижим имот, представляващ УПИ ХІХ-27 в кв. 7 по плана на[населено място], с площ от 500 кв.м., ведно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда, и иск за заплащане на обезщетение за ползуването на недвижимия имот, считано от датата на предявяване на иска до окончателното ликвидиране на съсобствеността. Жалбоподателят поддържа, че в нарушение на съществени процесуални правила въззивният съд не е спрял производството по делото до разрешаването на преюдициалния спор между страните за собственост на процесния имот и не е зачел силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 3780/03 г. на Пловдивския районен съд, постановено по иск по чл. 108 ЗС, с което ответниците М. и К. П. са осъдени да предадат на жалбоподателя владението върху ¼ ид. част от имота, предмет на иска за делба.
Ответниците по касация М. и К. П. не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба основания по чл. 281 ГПК, установи следното:
По делото не е било спорно, че процесният недвижим имот е бил собственост на Г. А. Т., поч. през 1957 г. и оставил за наследници съпруга М. И. Т.- поч. през 1983 г., и деца В. Г. Т., И. Г. Т. и Е. Г. Ш.- наследодателка на ищеца. През 1987 г. между наследниците на Г. Т. е извършена съдебна делба. С влязло в сила решение по гр.д. № 171/ 87 г. на Пловдивския окръжен съд процесният имот е възложен на основание чл. 288, ал.2 ГПК / отм./ в общ дял на сънаследниците И. Г. Т. и В. Г. Т.. В. Г. Т. е починал на 14.12.1991 г. и е наследен от своя брат И. Т. и сестра Е. Ш.. Последната е починала на 10.10.1997 г. и е оставила за наследници съпруг Т. Т. Ш., поч. на 25.01.2000 г. и син Г. Т. Ш. - ищеца по делото. Установено е също, че с нотариален акт № 111, т.VІ, нот. дело № 916/ 16.12.2002 г. на нотариус Е. З. И. Г. Т. е признат за собственик на целия имот на основание наследство, делба и давностно владение, а през 2003 г. го продал на ответниците М. Л. П. и К. Н. П..
Твърдението на ищеца е било, че по наследяване от своите родители Е. Ш. и Т. Ш. се легитимира като собственик на ¼ ид. част от имота.
За да отхвърли иска за делба въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал качеството си на съсобственик към момента на предявяване на иска. Изводът е мотивиран с това, че не е доказал, че праводателят на ответниците И. Т. не е придобил по давност правото на собственост върху неговата наследствена част.
С определение № 1122/ 08.10.2010 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречиво разрешаване на въпроса за разпределяне на доказателствената тежест между страните при оспорване на констативен нотариален акт за собственост.
С влязлото в сила решение № 48 от 09.04.2008 г. по гр.д. № 3780/03 г. на Пловдивския районен съд, поставено между същите страни, М. Л. П. и К. Н. П. са осъдени да предадат на ищеца владението върху 1/4 ид. част имота, като е прието, че след като констативния нотариален акт за собственост на техния праводател е бил оспорен, в тежест на ползуващия се от него е да докаже, че са били налице предпоставките за издаването му и че нотариалният акт отговаря на обективната действителност.
По поставения правен въпрос настоящият състав намира за правилна практиката, обективирана в обжалваното въззивно решение, която е съобразена и с трайната практика на ВКС. Констативният нотариален акт за собственост е официален свидетелствуващ документ и се ползува с формална доказателствена сила до установяване на неговата неистинност, като доказателствената тежест за това, с оглед разпоредбата на чл.154, ал.3 от ГПК / отм./ лежи върху страната, която го оспорва.
В производството пред въззивната инстанция по искане на жалбоподателя е било изискано и приложено като доказателство по делото гр.д. № 9304/03 г. по описа на Пловдивския районен съд, образувано по иск с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС, предявен от жалбоподателя Г. Ш. против И. Г. Т., М. Л. П. и К. Н. П.. От приложеното към това дело определение от 10.06.2003 г. по гр.д. № 3780/03 г. на Пловдивския районен съд е видно, че Г. Ш. е предявил с една искова молба при условията на обективно и пасивно субективно съединяване няколко иска: положителен установителен иск по чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./ за установяване правото му на собственост върху ¼ ид. част от УПИ ХІХ- 27 в кв.7 по плана на[населено място] и за отменяване по реда на чл. 431, ал.2 ГПК/ отм./ на констативен нотариален акт № № 111, т.VІ, нот. дело № 916/ 16.12.2002 г. на нотариус Е. З., иск с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС за изкупуване на ¾ ид. части от имота и за обезсилване на нотариалния акт за покупко- продажба, сключен между ответниците, както и иск с правно основание чл. 108 ЗС против ответниците М. и К. П.. С цитираното определение съдът е разделил производството по исковете с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС и чл. 108 ЗС, като производството по ревандикационния иск е продължило да се движи под номера на гр.д. № 3780/03 г., а по иска по чл. 33, ал.2 ЗС е образувано нова дело - приложеното към настоящото гр.д. № 9304/03 г. по описа на Пловдивския районен съд. Искането за прилагане на гр.д. № 9304/03 г. на Пловдивския районен съд е направено от жалбоподателя с цел да се установи дали въззивното решение № 338 от 08.02.2006 г. по гр.д. № 2294/04 г. на Пловдивския окръжен съд е влязло в сила в частта, с която нотариалният акт за продажба на имота, от който ответниците черпят права, бил обезсилен на основание чл. 431, ал.2 ГПК/ отм./ за 1/4 ид. част от продадения от И. Т. недвижим имот, в какъвто смисъл са били твърденията на ищеца. До приключване на устните състезания пред въззивният съд никоя от страните не е поискала спиране на делото до разрешаване на спора по чл. 108 ЗС. Независимо от това, след като е имало достатъчно данни, че между страните е налице висящ спор за собственост на недвижимия имот, предмет на делбата, въззивният съд е следвало да спре делбеното дело до приключване на спора по чл. 108 ЗС, който е преюдициален. Съществуващата връзка на преюдициалност между делата е отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по обусловеното дело, за която съдът следи служебно.
С оглед на изложеното въззивното решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на съществени процесуални правила и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд, при което бъде съобразено и влязлото в сила решение по гр.д. № 3780/03 г. на Пловдивския районен съд.
Водим от гореизложеното съдът


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯВА решение № 1325 от 01.08.2008 г. по в.гр.д. № 751/08 г. на Пловдивския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.




ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ :