О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 77 София, 14.02.2017 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на осми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Камелия Ефремова Членове: Бонка Йонкова Евгений Стайков като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 161/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на [община] срещу определение №2473 от 18.07.2016г., постановено по ч.гр.д.№3342/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, допълнено на основание чл.248 ГПК с определение №4150/12.12.2016г. В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството и изпращане на делото по подсъдност на Административен съд – София град, е незаконосъобразно. Излагат се съображения за неправилно приложение от въззивния съд на разпоредбата на пар.1 ал.2 от ПЗР на З., както и за неотносимост за спора за компетентен съд на Тълк.решение №8/11.12.2015г. по т.д.№1/2015г. на О. на ВАС. Касаторът поддържа, че образуваното пред СГС производство по исковата молба на [община] от 5.06.2015г. с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД подлежи на разглеждане по общия ред на ГПК. Претендира отмяна на въззивното определение и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на спора по същество. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя следния процесуалноправен въпрос, за който твърди, че е налице предпоставката по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а именно: .„Спорове по предявени преди 26.12.2015г. осъдителни и установителни искове във връзка с неизпълнение на договори за отпускане на финансови помощи по специалната предприсъединителна програма „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони за периода 2007-2013г”., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, сключени преди влизане в сила на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, включително и основани на изявления на страната по договор за налагане на финансови корекции преди влизане в сила на същия закон, уреждат ли се от правилата на чл.79 и сл.ЗЗД, съответно подведомствени ли са на гражданския съд и подлежат ли на разглеждане по реда на ГПК?”. Формулиран е и втори процесуалноправен въпрос, за който се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: „Гражданскоправните спорове по налагане на финансови корекции, образувани преди влизането в сила на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, следва ли да бъдат продължени по указания в пар.10 ал.1 ПЗР на З. ред или са включени в обхвата на пар.10 ал.2 от ПЗР на З.”? В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Държавен фонд „Земеделие”, в който се поддържа, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Същевременно се излагат доводи, че въззивният съд правилно е приложил разпоредбата на пар.10 ал.2 от ПЗР на З., предвиждаща разглеждането по реда на АПК на изявленията във връзка с договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ Върховен касационен съд, ТК, състав на ІІ т.о., след преценка на данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на основание и по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК. С обжалваното пред настоящата инстанция определение от 18.07.2016г., допълнено с определение от 12.12.2016г., въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил определение №2508 от 9.05.2016г. по т.д.№3910/2015г. на СГС, VІ-8 с-в, с което е прекратено производството по делото и е постановено изпращането му по подсъдност на Административен съд –София град. Въззивният съд е приел, че искът на [община] против Държавен фонд „Земеделие”, предявен преди приемането на З., се отнася до договор, чиито предмет се определя в влязъл в сила административен акт. Посочил е, че макар към момента на сключването на договора да не е било нормативно дефинирано понятието „административен договор”, защитата на правата които произтичат от него, следва да бъде извършена със средствата на административния процес. Въззивният състав е аргументирал компетентността на административните съдилища за разглеждане на спора и с разпоредбата на пар.10 ал.2 от ПЗР на З., съгласно която образуваните до влизането на този закон в сила съдебни производства се довършват по реда на чл.27 ал.1 и ал.5-7 З., което според съда означава, че всяко изявление във връзка с договор за предоставяне на безвъзмездна финансово помощ, следва да бъде оспорено по реда на АПК. Поставените от касатора процесуалноправни въпроси, свързани с подсъдността /подведомствеността/ на спора, са обусловили решаващите изводи на въззивния състав. Въпросите могат да бъдат обобщени и конкретизирани по следния начин: „Дали са приложими правилата по пар.10 ал.2 от ПЗР на З. по отношение на висящи към момента на влизане в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за налагане на финансови корекции, или произтичащи/свързани с такива корекции?”. След подаването на частната касационна жалба по реда на чл.274 ал.3 ГПК е постановено определение №501/17.10.2016г. по ч.т.д.№1872/2016г. на ВКС, ІІ т.о., в което е даден отговор на конкретизирания по-горе значим за спора въпрос. В посоченото определение, което формира задължителна съдебна практика на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и което настоящият касационен състав споделя изцяло, е прието, че „до датата на влизане в сила на З. -25.12.2015г. е допустим исковия гражданскоправен ред за защита срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган и този ред следва да се прилага и след тази дата относно висящите искови производства”. В определението касационният съд се е позовал на разпоредбите на пар.10 ал.3, респ. на пар.10 ал.1 от ПЗР на З., които изключват приложението на пар.10 ал.2 от ПЗР на закона по отношение гражданскоправните производства, образувани по искови молби, предявени преди влизането в сила на З.. От изложеното следва, че в случая е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. С оглед отговора на поставения по-горе въпрос обжалваното определение се явява неправилно. Исковата молба на [община] е депозирана в СГС на 5.06.2015г. – преди влизане в сила на З., и подлежи на разглеждане по приложимия до влизането на закона в сила ред. Въззивното определение и потвърденото с него първоинстанционно определение следва да бъдат отменени като делото бъде върнато на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Мотивиран от горното и на основание чл.274 ал.3 ал. 1 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2473 от 18.07.2016г., постановено по ч.гр.д.№3342/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, допълнено на основание чл.248 ГПК с определение №4150/12.12.2016г. ОТМЕНЯ определение №2473 от 18.07.2016г., постановено по ч.гр.д.№3342/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, и потвърденото с него определение №2508/9.05.2016г. по т.д.№3910/2015г. на СГС, VІ-8 с-в, с което е прекратено производството по делото и е постановено изпращането му по подсъдност на Административен съд –София град. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по т.д.№3910/2015г. на СГС, VІ-8 с-в. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :