Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       №64        София, 15.06.2010 год.     В   ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в открито съдебно заседание на десети май  през две хиляди и десета година в състав:                                                             Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА                                                       Членове:  ДАРИЯ ПРОДАНОВА                                                                        ТОТКА КАЛЧЕВА   при участието на секретаря Кр. Атанасова като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 667 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от Н. С. Т. от с. Р., общ. Петрич чрез процесуалния му пълномощник срещу въззивно решение № 930/25.02.2009 г. по в. гр. д. № 1077/2008 г. на Окръжен съд, гр. Б. в частта, с която след отмяна на постановеното от Районен съд, гр. П. решение № 180/06.08.2008 г. по гр. д. № 295/2006 г., жалбоподателят е бил осъден да заплати на ЗД ”Б” АД, гр. С. сумата 1050,70 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение до размер на пазарната оценка на нанесените вреди върху м. п. с., собственост на “М” ООД гр. С., ведно със законната лихва и разноските по делото. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон – чл. 402 ТЗ /отм./ и чл. 45 ЗЗД, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според жалбоподателя, в тежест на ищеца “Б” АД е било установяване на фактическия състав на предявения иск по чл. 402 ТЗ /отм./, като въззивната инстанция необосновано е приела, че всички елементи от този фактически състав са налице. Поддържа се, че в разрез с чл. 395 ТЗ /отм./ съдът приел, че процесният договор за застраховка е действителен, въпреки че не e подписан от посоченото в него застраховано лице. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор обосновава становище за неоснователност на жалбата. С О. №797/30.12.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение въз основа на изложено и обосновано приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по правния въпрос свързан с възможността /невъзможността/ за възражение от страна на причинителя на вредата, свързано с преценка на валидност на застрахователното правоотношение между застрахования /увреденото лице/ и неговия застраховател /суброгиралия се в правата, т. е. ищец по иска с правно основание чл. 402 ТЗ/ отм./. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, съобразно компетенциите си по чл. 293 ГПК, приема следното: С въззивното решение е прието, че предявеният от ЗД “Б” АД, гр. С. срещу Н. С. Т. иск с правно основание чл. 402, ал. 1 ТЗ /отм./ за сумата 1050,70 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение до размер на пазарната оценка на нанесените имуществени вреди върху м. п. с., собственост на “М” ООД София е основателен. Безспорно е било, че на 01.05.2001 г. при управление на мотоциклет, жалбоподателят Н. Т. причинил ПТП по непредпазливост. От него са произтекли вреди за лек автомобил “Т”, собственост на “М” ООД, застрахован по договор за имуществено застраховане ”каско” при ЗД ”Б”АД, гр. С.. П. в качеството си на застраховател е изплатило на 08.06.2001 г. застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил, обстоятелство, породило правото му да встъпи в правата на застрахования по договор за застраховка ”каско”, както и правния му интерес да предяви регресен иск на основание чл. 402, ал. 1 ТЗ /отм./ срещу делинквента Н. Т. , причинил процесното ПТП, за заплащане на изплатеното застрахователно обезщетение. Страните не са спорили по механизма на п. т. п., нито по действителния размер на вредите, настъпили в резултат на деликта. Прието е било, че стойността на имуществените вреди, съгласно експертното заключение, възлиза на 1050,70 лв., като искът за главницата е уважен до този размер /при претендирана сума от 1366,27 лв., която е заплатена на увреденото лице/. Решението е правилно. П. суброгация в правата на увредените лица се осъществява посредством регресния иск по чл. 402, ал. 1 ТЗ /отм./, предвид датата на осъществяване на деликта и действащите към релевантния момент материалноправни норми, които съставляват приложимото право. В случая, правният интерес на застрахователя от воденето на осъдителен иск несъмнено произтича от обстоятелството, че към датата на исковата молба все още не е било получено плащане от страна на причинителя на вредата, който е бил поканен с регресна покана от 13.06.2001 г. да възстанови в петдневен срок сумата. Въззивният съд, като решаваща инстанция е преценявал твърденията на ответника пред първоинстанционния съд, свързани с оспорване автентичност на подписа на представителя на дружеството-собственик на застрахования автомобил на застрахователната полица, и от тук и доводите за отсъствие на валидно застрахователното правоотношение между ЗД “Б” АД и “М” ООД, София. Правилни са изводите му, че в производството по чл. 154 ГПК /отм./, което е открито по повод оспорването е установено, че подписът от името на дружеството не е на управителя, а на упълномощено от последния въз основа на пълномощно с нотариална заверка на подписа лице, което е имало пълномощията да сключва договори със застрахователни компании и да управлява автомобила. След като ответникът се е опитал да обори един от реквизитите на застрахователния договор, неговата защита по същество срещу съществуването на претендираното от ищеца право, в случая се състои в отричане на правопроизводящия факт. В производството по чл. 402 ТЗ /отм./ ответникът е трето лице по отношение на застрахователното правоотношение и той би могъл да противопостави на застрахователя всички свои възражения, които има срещу застрахования. Той разполага с възможността да направи възражения, които се основават на застрахователното отношение, в това число и за липсата на валиден застрахователен договор, или за отсъствие на една от предпоставките, посочени в чл. 402 ТЗ /отм./. Именно и поради това въззивният съд е обсъдил въведените в процеса възражения и е изложил правни съображения за валидността на застрахователното правоотношение, които настоящия състав изцяло подкрепя. Верни са изводите, че в чл. 395 ТЗ/ отм./ изрично се допуска възможността застрахователният договор да се сключи върху чуждо имущество, но при подобна хипотеза лицето, което сключва застрахователния договор действа от свое име, а не от името на застрахования, пред каквато хипотеза не сме в настоящия случай, предвид данните по полицата и другите събрани по делото доказателства в тази връзка. Но дори и при сключване на договор без пълномощие, договорът се счита за валиден, независимо, че този, който го е сключил, е застраховал чужд интерес. Затова по всяко време, в това число и след настъпване на застрахователното събитие, лицето което има застрахователен интерес, т. е. собственикът на имуществото би могъл да се ползва от договора, като изрично го одобри и получавайки правното положение на застраховано лице, може да претендира плащане на застрахователно обезщетение. Налице е валидно застрахователно правоотношение между търговското д. , което в случая е било представлявано не от управителя, а от негов пълномощник, и застрахователната компания - ищец в настоящото производство. Следва да се отчете и удостоверителното значение на застрахователната полица, изразяващо се в това, че правото върху документа следва правото, произтичащо от документа, т. е. застрахователното притезание. След като са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 395 ТЗ /отм./, то законосъобразен е изводът на въззивната инстанция, че е налице валидно застрахователно правоотношение, и след плащането на застрахователно обезщетение правата на застрахования срещу третото лице са преминали върху застрахователя, който е упражнил суброгационното си право, предявявайки иска по чл. 402 , ал. 1 ТЗ / отм./. Водим от изложеното, на основание чл. 293, ал. 1, пр. първо ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 930/25.02.2009 г. по в. гр. д. № 1077/2008 г. на Б. окръжен съд.   Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: