4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №. 782 София,. 09.11.2010 година Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на трети ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при участието на секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева ч.т.дело № 127/2009г. Производство по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Ц. Ц., подадена в лично качество и като управител на [фирма] срещу определение № 721 от 25.11.2008 г. по ч.гр.д.№ 4198/2008 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 22.07.2008 г. по гр.д.№ 19080/2008 г. на Софийски районен съд, 63 състав. С последното е разпоредено длъжниците [фирма] и И. Ц. Ц. солидарно да заплатят на кредитора И. Я. С. по запис на заповед с дата на издаване 06.01.2008 г. сумата 26 000 лв. и е постановено да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417, т.9 ГПК. Жалбоподателите поддържат, че материалноправният въпрос дали при едновремеменно съдържащи се в записа на заповед уговорки, че сумата е платима “срещу представянето на този запис на заповед, без разноски и протест”, и е “ с падеж 01.03.2008 г.” следва да се счита, че записът е платим на посочената като падеж дата, или за да бъде искано плащане по същия трябва да бъде изпълнена и другата поставена в ефекта уговорка, който въпрос е от съществено значение за изхода на спора и по който липсва съдебна практика - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба И. Я. С. не е изразил становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страната, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е редовна. Въззивният съд потвърдил разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на Запис на заповед от 06.01.2008 г. по съображения, че менителничният ефект е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците. Във връзка с възражението им, че същият е предявим без протест и без разноски, но същият не е бил предяввяван за плащане, доколкото посочената като такава в записа на заповед съвпада с датата на издаването му съдът приел същите за неоснователни, като се позовал на ТР № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, според което предявяването е условие за запазване само правата срещу регресно отговорните лица, както и начин на определяне падежа на задължението, когато той е определен съобразно чл.486, ал.1, т.1 и 2 във вр. с чл.537 ТЗ, но в конкретния случай падежът на процесния менителничен ефект е на конкретно определен ден, длъжници по него са издателят и авалистът, поради което без правно значение е дали той е бил предявен. Следователно посоченият от жалбоподателите материалноправен въпрос валиден ли е запис на заповед с оглед изискването по чл. 535, т. 3 ТЗ, когато съдържа падеж определена дата, както и израза, че е "платим при предявяване" е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Служебно е известно на състава противоречивото разрешаване на формулирания от частните жалбоподатели въпрос - Определение № 146 от 23.03.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 125/2009 г., I т.о., което обосновава допустимостта на касационното обжалване, но на основание селективния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Частната жалба е основателна. Незаконосъобразно с обжалваното определение е прието, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна. Строго формалният режим за валидност на менителничния ефект, установен от закона, включително за определяне на падежа налага извода, че в записа на заповед падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване. Съгласно чл.486 от ТЗ падежът на менителницата, респ. на записа на заповед по силата на препращащата разпоредба на чл.537 може да бъде определен на предявяване; на определен срок след предявяването; на определен срок след издаването и на определен ден. С ал.2 от цитирания текст законодателят е прогласил за нищожна менителница, която е издадена с падежи, определени по начин, различен от изчерпателно изброените, както и на такава с последователни падежи. В случая падежът в записа на заповед не е определен по предвидения в чл.486 от ТЗ начин. От една страна като дата на падеж е посочен денят 01.03.2008 г., а същевременно съдържа и текст, според който “срещу представяне (има се предвид предявяване) на този запис на заповед без разноски и протест” ще се заплати сумата 26 000 лв. Следователно записът на заповед няма валидно определен падеж, съгласно чл. 486, ал. 1 ТЗ, същият е нищожен, съгласно чл. 486, ал. 2 ТЗ и не е годно изпълнително основание. По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното определение е незаконосъобразно, което налага то да се отмени, както и оставеното с него разпореждане, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, основано на чл.417, т.9 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 417, т. 9 във вр. с чл. 418 от ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 721 от 25.11.2008 г. по ч.гр.д.№ 4198/2008 г. на Софийски градски съд. ОТМЕНЯВА определение № 721 от 25.11.2008 г. по ч.гр.д.№ 4198/2008 г. на Софийски градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯВА разпореждане от 22.07.2008 г. по гр.д.№ 19080/2008 г. на Софийски районен съд, 63 състав за издаване за Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по подадено от И. Я. С. заявление, с която е разпоредено посочените като длъжници [фирма] и И. Ц. Ц. солидарно да му заплатят сумата 26 000 лв., като обезсилва издаденият въз основа на нея изпълнителен лист от 22.07.2009 г. година по гр. дело № 19080/2008 година по описа на Софийски районен съд, 63 състав. ОТХВЪРЛЯ заявлението на И. Я. С. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист против [фирма] и И. Ц. Ц. по запис на заповед с дата на издаване 06.01.2008 г. за сумата 26 000 лв Определението е окончателно ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: