Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 306/18 г.
гр.София, 22.10.2019 г.

в името на народа


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 4482/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от К. Д. И., чрез адв. М. Р. и адв. Светлина Йолчева, против въззивно решение № 2407/10.04.2017 г., постановено от Софийския градски съд по въззивно гр.д. № 4473/2016 г. в частта по исковете за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. и имуществена вреда от 6 675,98 лв. - събрани принудително по из.д. № 20138580400767 в изпълнение на окончателното решение по забавеното дело.
Касационното обжалване е допуснато по въпросите за критериите и съотношението между тях при определяне на вредите, съответно обезщетението от нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС и има ли значение качеството на страната по забавеното дело при преценка на критерия предмет на производството.
Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:
Преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, а от там и за обезщетение на причинените от това вреди, се извършва по критериите, определени в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ: обща продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
При гражданските производства за начало се приема сезирането на съответния съд, освен ако производството не включва задължителна предварителна административна процедура, а за край – влизане в сила по отношение на страната на съдебния акт, с който спорът е приключен /решение или определение/. От значение е общата продължителност на съдебното производство – възможно е тя да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството са имали разумна продължителност и обратно – при допусната забава в отделна част от производството няма нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според вида на делото и броя инстанции. При спиране на основното производство до приключването на преюдициално производство, относимостта и обосноваността на спирането се преценява с оглед на засегнатите интереси на ищеца. При изчисляването на общата продължителност на делото не се взима предвид периодът, в който то е било спряно поради отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС и за конституиране на наследници на починала страна, стига съответните органи да са извършили нужните действия точно и своевременно. При встъпване в производството, периодът, който следва да бъде взет под внимание, започва да тече от момента на конституирането на встъпилата страна, но ако ищецът встъпва като наследник или правоприемник на досегашната страна по делото, той има право да повдигне оплакване относно цялата дължина на производството.
При обсъждането на сложността на делото са от значение броят на страните по делото, броят на обективно съединените искове в общо производство, наличието на международен елемент, сложност на засегнатите правни въпроси, необходимостта от ползване на специални знания и назначаване на съдебни експертизи, обем на доказателствата и пр.
От значение е и поведението на ищеца и на съответните власти, както и значението на делото за ищеца. Извън срока, който се взема предвид, са забавянията, причинени от страната поради злоупотреба с право от нейна страна, недобросъвестно извършвани процесуалните действия, шиканене и използване на тактики за протакане, стига съдът да е предприел допустимите и възможни в конкретния случай процесуални действия за дисциплиниране. Определен вид дела, с оглед специфичния характер и засегнатия интерес, налагат по-бързото им разглеждане (относно интереса на деца, здравеопазване, гражданско състояние, трудови спорове, наказателни производства, по които подсъдимият е с мярка за неотклонение задържане под стража, мерки за закрила и т.н.) и това следва да се отчете, когато се преценява дали производството е продължило извън рамките на „разумното“.
На обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ подлежат всички установени вреди, причинени от неразумната продължителност на съдебното производство, като ищецът дължи пълно и главно доказване относно вида и размера на имуществените вреди, както и пряката причинноследствена връзка със забавеното производство. Относно неимуществените вреди, съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива. Размерът на неимущественото обезщетение се определя с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в смисъла разяснен с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., като за база се вземат икономическите показатели и стандарт в страната, възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата; обезщетението не бива да служи за неоснователно обогатяване и се отчита, че осъждането (признаване факта на увреждащо поведение) само по себе си също има обезщетителен ефект за пострадалия. Доколкото принципът на справедливост изисква в най-пълна степен да бъдат обезщетени всички претърпени вреди, при определяне на размера на обезщетението по чл. 2б ЗОДОВ, следва да се съобразят освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства, още общата продължителност на производството и доколко то се явява над „разумния“ срок, предвид спецификите на конкретния казус; ангажираността на страната в съдебното производство – брой участия в съдебни заседания, пътувания до съда; повлияло ли е и как воденото производство върху начина на живот на страната /жертва/; значението на делото за страната (в този смисъл може да е от значение и процесуалното качество на страната: ищец/ответник, жалбоподател/ответник, трето лице), вкл. видът и размерът на спорния имуществен интерес, предмет на забавеното производство; добросъвестността на увредения. Тежестта на горните обстоятелства, които не са и изчерпателно посочени, няма как предварително да бъде определена с обща значимост към всички случаи на определяне на окончателния размер на обезщетението по чл. 2б ЗОДОВ. Съдът ги преценява с оглед конкретния спор. В този смисъл качеството на страна в производството е възможно да има отношение при някои казуси към пряката причинноследствена връзка за даден вид увреждане, съответно за неговия размер (напр. натрупана лихва от забава при плащане от ответник /длъжник/ на установеното парично задължение) и др. Залогът за ответника по иск за лихвоносно задължение по общо правило, нараства с продължителността на процеса. В някои случаи неразумната продължителност на производството може да причини минимални или дори да не причини неимуществени вреди (настъпването им се презюмира, но оборимо).
