РЕШЕНИЕ № 368 София, 17.12.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети и първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ ОСТИРОВ ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №2788/2013 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№860/11.02.2013 г., подадена от адв. С. И. – процесуален представител на ищцата Д. В. П. от [населено място], против въззивно решение №279/15.12.2012 г. по гр.д.№701/2012 г. по описа на Шуменския окръжен съд, г.о. С определение №813/21.6.2013 г. по настоящото дело горепосоченото въззивно решение е допуснато до касационно обжалване по процесуалноправния въпрос “Допустимо ли е събирането на нови доказателства пред въззивния съд, кога и в какви случаи и в какви случаи се прилагат разпоредбите на чл.266 ГПК ?”, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С обжалваното решение е отменено решение №730/21.9.2012 г. по гр.д.№1504/2012 г. по описа на Шуменския районен съд, ХІІІ състав, и са отхвърлени предявените от Д. В. П. от [населено място] против [фирма] – Ш., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ. Въззивната инстанция е приела, че процесното прекратяване на трудовото правоотношение, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение второ КТ, е законосъобразно, тъй като извършеният от работодателя подбор е законосъобразен, при спазване критериите на чл.329, ал.1 КТ, като е обосновала изводите със ангажираните от страните писмени и гласни доказателства пред двете предходни инстанции. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о, намира, че по поставения и допуснат от настоящата съдебна инстанция въпрос е налице задължителна практика на ВКС, опредметена в решение №398/03.02.2010 г. по гр.д.№56/2009 г.,ІV г.о.; решение №224/02.7.2010 г. по гр.д.№177/2010 г., ІІ г.о.; решение №284/21.7.2010 г. по гр.д.№378/2009 г., ІV г.о.; решение №429/21.6.2010 г. по гр.д.№1151/2009 г., І г.о. и други. В посочените решения е прието, че във въззивното производство страните могат да сочат и представят само доказателства за нововъзникнали факти, както и такива, за които не са могли да узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор – чл.266, ал.2 ГПК. Настъпващата още с първоинстанционното производство преклузия за посочване и представяне на доказателства изключва възможност страната да поправи във въззивната инстанция собственото си процесуално бездействие. Същевременно, законът предоставя възможност на страните да попълнят делото с относимите към спорното право доказателства и в тази фаза на процеса, когато са съществували обективни пречки доказателствата да бъдат посочени и представени в срок при разглеждане на делото от първата инстанция. Във въззивното производство страната може да иска и събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения – аргумент от чл.266, ал.3 ГПК. Такива са не само доказателствата, които страната е поискала, но не са били събрани от съда в нарушение на съдопроизводствените правила, но и доказателствата, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл.146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. В този случай въззивният съд е длъжен да допусне доказателствата на основание чл.266, ал.3 ГПК, когато с въззивната жалба, съответно с отговора или насрещната въззивна жалба, страната е поискала събирането им – чл.260, т.6 ГПК. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, изразяващи се в нарушение на процесуалния закон като е допуснал събиране на нови доказателства в нарушение на чл.266 ГПК и не е обсъдил събраните пред районния съд такива. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски за всички инстанции. Ответникът по касация – [фирма] – Ш., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. В съдебно заседание касационната жалба се оспорва от процесуалния представителна ответника по касация – адв. Т.. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на процесуалния представител на ответника по касация, изразено в съдебно заседание, писмената защита от същия и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: С оглед отговора на поставения въпрос незаконосъобразно и необосновано Шуменският окръжен съд е стигнал до извод за неоснователност на предявените искове, което налага отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове. Относно главният иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че следва да се посочи следното: В нарушение на чл.266, ал.1 ГПК въззивната инстанция е допуснала събиране на нови доказателства. В съответствие с изискването на чл.146, ал.1, т.5 и ал.4 ГПК първоинстанционният съд е указал на ответника по исковата молба и му е дал възможност да ангажира доказателства, във връзка с направени от ищцовата страна искания и оспорвания на представените доказателства относно подбора. От ангажираните такива, не се установява по несъмнен начин извършването на законосъобразен подбор във връзка с процесното прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на ТР №3/16.01.2012 г. по тълк.д.№3/2011 г. на ВКС ОСГК с оглед критериите по чл.329, ал.1 КТ, тъй като от ангажираните доказателства пред първата инстанция не се установява категорично как работодателят е стигнал до извода,че съкратения от него работник няма по – висока квалификация и не работи по – добре. От представения по делото протокол за извършен подбор по чл.329 КТ от 03.3.2012 г. се установява, че в него са посочени членовете на комисията, служителките измежду които е извършен подбора, критериите въз основа на които е осъществен с посочване на точките, които комисията е определила за всяка от служителките и предложение за съкращаване на касационната жалбоподателка – ищца. Както от посочения протокол, така и от останалите събрани пред първата инстанция писмени доказателства не се установява как работодателят е стигнал до извода, че следва да бъде прекратено трудовото правоотношение на ищцата с оглед критериите по чл.329, ал.1 КТ – квалификация и изпълнение на работата. Без да се ангажират доказателства относно последното посочено не е възможен съдебен контрол върху оценката на работодателя по смисъла на визираната правна норма. Предвид изложеното въззивното решение следва да бъде отменено и постановено друго, с което предявените искове по чл.344, ал.1, т.т.1 - 3 КТ бъдат уважени. Относно претенцията по чл.344, ал.1, т.3, претенцията следва да бъде уважена на основание чл.225, ал.1 и ал.2 КТ, тъй като съгласно заключението на съдебно-.счетоводната експертиза за част от периода 10.5.2012 г. – 08.9.2012 г. касационната жалбоподателка е работила при друг работодател с по-ниско трудово възнаграждение, за което и се следва общо сумата 2991,26 лева. С оглед изхода от спора ответникът по касация [фирма] – Ш., следва да заплати на касационната жалбоподателка деловодни разноски в размер на 1800 лева, по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 280 лева, а по сметката на Шуменския районен съд деловодни разноски за вещо лице в размер на 70 лева. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №279/15.12.2012 г. по гр.д.№701/2012 г. по описа на Шуменския окръжен съд, г.о., и ПОСТАНОВЯВАВА: ОТМЕНЯ заповед №02/07.3.2012 г., издадена от [фирма] – Ш., с която е прекратено трудовото правоотношение на Д. В. П., ЕГН -[ЕГН], от [населено място], [улица], вх.А, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване в щата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА НА РАБОТА, на длъжността “СЧЕТОВОДИТЕЛ – ОПЕРАТИВЕН” в [фирма] – Ш., Д. В. П., ЕГН -[ЕГН], от [населено място], [улица], вх.А, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ. ОСЪЖДА [фирма] – Ш., [жк], да заплати на Д. В. П., ЕГН -[ЕГН], от [населено място], [улица], вх.А, сумата 2991,26 лева/ две хиляди деветстотин и деветдесет и един лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.ал.1 и 2 КТ, зца периода от 08.3.2012 г. до 08.9.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.4.2012 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 1800/хиляда и осемстотин/ лева. ОСЪЖДА [фирма] – Ш., [жк], да заплати на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД държавна такса в размер на 280/двеста и осемдесет/ лева. ОСЪЖДА [фирма] – Ш., [жк], да заплати на Ш. РАЙОНЕН СЪД деловодни разноски в размер на 70/седемдесет/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: