Р Е Ш Е Н И Е № 96 гр. София, 26.06.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесет и пети април двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.д. № 2010/2013 година. Производството е по чл. 307 във вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по молба на П. Ф. Д. чрез пълномощника му, адвокат В. В. Т. за отмяна на влязлото в сила решение от 15.11.2012 г. по гр. дело № 5510/2012 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ – б въззивен състав. Ответникът [фирма], [населено място] не е подал отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК. Третото лице [фирма], [населено място] не е взело становище по молбата. Върховният касационен съд, /ВКС/, гражданска колегия /ГК/, състав на трето отделение /ІІІ о./, за да се произнесе взе предвид следното: Предмет на молбата за отмяна е цитираното решение в частта, с която Софийски градски съд /СГС/ е отменил решението от 13.01.2012 г. по гр. дело № 56875/2010 г. на Софийски районен съд, ІІ гражданско отделение, 71 състав в частта, с която искът за главницата е отхвърлен за периода месец май 2007 г. – месец април 2009 г. в размер на 2621.60 лв., в частта, с която искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за периода 01.07.2007 г. – 08.04.2010 г. в размер на 720 лв., както и в частта, с която в полза на П. Ф. Д. са присъдени разноски над 489.52 лв. и вместо него е постановил друго, с което е уважил исковете на [фирма], [населено място] против П. Ф. Д., както следва: на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК е признал за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 2621.60 лв., неизплатена топлинна енергия, доставена му за периода, месец май 2007 г. – месец април 2009 г.; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признал за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 720 лв., обезщетение за забава на главницата за периода 01.07.2007 г. – 08.04.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.06.2010 г. до изплащането; осъдил е ответника да заплати на ищеца разноски пред двете инстанции в размер общо на сумата 596.14 лв. За да постанови този резултат СГС е приел, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на § 42 /отм./ ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/ и като такъв се намира в облигационно правоотношение с ищеца. Решаващият състав се е позовал на неоспорен списък на етажните собственици към протокола на етажната собственост от 12.03.2002 г., в който П. Д. се е подписал, като собственик на апартамент № 57, както и на списъци с подписи на абонатите за периода 2007 г – 2009 г., относно показания на измервателните уреди в апартаментите им. Размерът на неизплатената топлинна енергия е определен от съда чрез съдебно – техническа експертиза в размер на сумата 3575.43 лв., като искът е приет за основателен за сумата 2621.60 лв. за период от месец май 2007 г. до месец април 2009 г. с оглед уважаване на възражението за изтекла давност за вземанията преди месец май 2007 г. Предвид този размер на главницата е определен и размера на лихвата за забава. Молителят иска отмяна на решението в посочената част на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Същият поддържа, че е налице ново обстоятелство – копие от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 33, том Х, дело № 1438/1981 г., издаден от Е.Б., нотариус при Софийски районен съд, от което било видно, че не молителят, а трети на спора лица имали отношение към собствеността на процесния имот. Изложено е освен това, че този нотариален акт е от 16.04.1981 г., съществувал е преди образуването на делото срещу молителя и не е бил приобщен към делото. В молбата за отмяна е посочено, че след справка по партидата, на която се води абонатния номер на процесния апартамент при [фирма], [населено място], П. Д. получил копие от цитирания нотариален акт, като представя и копие от удостоверение на Агенцията по вписванията относно вписванията, отбелязванията и заличаванията за периода от 06.12.2002 г. до 05.12.2012 г. на негово име във връзка с недвижими имоти в [населено място] в подкрепа на твърденията си, че нямал отношение към задълженията на трети лица, живеещи на процесния адрес. Молбата е процесуално допустима, своевременно подадена от надлежна страна, ответник по иска в първоинстанционното производство и въззиваем в производството по чл. 258 ГПК срещу съдебен акт, чиято отмяна може да се иска по реда на чл. 307 ГПК, както и при наличието на правен интерес да се иска отмяна на цитираното решение в посочената по – горе част. Разгледана по същество същата молба е неоснователна, тъй като с представените писмени доказателства, молителят не е установил наличието на регламентирания в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК фактически състав. За да е осъществен фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК представените писмени доказателства трябва