По касационните оплаквания:
Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете, както и присъждане на съдебноделоводните разноски, направените във всички инстанции.
Софийският апелативен съд, чрез А. К. – съдебен администратор на съда, с юридическо образование, отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Поддържа становището в открито съдебно заседание.
Окръжен съд Благоевград не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Прокуратурата участва задължително, на осн. чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ. Прокурор Р. от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че фактът на забава на съдебното производство е обективен и обуславя отговорност на държавата. Незначителният интерес за ищеца по забавеното дело сам по себе си не изключва правото на обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ, а е от значение за размера на същото. Процесуалното качество на страната по забавеното дело няма значение за правото на обезщетение.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивният Софийски градски съд, като потвърдил като резултат, решение от 04.12.2015 г., постановено по гр.д. № 28253/2015 г. от Софийски районен съд, е отхвърлил исковете на К. Д. И. против Софийски апелативен съд и Окръжен съд Благоевград за солидарно заплащане на обезщетение за причинени му вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на производството по гр.д. № 737/1998 г. на ОС Благоевград и гр.д. № 2795/2008 г. на САС в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, както следва – 20 000 лв. за неимуществени вреди, 6 675,98 лв. - събрани принудително по из.д. № 20138580400767 в изпълнение на окончателното решение по забавеното дело.
Първостепенният съд разгледал исковете, като ги квалифицирал по чл. 49 ЗЗД. Въззивният съд намерил, че правилната квалификация е чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, , като се позовал на § 9 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ /ДВ бр. 98/11.12.2012 г./.
Съдът установил, че на 28.10.2013 г. - в рамките на предвиденото по чл. 60а от ЗСВ административно производство, К. И. е подал заявление до Инспектората към ВСС за обезщетяване поради нарушение на правото му на разглеждане на делото му в разумен срок. С писмо от 21.02.2014 г. заявителят е уведомен, че извършената проверка е констатирала, че не е спазен срокът по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ, поради което заявлението не подлежи на разглеждане по реда на гл. III“а“ ЗСВ и е съставен констативен протокол, с което е изпълнена задълителната предпоставка за допустимост на производството пред съда.
Съдът установил, че К. И. е бил конституиран като страна по гр.д. № 737/1998 г. на ОС Благоевград в качеството му на правоприемник на починалия ответник, което му дава право да се оплаква от цялата продължителност на производството. В тази връзка, началният момент на периода, в който е разглеждано и приключило делото, по повод на което са предявени исковете за обезщетение, е 13.10.1998 г., когато е депозирана в първоинстанционния съд исковата молба, а крайният момент съвпада с датата на постановяване на окончателния съдебен акт - 17.05.2013 г, при което общата продължителност на производството е 14 години, 4 месеца и 26 дни. Бил предявен иск по чл. 55, вр. чл. 134 ЗЗД, като се искало заплащане на обезщетение, което подлежало на експертна оценка. Предмет на иска били извършени в имот подобрения във връзка с реализирано строителство; изготвени били тройна и допълнителна съдебно-технически експертизи, както и съдебно-счетоводна и съдебно-икономическа експертиза, разпитани били четирима свидетели, голям е броят на страните – 13 главни и 1 трето лице-помагач, по делото се наложило призоваване на една от страните чрез Държавен вестник, три от страните починали в хода на процеса, делото било спирано за издирване и конституиране на правоприемниците на тези страни, били назначавани особени представители на страни по делото, един особен представител починал и се наложило определяне на нов.
Относно поведението на лицето, претендиращо нарушение на разумния срок за разглеждане на делото му, и поведението на другите страни, въззивната инстанция приела, че не са имали такова, което да е довело до неоправдано отлагане и/или забавяне на делото.
Съдът намерил, че продължителността на делото се дължала най-общо на недобрата организация по призоваването на участниците в производството и несвоевременното изготвяне и представяне на експертните заключения, а по-конкретно – на повторното провеждане на въззивно производство в резултат на допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в произнасяне на ОС Благоевград и САС по нередовна искова молба. Софийският градски съд формирал извод, че именно съдилищата не са успели да осигурят приключването на делото в един по-кратък срок, като не са осигурили процесуална дисциплина на участниците.
Така констатираното общо забавяне обаче не било достатъчно основание, за да се обобщи, че било нарушено правото на касатора на разглеждане на делото му в разумен срок, тъй като следвала да се прецени и важността на засегнатите интереси. Исковата претенция срещу К. И. възлизала на сумата от 2 383,25 лв. и сумата от 794,50 лв., като исковете били уважени частично, при което продължителността на делото е отложила изпълнението на задължението му.
С тези мотиви въззивният съд достигнал до извода, че не е налице нарушение на чл. 6, ал. 1 ЕКЗПЧОС и не е осъществен фактическия състав по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, поради което отхвърлил всички претенции.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Въззивният съд правилно е приел, че продължителността на съдебното производство се преценява глобално, като държавата отговаря чрез своите процесуални субституенти – в случая съдилищата, за нарушение на разумния срок за окончателното приключване на производството и отговорността им е солидарна. В съответствие с дадения отговор по чл. 290 ГПК въззивната инстанция е посочила, че преценката за разумността на срока включва следните критерии: фактическа и/или правна сложност на делото; поведение на жалбоподателя и на другите страни; поведение на съответните компетентни държавни органи и значение на делото за лицето. Установяването им е извършено при анализ на относимите обстоятелства. Обосновано и в съответствие с данните по делото е прието, че делото, за което се претендира обезщетение поради бавно правосъдие, е с фактическа и правна сложност. Правилно съдът е счел, че трябва да се прецени и интерсът на делото за К. И., съобразно характера на производството, видът и размерът на спорното за страната материално право. Съставът на Върховния касационен съд намира обаче, че в случая констатациите относно последния критерии не могат да обусловят извод за приключило съдебно производство „в разумен срок“ по см. чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, предвид установената обща продължителност, независимо от фактическата и правна сложност на делото и периодите на спиране поради смърт в хода на процеса на страни и процесуален представител. Предметът на спора с оглед интереса на И. не изисква по-бързо приключване. Все пак обаче, гражданско дело с такава обща продължителност, каквито и обяснения да има за забавата, не може да е „проведено с дължимата грижа“ /Cominggersoll SA v Portugal 2000-IV/. Налице е нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията. Залогът за К. И. (имущественият интерес) по забавеното дело следва да се има предвид при преценката за причинени му вреди и техния размер. В случая това е дължимата от него главница, при съобразяване, че задължението е лихвоносно и спрямо И., в качеството му на ответник, дългът нараства с продължителността на процеса.
В заключение, въззивното решение следва да бъде касирано и спорът разрешен по същество.
Пред настоящата инстанция не са спорни установените по делото факти. Въз основа на посочените в отговора по чл. 290 ГПК критерии, съдебният състав намира, че е нарушено правото на К. И. за разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Причинените от това чувства на притеснение и несигурност съставляват неимуществена увреда и подлежат на обезщетение, като съдът определя размера на обезщетението по справедливост с оглед всички значими обстоятелства, посочени в отговора по чл. 290 ГПК и установени по конкретното дело, включително засегнатия интерес, на 600 лв.
