5 Р Е Ш Е Н И Е № 68 София , 25 февруари 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Галина Захарова при секретар Н.Цекова…........................................и в присъствието на прокурора М.Велинова .................................... изслуша докладваното от съдията Е.Авдева наказателно дело № 2000/ 2014 г. Производството е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия И. С. С. против решение № 40 от 01.12.2014 г. по наказателно дело № 41/2014 г. В жалбата се сочи, че атакуваното решение е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения и е явно несправедливо. Според касатора деянието за държане на наркотик е несъставомерно поради малозначителност, а деянието по чл. 343б, ал.3 от НК не е престъпление, защото липсва обективният признак управление на моторно превозно средство. Жалбоподателят съзира и съществени процесуални нарушения по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 от НПК. На последно място в жалбата се аргументира явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл. 348, ал.5, т.1 от НПК. В заключение касаторът претендира за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, или, алтернативно, за ново разглеждане на делото или замяна на наказанието лишаване от свобода с пробация при условията на чл. 55 от НК . Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът пледира претенцията за ревизия на възизивното решение да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК , установи следното : Сливенският военен съд с присъда № 10 от 08.10.2014 г. по нохд № 76/2014 г. признал подсъдимия редник И. С. С. за виновен в това, че : · на 16.05.2014 г. в [населено място], без надлежно разрешително придобил по неустановен начин и до 19.10 часа на същия ден държал високорисково наркотично вещество – 0.775 грама коноп/марихуана/, със съдържание на активния компонент /тетрахидроканабинол/ с концентрация 10% на стойност 4.65 лева, като деянието представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 354а , ал.5, вр. ал.3, алт. 1 и 2, т.1 , алт. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на глоба в размер на 1000 лева, като го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 354а, ал.3, алт. 1 и 2, т. 1 алт. 2 от НК. · на същата дата, в 18.40 часа, в [населено място], управлявал лек автомобил марка „А.”, след употреба на наркотично вещество - марихуана, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 и чл. 54 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 343г от НК съдът лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години. Съгласно чл. 23, ал.1 от НК съдът определил подсъдимият да изтърпи най-тежкото от наложените наказания – лишаване от свобода за срок от шест месеца , към което присъединил глобата и лишаването от правоуправление. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Военно-апелативният съд с решение № 40 от 01.12.2014 г. по наказателно дело № 41 от 201 4 г. отменил присъдата в частта, с която подсъдимият бил признат за виновен в придобиване на високорисково наркотично вещество и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, алт. 1, т. 1 пр.1 от НК. В останалата част присъдата била потвърдена. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е основателна досежно престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, алт. 1 , т. 1 , алт 1 от НК . Установено е по делото, че при обиск на подсъдимия в дрехите му е намерена топка зелена маса с тегло 0.775 грама, концентрация на тетрахидроканабинол 10% и стойност 4,65 лева. Наркотичното вещество е в нищожно количество за лична употреба. Двете предходни инстанции заключили , че тези обстоятелства не обуславят малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като длъжносттта на дееца „електрозаварчик в отделение за специални работи” в ремонтен взвод завишава риска от увреждане на „живота и здравето на други военнослужещи с оглед качеството на ремонтната дейност, която подсъдимият би могъл да извърши под въздействието на наркотични вещества”. Настоящият съдебен състав не споделя тези разсъждения. Произтичащите от военните правилници и устави задължения са извън престъпния състав на чл. 354а от НК. Тяхното нарушаване би могло да се оценява на плоскостта на дисциплинарна или административна отговорност, но не и в контекста на повдигнатото обвинение. Данните по делото не убеждават, че с държането на 0.775 грама марихуана подсъдимият е засегнал нечие чуждо здраве, освен своето собствено. Още по-неоснователно е да се градят версии за степента на обществена опасност на конкретното деяние от гледна точка единствено на социалната значимост на заеманата длъжност и високите изисквания към упражняването й. Фактическата обстановка по делото не доказва , че с инкриминираното деяние подсъдимият реално е оказал отрицателно въздействие и върху процеси, касаещи живота и здравето на други военнослужещи и по този начин е причинил несъставомерни общественоопасни последици. Несъмнено разпоредбата на чл. 354а от НК защитава важни обществени отношения, свързани със здравето на гражданите. Тяхната значимост е преценена принципно от законодателя при криминализиране на държането на високорискови наркотични вещества. За да бъде определено като престъпно обаче конкретното поведение, то трябва да покаже типичната за този тип прояви степен на засягане на обекта на деянието, с което да обоснове използване на санкционните средства на наказателното право и да ги направи обществено приемливи. Макар формално да осъществява признаците на престъпление по чл. 354а, ал.5 от НК, деянието, извършено от подсъдимия редник С. е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК поради явната незначителност на обществената му опасност. Квалифицирането му като престъпление е извършено в нарушение на закона. Обжалваният съдебен акт подлежи на отмяна в тази част . При наличие на основанието на чл. 24, ал. 1, т.1 от НПК съгласно чл. 354, ал. 1, т.2, пр.последно от НПК подсъдимият следва да бъде оправдан. При този изход на делото се налага и отмяна на групирането на наказания по чл. 23, ал.1 от НК. В останалата част , засягаща престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, касационната жалба е неоснователна. Настоящият състав се съгласява със защитата, че солидаризирането с първостепенния съд не освобождава въззивният съд от задължение да изрази вътрешното си убеждение по фактите . В конкретния случай обаче военно-апелативният съд не е допуснал съществено процесуална нарушение, засягащо съдържанието на въззивното решение. Вярно е , че той / на стр.2 / директно е инкорпорирал обстоятелствената част на присъдата на военния съд чрез генерална препратка. На стр.4 обаче , в полемика с жалбоподателя, съдебният състав е положил усилия да формулира самостоятелни разсъждения по фактите. Доводите на защитата са обсъдени и са посочени основанията, поради които не възприети в цялост. По този начин е постигнал достатъчност на мотивите, изключваща съществено нарушение на чл. 339 , ал.1 и ал. 2 от НПК. Бланкетните оплаквания в жалбата за неспазване на чл. 13 ,чл.14 и чл. 107, ал.5 от НПК са напълно лишени от конкретност и осуетяват съдържателен отговор. Основното възражение на защитата, поддържано и пред касационната инстанция, е за неправилно приложение на закона, тъй като подсъдимият, макар и след употреба на наркотично вещество, не е управлявал моторно превозно средство. а само запалил двигател и ”дори да е дал на заден ход, не е могъл обективно да управлява и се наложило да спре”. Съдебната практика Вж.. ППВС № 1/83 г., т.2 е последователна в дефинирането на понятието управление на моторно превозно средство. То включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на моторното превозно средство, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици , независимо дали превозното средство е намира в покой или движение. Ето защо възраженията за обективна несъставомерност на деянието са напълно несъстоятелни. Несподелимо е оплакването за явна несправедливост на наложените наказания, тъй като не били отчетени многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимия фактори. Посочените от защитата обстоятелства – млада възраст и добри характеристични данни, не се отличават с многобройност, още по-малко с изключителност. Към тях не следва да се отнесе и недоказаното твърдение, че редник С. не е активен участник в движението. Точно обратното личи от богатото му досие от административни наказания по ЗДвП. Той е санкциониран с двадесет и девет наказателни постановления и още тринадесет пъти с фиш. Профилът му е на крайно недисциплиниран водач, резистентен към превъзпитателното и предупредително въздействие на административната отговорност. Правилно предходните състави са отхвърлили искането за определяне на санкцията по реда на чл. 55 от НК. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1,т.1 и т.2 във вр. с чл. 348, ал.1 , т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯВА решение № 40 от 01.12.2014 г.по наказателно дело № 41/ 2014 г. на Военно- апелативния съд в частта, в която е потвърдена присъда № 10 от 08.10.2014 г. по нохд № 76/2014 г. на Сливенския военен съд, с която подсъдимият редник И. С. С. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, алт.2, т.1, алт.1 от НК и вместо него признава подсъдимия за невинен и го оправдава по същото обвинение за държане на високорисково наркотично вещество- 0.775 грама коноп/марихуана/ с концентрация на активния наркотичен компонент тетрахидроканабинол 10% на стойност 4 ,65 лева, като отменява и приложението на чл. 23 , ал.1 от НК при определяне на наказанието на подсъдимия. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.