5 Р Е Ш Е Н И Е № 60242 Гр. София, 07 февруари 2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МИХОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА с участието на прокурора ТОМА КОМОВ като разгледа докладваното от съдия Грозданова к.д. № 983/2021 година по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство по чл. 346, т. 1 НПК е второ по ред и е образувано по подадената от защитника на подс. И. М. З. – адв. Х. Р., жалба срещу решение № 149/11.05.2021 година по в.н.о.х.д. № 95/2021 година на Софийския апелативен съд. С него е изменена присъда № 22/29.05.2019 година по н.о.х.д. № 1/2018 година на Софийския окръжен съд като наложеното на подс. З. наказание за престъплението по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК е намалено на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК от три години лишаване от свобода на две години и десет месеца лишаване от свобода, отменено е приложението на чл. 66, ал. 1 НК, постановено е наказанието да бъде изтърпяно при първоначален „Общ“ режим и е намалено наложеното на основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК наказание лишаване от право да управлява МПС от шест години на пет години и десет месеца. В касационната жалба са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК, но са изложени само съображения за явна несправедливост на наложеното наказание поради неправилния според касатора отказ на въззивния съд да приложи чл. 66, ал. 1 НК. Формулирани са две алтернативни искания – за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд или за неговото изменение, като ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода бъде заменено с условно с продължителност на изпитателния срок по преценка на касационната инстанция. В съдебно заседание подс. З. и защитникът му – адв. Р., поддържат касационната жалба и изложените в нея съображения за несправедливост на наказанието. Като първо измежду алтернативните искания посочват искането за изменение на въззивното решение. Считат, че Софийският апелативен съд неправилно е приел, че с решението от 21.01.2021 година по касационно наказателно дело № 396/2020 година ВКС е дал задължителни указания да не се прилага чл. 66, ал. 1 НК и молят ефективното наказание да бъде заменено с условно, дори и лишаването от свобода да не бъде намалено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Частните обвинители В. П., А. П., Х. П., Е. П., не се явяват, а повереницитие им – адв. Д. и адв. Д. считат касационната жалба за неоснователна и молят да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Прокурорът от ВКП също изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че в нея не се съдържат аргументи в подкрепа на заявените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, наложените кумулативно на подсъдимия З. наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС не са явно несправедливи, биха помогнали за поправянето на подсъдимия и за реализиране на целите на генералната превенция, поради което не са налице основания за тяхното смекчаване, както и за прилагането на чл. 66, ал. 1 НК. В последната си дума подсъдимият З. моли „за всичко друго, но не и в затвора“. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 350, ал. 2 НПК, от надлежно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на касационен контрол на основание чл. 346, т. 1 НПК, но е неоснователна, по следните съображения: Проверяваното въззивно решение е второ по ред, след като по касационна жалба на частните обвинители В. П., А. П., Х. П., Е. П. с решение № 127/21.01.2021 година по н.д. № 396/2020 година на ВКС, ІІІ н.о., е било отменено решение № 25/22.01.2020 година по в.н.о.х.д № 1096/2019 година на САС, потвърждаващо първоинстанционната присъда № 22/29.05.2019 година по н.о.х.д № 1/2018 година на Софийския окръжен съд. С нея подс. З. бил признат за виновен и наказан по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б "б", пр. 1, вр. чл. 343, ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК с три години лишаване от свобода, условно, с петгодишен изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 НК и лишен на основание чл. 37, ал. 1, т. 7 НК от право да управлява МПС за срок от шест години за това, че на 20.08.2015 година, около 13:45 часа на автомагистрала „Хемус“, в зоната на километър 38+300 метра, върху виадукта „Бебреш“, с посока на движение от [населено място] към [населено място], при управление на тежкотоварна композиция – влекач, марка „М. 1844 А.“ с рег. [рег.номер на МПС] , с прикачено полуремарке, марка „Шмитц“ с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на П. П. и средна телесна повреда на В. П., изразяваща се в трайно затрудняване на движението на десния горен крайник. С решението № 127/21.01.2021 година по н.д. № 396/2020 година ВКС е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на САС на две основания - по чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК - за отстраняване на допуснатите от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 314, ал. 1, чл. 348, ал. 3, т. 2 и чл. 339, ал. 2 НПК, свързани с липсата на реален, ефективен и цялостен инстанционнен контрол на правилността на първоинстанционната присъда, на съдебна оценка на установените по делото факти и обстоятелства, свързани с обективните характеристики на деянието и вината на подс. З., както и на отговор на всички доводи на частните обвинители за явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание и по чл. 354, ал. 3, т. 1 НПК - за увеличаване на наказанието на подс. З., защото наложеното от Софийския окръжен съд и потвърдено от САС условно наказание от 3 години лишаване от свобода с 5 годишен изпитателен срок е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК, тъй като е определено в нарушение на чл. 35, ал. 3 НК, чл. 54, ал. 1 НК и чл. 36, ал. 1 НК. Указанията на касационната инстанция за правилното приложение на закона във връзка с индивидуализацията на наказанието са задължителни не само за въззивния съд, а и за този състав на върховната инстанция, който не би могъл да ги преразгледа след като при новото разглеждане на делото не са събирани доказателства, въз основа на които да се установени нови фактически положения. За престъплението по чл. 343, ал. 4 НК, за което подс. З. е признат за виновен, е предвидено наказание със специален минимум три години лишаване от свобода. Изпълнението на указанието на ВКС за увеличаване на първоначално определеното с присъдата наказание само по себе си изключва приложението на чл. 66, ал. 1 НК, тъй като в този случай няма да е налице първата от предпоставките за условно осъждане – на дееца да е наложено наказание до три години лишаване от свобода. Затова правилно Софийският апелативен съд е разчел указанията на касационната инстанция в смисъл, че следва да индивидуализира наказанието на подсъдимия З. въз основа на установените и неоспорени от страните факти по делото, след преценка степента на обществена опасност на деянието и на дееца, без да прилага чл. 66, ал. 1 НК (л. 2 от мотивите). С контролираното решение въззивният съд е отстранил констатираните съществени нарушения на процесуалните правила, след което е намалил наложеното от първоинстанционния съд наказание на подс. З. от три години на две години и десет месеца лишаване от свобода, прилагайки на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, отменил е приложението на чл. 66, ал. 1 НК, е определил наказанието да бъде изтърпяно при първоначален „Общ“ режим и е редуцирал продължителността на наказанието „лишаване от право да управлява МПС на пет години и десет месеца. Така индивидуализираното наказание не е явно несправедливо. Изложените от защитника-касатор съображения в подкрепа на претендираната явна несправедливост на наказанието вече са били предмет на обсъждане в първото касационно производство и са свързани единствено с личността на подсъдимия, съответно с неговата лична степен на обществена опасност и потенциална поправимост. При липсата на протест или жалба от частните обвинители, наложеното наказание и ефективното му изтърпяване се явява адекватно на конкретната степен на обществена опасност на деянието на подсъдимия З. и е съобразено с целите на наказанието по чл. 36, ал. 1 НК По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 149/11.05.2021 година по в.н.о.х.д. № 95/2021 година на Софийския апелативен съд Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.