Р Е Ш Е Н И Е № 302 гр. София , 16 ноември 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП ПЕНКА МАРИНОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 890/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по искане от осъдения Г. Я. К. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 332/2014г. на РС Разлог и внохд № 56/2015г. по описа на Окръжен съд Благоевград. В искането, подадено от осъдения, се съдържа позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. В подкрепа на заявеното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се навеждат съображения за нарушаване правото на защита на осъдения с разглеждане на въззивното производство в негово отсъствие. Заявява се липса на мотиви на въззивното решение поради неотговаряне на доводи, изложени в жалбата и липса на съображения с кои действия осъденият е осъществил състава на престъпление чрез посредствено извършителство, твърди се постановяването му въз основа на предположения. Твърди се също нарушено право на защита с оглед на съдържанието на обвинителния акт, понеже в него не били формулирани отделните деяния, включени в продължаваното престъпление. Прави се искане за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В допълнение към искането се излагат подробно доводи в подкрепа на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се сочат конкретни доказателствени източници, останали необсъдени и възражения, на които не е даден отговор от въззивната инстанция. Навеждат се и доводи за неправилно приложение на материалния закон, като се сочи недоказаност на обстоятелството, че именно свидетелите Г. и Р. са отсекли дърветата; че не е било изяснено дали извършваната дейност съставлява „разчистване“ и дали тя е била съобразена с даденото разрешение; че не е извършена диференциация кои дървета са били жизнени и кои суха маса; че не е изяснено дали осъденият е можел да дава разпореждания на свидетелите. В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване и моли същото да бъде оставено без уважение. Осъденият не участва лично и не се представлява в съдебното заседание. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, при посочено основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Искането е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е ОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 143 от 14.01.2015г., постановена по нохд № 332/2014г. по описа на РС – Разлог, Г. Я. К. е признат за виновен в това, че в периода от 01.07.2010г. до 12.07.2010г. при условията на продължавано престъпление, в отдели 130„а" и 130„б", в просеката на СВП „местност" - „местност", ски зона с център [населено място], територия на Национален парк „име.“, изключителна държавна собственост, стопанисвана от Дирекция Национален парк „име“, в качеството на технически ръководител във фирма [фирма] - /населено място/, при условията на посредствено извършителство, чрез издаване на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред на работниците към фирма [фирма] – С. Н. Р. и И. Т. Г., неналагаща очевидно за тях престъпление, без редовно писмено позволително отсякъл и събрал дървета и части от дървета от ела и бяла мура, включително отсечени и паднали, като дърветата са отсечени без редовно писмено позволително, а събирането на дървета е извършено в нарушение на Решение №25-ПР/24.06.2010 на МОСВ, извън указаните в него места и дървета, като общата кубатура на отсечените и събраните дървета от дървесен вид ела и бяла мура е: - ела - 15.14 куб. метра - Іа, І и ІІ клас на сортиментност, на стойност 646.30 лв.; - бяла мура - 14.24 куб.метра - І, ІІ и ІІІ клас на сортиментност, на стойност 761.40 лв., като общата стойност на всички дървета и части от дървета е 1407.70лв., поради което и на основание чл. 235, ал. 1, пр. I и пр. II от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК,е осъден на „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца и 1000 лв. глоба, като на основание чл. 66 от НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” е отложена за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Постановена е отнемане на предмета на престъпление. В тежест на осъдения са възложени направените по делото разноски. С решение № 1384 от 30.03.2015г., постановено по внохд № 56/2015г. по описа на Благоевградски окръжен съд, присъдата е била потвърдена. В искането за възобновяване се релевират оплаквания, свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, които са предвидени в закона като основания за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Налице е заявеното от искателя основание по чл. 348, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 НПК, за отмяна на постановения въззивен съдебен акт по реда на възобновяването му. Изложените в искането и допълнението към него доводи за това, че решението на Окръжния съд не отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК, понеже не е даден отговор на направени възражения, са основателни. Първоинстанционната присъда, с която Г. К. е признат за виновен и осъден по обвинението за извършено престъпление по чл. 235, ал. 1, пр. I и пр. II от НК, е била обжалвана от осъдения, като в допълнението към въззивната жалба са били изложени подробно оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания акт. В подкрепа на доводите за необоснованост са посочени съображения във връзка с анализа на доказателствата по делото – оспорено е кредитирането на свидетелски показания, посочено е противоречие между гласни доказателствени средства, както и между тях и експертното заключение. Развити са били и подробни възражения по приложението на материалния закон с осъждането на К. по обвинението по чл. 235, ал. 1, пр. I и пр. II от НК. След като е бил сезиран с жалба от осъдения, въззивният съд е следвало да изпълни задължението си по чл. 314, ал. 1 от НПК да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, както и това, в решението си да отговори на направените от въззивния жалбоподател възражения, излагайки доводи защо не ги възприема като основателни. Тези задължения не са били изпълнени в дължимия си обем от решаващия състав на Благоевградски окръжен съд – нито по отношение на правилността на установената фактическа обстановка, нито по отношение на изводите по правната квалификация на деянието. Освен това, при възприемане на фактически положения, относими към главния факт в производството, въззивният съд се е недопустимо се е основал на предположения, както и е интерпретирал доказателствата не според действителното им съдържание. След като съдебният състав на Окръжния съд е възприел фактическата обстановка, обоснована в мотивите на първоинстанционната присъда, с оглед направените възражения срещу правилността на фактическите изводи и оспорването на оценката на доказателствата, е следвало да изложи доводите си защо счита за неоснователни тези възражения. Пред въззивния съд е било направено възражение по отношение на кредитирането на показанията на свидетелите Г. и Р., основано на констатирани противоречия в техните показания, дадени на досъдебното производство и приобщени по предвидения процесуален ред и тези на съдебната фаза. Първоинстанционният съд в мотивите си е констатирал, че показанията на тези двама свидетели са вътрешно противоречиви и че са налице противоречия между показанията на двамата, както и с показания на други свидетели (напр. по отношение на обстоятелствата с какви инструменти за извършвали възложената им работа, дали дърветата са били маркирани). При това, е дал вяра на показанията на Г. и Р. в частта им, кореспондираща с други доказателства. На направеното от въззивния жалбоподател възражение срещу избирателното възприемане на показанията на свидетелите Г. и Р. само в частите, обслужващи обвинителната теза, както и за липса на задълбочен анализ на тези гласни доказателствени средства във връзката им с други такива и с експертното заключение, вместо да даде отговор, извършвайки собствена доказателствена преценка, въззивният съд е приел, при това, напълно декларативно, че показанията на свидетелите Г. и Р. са „последователни, логични и непротиворечиви“ и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. В решението си Окръжният съд декларативно и неаргументирано е отхвърлил възраженията на защитата на К. по отношение на интерпретацията на показанията на св. Д., възприети от първия съд в подкрепа на извода, че именно двамата свидетели са извършвали сеч на дървета. Неизпълнението на задължението за отговор на възраженията на страните и за внимателен анализ на доказателствената съвкупност като втора инстанция по фактите е очевидно, защото вместо конкретна преценка на доказателствените източници във връзка с показанията на този свидетел, в решението е обективиран изцяло декларативен извод, че от „събрания и проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал, в неговата пълнота, в съвкупност и взаимовръзка, следва единствено възможен извод“ за определени обстоятелства. Възраженията срещу възприемането на заключенията на лесотехническата експертиза, свързани с избирателен подход при цененето й от първоинстанционния съд, направени във второинстанционното разглеждане на делото, също не са намерили обоснован отговор в потвърдителното решение. Не са обсъдени противоречията в писменото заключение (л. 191) и в устните разяснения на експерта – в обстоятелствената част се сочи, че дърветата са били жизнени, а в заключителната част, а и в съдебно заседание се твърди, че не може да се каже дали са били суха маса с оглед на изминалия период от време, че не може да се ангажира с твърдение дали дърветата са били с цели стъбла или с повредена структура Изясняването на това противоречие е съществено, понеже самото вещо лице е заявило, че когато са прекършени, счупени, се считат за суха и паднала маса, като този извод има пряко отношение към преценката за съставомерността на деянието – дали се касае до разчистване на дървета, или до отсичането им. Липсва обсъждане на възраженията срещу възприемането на експертните заключения като обективни и обосновани и във връзка с наведените от защитата доводи за това, че огледът (закрепен в приложения по делото протокол), на който се позовава експертът, е направен значително време след деянието, както и че самото вещо лице е извършило оглед на място също доста след събитието. Въззивният съд е оставил без обсъждане доводите на защитата, изводими от експертното заключение по отношение на това, какво представлява разчистването на дървесна маса и връзката на тези разяснения на вещото лице с показанията на свидетелите Г. и Р. за това, какви точно действия са извършвали на инкриминираното място. А това е било необходимо, защото е относимо към преценката дали осъществената дейност е в рамките на съгласуваното ИП от МОСВ с Решение №25-ПР от 24.06.2010г. По-нататък, основателни са възраженията в искането, че в решението си въззивният съд е интерпретирал доказателствата не според действителното им съдържание, както и е допуснал нарушение на процесуалните правила – по чл. 303, ал. 1 от НПК, понеже по отношение на някои от включените в предмета на доказване обстоятелства съдебният акт почива на предположения. Така, направените в решението фактически изводи за това, че подсъдимият лично указвал на свидетелите Г. и Р. къде и кои дървета и храсти да секат, както и че им е казал, че са налице всички необходими разрешителни за изсичането и събирането на дърветата и храстите, са резултат на превратно интерпретиране на действителното съдържание на доказателствените източници. Това е така, защото цитираните двама свидетели дават показания за това, че К. като технически ръководител им показват какво трябва да правят, какво да чистят, но никъде в показанията на тези свидетели не се съдържа информация за това, осъденият конкретно да им е посочвал кои дървета и храсти да секат, а и свидетелите говорят за „разчистване“, не за „сечене“, още по-малко се съдържат конкретни твърдения да им е указвал да секат здрави дървета или такива извън просеката. Никъде в показанията си тези свидетели не твърдят, че К. ги е уверявал в законността на действията, които са им били възложени. Изводите във въззивното решение за това, че именно свидетелите Ганжов и Р. са отсекли 25 броя дървета ела и бяла мура, също са произволни, понеже не почиват на стабилна доказателствена основа. Това, че е имало отсечени дървета – 25 на брой, на просеката на лифт/местност/-/местност/, е отразено в констативен протокол от 13.07.2010г. След като е констатирал, че липсват преки доказателства за това, посочените двама свидетели да са отсекли тези дървета, за които се отнася констатацията, че не е извършено разпознаване дали сред трите лица, видени от св. Д., са Г. и Р., че изводите на идентификационната експертиза са за невъзможност за идентификация на образите, съдебният състав на Окръжния съд е направил произволен извод, за това, че именно Г. и Р. са отсекли дърветата под ръководството на подсъдимия К.. Несигурността на този извод се очертава и от възприетото по-нататък в решението, понеже съдът е допуснал възможност това да е сторено от други работници, участвали в отсичането на дърветата. Изводът, освен това, е направен въз основа на предположения – че районът е труднодостъпен и охраняван, което изключва възможността за незаконна сеч от други лица. Ангажирането на наказателната отговорност на осъдения е обоснована по недопустим начин от предположението и произволното твърдение, че даже и да се приеме, че и други работници са участвали в сечта, това не рефлектира на съставомерността на деянието, тъй като същите са подчинени и изпълнявали нарежданията на К.. Пак въз основа на предположения е изводът, че подсъдимият е предприел действия по премахване на наклонени и паднали дървета, който извод е направен въз основа на данните от свидетелски показания и приложени снимки, сочещи на наличието на такива дървета и самия факт на това състояние на просеката е дал основание на съда да заключи, че те очевидно са пречели на ремонта и поради това К. е предприел действия за премахването им. Настоящият състав намира за основателни и доводите в искането и допълнението към него по отношение на това, че въззивното решение не съдържа отговор на направени възражения във връзка със съставомерността на деянието, както и че липсват съображения за елементи от състава на престъпление. Основателен е доводът, че въззивният съд не е обсъдил възраженията на защитата по отношение на това, каква дейност е била разрешена при извършване на СМР съобразно Решение №25-ПР от 24.06.2010г. на МОСВ и по какъв начин то се отнася към дейността на подсъдимия и преценката дали разпорежданията му като технически ръководител са били правомерни. Въпросът е съществен, понеже не е обсъдено дали е извършено разчистване и събиране на дървесина и на каква дървесина, дали е осъществено отсичане на дървета, респ. дали извършеното е в съответствие с посоченото решение. Въззивният съд в мотивите си само е споменал, обосновавайки посредственото извършителство, че свидетелите Г. и Р. са действали при условията на чл. 16 от НК. Изобщо не е изложил съображения защо приема, че се касае до неправомерна служебна заповед, в какво точно се е изразило поведението на осъдения, което се оценява като даване на неправомерна служебна заповед, защо се приема неправомерност. Липсва отговор на възраженията на защитата по отношение на елементите на изключващото вината на двамата свидетели обстоятелство – по въпросите за наличието или липсата на служебно подчинение между осъдения и свидетелите, компетентността на К., спазването на установения ред за издаване на заповедта. Предвид установените нарушения при оценката на доказателствата и обосноваване на осъждането на предположения, за настоящия състав не е налице възможност да извърши проверка на правилното приложение на материалния закон поради несигурността на установените факти. По отношение на другите оплаквания в искането за допуснати процесуални нарушения – не е нарушено правото на защита на осъдения пред въззивния съд, понеже той е бил редовно призован за съдебното заседание. Лишено е от основание оспорването на годността на обвинителния акт, понеже в него са описани по време, място и начин на извършаване отделните деяния, които според обвинението са включени в продължаваното престъпление. Констатираната липса на мотиви на решението на въззивната инстанция, неговото несъответствие с изискванията по чл. 339, ал. 2 от НПК, както и констатациите за оценка на доказателствата не според действителното им съдържание и основаването на съдебния акт на предположения, обосновават извод за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, което по силата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК съставлява основание за възобновяване на наказателното дело. Намерените нарушения на процесуалните правила са отстраними чрез провеждане на ново въззивно производство, което налага отмяна по реда на възобновяването на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Благоевград. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд № 56/2015г. по описа на Окръжен съд Благоевград. ОТМЕНЯ въззивно решение № 1384 от 30.03.2015г., постановено по посоченото дело и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.