Р Е Ш Е Н И Е № 234 гр.София , 20 юли 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Ивайло Симов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 626/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационни жалби,депозирани от защитника на подсъдимия И. В. Д.-адв.В. и от частните обвинители Т. И. П. и К. И. В., чрез повереника им адв.П., срещу решение №14 от 02.02.2015 г., постановено по внохд №461/2014 г. по описа на Апелативен съд- Пловдив, на основание чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Основното оплакване в жалбата на подсъдимия се свързва с неправилност в изводите на апелативния съд за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като са посочени и конкретни разпоредби от ЗДвП /чл.113 ал.2 т.т.1,2 и 4 от ЗДвП/, за които се твърди ,че са били нарушени от него. В тази връзка се посочва, че като не е отчел обстоятелството, че вина за настъпилия съставомерен резултат има и пешеходеца, решаващите съдебни инстанции са наложили едно несправедливо, завишено по размер наказание. Моли се да бъде изменено съдебното решение, като бъде намален размера на наложеното наказание лишаване от свобода. В жалбата си частните обвинители Т. П. и К. В. изразяват недоволство от размера на наложените на подсъдимия наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС, който считат за занижен и несъответен на тежестта на извършеното престъпление и съдебното минало на подсъдимия. Моли се да бъде изменено решението на въззивния съд и да бъде увеличен размера на наказанията лишаване от свобода и лишаване от право да се управлява МПС. По делото е постъпил отговор на касационната жалба, депозиран от повереника на частния обвинител З. П. А.-адв.М., в който се застъпва становище за правилност във фактическите изводи на въззивния съд, че пострадалият не е извършвал ремонтни действия по товарната композиция, която при движение на заден ход го е ударила, в резултат на което е настъпила смъртта му ,както и относно извода на съда ,че липсва съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. Моли се да бъде потвърдено решението на Апелативен съд-Пловдив, като правилно, постановено в съответствие с материалния и процесуален закон, а жалбата на подсъдимия да бъде отхвърлена, като неоснователна. В съдебното заседание пред ВКС жалбоподателят и подсъдим по делото И. Д., както и неговия защитник-адв.В. , редовно призовани, не се явяват. Постъпила е молба-становище от адв.В., в която се моли да бъде уважена жалбата на подсъдимия Д. по изложените в нея съображения и с направените искания. Повереникът на частните обвинители и жалбоподатели Т. П. и К. В.-адв.П. поддържа изцяло касационната жалба, като счита, че при определяне размера на наказанието, което подсъдимият следва да понесе, решаващите съдилища не са отчели в пълнота степента на обществената опасност на деянието,както и факта ,че подсъдимият грубо е нарушил правилата за движение по пътищата. Изразява несъгласие с тезата на подсъдимия за наличието на съпричиняване на съставомерния резултат от страна на пострадалия. Посочва ,че наказанието, което би следвало да бъде наложено на И. Д., е поне три години лишаване от свобода. Повереникът на частния обвинител З. А.-адв.М. моли да бъде оставена без уважение касационната жалба на подсъдимия и да бъде постановено решение, с което да бъде потвърден съдебния акт на апелативния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура моли да бъде оставена без уважение касационната жалба на подсъдимия. Счита, че въззивната инстанция е подходила прекалено либерално по отношение на наказанието лишаване от правоуправление, намалявайки го от четири на две години и шест месеца, поради което моли да бъде върнато делото за ново разглеждане, с оглед увеличаване на наказанието. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №73 от 06.10.2014 г.,постановена по нохд №1130/2014 г., Пловдивски окръжен съд е признал подсъдимия И. В. Д. за виновен в това, че на 08.02.2014 г. на път ІІ-86 №20 в местността „име”, /област/, при управление на МПС-товарен автомобил „марка” с рег. [рег.номер на МПС] с прикачено полуремарке с рег. [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И. К. В.,поради което и на основание чл.343 ал.1 б. „в” във вр.с чл.342 ал.1 и чл.58а ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален „общ” режим, в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.343г от НК подсъдимият Д. е лишен от право да управлява МПС за срок от четири години. В тежест на подсъдимия са били възложени и направените по делото разноски, както и разноските, сторени от частните обвинители. По въззивни жалби на подсъдимия и частните обвинители Т. П., К. В. и З. А., пред Пловдивски апелативен съд е било образувано внохд №461/14 г.,приключило с решение №14 от 02.02.2015 г.,с което е изменена първоинстанционната присъда, като е намален размера на наложеното на подсъдимия Д. на основание чл.343г от НК наказание лишаване от право да управлява МПС от четири години на две години и шест месеца.В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Въззивният съдебен състав в съответствие с правомощията си е проверил изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, констатирал е, че производството пред първоинстанционния съд е съобразено с процесуалния закон при избрания от подсъдимия ред за решаване на делото-чл.371 т.2 от НПК; че за признатите от него факти са събрани достатъчно подкрепящи ги доказателства, от които са изведени фактическите изводи, въз основа на които са направени законосъобразни правни заключения. Релевираната в касационната жалба претенция на подсъдимия и защитата му за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия И. В., не може да бъде споделена. Съгласно описаните в обвинителния акт факти, самопризнати от подсъдимия, пострадалото лице се е намирало зад задната част на полуремаркето на товарния автомобил, в момента, в който И. Д. е започнал да маневрира на заден ход, при все ,че той не е разполагал с видимост назад и не е осигурил човек, който да сигнализира за опасности . При това положение, не може да се твърди, че пострадалият В. е нарушил разпоредбата на чл.113 ал.2 от ЗДвП, изрично препращаща към ал.1 т.1,2 и 4.И това е така, тъй като цитираната разпоредба регламентира поведението на пешеходците при пресичане на платното за движение извън определените за това места, но тогава когато пешеходците пресичат пред фронта на превозното средство, обстоятелство, изводимо от съдържанието на т.1 на чл.113 ал.1 от ЗДвП- а именно, че пешеходците следва да се съобразяват с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение. Отразеното в Комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза ,че пострадалият е бил в „опасна близост” до товарната композиция в момента на потеглянето й на заден ход ,освен ,че не е сред самопризнатите от подсъдимия и отразени в обвинителния акт факти /посочен е в експертизата като една от причините от техническа гледна точка за настъпването на произшествието/, не сочи и на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като, както правилно е отбелязал и въззивният съд, не очертава виновно нарушение на правила за движение по пътищата. По-нататък, определеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на три години /след редукцията по чл.58 а ал.1 от НК- две години/ отговаря на обществената опасност на деянието и на дееца. За престъплението по чл.343 ал.1 б. „в” от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от две до шест години. Доколкото производството пред първата инстанция е протекло по реда на гл.ХХVІІ, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, съдът на основание чл.373 ал.2 от НПК е длъжен при постановяване на осъдителна присъда да определи наказанието при условията на чл.58а от НК, като съгласно ал.4 на чл.58а от НК, в случаите, когато едновременно са налице условията на ал.1 и условията на чл.55 НК , съдът прилага само чл.55 , ако е по-благоприятен за дееца. В настоящият казус обаче, както правилно са преценили решаващите съдилища, не са налице основания за приложението на чл.55 от НК, тъй като не се установяват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най- лекото, предвидено в закона за това престъпление наказание се явява несъразмерно тежко. Касационният съд приема, че не са налице основания, налагащи промяна на размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, нито в посока неговото намаляване , нито пък на увеличаването му. Основният довод ,обосноваващ искането за намаляване на наказанието, е за съпричиняване на съставомерния резултат от страна на пострадалия, обстоятелство, което, както беше посочено и по-горе, не се констатира. Доводът пък , чрез който се обосновава претенцията на частното обвинение за увеличаване на наказанието лишаване от свобода, е степента на обществена опасност на деянието и грубите нарушения на правилата за движение по пътищата , допуснати от И. Д.. На л.7 от решението на апелативния съд са изложени споделящи се от касационната инстанция принципни съображения, свързани с обществената опасност на деянието по чл.343 ал.1 б. „в” от НК , а именно, че степента на обществената опасност е съобразена от законодателя при регламентиране на санкционните последици за извършителите на този състав на престъпление. Що се отнася до степента на обществената опасност на конкретното деяние, то тя се определя на базата на броя и вида допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата и спецификите на конкретния случай , като настоящият казус не разкрива по-висока степен на обществена опасност от обичайната за този вид престъпления. Допуснато е нарушение единствено на правилата за движение назад- чл.40 от ЗДвП, което запълва бланкета на наказателно правната норма по чл.343 от НК и обосновава съставомерност на деянието, като не са налице други нарушения, които да завишават тежестта на конкретната проява. Обстоятелството, че произшествието е станало в тъмната част на денонощието / на което се позовава частното обвинение ,в подкрепа на тезата си/, е ирелевантно, тъй като водачът на товарната композиция, поради нейните конструктивни характеристики, принципно не е имал видимост непосредствено зад задната част на полуремаркето, и това е без оглед осветеността. Все във връзка преценка на тежестта на извършеното, от значение се явява и обстоятелството,че престъплението е извършено при по-леката от двете форми на непредпазливост , а именно небрежност. По-нататък не се констатират неотчетени от решаващата съдебна инстанция смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства,които да налагат преоценка на размера на наказанието лишаване от свобода , което подсъдимият следва да понесе. В заключение, наложеното наказание от три години лишаване от свобода, редуцирано на две години ,при първоначален „общ” режим, е справедливо и адекватно на целите по чл.36 от НК. На следващо място, не са налице основания и за увеличаване размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС.Апелативната инстанция ,намалявайки това наказание от четири на две години и шест месеца, е изложила убедителни съображения, свързани с поведението на подсъдимия като водач на МПС /за 18 години правоспособност, същият има издадени три Наказателни постановления за нарушения на ЗДвП, две от които с голяма давност-1998 г.и 2006 г./, което поведение не носи белезите на системност, упоритост или трайно изградено незачитане на установените правила за движение по пътищата. Впрочем по отношение искането за увеличаване на коментираното наказание, в жалбата липсват конкретни съображения, които да бъдат предмет на обсъждане. Като не намери да е налице основанието по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, касационната инстанция счете, че атакувания съдебен акт следва да бъде оставен в сила, а жалбите на подсъдимия и частните обвинители-без уважение. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №14 от 02.02.2015 г.,постановено по внохд №461/2014 г. по описа на Пловдивски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/