7 Р Е Ш Е Н И Е № 68 гр. София, 27 май 2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и прокурора от ВКП М. МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 202 /2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод постъпила жалба от С. С. срещу въззивно решение № 193/05.02.2020 г., постановено по в.н.о.х.д. № 240/2019 г., по описа на Апелативен съд – Бургас. В жалбата се сочи наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК като се твърди, че наложените наказани са несправедливи, поради което се иска тяхното намаляване. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и пледира за нейното уважаване. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на въззивното решение. Подсъдимият С. С. е заявил писмено, че не желае да участва лично в съдебното заседание. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 207/02.07.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 537/ 2019 г., по описа на Окръжен съд – Бургас, подсъдимият С. В. С. е признат за виновен в това, че на 07.04.2018 г., около 23, 30 ч. в [населено място], обл. Бургас, по [улица]управлявал МПС - товарен автомобил марка „Пежо“, с номер на рама [банкова сметка], който номер отговаря на рег. [рег.номер на МПС] , нерегистрирано по надлежния ред съгласно Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г., поради което и на основание чл. 345, ал. 2, вр. с ал.1, вр. с чл. 58а, ал.1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца. Със същата присъда подсъдимият С. е признат за виновен в това, че по същото време и на същото място е дал подкуп – парична сума в размер на 100 лева на полицейски органи – М. Я., П. П., и В. П., за да не извършат действия по служба – да не му съставят акт за административно нарушение – управление на МПС без валидно издадено свидетелство за управление и на нерегистрирано по надлежния ред МПС - товарен автомобил марка „П.“ с номер на рама [банкова сметка], поради което и на основание чл. 304а, ал.1, вр. с чл. 304, ал.1, вр. с чл. 58а, ал.1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и четири месеца и „глоба“ в размер на 510 лева. На основание чл. 23, ал.1 от НК е определено едно общо наказание на подсъдимия като е постановено той да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и четири месеца при първоначален „строг“ режим и глоба в размер на 510 лева. На основание чл. 25, ал.1 от НК, вр. с чл. 23, ал.1 от НК окръжният съд е кумулирал така определеното общо наказание със санкцията, наложена на подс. С. С. по силата на одобрено споразумение по н.о.х.д. № 188/2018 г. по описа на РС – Чирпан, като е постановил той да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и четири месеца при първоначален „строг“ режим и глоба в размер на 510 лева, като е приспаднал изтърпяната част от наказанията по присъдите, предмет на групиране. На основание чл. 307а, вр. с чл. 304а, вр. 304 от НК с присъдата е отнет предметът на подкупа, като подсъдимият съобразно чл. 189, ал.3 от НПК е осъден да заплати разноските по делото. Служебният защитник на подс. С. обжалвал така постановената присъда пред Апелативен съд – Бургас с оплакване за явна несправедливост на наложените наказания. С обжалваното решение № 193/05.02.2020 г., постановено по в.н.о.х.д. № 240/2019 г., въззивният съд е изменил първоинстанционния съдебен акт, като преквалифицирал деянието от довършено престъпление в опит по чл. 304а, вр. с чл. 304, ал. 1, вр. с чл. 18, ал.1 от НК, а в останалата част го потвърдил. Подадената от подсъдимия С. касационна жалба е допустима, тъй като е депозирана в законоустановения срок, от страна, която има право на това и срещу акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл. 346, т.1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. На първо място следва да се посочи, че същите доводи в подкрепа на заявеното касационно основание са били предмет и на въззивната проверка. Претендира се от жалбоподателя, че въззивният съд не е съобразил признаването на вината, съдействието му за разкриването на обективната истина и изразеното от него съжаление за извършеното. Не било отчетено и тежкото положение на семейството му, което било основна причина за извършване на деянията. Въззивната инстанция не взела предвид и това, че престъпленията не са тежки умишлени и че стойността на подкупа е ниска, в сравнение с размера на минималната работна заплата за страната към инкриминирания период. В допълнение към жалбата се сочи, че преквалифицирането на деянието като довършен опит за подкуп изисквало намаляване на размера на наказанието. Следва да се отбележи, че всички възражения на касатора са намерили съответния обоснован отговор във въззивното решение, който изцяло се споделя от настоящия съдебен състав. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият е направил изявление, че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд е установил, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните по делото доказателствени източници, след което е обявил с определение, че при постановяване на присъдата ще се ползва от него и от подкрепящите го доказателства, без да събира нови такива. В съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК първоинстанционният съд е определил наказания малко над предвидените минимални размери за двете осъществени от подсъдимия престъпления, преценявайки, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като ги е редуцирал с една трета, съобразно нормата на чл. 58а, ал.1 от НК. Признаването на фактите по обвинението е необходимо условие за провеждане на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК, поради което неоснователно е искането на касатора за повторното му отчитане като смекчаващо отговорността /ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС/. От материалите по делото не може да се направи и извод за наличието на съществен принос на дееца за разкриване на обективната истина по делото, което да обуславя необходимостта от значително облекчаване на наказателната му отговорност. Въззивната инстанция подробно и задълбочено е обсъдила посочените обстоятелства, както и всички останали, относими към въпросите свързани с определяне на вида и размера на санкцията. Взела е предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства изразеното съжаление от подсъдимия и факта, че се грижи за три свои непълнолетни лица от жената, с която се намира във фактическо съжителство, макар да не ги е припознал по предвидения законов ред. Контролираният съд едновременно с това е съобразил като отегчаващи отговорността обстоятелства обремененото съдебно минало на дееца и многократното му санкциониране по административен ред, тежестта и степента на обществена опасност на конкретните деяния и упоритостта на подсъдимия при тяхното осъществяване. При това въззивният съд е достигнал до правилния извод, че изключително обремененото съдебно минало на дееца го характеризира като личност със завишена степен на обществена опасност. Подсъдимият е осъждан 16 пъти, за които са му налагани различни по размер наказания „лишаване от свобода“, повечето от които изтърпени ефективно. Две от осъжданията на дееца са за престъпления по чл. 343в, ал. 2 от НК- управление на МПС в едногодишен срок от наказването му за такова деяние по административен ред. Въззивната инстанция е съобразила тези обстоятелства, както и факта, че целта на предоставения на полицейските служители подкуп е свързана с нежеланието на подсъдимия да не му бъде съставян административен акт за това, че за пореден път управлява МПС без съответното свидетелство за управление. За нарушение от същия вид подсъдимият многократно е санкциониран по административен ред, включително и един час преди осъществяване на деянията, за които е ангажирана наказателната му отговорност по настоящото дело. Изложеното е дало основание на въззивния съд правилно да приеме, че деецът е с трайно установени престъпни навици и с явно изградена нагласа да не се съобразява с установените в страната правила. Неговата престъпна упоритост го характеризира като особено опасен за обществото индивид, който въпреки многократните опити от страна на правораздавателните органи, не е показал каквито и да било признаци за поправяне и превъзпитаване. Явна проява на нежеланието на подсъдимия да следва законовите правила е и оказаното от него корупционно въздействие върху полицейските служители с цел неизпълнение на служебните им задължения, свързани с констатиране на поредните административни нарушения, осъществени от него. В тази връзка по никакъв начин не може да бъде отчетен като извинителен мотивът на подсъдимия да извърши деянието / както се твърди в жалбата/ - да не му бъде отнето превозното средство, с което изхранвал семейството си. Посоченият мотив единствено обуславя правилността на изводите на предходните инстанции относно наличието на пряк умисъл на дееца да осъществи и двете престъпни прояви. Неоснователно е и твърдението на касатора за това, че преквалифицирането на деянието като довършен опит по чл. 304а, вр. с чл. 304, вр. с чл. 18, ал.1 от НК налагало определяне на по- нисък размер на наказанието. Настоящият съдебен състав намира за нужно да посочи, че въззивният съд неправилно е квалифицирал деянието като довършен опит по чл. 304а от НК. Наказателноправната квалификация на активния подкуп по чл. 304 от НК не се влияе и не се определя от волята или поведението на получаващия дара или облагата – изразено съгласие за приемане на дара, фактическото му получаване и т.н. Действително, между даването и приемането на дара или облагата е налице фактическа връзка, обусловена от характера на взаимоотношенията между двете страни на корупционното отношение – даващия и получаващия. Въпреки това се касае до юридически самостоятелни престъпни прояви, които са уредени от законодателя като две отделни престъпления – активен подкуп по чл. 304 от НК и пасивен подкуп по чл. 301 от НК, с различни субекти и изпълнителни деяния. Активният подкуп е довършен, когато дарът или облагата е предоставен във фактическата власт на длъжностното лице, като субектът изрично или мълчаливо иска от него да извърши конкретно действие или бездействие по служба или му ги предоставя загдето е извършил такова действие или е бездействал. При това, непосредствената цел на дееца при активния подкуп е да въздейства /да мотивира/ длъжностно лице, така че то да преустанови безкористното си изпълнение на службата. Следователно, щом деецът осъществи поведението си на мотивационно въздействие върху длъжностното лице, предоставяйки във фактическата му власт дара или облагата, която не му се следва, деянието е довършено, а не опит към такова. Опит при форма на изпълнителното деяние „даде“ по чл. 304а, вр. с чл. 304, ал.1 от НК ще е налице само когато не е завършен процеса на преустановяване на фактическата власт на дееца върху дара или облагата и предоставянето й на длъжностното лице, както и когато не е осъществено мотивационното въздействие върху длъжностното лице. В конкретния случай подс. С. ясно е заявил пред полицейските служители желанието си да не му съставят акт за административно нарушение / „Моля ви, не ми пишете актове, много ще ми станат“ и „ дай да измислим нещо, да не пишем актове“/, след което поставил две банкноти от по 50 лева в джоба от вътрешната страна на предната лява врата на полицейския автомобил. С тези си действия той ясно е заявил какво нарушение на служебните задължения желае да бъде извършено от полицейския орган, като е преустановил фактическата си власт върху дара и го е предоставил във властта на служителите. Тези негови действия са достатъчни, за да се приеме, че е осъществил довършено деяние по чл. 304а, вр. с чл. 304, ал.1 от НК. Не е необходимо каквото и да е било активно поведение от страна на полицейските служители – взимане на банкнотите, приемане чрез устно изявление, не съставяне на акта или други действия, тъй като те биха имали значение единствено за преценката на въпроса дали е осъществен и пасивен подкуп. Поради факта, че касационното производство е инициирано единствено по жалба на подсъдимия и че липсва касационен протест срещу тази част на въззивния съдебен акт /всъщност въззивната инстанция с решението си е уважила искането на прокурора за преквалифициране на деянието като довършен опит/, допуснатото нарушение не може да бъде отстранено от настоящия съдебен състав. От друга страна неправилното преквалифициране на деянието не е довело до корекция на наложеното наказание. Според настоящия съдебен състав то отговаря на всички изисквания, свързани със законоустановеност и справедливост на санкцията, поради което не следва да бъде изменяно в посока неговото намаляване, като постановеното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 193/05.02.2020 г., постановено по в.н.о.х.д. № 240/2019 г., по описа на Апелативен съд – Бургас. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.