Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4 Р Е Ш Е Н И Е № 160 София, 24.06.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети и осми май две хиляди и четиринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 1863 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Образувано е по молба на С. С. Г. с вх. № 630 /04.02.2014 г. (на РС Поморие) за отмяна на влязло в сила решение № І-26 от 15.05.2013 г. по възз. гр.д. № 1350 /2012 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 55 /02.05.2012 г. по гр.д. № 574 /2010 г. на Поморийския районен съд. Посоченото основание е чл.303,ал.1,т.1 ГПК В. решение е влязло в сила с постановяването на определение № 576 /19.11.2013 г. по гр.д. № 5194 /2013 г. на ВКС, І г.о., с което не е допуснато касационното му обжалване. Молителят твърди, че за да не допусне касационно обжалване на решението по иска по чл.30 и сл. ЗН, съставът на ВКС е приел, че по делото няма данни наследодателката Б. Г. да се е разпоредила С. Г. с всичките си земеделски земи и да не е оставила такива в своето наследство. При данните по делото не можело да се твърди, че съдът служебно бил включил в масата по чл.31 ЗН имоти, с които наследодателката приживе се е разпоредила на възмездно основание. Затова поставените въпроси по чл.30,ал.1 ЗН не били определящи за изхода на спора по делото и по тях не можело да се допусне касационно обжалване. Молителят представя нотариален акт № 192, т. ІV, дело № 1100 /1995 г. на ПРС, съставен на 03.07.1995 г., договор за доброволна делба на съсобствени земеделски имоти от 28.07.1995 г., вписан в Поморийски РС под № 20, том ІІ, вх. рег. № 586 /28.07.1995 г. и договор за доброволна делба на наследствени земеделски земи от 11.06.2007 г., акт № 173, т.І, рег. № 612, вписан под № 197, т.І, вх. Р.. № 166(1) /11.06.2007 г. Молителят твърди, че се снабдила с посочените документи след старателно издирване, мотивирана от изводите на ВКС. Ответникът по молбата за отмяна Б. А. Г. твърди в писмен отговор, че представените доказателства не са новооткрити по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК и те не обосновават правен извод, различен от този на въззивния съд. Молителят С. Г. е била страна при съставянето на констативния нотариален акт по писмени документи от 1995 г. за установяване право на собственост на земеделски имоти по реда на ЗСПЗЗ и тя не може да не е знаела за съществуването на документа, което се потвърждава и от изявленията и в касационната и жалба. Нотариалният акт от 1995 г. е неотносим към разрешения гражданскоправен спор – той е съставен въз основа на решение № 174 /02.11.1994 г. на ПК П. за възстановяването на правото на собственост на наследниците на К. Г.. В съдебно заседание на 17.10.2012 г. е. прието като доказателство удостоверение за наследници на К. Г., от което е видно, че Б. Г. е неин наследник и каква е нейната квота в наследствената маса. Двата договора за доброволна делба са вписани в имотния регистър и С. Г. е могла да се снабди с тях при своевременно положена грижа. По допустимостта на молбата настоящият състав се е произнесъл с определение № 142 /09.04.2014 г. По основателността на молбата настоящият състав намира следното : Иска се отмяна на въззивно решение, с което е потвърдено решение, с което 1) е отхвърлен иск на С. Г. против Б. Г. с правно основание чл.30 ЗН за намаляване на дарение - безвъзмездно учредено през 1987 г. от наследството на Б. Г. (починала на 18.04.2009 г.) право на надстрояване на втри жилищен и тавански етажи от жилищна сграда в [населено място] и за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на майка и Б. Г. до размер на 6.5 % от собствеността върху изградения въз основа на отстъпеното право на надстрояване мезонет, представляващ втори жилищен и тавански етажи; 2) е отхвърлен иск за установяване на право на собственост на ищеца спрямо ответника върху 22.5 % от мезонет, построена от А. Г. – наследодател на ответника в повече от обема на учреденото му право; 3) е отхвърлен ревандикационен иск за предаване на ищеца от ответника на 29 % ид.ч. от описания мезонет. По иска по чл.30 ЗН въззивният съд е приел, че страните са наследници на починалата на 18.04.2009 г. Б. Г.. Ищецът е нейна дъщеря, а ответникът е дъщеря на неин син А. Г., починал 2003 г. През 1987 г. Б. Г. е учредила на А. право на надстрояване на втори и тавански етаж безвъзмездно. През 1989 г. Б. Г. е прехвърлила на ищеца срещу задължение за издръжка и гледане сервизен и първи етаж и е продала гараж. Правото на надстрояване е реализирано в учредения му обем. В масата по чл.31 ЗН на наследодателката Б. Г. се включват земеделски земи, както и дарението на правото на надстрояване. Между земеделските земи са и тези, които е наследила от своя съпруг С. Г. Г., като наследник на К. Г., починала през 1970 г., делът на Б. Г. е 1 /18 от наследството на К. Г. – нива в м. Каптажа – имот 2014 и нива от 1.999 дка в м. Хонят – имот 13251 (решение № 174 /02.11.1994 г. на ПК П. – лист 240 от делото на ПРС). Въз основа на оценителни експертизи въззивният съд е приел, че стойността на имуществото по чл.30,ал.1 ЗН е 56 132 лева, запазената част на С. Г. е 1 /3, на стойност 18 711 лева, която безспорно се покрива от имуществото, останало в наследство от Б. Г., поради което искът за възстановяване на запазена част е неоснователен. По касационната жалба на С. Г. ВКС е приел, че въпросите, свързани с чл.30 ЗН не са относими към спора, т.к. няма данни наследодателката да се е разпоредила с всичките си земеделски земи и да не е оставила такива в своето наследство. Представените от молителката доказателства са от значение за спора по иска по чл.30 ЗН, т.к. тя твърди, че в масата по чл.31 ЗН не се включва наследство от К. Г.. Основателни са обаче доводите, че представените от С. Г. доказателства не са нови по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. За този извод настоящият състав споделя доводите,на насрещната страна. И трите доказателства са документи, които са съставени преди завеждането на делото. И трите доказателства са вписани в имотния регистър. С. Г. е могла да се снабди с тях, ако беше положила своевременно (най-късно при посочване от ответника по иска по чл.30 ЗН на имотите, които се включват в масата по чл.31 ЗН) дължимата грижа за добро водене на делото. Нещо повече: Нотариален акт № 192, т. ІV, дело № 1100 /1995 г. на ПРС е съставен на 03.07.1995 г. Той е констативен, съставен е по молба на наследниците на К. Г. Г., между които е посочена и молителят Св. Г.. Нотариалният акт е съставен въз основа на писмени доказателства, първото от които е решение № 174 /02.11.1994 г. на ПК П. за възстановяването на правото на собственост на наследниците на К. Г.. То се намира на л.237, на л.240 и на л.241 (в три преписа) от делото на Пом. РС. Второто доказателство е удостоверение за наследници на К. Г., каквото се намира на л. 268 и сл. и на л.283 и сл. от делото на Пом. РС. Доказателствената сила на констативния нотариален акт е производна на доказателствената сила на двете доказателства, нотариалният акт не удостоверява нещо различно и нещо повече от двете доказателства. По двата представени договора за доброволна делба (от 28.07.1995 г. и от 11.06.2007 г.) страна е Б. Г. - наследодателят на С. Г.. Двата договора са с нотариална заверка и вписани. С. Г. е и ищец по иска по чл.30 ЗН. С. Г. можеше и следваше да се снабди с двата документа още преди да предяви иска по чл.30 ЗН, по който подлежи на установяване какво е включвало наследството на Б. Г. към момента на смъртта и, ако ищецът С. Г. беше положила грижа за добро водене на делото. От изложеното следва да се приеме, че не е осъществено основание за отмяна по чл.303,ал.1 т.1 ГПК. С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски и не не представя списък за разноски и доказателства за разноски, поради което и на нея разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното и на основание чл.307 ГПК съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. С. Г. с вх. № 630 /04.02.2014 г. (на РС Поморие) за отмяна на влязло в сила решение № І-26 от 15.05.2013 г. по възз. гр.д. № 1350 /2012 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.