1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 104 София, 24.06.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№5871 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. В. З. срещу решение №3364/13.05.14г. по в.гр.д.№10063/13г. на Софийски градски съд в частта по предявения иск по чл.30, ал.1 ЗН.
Жалбоподателят поддържа, че решението по иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, с което е завишено със сумата от 7,50лв. намалението на едно от оспорените завещателни разпореждания, е процесуално недопустимо, тъй като в тази част не е имало въззивна жалба. Освен това недопустимо въззивният съд присъдил на ответницата допълнителна сума по чл.36, ал.1 ЗН в размер на 77 653лв., въпреки че по въпроса за размера на възмездяването също не е имало жалба. По този начин положението на жалбоподателя се влошило. Решението на Софийски градски съд е и неправилно, тъй като с него не е преодоляно противоречието в диспозитива на първоинстанционното решение, изразяващо се в това, че завещанието на един от имотите е намалено в дробна част, а същевременно е постановено връщането на този имот изцяло в наследството. Неправилно били определени и разноските по делото.
Ответникът в производството В. И. Д. оспорва жалбата. Счита, че въззивното решение е допустимо и правилно.
С определение №30 от 16.01.2015г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпрос, формулиран от жалбоподателя по следния начин: „Когато претенцията по чл.30, ал.1 ЗН на наследника с право на запазена част е уважена, след като по реда на чл.31 ЗН е определен размерът на запазената и разполагаемата част в наследството, и когато въз основа на всичко това съдът е приложил разпоредбата на чл.36, ал.1 ЗН, постановявайки всички имоти да се върнат изцяло в наследството, от материалноправногледна точка възможно ли е едновременно с това атакуваното завещателно разпореждане да бъде намалено по реда на чл.32, вр.чл.34 ЗН само спрямо един от недвижимите имоти, предмет на завета”. Съставът на ВКС е приел, че в по-общ вид въпросът се състои в това дали е възможно възстановяването на запазената част да се извърши чрез съвместното прилагане на способите по чл.32-34 и чл.36 ЗН.
По посочения въпрос настоящият състав приема следното:
С иска по чл.30, ал.1 ЗН се цели възстановяване на запазената част от наследството, когато тя е накърнена с безвъзмездни разпореждания на наследодателя – дарения или завещания. Когато прецени, че този иск е основателен, съдът пристъпва към извършване на намалението на безвъзмездните разпореждания по правилата на чл.32-чл.36 ЗН.
Общият принцип, на който са основани разпоредбите на чл.32 – чл.36 ЗН, е получаването в натура на запазената част от наследството, съответно – задържане в натура на разполагаемата част. Когато в резултат на уважаването на иска по чл.30, ал.1 ЗН се наложи частично отменяване на завещание или дарение по отношение на една неделима вещ, възможностите са две – или намалението да се извърши в дробна част, само по правилата на чл.32-34 ЗС, при което ще възникне съсобственост между ищеца и ответника, или прилагане правилата на чл.36, ал.1 или ал.2 ЗН, които целят избягването на съсобствеността, а оттам и на последващата делба на вещта. Едновременното намаление в дробна част и връщане на същата вещ в наследството е недопустимо, тъй като това би довело до противоречив диспозитив.
Разпоредбите на чл.36, ал.1 и ал.2 ЗН уреждат начина на намаляване на завет или дарение на неделим недвижим имот. След извършване на съпоставка между стойността на имота и стойността на разполагаемата част се решава дали този имот да се върне в наследството или да бъде задържан от заветника или надарения. Целта на текстовете е да се избегне извършване на намалението чрез отделяне на идеална част от имота и създаването на съсобственост между ищеца и ответника, а оттам и евентуалната публична продан на имота.
В теорията и в съдебната практика са изразени разбирания, че чл.36 ЗН има предвид случаите, при които наследодателят е направил завещание или дарение само на един недвижим имот. В този смисъл „Система на българското наследствено право” от 1939г. на проф. П. В., стр.409, коментар под линия, както и решение №3/1932г. на Върховния касационен съд, І ГО, цитирано в Сборник съдебна практика със съставител Г. Ц., книга ІV, 1931-1932г., т.4537. И двете становища са изразени по повод тълкуването и прилагането на чл.111 от „З. за наследството” от 1889г. /отм./, който е със сходно съдържание като действащия понастоящем чл.36 Закон за наследството от 1949г. Същевременно, още при действието на отменения закон, са оформени становища в теорията и в съдебната практика, че чл.111 ЗН /сега чл.36 ЗН/ намира приложение и когато наследодателят е оставил повече от едно завещание. В този смисъл е същият коментар от проф.В. в цитираното съчинение, както и мнението му, изразено в „Запазената част от наследството”, издателство „С.” 1994г., стр.100; а също и решение №120 от 17.02.1936г. по гр.д.№649/1933г. на ВКС, ІІІ ГО, поместено в Сборник „Решения и определения на ВКС”, том І 1936г. на Държавно книгоиздателство на Министерство на правосъдието, стр.185 и решение №161/1950г. на І ГО, цитирано в „Българско наследствено право” на Х. Т., ДИ „Наука и изкуство” 1956г., стр.117.
Настоящият състав се присъединява към разбирането, че чл.36 ЗН се прилага съответно и в случаи, при които наследодателят е направил безвъзмездни разпореждания с повече от един недвижим имот. Когато наследодателят е завещал на едно лице няколко недвижими имота и от тях могат да се обособят по правилата на чл.36 ЗН реални дялове, които да съответстват на запазената и на разполагаемата част, ще се достигне до съвместното прилагане на чл.34 ЗН и чл.36 ЗН. Заветникът ще може да избере по реда на чл.34 ЗН поредността, в която да се извърши намалението на отделните завети, а ако се наложи частично намаление на някой от тях, то ще стане не в дробна част, а по правилата на чл.36 ЗН, когато това е възможно. При съобразяване на поредността по чл.34 ЗН, за заветника ще се отделят имоти, чиято стойност не надхвърля с повече от ¼ стойността на разполагаемата част /или сбора от разполагаемата и запазената част/, а останалите имоти /или част от тях, съответстващи на запазената част само на ищеца/ ще се върнат в наследството. Ако в полза на заветника е направено и дарение от същия наследодател, неговата стойност също следва да се отчете при съпоставката, която се извършва по чл.36 ЗН.
По съществото на касационната жалба:
С решение №ІІ-61-180 от 27.12.2012г. по гр.д.№25828/11г. на Софийски районен съд са намалени по реда на чл.30 и сл. ЗН завещателните разпореждания по завещанието от 31.03.06г., направено от Л. А. З. в полза на нейната внучка В. И. Д., както следва: по отношение на всички движими вещи, описани в завещанието; по отношение на завещаната ½ ид.част от три имота в [населено място]; по отношение на завещаната ½ ид.част от вила в [населено място], кв.Б. и по отношение на „34038/266 300 идеални части имот в С. на стойност 34038 лв., като целият имот е на стойност 266 300лв”. Постановено е всички завещани недвижими имоти, включително и целият имот в [населено място], да останат изцяло в наследството. Ищецът И. В. З. е осъден да заплати на основание чл.36, ал.1 ЗН на заветника В. И. Д. сумата от 102 190лв. На основание чл.37 ЗН е отменена извършената от В. Д. в полза на Л. Н. продажба на имота в [населено място] до размер на 34038/266300 ид.части и И. З. е осъден да заплати на Л. Н. сумата от 34 038лв.
Първоинстанционният съд е приел, че ищецът е син и единствен наследник на завещателката Л. З., а ответницата В. Д. е негова дъщеря. Приел е, че с извършеното завещание е накърнена запазената част на ищеца от наследството на неговата майка. В наследството, освен завещаните имоти, се включва и другата ½ ид.част от трите имота в [населено място], както и сумата от 362 лв. Съдът е формирал маса по чл.31 ЗН, като в нея е включил и извършеното от завещателката дарение в полза на ответницата Д. на ½ ид.част от апартамент в [населено място], [улица]. Изчислил е, че стойността на масата по чл.31 ЗН е 626 747лв., размерът на запазената част на ищеца е ½, т.е. 313 554лв., колкото е и разполагаемата част на завещателката. Паричната сума от 362 лв. и ½ от трите имота в Т. на обща стойност 50530 лв. изчерпват наследството, но те не са достатъчни за попълване на запазената част на И. З.. Затова съдът е пристъпил към възстановяването и, като е съобразил по реда на чл.34 ЗН избора на заветницата в каква поредност да се извърши намаляването на отделните завещателни разпореждания. Първо е пристъпил към намаляване завещанието на движимите вещи на стойност 3047лв., след това – завещанието на ½ ид.част на трите имота в [населено място] на стойност 50550лв.; после - на ½ ид.част от вилната сграда в Б. на стойност 175 000лв и на последно място – на 34038/266300 ид.ч. от имота в С.. E. с това е пристъпил към разсъждения по чл.36, ал.1 ЗН - приел е, че стойността на завещаните имоти надхвърля с повече от ¼ разполагаемата част, поради което те следва да бъдат върнати изцяло в наследството, като е постановил и съответен диспозитив в този смисъл, както и диспозитив за възмездяване на заветницата с пари, изчислени от първоинстанционния съд в размер на 102 190лв. По иска с правно основание чл.37 ЗН е отменил извършената от заветницата продажба на имота в [населено място] до размер на 34038/266300 ид.части.
Въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е подадена само от ищеца И. З.. Той е обжалвал решението по чл.30 ЗН с оплаквания, че след като имотът в [населено място] е върнат изцяло в наследството, то и завещателното разпореждане по отношение на този имот следва да бъде отменено изцяло, а не само за 34038/266300 ид.части от имота. Решението по чл.37 ЗН е обжалвано със същите оплаквания, като е поискано продажбата на имота в С. да бъде отменена изцяло, а не само за идеална част.
С обжалваното в настоящото производство решение №3364/13.05.14г. по гр.д.№10063/13г. на СГС въззивният съд е приел, че сумата, която не достига за попълване на запазената част на ищеца и следва да се вземе от имота в [населено място], не е 34038лв., а 34045,50лв., поради което е намалил завещателното разпореждане за този имот с още 7, 50 лв. Проверил е и сумата, която ищецът дължи на ответницата В. Д. на основание чл.36, ал.1 ЗН поради връщане на всички завещани имоти в наследството и е приел, че тя е не 102 190лв., колкото е присъдил районният съд, а 179 843лв., поради което е присъдил разликата от 77 653лв. Намерил е, че постановеният диспозитив по чл.37 ЗН не съответства на решението по чл.30, ал.1 ЗН, с което имотът в С. се връща изцяло в наследството и е отстранил това несъответствие, като е отменил изцяло продажбата на имота. Отменил е първоинстанционното решение и в частта, с която И. З. е осъден да заплати на ответницата Л. Н. сума в размер на 34038лв., като е приел, че той няма задължения към това лице.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че въззивното решение е недопустимо. Искът по чл.30, ал.1 ЗН е един, като в разпоредбите на чл.32 – чл.36 ЗН са дадени правила за начина на уважаването му при различните хипотези, които биха могли да възникнат с оглед обстоятелствата по различните дела. Не съществува отделен иск по чл.36 ЗН, съответно диспозитивът, с който имотът е върнат в наследството като резултат от прилагането на чл.36 ЗН не е самостоятелен и след като се обжалва решението по чл.30, ал1 ЗН, не може да влезе в сила и този диспозитив по чл.36 ЗН. След като е бил сезиран с жалба срещу решението на първата инстанция по иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, въззивният съд е имал правомощието да разгледа тази жалба и да направи свои изводи относно начините на възстановяване на запазената част и дължимото парично уравнение, като решението му по тези въпроси е в рамките на жалбата и не е недопустимо.
Основателно е другото оплакване – че при уважаване на иска по чл.30, ал.1 ЗН спрямо имота в С. се е стигнало до противоречие между отделните части на постановения диспозитив и това противоречие не е отстранено от въззивния съд. От една страна е постановено, че завещателното разпореждане за имота в С. се намалява в дробна част – 34038/266300 ид.части, т.е. 34038 лв. от общо 266 300лв., а от друга страна – че този имот остава изцяло в наследството, т.е. излиза от патримониума на ответницата В. Д. и се връща в патримотиума на ищеца И. З.. Такова противоречие не може да съществува и следва да бъде преодоляно с настоящото решение.
С оглед дадения отговор на поставения правен въпрос, спорът следва да се разреши при прилагането на чл.36, ал.1 ЗН, като завещаните имоти се разделят в две групи, съответстващи максимално на запазената част /при отчитане и на наличните имоти в наследството/ и на разполагаемата част /при отчитане на дарението на ½ ид.част от апартамент в [населено място], което не е предмет на предявения иск по чл.30, ал.1 ЗН/. Всяка от страните по иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН следва да получи отделни имоти, без създаване на съсобственост между тях. В групата на имотите, които следва да бъдат върнати в наследството след направения избор по чл.34 ЗН, са движимите вещи на стойност 3047лв.; 1/2 идеална част от трите имота в [населено място] на стойност 50550лв. и ½ ид.част от вилната сграда в Б. на стойност 175000 лв. или общо имоти на стойност 228597лв. Заедно с останалите имоти в наследството на стойност 50892лв. /парична сума от 362 лв. и другата ½ от трите имота в Т. на обща стойност 50530лв./ се получава сбор от 279 489лв., който максимално съответства на стойността на запазената част от наследството в размер на 313 554лв. Последният завещан имот в „С.”, който е на стойност 266 300лв., заедно с дарението на стойност 81 300лв., извършено приживе от наследодателката З. в полза на ответницата Д., е в общ размер на 347 600лв. Тези две безвъзмездни разпореждания в полза на В. Д. не надхвърлят с повече от ¼ разполагаемата част от наследството /313534 + 313554: 4 = 391937,5лв./, поради което последният от завещаните имоти – имотът в „С.” на стойност 266 300лв. следва да се задължи изцяло от заветницата В. З., вместо да се създава съсобственост върху него при квоти 34038/266300 за ищеца и 232262 /266300 за ответницата. На основание чл.36, ал.1, изр.2 ЗН ответницата Д. следва да възмезди ищеца за сумата, която не му достига за възстановяване на запазената част от наследството - 34038лв., като тя се приведе в съответствие със стойността и по време на намалението /чл.36, ал.1, изр.2 ЗН/, а именно 26356 лв. /При стойност на имота в размер на 266300лв. към момента на откриване на наследството недостигът е 34038лв., а при стойност от 206 200лв. към момента на намалението недостигът е 26356 лв./.
По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени в частта по иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН и спорът да се разреши съобразно изводите на настоящата инстанция.
С оглед изхода на делото, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 2980лв., от които държавна такса в размер на 80лв. и адвокатско възнаграждение от 2900лв.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №3364/13.05.14г. по в.гр.д.№10063/13г. на Софийски градски съд и решение №ІІ-61-180 от 27.12.2012г. по гр.д.№25828/11г. на Софийски районен съд в обжалваната част по иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН и вместо тях постановява:
НАМАЛЯВА на основание чл.30, ал.1, вр. чл.34 ЗН завещанието от 31.03.06г. на Л. А. З., б.ж. на [населено място], починала на 10.08.2010г., оставено в полза на нейната внучка В. И. Д. от [населено място], ЖК „Х. Д., [жилищен адрес] вх.”В”, ет.2, ап.5, като на основание чл.34 и чл.36 ЗН връща в наследството следните имоти: движими вещи на стойност 3047лв., намиращи се в сграда в [населено място], кв.Б., [улица]: градинарски инструменти – кирки – 2бр.; лопати – 2бр.; мотика, маркуч, трион и брадва; на първи етаж: кухненски бюфет, бял боядисан, хладилник „Мраз” /малък/, готварска печка на въглища, електрическа готварска печка, дървено легло, маса за хранене, 2бр. столове, 2 бр. табуретки, голяма библиотека с витрина, холна маса с 6 бр. столове от масивно дърво с дърворезба, 3 бр. фотьойли, малка кръгла дървена масичка, правоъгълна дървена холна масичка, тапициран ъгъл, барче с витрина, шкаф – бар без витрина, ниски шкафчета под ъгъл – 3 бр., голяма печка на дърва, витрина библиотека, стар жакардов килим; на втори етаж: две стари ъглови спални, две нощни шкафчета, трикрилен гардероб, двукрилен гардероб, отоплителна печка на твърдо гориво, крачна шевна машина „С.”, движими вещи, преместени от апартамент на [улица]: три броя гоблена „В.” – „Сънят на овчарчето”; „Трубадур” и „Щастливото завръщане”, бюфет- витрина, нисък трикрилен бюфет, барче, холна маса, холна маса с 12 бр. столове, малка кръгла масичка, диван с облегалка без тапицерия, стар скрин с 4 чекмеджета, стар ръчно изработен избелял и повреден персийски килим, тоалетка от дърво, комод за бельо, четвъртита средноголяма маса, стара ел.печка А.; ½ /една втора/ идеална част от три имота в [населено място]: ПИ с идентификатор 74403.81.2 по КК на [населено място], с площ от 5097 кв.м., представляващ пасище-мера в местността „Калето”; ПИ с идентификатор 74403.81.3 по КК на [населено място], с площ от 1783 кв.м., представляващ пасище-мера в местността „Калето”; ПИ с идентификатор 74403.81.4 по КК на [населено място], с площ от 2473 кв.м., представляващ пасище-мера в местността „Калето”, на обща стойност 50550 кв.м. и ½ /една втора/ ид.част от масивна двуетажна жилищна сграда в [населено място],[жк], [улица], състояща се от приземен етаж с площ от 43 кв.м.: гараж, мазе, кухня, тоалетна и коридор; първи етаж с площ от 50 кв.м.: хол, кухня с кухненска ниша, баня-тоалетна и коридор, ведно с външна тераса от 15 кв.м.; втори етаж с площ от 63кв.м.: две спални с преддверие, баня-тоалетна, антре и покрита тераса, представляваща имот с идентификатор 68134.1939.371.1, построена в имот с идентификатор 68134.1939.371 с площ от 1405 кв.м., при граници: ПИ с идентификатори 68134.1939.1088, 68134.1939.366, 68134.1939.1097 и 68134.1939.370 по КК на [населено място], на стойност 175 000лв.
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на И. В. З. от наследството на неговата майка Л. А. З. върху описаните по-горе имоти.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.36, ал.1, изр.2 ЗН заветницата В. И. Д. от [населено място], ЖК „Х. Д., [жилищен адрес] вх.”В”, ет.2, ап.5 да задържи следния недвижим имот: Н. с площ от 4 392 кв.м., находяща се в [населено място], район „О. Купел”,[жк], местност „С.”, представляваща имот №088069 по картата на землището, при съседи: имот №088038; имот №000211, имот №088062 и имот 088068.
ОСЪЖДА В. И. Д. от [населено място], ЖК „Х. Д., [жилищен адрес] вх.”В”, ет.2, ап.5 да заплати на основание чл.36, ал.1, изр.2 ЗН на И. В. З. от [населено място], [улица] сумата от 26356 лв.
ОСЪЖДА В. И. Д. от [населено място], ЖК „Х. Д., [жилищен адрес] вх.”В”, ет.2, ап.5 да заплати на И. В. З. от [населено място], [улица] сумата от 2980лв. разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2
|