Р Е Ш Е Н И Е № 50133 гр.София, 31.10.2022г. в името на народа ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Мадлена Желева със секретар Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2013 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Дойч инвест“ ЕООД, [населено място], срещу въззивно решение № 1/14.01.2021г., постановено по в.т.д.№ 171/2020г. от Бургаски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение № 4/14.02.2020г. по т.д.№ 70/2019г. на Ямболски окръжен съд и са отхвърлени предявените от „Дойч инвест“ ЕООД искове против „Технострой – инженеринг 99“ АД за заплащане на дивидент за 2014г. за разликата над 165000 лв. до 330080 лв. (за 165080 лв.), ведно със законната лихва от 18.07.2019г. и за заплащане на мораторна лихва върху главницата за разликата над 65266,67 лв. до 100491,03 лв. (за 35224,36 лв.) за периода 30.06.2018г. – 18.07.2019г. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон. Моли решението да се отмени в допуснатата до касационно обжалване част и исковете да се уважат, като му се присъдят разноските по делото. Ответникът оспорва касационната жалба. Претендира оставяне в сила на въззивното решение и присъждане на разноските за касационното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът по иска „Дойч инвест“ ЕООД е акционер в „Технострой – инженеринг 99“ АД, притежаващ 8252 броя акции, представляващи 33 % от капитала на дружеството. С решение от 29.05.2015г. Общото събрание на акционерите е взело решение за разпределение на печалбата за 2014г., като 1000000 лв. се изплатят на акционерите като дивидент съобразно притежаваните акции. Съгласно решението сумите е следвало да се изплатят до 31.12.2015г., като сумата, дължима на ищеца е в размер на 330080 лв. С решение от 22.06.2018г. Общото събрание е възложило на Съвета на директорите и с две решения от 29.06.2018г. и от 23.04.2019г. Съветът е отложил плащането на дивидента за 2014г. в зависимост от финансовите възможности на дружеството, като първоначално е определено 50 % от дължимите суми да се изплатят до 30.06.2019г. и 50 % - до 30.09.2019г., а впоследствие - до 31.12.2019г. и съответно до 31.12.2020г. Решаващият състав е изложил съображения по спорния въпрос дали изпълнението на решението на Общото събрание за изплащане на дивидент, чиято изискуемост е настъпила на 31.12.2015г., може да бъде отложено с взетите по-късно решения на Съвета на директорите по делегация на Общото събрание. Прието е, че решенията за отлагане на плащането са взети от дружествен орган в рамките на правомощията му и следователно не са нищожни и след като не са съдебно отменени, са влезли в сила и следва да се приведат в изпълнение. Предвид влизане в сила на решението на Общото събрание от 29.05.2015г. до отлагане на изпълнението му с решението на Съвета на директорите от 29.06.2018г. за този период се дължи мораторна лихва за забава, като следва да се присъди обезщетение от началната дата по исковата молба – 18.07.2016г. до 29.06.2018г., изчислена в размер на 65266,67 лв. върху пълния размер на главницата от 330080 лв. Присъдена е главницата от 50 % от дължимия дивидент съгласно решението на Съвета на директорите от 23.04.2019г. с падеж на 31.12.2019г., настъпил в хода на производството по делото в размер на 165000 лв. Претенцията за заплащане на дължимите суми за дивидент с падеж на 31.12.2020г. е отхвърлена, тъй като до датата на последното проведено по делото заседание – 17.12.2020г., същата не е изискуема. Бургаският апелативен съд не е разгледал възражението на дружеството относно качеството на акционер на ищеца, предвид на обстоятелството, че същото е заявено за първи път пред въззивния съд и е преклудирано съгласно чл.266 ГПК. Посочено е, че оспорване на членствените права на ищеца не е заявено пред окръжния съд, както и не е оспорено представеното копие от книгата на акционерите, в която ищецът е вписан с 8252 броя акции от общо емитираните 25000 броя акции. С определение № 442/18.07.2022г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за възможността с последващи решения на общо събрание на акционерите и на съвета на директорите да се отлага изпълнението на влязло в сила решение по чл.247а ТЗ за разпределение на част от печалбата на дружеството като дивидент. По поставения правен въпрос: В цитираната в определението за допускане на касационно обжалване практика на ВКС (решение № 1532/28.11.2003г. по гр.д.№ 2128/2002г. и решение № 1567/12.01.2004г. по гр.д.№ 2440/2002г. на ТК) е прието, че след като облигационното вземане на акционер за изплащане на дивидент е било вече изискуемо, то общото събрание на акционерното дружество не може валидно да определи нов падеж на това задължение. Настоящият състав на ВКС споделя изцяло даденото разрешение в практиката, тъй като с решението на общото събрание за разпределение на печалбата чрез изплащане на дивидент акционерът става кредитор на дружеството с облигационно вземане. С настъпването на срока за изпълнение ликвидното и изпълняемо вземане става изискуемо и длъжникът не разполага с право едностранно да отсрочи или разсрочи изпълнението. Посочените решения на ВКС са постановени за правоотношения, възникнали преди създаването на нормата на чл.247а, ал.5 ТЗ /ДВ бр.58 от 2003г./, когато законодателно не е бил разписан срок за изплащане на дивидента. Защитата на акционера за изплащане на определения от общото събрание дивидент е регламентирана в чл.247а, ал.5 ТЗ чрез изрично определяне на срок за изпълнение на това задължение на дружеството – три месеца от провеждане на общото събрание. Правото на дружеството да определя по-дълъг от тримесечния срок за изплащане на дивидента може да се предвиди единствено и само в устава на дружеството. Друга, различна (по-дълга) от уредената в закона или устава, продължителност на срока, последващо удължаване, отсрочване или разсрочване на изпълнението по решение на общото събрание не могат да са предмет на решение на общото събрание. Нормата гарантира правото на изплащане на дивидента на акционера именно чрез въвеждането на максимален срок за изпълнение, който да не може да бъде изменян от дружеството, включително и преди настъпване на падежа на задължението. По силата на чл.221, т.7 ТЗ разпределението на печалбата е в изключителните правомощия на общото събрание, поради което делегирането на права на други управителни органи, включително и за преценка на подходящия срок, в който да се изпълни решението на общото събрание, няма правни последици относно изискуемостта на вземането за дивидент. По изложените съображения отговорът на въпроса е, че изпълнението на влязло в сила решение по чл.247а ТЗ за разпределение на част от печалбата на дружеството като дивидент се изпълнява в срока по чл.247а, ал.5 ТЗ и изпълнението не може да се отлага с последващи решения на общо събрание на акционерите или на съвета на директорите. По същество на касационната жалба: Предвид отговора на правния въпрос касационното основание за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3, пр.1 ГПК е налице. Основателни са касационните доводи за неправилност на изводите на въззивния съд относно приетото тълкуване на материалния закон, че след като решенията за отлагане на плащането са взети от дружествен орган в рамките на правомощията му, не са съдебно отменени и са влезли в сила, те следва да се приведат в изпълнение. Решаващият състав на апелативния съд неправилно не е съобразил, че нормите на чл.221, т.7 и чл.247а, ал.5 ТЗ императивно определят компетентните органи на акционерното дружество, които вземат решения за разпределение на печалбата и за изплащане на дивидент и допустимото единствено чрез разписване в устава на дружеството определяне на по-дълъг срок за изплащането му. Въззивният съд изцяло е игнорирал облигационния характер на претенцията и правилата за изпълнение на вземанията, допускайки едностранно „отлагане“ на изпълнението от длъжника. Неправилността на въззивния акт има за последица неговата отмяна и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия ВКС следва да се произнесе по същество на претенцията. Безспорно е по делото, че решението на Общото събрание на акционерите за разпределение на печалбата на дружеството за 2014г. и изплащане на дивидент е взето на 29.05.2015г., както и че дивидентът на акционера – настоящ касатор не е изплатен. Срокът за изпълнение на задължението е настъпил съгласно чл.247а, ал.5 ТЗ поради липса на предвиден по-дълъг срок в устава на дружеството, като включително е изтекъл и срокът, посочен в решението – 31.12.2015г. Последващите решение от 22.06.2018г. на общото събрание и решенията от 29.06.2018г. и от 23.04.2019г. на съвета на директорите на дружеството нямат за последица разсрочване и отсрочване на изпълнението. Претенцията е основателна и за сумата от над 165000 лв. до 330080 лв. (за 165080 лв.), в която част е отхвърлена от въззивния съд, ведно със законната лихва от 18.07.2019г., както и е основателен искът по чл.86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главницата за разликата над 65266,67 лв. до 100491,03 лв. (за 35224,36 лв.) за периода 30.06.2018г. – 18.07.2019г. По разноските. На основание чл.81 ГПК ответникът следва да заплати направените от касатора разноски за всички съдебни инстанции по представения списък по чл.80 ГПК в размер на 35677,16 лв. (от претендираната от касатора сума от 51838,18 лв. следва да се приспадне сумата от 16161,02 лв., в която част първоинстанционното решение не е отменено от въззивния съд). Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 1/14.01.2021г., постановено по в.т.д.№ 171/2020г. от Бургаски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение № 4/14.02.2020г. по т.д.№ 70/2019г. на Ямболски окръжен съд и са отхвърлени предявените от „Дойч инвест“ ЕООД искове против „Технострой – инженеринг 99“ АД за заплащане на дивидент за 2014г. за разликата над 165000 лв. до 330080 лв. (за 165080 лв.), ведно със законната лихва от 18.07.2019г. и за заплащане на мораторна лихва върху главницата за разликата над 65266,67 лв. до 100491,03 лв. (за 35224,36 лв.) за периода 30.06.2018г. – 18.07.2019г., както и в частта, с която „Дойч инвест“ ЕООД е осъдено да заплати разноски по делото, като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Технострой – инженеринг 99“ АД, [населено място],, [улица], да заплати на „Дойч инвест“ ЕООД, [населено място], [улица], [жилищен адрес] сумата от 165080 лв., (сто шестдесет и пет хиляди и осемдесет лева) на основание чл.247а ТЗ, представляваща дивидент за 2014г. (допълнително над присъдените 165000 лв. или общо 330080 лв.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.07.2019г., както и допълнително сумата от 35224,36 лв. (тридесет и пет хиляди двеста двадесет и четири лева и тридесет и шест стотинки) на основание чл.86 ЗЗД, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 30.06.2018г. – 18.07.2019г., както и сумата от 35677,16 лв. (тридесет и пет хиляди шестстотин седемдесет и седем лева и шестнадесет стотинки) – допълнително разноски за трите съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.