да имат характеристиката на новооткрити, да са от съществено значение за решаване на делото, да не са били известни на страната. За да са нови по смисъла на цитираната норма обстоятелствата трябва да не са включвани във фактическия материал по делото, както и да не са нововъзникнали. Същото се отнася и до подкрепящите ги писмени доказателства, които следва да са относими към факти, възникнали преди приключване на делото. Наличието на новооткрити юридически или доказателствени факти би имало съществено значение за решаване на делото, когато включването им в доказателствения материал би обусловило други изводи на съда относно предмета на спорното материално право. Обстоятелствата, на които се позовава молителят не притежават посочената характеристика. Представеното копие от нотариален акт, цитиран по – горе обективира продажба на апартамент № 57, находящ се в блок № 40 – а, вход „А”, ХV етаж в[жк], подробно описан в нотариалния акт, по която продавач е Л. М. А., а купувач е неговата сестра Е. М. Б., заплатила продажната цена в размер на сумата 4000 лв., получена от продавача напълно в брой. Описаният нотариален акт не би релевирал други изводи на съда относно предмета на спорното материално право, тъй като въззивната инстанция е обосновала имуществената отговорност на ответника по исковете с качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на § 42 /отм./ ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/, което обуславя и съществуването на облигационно правоотношение между страните. Потребител на топлинна енергия в жилище, което е топлоснабден от ищцовото дружество имот е не само собственика, но и лицето, което е ползувател на същия имот. От значение е и обстоятелството, че посочения нотариален акт е издаден на 16.04.1981 г., като липсват данни за притежаване на собствеността от посочения в него приобретател към процесния период, продължително отдалечен във времето от момента на придобиване на собствеността. Копието от посоченото по – горе удостоверение на Агенцията по вписванията също така не би обусловило други изводи относно предмета на спорното материално право, тъй като отразява вписани на името на ответника по исковете други имоти, с което не се променят решаващите изводи на въззивната инстанция за съществуването на договорноправна връзка между страните относно ползването на топлинна енергия за процесния апартамент пред исковия период, произтичаща от установеното по делото за въззиваемия качеството на потребител на топлинна енергия. Липсва и другата кумулативно изискуема предпоставка за признаване характеристиката на представените копия от нотариален акт и удостоверение, като новооткрити доказателства – да е налице обективна невъзможност за молителя да се снабди с тези документи. Реализираната от страната възможност, снабдяване с въпросните копия от цитираните документи, с оглед подаване на молбата за отмяна е съществувала и при висящността на делото в съдебните инстанции. Видно от изложеното в молбата не са обосновани, а също така и не са установени в настоящето извънинстанционно производство обстоятелства, пораждащи обективна невъзможност за молителя да се снабди с тези доказателства. Непредставянето на същите доказателства е резултат на непроявена процесуална активност. Доводите за превратно тълкуване на събраните по делото доказателства, както и за невзимане предвид на всички доказателства от въззивния съд са общи оплаквания за неправилност на постановеното от него решение, които не са относими към фактическия състав по чл.303, ал.1, т. 1 ГПК, както и към останалите фактически състави по чл.303, ал. 1 ГПК. Предвид тези съображения се налага извода, че не е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на цитирания по – горе съдебен акт в атакуваната част, поради което молбата следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Ф. Д. за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение от 15.11.2012 г. по гр. дело № 5510/2012 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ – б въззивен състав в частта, с която Софийски градски съд се е произнесъл по исковете на [фирма], [населено място] против П. Ф. Д. по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК за признаване за установено, че П. Ф. Д. дължи на [фирма], [населено място] сумата 2621.60 лв., неизплатена топлинна енергия, доставена му за периода, месец май 2007 г. – месец април 2009 г., по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че П. Ф. Д. дължи на [фирма], [населено място] сумата 720 лв., обезщетение за забава на главницата за периода 01.07.2007 г. – 08.04.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.06.2010 г. до изплащането, както и в частта, с която е осъдил П. Ф. Д. да заплати на [фирма], [населено място] разноски пред Софийски районен съд и Софийски градски съд в размер общо на сумата 596.14 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: