Р Е Ш Е Н И Е № 77 гр. София, 29 януари 2024 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретаря……..….Марияна Петрова………и в присъствието на прокурора………...……Калин СОФИЯНСКИ....…изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 295 по описа за 2023 г. Производството е образувано по касационна жалба на адв. Е. М. – защитник на подсъдимия П. В. Н., срещу решение № 12 от 31.01.2023г., постановено по внохд № 217/22г. на Великотърновски апелативен съд. В жалбата се сочат касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК, като се настоява за изменение на въззивното решение с намаляване на наложеното на подсъдимия наказание до размера, определен от първоинстанционния съд и отмяна на наложената пробационна мярка. Излагат се доводи, че увеличеното от въззивната инстанция наказание не кореспондира с наличния превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и не съответства на целите на наказанието. Подсъдимият и защитникът му, редовно призовани, не се явяват в заседанието на касационната инстанция. Срещу жалбата е постъпило възражение от частните обвинители С. П. и С. К., в което се излагат аргументи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от ВКП счита жалбата за неоснователна. Намира, че апелативният съд е обсъдил изчерпателно всички обстоятелства от значение за определянето на наказанието, поради което предлага решението да се остави в сила. Повереникът на частните обвинители – адв. А. С. също счита постановеното въззивно решение за законосъобразно и справедливо и моли да бъде оставено в сила. Частният обвинител С. П. също моли решението да се остави в сила. Частният обвинител С. К. намира наложеното наказание за справедливо предвид липсата на проявено от подсъдимия критично отношение към извършеното. Настоява решението да се остави в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №17 от 09.05.2022г. по нохд № 28/22г. на Русенски окръжен съд, подсъдимият П. В. Н. е признат за виновен в това, че на 28.09.2020г., на път III-2302, км.10+100 Семерджиево - Ветово, в землището на село Семерджиево, общ.Ветово, обл.Русе, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „****“ с регистрационен номер **** нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Л. Г. П. от [населено място], настъпила на 15.10.2020год., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 и чл.58а, ал.1 от НК, му е наложено наказание от две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от четири години. На основание чл. 343г от НК съдът е лишил подсъдимия Н. от право да управлява МПС за срок от две години. С присъдата съдът се произнесъл относно разноските по делото и направените такива от частните обвинители. Срещу присъдата са подадени жалба от частните обвинители С. П. и С. К. с искане за увеличаване на наложеното наказание и прилагане на пробационни мерки по чл.42а от НК през изпитателния срок. По подадените жалби е образувано внохд № 217/22г. на Великотърновски апелативен съд. С решение № 12 от 31.01.2023г., въззивният съд е изменил присъдата в частта относно наказанието като: - увеличил наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ от две на три години и размера на изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК от четири на пет години; - увеличил срока на наказанието лишаване от право за управление на МПС от две на пет години; - на основание чл.67, ал.3 от НК постановил прилагането на пробационната мярка по чл.42а, ал.2, т.4, пр.2 от НК – „включване в програми за обществено въздействие“ за срок от две години, по време на първите две години от изпитателния срок. В останалата част потвърдил присъдата. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери подадената жалба за частично основателна. Макар в жалбата да е заявено касационно основание по чл.348, ал.1 т.1 от НПК, съображения за материална незаконосъобразност на постановения съдебен акт не са изложени. Неправилните според касатора правни изводи се отнасят до преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, което довело до неоправданото завишаване на санкцията. Така изложените доводи следва да бъдат съответно разгледани в контекста на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Производството пред първата инстанция се е развило по реда на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият признал фактите по обвинението. Приложението на тази диференцирана процедура закономерно е довело до определяне на отговорността на Н. по реда на чл.58а, ал.1 от НК. В мотивите на съдебните актове са изложени съображения за отсъствие на изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят приложението на чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55 от НК, с които аргументи и касационният съд се съгласява. Въззивният съд е приел като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, изразеното съжаление за стореното и трайно установените му трудови навици. Основателно апелативният съд е изключил направеното от дееца признание от кръга на смекчаващите отговорността обстоятелства. По принцип направеното признание би могло да се отчете допълнително като смекчаващо отговорността обстоятелство в процедурата по чл.371, т.2 от НПК, само ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител (т. 7 от ТР № 1/2008г. на ОСНК на ВКС). В конкретния случай такава хипотеза не е налице. Като отегчаващи отговорността обстоятелства са отчетени допуснатите от Н. предходни нарушения на правилата за движение по пътищата, част от които (за превишаване на разрешената скорост както в населено, така и извън населено място) са с не малка тежест и високата степен на обществена опасност на деянието, свързано с грубо нарушение на правилата за движение. Неправилно въззивният съд е приел като отегчаващо обстоятелство възрастта на пострадалия и семейното му положение. Сред защитените от нормата на чл.343 от НК обществени отношения са здравето и животът на всеки човек, без значение от неговата възраст, статус или семейство. Съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства сочи на баланс, а не на лек превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, както е приел въззивният съд. Въпреки това съвкупната преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, на обществената опасност на деянието и възможността за постигане на целите по чл.36 от НК, налага извод, че увеличеното от въззивната инстанция наказание „лишаване от свобода“ не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.1, т.5 от НК. Увеличаването на срока на кумулативно предвиденото наказание лишаване от право за управление на МПС също не сочи на явна несправедливост, тъй като е съобразено както с посочените по- горе обстоятелства от значение за наказателната отговорност, така и с поведението на подсъдимия като водач на МПС и наложените му санкции по административен ред за нарушаване на правилата за движение по ЗДвП. Жалбата в частта относно наложената пробационна мярка „включване в програми за обществено въздействие“ през първите две години от изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК, касационният съд намери за основателна. Съгласно чл.217, ал.1 от ЗИНЗС програмите за обществено въздействие могат да бъдат развиващи и корекционни. Развиващите програми включват курсове за ограмотяване, придобиване на умения за намиране на работа, консултативни срещи и беседи с представители на социалните служби и полицията. Корекционните програми са насочени към промяна на нагласите, ценностите, поведението на осъдените и за преодоляване на зависимости. Очевидно в случая избраната от съда пробационна мярка е неподходяща за прилагане спрямо П. Н.. Подсъдимият има завършено средно образование и трайно установени трудови навици, както е приел и въззивният съд в мотивите си. До момента на извършване на деянието е неосъждан и без криминални прояви, а и осъщественото от него престъпление е непредпазливо. Напълно е социализиран и интегриран в обществото, поради което е излишно провеждането на корекционна програма за промяна на ценностната му система. По делото не са налице данни подсъдимият да страда от някакъв вид зависимости, които да бъдат преодолени чрез програма за обществено въздействие. По тези съображения касационният съд намери, че решението на апелативния съд следва да се измени, като се отмени наложената пробационна мярка по реда на чл. 67, ал.3 от НК. Направеното искане от страна на частните обвинители за заплащане на разноски по делото е основателно. Пред касационната инстанция е осъществено процесуално представителство на частните обвинители С. А. П. и С. Г. К. от повереника им адв. А. С., за което са представени пълномощни, от които се установява договорено възнаграждение от по 1300 лв. за всеки от частните обвинители. Представена е и вносна бележка, удостоверяваща, че по договорите за правна защита е извършен банков превод на сумата от 2600 лв. в полза на адв. С.. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 и т.1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 12 от 31.01.2023г., по внохд № 217/22г. на Великотърновски апелативен съд, като отменя прилагането на постановената спрямо подсъдимия П. В. Н. по реда на чл.67, ал.3 от НК пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.4, пр.2 от НК – „включване в програми за обществено въздействие“ за срок от две години, по време на първите две години от изпитателния срок. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСЪЖДА подсъдимия П. В. Н. да заплати в полза на частните обвинители С. А. П. и С. Г. К. сумите от по 1300лв. за всяка от тях, представляващи направени по делото разноски за повереник пред ВКС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: