Р Е Ш Е Н И Е
№ 436
София, 12 юни 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретаря Лилия Гаврилова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1325/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Апелативна прокуратура - П. и касационна жалба от подсъдимия О. А. К. срещу въззивно решение № 87 от 14.05.2012 г., постановено по внохд № 631/2011г. по описа на Апелативен съд – П., с което е потвърдена изцяло присъда № 329 от 11.10.2011г. по нохд № 45/2010г. на Окръжен съд – Стара Загора.
В протеста се релевира касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 НПК, а именно допуснато нарушение на материалния закон от въззивния съд, който е оставил без уважение протеста на Окръжна прокуратура – Стара Загора срещу оправдателната част на първоинстанционната присъда, с която подсъдимият О. А. К. е признат за невиновен за извършено престъпление по чл.253, ал.4, вр. ал.1 НК, тъй като е счел, че не се касае за разпоредителна сделка „покупко-продажба”, а за фактическа замяна на вещи. Иска се отмяна на въззивното решение в частта, с която е потвърдена присъда № 329 от 11.10.2011г. по нохд № 45/2010г. на Окръжен съд – Стара Загора, в частта с която потвърдено оправдаването на подс.К. по обвинението по чл.253 от НК и връщане на делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
В жалбата и допълнението към нея са изтъкнати всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т.т. 1 - 3 НПК, като в условията на алтернативност се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Пловдив, или за изменяне на въззивното решение и намаляване на размера на наложеното на подсъдимия К. наказание лишаване от свобода. Акцентира се на това, че въззивната инстанция е възприела изцяло изводите на първоинстанционния съд досежно установената фактическа обстановка и приложението на материалния закон, като така е игнорирала задължението си за пълна и всестранна проверка на присъдата; ограничено е правото на защита на подсъдимия; наложеното на подсъдимия К. наказание е явно несправедливо.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа протеста и моли за неговото уважаване. Счита, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Частният обвинител С. Н. М., редовно призован, не се явява.
Подсъдимият О. А. К., той и касационен жалбоподател, редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, се явява лично и с упълномощения му защитник от първата инстанция, адв. М.. Защитникът на подсъдимия моли протеста да бъде оставен без уважение. Намира, че въззивният съд погрешно е приел, че не следва да се кредитира заключението на съдебно-психиатричната експертиза относно състоянието на неговия подзащитен. От въззивната инстанция не са обсъдени оплакванията за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, както и доводите на защитата.Позовава се на нарушения на разпоредбата на чл. 14 НПК. В последната си дума, подсъдимият К. моли да бъде оправдан.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното:
С присъда № 329 от 11.10.2011г. по нохд № 45/2010г., Окръжен съд – Стара Загора признал подсъдимия О. А. К. за виновен в това, че на 23.07.2009 г. в [населено място], с цел да принуди С. Н. М. да поеме имуществено задължение – в срок от десет дни да му плати 10 000 /десет хиляди/ евро с левова равностойност в размер на 19 500 /деветнадесет хиляди и петстотин/ лева, подписвайки на 23.07.2009 г., като заемополучател, договор за заем с подсъдимия О. К., го заплашил с насилие и с противозаконни действия с тежки последици за него и неговите ближни – съпруга и деца, като деянието е придружено с отнемане на имущество от владението на С. М. – джип „марка”, с италиански регистрационен номер и номер на рамата и представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 213а, ал.3, т.7, вр. ал.2, т.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„А” и „Б” от НК и чл. 54 от НК му е наложил наказание от единадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим, и глоба в размер на 8 000 /осем хиляди/ лева, като го е признал за невинен в това, на 23.07.2009 г. в [населено място], обл.Стара Загора, да е извършил престъплението по чл. 213а, ал.3, т.7, вр. ал.2, т.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„а” и “б” от НК с цел да принуди С. Н. М. да се разпореди с вещ – като за обезпечаване на поетото имуществено задължение остави в негово държане джип „марка” с италиански регистрационен номер и номер на рамата и го оправдавал по обвинението в тази му част.
Със същата присъда, подсъдимият О. А. К. е бил признат за невиновен в това, че да периода 28.07.2009г.- 01.08.2009г. в [населено място], е извършил сделка с имущество-продал на О. В. П. за 12 000 лева и четири коня автомобил -джип „марка”, с италиански регистрационен номер и номер на рамата, като знаел, че е имуществото е придобито от него чрез изнудване на С. М., представляващо тежко умишлено престъпление по чл. 213а, ал.3, т.7, вр. ал.2, т.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„а” и „б” от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 253, ал.4 вр. ал.1 НК.
На основание чл.25, ал.1 и ал.4, вр. чл.23, ал.1 от НК, съдът е групирал наказанията, наложени на подсъдимия О. А. К. по нохд № 359/2004 г., нохд № 1021/2005 г. и нохд № 1120/2007 г., и трите по описа на Районен съд – Казанлък, като му наложил едно общо най-тежко наказание-лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, което на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС, да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим.
На основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.3 от НК, съдът е присъединил към така определеното общо най-тежко наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода наказанието глоба в размер на 3 000 / три хиляди/ лева, наложено на подсъдимия О. А. К. с присъда № 51 „е” от 29.03.3007 г. по нохд № 1021/2005 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
Съдът се е произнесъл и по приложените по делото веществени доказателства и по направените разноски.
С въззивно решение № 87 от 14.05.2012 г., постановено по внохд № 631/2011г., Апелативен съд – Пловдив е потвърдил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда.
Рамките на касационната проверка се определят от касационните основания, релевирани от една страна с протеста и тяхната подкрепящи ги аргументация, а от друга страна с жалбата на подсъдимия. В настоящия случай съдържането на протеста обективира касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НК, именно нарушение на материалния закон. С касационната жалба на подсъдимия се правят оплаквания, които са във връзка с всички касационни основания.
Доколкото в случая сме изправени пред съвкупност от две обвинения, едното от които се явява предикатно по отношение на другото, настоящата инстанция намира, че първо следва да бъдат обсъдени доводите от касационната жалба на подсъдимия, която е насочена към осъдителната част на присъдата за предикатното престъпление, а след това тези от касационния протест, досежно оправдаването на подсъдимия по обвинението за пране на пари.
І.По жалбата на подсъдимия, която е частично основателна.
Всички оплаквания са досежно престъплението по чл.213а, ал.3, т.7, вр. ал.2, т.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„а” и „б” от НК.
Твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения се свързват с неправилна оценка на доказателствата, както и с липсата на отговор във въззивния съдебен акт на оплакванията на защитата. Последното твърдение не може да се приема за основателно, тъй като при проверката на атакувания съдебен акт, настоящата инстанция констатира, че същият е изготвен в съответствие на изискванията на чл.339 от НПК.Обстоятелството, че въззивният съд приема изцяло за правилни изводите на първата инстанция както по отношение на фактическите констатации, така и досежно правните изводи и ги възпроизвеждане в съдебния си акт, не сочи на процесуален порок на същия. Това се отнася и до доказателствения анализ. Приетите за установени фактически положения не подлежат на контрол от касационната инстанция, когато те са резултат на извършена в съответствие с процесуалните изисквания доказателствена дейност на съда. Задължението на предходните инстанции е да съберат достатъчна по обем доказателствена съвкупност, свързана с изясняване на въпросите, включени в предмета на доказване, да ги подложат на внимателна преценка, да обосноват изводите си съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Настоящият състав не констатира нарушения на съдилищата в дейността им по събирането и оценка на доказателствата, поради което твърдения в светлината на горното са неоснователни. В рамките на аналитичната си дейност, апелативната инстанция не е допуснала недооценяване, подценяване или невярна оценка на което и да било доказателство. Противно на това, доказателственият анализ, направен във въззивния съдебен акт, включително и относно оценката му за дейността на първата инстанция по интерпретация на доказателствата, е правилен и в унисон с изискванията на горепосочените законови текстове.
В жалбата се прави оплакване и за нарушение на материалния закон, като се оспорват правните изводи на съдилищата. Касаторът се позовава на недоказаност на обвинението от обективна и субективна страна. Във връзка с тези доводи, следва да се посочи, че при вярно установена фактология, първостепенният съд е приел, че подсъдимият О. К. е осъществил състава на престъпление по чл. 213а, ал. 3, т.7, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и „Б” от НК, като същевременно го е оправдал по обвинението престъплението да е извършено с цел да принуди С. М. да се разпореди с вещ, като за обезпечаване на поетото имуществено задължение остави в негово държане джип „Фолскваген тоарег”. Въззивната инстанция се е съгласила изцяло с правните изводи на първия съд, като в допълнение е отговорила на доводите на защитата по тяхното оспорване. Следва да се посочи, че първият съд е изложил убедителни и верни мотиви при правилно съотнасяне на фактическите констатации към отделните елементи от състава на горепосоченото престъпление, като тълкуването на последните е в унисон с приетото разбиране в съдебната практика. Единствено настоящата инстанция намира, че следва да обърне внимание на решаващите съдилища във връзка с някои констатации досежно квалифициращия признак –опасен рецидив. Последният в хипотезата на чл.29, ал.1, б.”Б” от НК има предвид две или повече осъждания, а не престъпления. За това при хипотезата на реална съвкупност на престъпленията, макар да са постановени различни присъди за отделните престъпления е налице едно осъждане. Това разбиране е залегнало в трайната практика на ВКС-Постановление № 2 от 1970г. на Пленума на ВС, изм. и доп. Постановления № 6 от 1983г. и № 7 от 1987г. Съдът не се е съобразил със задължителната практика на ВКС, като не е отчел, че четирите присъди, извън тези, по които е постановена съдебна реабилитация, са за престъпления, осъществени в условията на реална съвкупност, като без значение е факта, че същите не са били групирани, с надлежен акт към момента на постановяване на първоинстанционната присъда. Доколкото това обстоятелство не води до промяна на крайния извод, а именно, че деянието „изнудване” е осъществено от подсъдимия при условията на опасен рецидив, не се налага изменение или отмяна на въззивното решение във връзка с правилното приложение на материалния закон.
При горното, касационната инстанция намира, че не са налице касационните основания по чл.354, ал.1, т.1 и 2 от НПК.
Основателно обаче се явява оплакването за явна несправедливост на наказанията. Контролираните инстанции са наложили на подсъдимия К. наказания от единадесет години лишаване от свобода и глоба в размер на 8 000 лева. Тези наказания са индивидуализирани при превес на отегчаващи обстоятелства и са над средния размер на предвиденото в закона-за наказанието лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а за глобата от пет до десет хиляди лева. Отчетените отегчаващи обстоятелства са лоши характеристични данни, трайни престъпни навици, предвид осъжданията извън квалификацията на деянието, демонстрирана упоритост при осъществяване на деянието, процесуалното му поведение по време на първоинстанционното производство. Като смекчаващо обстоятелства са отчетени частичните самопризнания. Съдът се е позовал на минали осъждания, извън квалификацията, но не ги е посочил. Между впрочем, четирите осъждания, по които има постановена съдебна реабилитация, могат да имат значение при приложението на чл.29 от НК, но не и при определяне на наказанието, предвид последиците от реабилитацията. От друга страна останалите четири осъждания са относими към квалификацията на деянието и не могат да обективират обстоятелства по чл.54 от НК. Отчетените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, не следва да бъдат преценявани само в математически аспект, а в тяхната връзка и съответна тежест за индивидуализацията на наказанията. Независимо от горното, настоящата инстанция намира, че характера на отегчаващите обстоятелства, преценени в контекста дори и на едно смекчаващо, както и съотнесени към степента на обществена опасност на деянието и дееца, обуславят определянето на наказанията в размера около средния на предвиденото в закона, но без да го надвишават, а именно лишаване от свобода за срок от девет години и глоба в размер на шест хиляди лева.Тези наказания, според настоящата инстанция са съответни и на целите по чл.36 от НК.
Предвид горното, въззивното решение следва да бъде изменено в насока на намаляване размера на наказанията, така както беше посочено по-горе.
ІІ.По протеста на прокуратурата, който е неоснователен.
В протеста се прави само едно оплакване, а именно за неправилно приложение на материалния закон по отношение на въззивното решение, в частта, с което е потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда по обвинението за престъпление по чл.253 от НК. Основните аргументи, в подкрепа на обвинителната теза и искането на прокуратурата за връщане на делото за ново разглеждане са във връзка с приетата несъставомерност, предвид инкриминираната сделка – “покупко-продажба”. Протестът е допустим, но по съществото си е неоснователен. Това е така, тъй като настоящата инстанция прима за правилни крайните правни изводи на решаващите съдилища , а именно, че не може да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия О. К. по инкриминираното му обвинение за пране на пари, но по съображения различни от тези изложени в атакувания съдебен акт и първоинстанционната присъда. Правилно е прието, че един от основите състави на престъплението изпиране на пари е този по чл.253, ал.1 от НК /който в настоящия случай е инкриминиран в кореспонденция с квалифицирания състав на алинея четвърта/, с които законодателно се защитава финансовата система, чрез наказуемост на различни дейности, които могат да доведат до заличаване или прикриване на престъпния произход на имуществото, предмет на изпирането. За това много точно и ясно следва да бъде установено какво е целял с действията си подсъдимият, като това не е свързано с доказване на съставомерна цел, каквато не е криминализирана, а във връзка с изясняване на елементите както от обективната страна на престъплението, така и по отношение на субективната такава. В настоящия казус на подсъдимия е повдигнато и се поддържа обвинение във връзка с едно от изпълнителните деяния на престъплението по чл.253, ал.1 от НК, а именно извършване на сделка с имущество, за което той е знаел, че е придобил чрез престъплението по чл.213а от НК, като е инкриминирано извършването на покупко-продажба на лекия автомобил-джип. Във фактическите си констатации, контролираните инстанции са приели, че подсъдимият е извършил замяна на МПС, а не го е продал на О. П., както се твърди в обвинителния акт, поради което и предвид липсата на надлежно изменение на обвинението от страна на прокуратурата, са се позовали на недоказаност на вида на инкриминираната сделка. Обосновали са се с необходимостта от писмена форма с нотариална заверка на подписите за действителност на сделката по покупко-продажба на МПС. Следва да се отбележи, че в наказателноправен аспект, във връзка с престъплението по чл.253 от НК под “финансова сделка” сe разбира такава, която се осъществява с различни финансови активи, независимо от условията за нейното извършване, лицата между които се осъществява и дали са спазени законоустановените изисквания, ако такива има, за извършване на тази сделка. Тя може да бъде както търговска, така и всякаква гражданскоправна, като сделките сами по себе си могат да бъдат напълно законни, да са извършени при спазване на установените изисквания, но може и да не са спазени, но от значение е дали има трансформация на имущество, получено в резултат на предикатното престъпление. Предвид тези принципни разсъждения, възприети в доктрината и практиката, настоящата инстанция не намира за правилни изводите на решаващите съдилища за това, че инкриминирана сделка следва да бъде правомерно реализирана. В рамките на приетите от съдилищата фактически изводи, свързани с констатации за замяна на МПС-то срещу 12 000лева и четири коня, не е било необходимо изменение на обвинението /тъй като няма съществено такова досежно фактите/, за да се приеме промяна в правните изводи за вида на сделката. Принципно достатъчен е фактът на наличната трансформация на имуществото. Независимо, че не се съгласява с изложените правни изводи в тази им част, настоящата инстанция намира, че не може да се приеме за доказано обвинението за пране на пари, тъй като по делото е установено, че подсъдимият е задържал МПС/джипа/, за да получи дължимата му се според него от свидетеля С. М. сума в размер 10 000 евро и го е заменил, за да възмезди своята претенция. Действията по трансформация на имуществото, осъществени от подсъдимия не се свързани с намерения за причиняване на каквито и да било вреди на фиска, както и за прикриване произхода на имуществото, а единствено, за да удовлетвори претенцията си към свидетеля М. за дължими 10 000евро. Дори пред органите на полицията подсъдимият не е отрекъл, че МПС се намира в негово владение, като е посочил и причините за това/ заявеното е сторено преди подсъдимият да замени джипа/. Ето защо, горното не може да обуслови състовомерност на деянието на подсъдимия за изпиране на пари както от обективна, така и от субективна страна.
Предвид изложеното, приемайки за верни крайните правни изводи на въззивния съд, макар и с други мотиви, настоящата инстанция намира протеста за неоснователен.
По горните съображения, съставът на касационната инстанция счита, че следва да измени въззивното решение на АС-Пловдив, като намали размера на наложените на подсъдимия О. К. наказания за престъплението по чл.213а от НК в насока на гореизложеното.
С първоинстанционната присъда, ОС-Стара Загора е извършил групиране на наказанията, наложени на подсъдимия К. с влезли в сила присъди по нохд № 359/04г., нохд № 1021/05г. и нохд № 1120/07г. Данните за съдимостта на подсъдимия, освен присъдите по които има постановена съдебна реабилитация, както и тези които са групирани, сочат на още едно осъждане, а именно това по нохд № 2081/04г., за което съдилищата са събрали доказателства, отчели са го при произнасянето на въпросите за рецидива, но не са го обсъдили при групиране на наказанията. Практиката на ВКС е категорична, че без оглед на съотнасянето на деянията - в условията на съвкупност или рецидив, при групиране на наказанията подлежат на обсъждане всички осъждания, за които съдът е събрал релевантни данни-ТР № 3/ 2009г. на ОСНК на ВКС. Предвид горното, въззивното решение, с което е потвърдена първоинстанционната присъда в частта досежно приложението на чл.25, вр. чл.23 от НК, както и самата присъда следва да бъдат отменени и делото върнато на първия съд за произнасяне по реда на чл.306 от НПК във връзка с пълното и цялостно групиране на наложените на подс.О. К. наказания по влезли в сила присъди.
В останалата част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Предвид горното, ВКС, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 87 от 14.05.2012г., постановено по внохд № 631/2011г. по описа на Апелативен съд – П., с което е потвърдена присъда № 329/11г. по нохд № 45/10г. на ОС-Стара Загора, в частта досежно наложените на подсъдимия О. А. К. наказания за престъпление по чл. 213а, ал.3, т.7, вр. ал.2, т.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„а” и “б” от НК, като НАМАЛЯВА същите от лишаване от свобода за срок от единадесет години на девет години и глобата от осем хиляди на шест хиляди лева.
ОТМЕНЯВА горепосоченото въззивно решение в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда, както и самата присъда досежно извършеното на основание чл.25, вр. чл.23 от НК кумулиране.
ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от Окръжен съд-Стара Загора в производството по чл.306 от НПК, от друг състав на съда.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: Членове: |