Ключови фрази
Отмяна по молба на трето лице * отмяна по молба на трето лице

Р Е Ш Е Н И Е №60
гр. София, 25.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в публичното заседание на тринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Жанин Силдарева
Членове: Снежанка Николова
Геника Михайлова
при секретаря Даниела Цветкова Разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 7381 по описа за 2013 г.
Производството е по чл. 307 ГПК.
Постъпила е молба за отмяна на влязлото в сила решение № 255/ 29.10.2012 г. по гр. д. № 204/ 2012 г. по описа на Ловешки окръжен съд, с което след отмяна на решение № 57/ 09.03.2012 г. по гр. д. № 1137/ 2011 г. по описа на Троянски районен съд, въззивният е признал за установено по отношение на Д. С. К. ЕГН [ЕГН], че към момента на одобряване на действащата кадастрална карта на [населено място] със заповед № РД 18-58/ 04.09.2006 г. на изпълнителния директор на А. Р. Д. К. ЕГН [ЕГН] и С. М. Д. ЕГН [ЕГН] са собствениците на поземлен имот с площ от 572 кв. м. с кадастрален № 418, за който е отреден парцел ХІІ-418 в кв. 21 по кадастралния и регулационния план на [населено място], [община] заедно с построените в него сгради, съставляващ понастоящем УПИ с идентификатор 53707.504.273 с площ 529 кв. м. и граници: имоти с идентификатори 53707.504.395, 53707.504.386, 53707.504.272 и 53707. 504.274 и допуска на основание чл. 53, ал. 1, т. 1, пр. посл. ЗКИР поправка на грешка в действащата кадастрална карта на [населено място] чрез нанасяне на имотната граница между поземлен имот с идентификатор 537070.504.273 и поземлен имот с идентификатор 53707.504.274 с граници: имоти с идентификатори 53707.504.395; 53707.504.273; 53707.504.272 и 53707.504.275, по букви АБ, свързани с непрекъсната линия, означени със зелен цвят и координати на скица-приложение втори вариант към заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза (лист 41 от въззивното дело), представляваща неразделна част от решението. Молбата за отмяна обхваща и решение № 302/ 17.12.2012 г. по гр. д. № 204/ 2012 г, с което Ловешки окръжен съд е допълнил решение № 255/ 29.10.2012 г. по същото дело, като на основание чл. 537, ал. 1 ГПК е изменил констативен нотариален акт № 64/ 23.06.2011 г, т. 1, рег. № 2397, д. № 237/ 2011 г. на нотариус с рег. № 525 и район на действие Районен съд – [населено място] за собственост по давностно владение и наследство в частта относно поземления имот с идентификатор 53707.504.274 при описаните по-горе граници, като намалява площта на имота от 897 кв. м. на 852 кв. м. – с тези, на които ищците са признати за собствениците с основното решение.
Молителката Т. М. М. – К. иска отмяна на въззивното решение (основно и допълнително). Счита, че макар да не е била конституирана като ответник по приключилото дело, е обвързана от последиците на решението като съпруга на ответника Д. С. К., който по време на брак с молителката е признат за собственик по давностно владение и наследство с констативния нотариален акт, изменен на основание чл. 537, ал. 1 ГПК от въззивния съд като последица от уважения иск.
Ответниците по молбата С. М. Д. и Р. Д. К. правят отвод за нейната допустимост. Твърдят, че е подадена повече от три месеца след влизането на решението в сила. Евентуално я оспорват като неоснователна. Претендират разноски.
Върховният касационен съд като констатира, че въззивното решение е влязло в сила на 19.06.2013 г. и молбата за неговата отмяна е подадена на 18.09.2013 г, намира за спазен тримесечния срок по чл. 305 ГПК. За извода е без значение кога точно молителката е узнала за въззивното решение. Във всеки случай узнаването съвпада или следва датата, на която решението е влязло в сила и молбата за отмяна е в срок, дори той да се брои от 19.06.2013 г.
Върховният касационен съд не намира аргумент за просрочие и в становището на ответниците по молбата, че началото на срока е 29.10.2012 г. Това е датата, на която е обявено въззивното решение. Становището се базира на твърденията, че в решението въззивният съд погрешно е отбелязал то да подлежи на обжалване. Върховният касационен съд приема, че чл. 296 ГПК е нормата, която сочи кога решенията влизат в сила. В случая е осъществена хипотезата на чл. 296, т. 3, пр. 1 ГПК. С определение № 338/ 19.06. по гр. д. № 2753/ 2013 г. друг състав на Върховният касационен съд не е допуснал до разглеждане жалбата срещу въззивното решение. В пределите на извънредния способ за отмяна на влязлото в сила решение е недопустимо да се ревизира извода в определението по чл. 288 ГПК, че касационната жалба е имала за предмет обжалваемо решение.
Върховният касационен съд не приема, че молителката е обвързана от влязлото в сила решение независимо, че чрез него е разрешен вещноправен спор и тя е била в брак с ответника, включително към датата на съставения констативния нотариален акт, изменен с допълнителното въззивно решение. Д. К., ответник по приключилото дело, представя констативния нотариален акт, за да изключи активната материална легитимация на ищците по предявения иск в защита на собствеността и противопоставя своето право на собственост върху спорната част от имота. Въззивният съд е приел, че е неверен (несъответен на действителното положение) изводът на нотариуса, обективиран в констативния нотариалния акт от 23.06.2011 г, че на основание давностно владение и наследствено правоприемство Д. К. е собственик на частта от имота. Въззивният съд е изключил титулярството, защото: 1) Д. К. не може да придобие по наследствено правоприемство и договор за дарение право на собственост в обем, по-голям от този на неговите праводатели (наследодателят С. К. и дарителите) и 2) владението по давност на реална част от имота (спорната) в размер над притежаваните от праводателите на Д. К. права не осъществява оригинерно придобивно основание – 48-те кв. м. не отговарят на изискванията за самостоятелна обособимост на нов парцел (по аргумент от обратното на чл. 59 ЗТСУ (отм), а след неговата отмяна – на чл. 200 ЗУТ). Следователно ако и бракът на молителката с Д. К. да е сключен на 14.01.1998 г. (след настъпилото правоприемство на основание наследяване и дарение по отношение на съпруга на молителката) и преди 23.06.2011 г. (датата на констативния нотариален акт, съставен след брака) придобивното основание на чл. 79, ал. 1 ЗС за спорната част от имота е неосъществимо. Това означава, че тя е извън обектите съпружеска имуществена общност, легитимацията на молителката като необходим другар по приключилото дело е изключена и влязлото в сила решение, постановено по отношение на нейния съпруг, не я обвързва.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на молителката следва да бъдат поставени разноските, извършени от ответниците по молбата.
При тези мотиви Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. М. М. - К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], Област Л., [улица], за отмяна на влезлите в сила решения № 255/ 29.10.2012 г. (основно) и № 302/ 17.12.2012 г. (допълнително) по гр. д. № 204/ 2012 г. по описа на Ловешки окръжен съд.
ОСЪЖДА Т. М. М. - К. да плати на С. М. Д. ЕГН [ЕГН] и на Р. Д. К. ЕГН [ЕГН], двете с адрес [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 400 лв. (по 200 лв. на всяка една).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.