Относно претенцията за заплащане на сумата от 6 675,98 лв., причинена имуществена вреда от събрани принудително суми по изпълнително дело № ..... в изпълнение на окончателното решение по забавеното дело:
Сумата е формирана от ищеца в уточнение на исковата молба, както следва: 1320,80 лв. заплатената в полза на взискателя по делото сума; събрани лихви за периода 1998 г. - 2003 г. в размер на 961,31 лв., събрана лихва за периода от 13.10.2003 г. – 18.01.2014 г. в размер на 1649 лв.; 731, 41 лв. събрани разноски от ЧСИ; , 660 лв. събрана по изпълнителното дело; 470,74 лв. лихва.
Доводите на К. И., че наследодателят му (първоначален ответник) бил неправилно конституиран по делото и не дължал присъдените с решението суми не могат да се обсъждат в настоящото производство. Имущественото увреждане на страната в резултат на заплатените разноски по изпълнителното дело и натрупана лихва върху дължимите по силата на съдебното решение суми, след влизането му в сила, не е в пряка причинноследствена връзка с продължителността на производството, по което се установи нарушение на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. Дългът е съдебно признат и добросъвестното поведение предполага доброволно издължаване. Именно липсата на изпълнение е довела до принудата на изпълнителното производство и извършените в резултат на това разходи.
Размерът на натрупаната върху дължимата главница лихва до датата на влизане в сила на съдебното решение (в случая до 17.05.2013 г.) има връзка с продължителността на съдебното производство. Точният й размер не е установен от ищеца – в удостоверението от ЧСИ лихвата е изчислена до 18.01.2014 г. Освен това, имуществена вреда, резултат от установеното нарушението е налице само за размера на лихвата върху присъдената сума, натрупана именно поради забавата на исковото производство извън рамките на разумното. Наличието и размерът на имуществени вреди и тяхната пряка причинноследствена връзка със забавата по делото, подлежи на установяване от ищеца чрез пълно главно доказване. Съдът няма установена база (размер), от който да определи частта, представляваща увреждането от натрупаната до 17.05.2013 г. лихва.
В заключение, искът за присъждане на имуществени вреди в размер на общо 6 675,98 лв. следва да бъде отхвърлен.

По съдебноделоводните разноски:
Те се определят по специалните правила на чл. 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ.
Ако искът бъде отхвърлен изцяло, производството бъде прекратено при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.
Искът е частично уважен и ищецът, съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, има право да му бъдат възстановени сумите, заплатени за държавни такси – изцяло и за адвокатско възнаграждение за един от представлявалите го адвокати – съразмерно уважената част.
Внесената от ищеца държавна такса по делото: по 10 лв. за производството пред РС и СГС и 35 лв. за производството пред ВКС, общо 55 лв., следва да бъде заплатена солидарно от ответниците.
Надвнесената вповече държавна такса за производството пред първа инстанция поради грешна квалификация, подлежи на възстановяване от Софийски районен съд.
Ищецът е заплатил хонорари на двама адвокати, както следва: 1370 лв. общо за представителство пред СРС, 867 лв. – пред СГС и 1600 лв. – пред ВКС. Адвокатското възнаграждение за един адвокат, за всички инстанции, е в размер на 1918,50 лв. Дължимата сума по чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ е в размер на 41 лв., платима солидарно от двамата ответника.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение



Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивно решение № 2407/10.04.2017 г., постановено от Софийския градски съд по въззивно гр.д. № 4473/2016 г. в частта по иска на К. Д. И. против Благоевградски окръжен съд и Софийски апелативен съд за причинени му неимуществени вреди по чл. 2б ЗОДОВ, в размер над 600 лв. и съдебноделоводните разноски
и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА солидарно Благоевградски окръжен съд и Софийски апелативен съд да заплатят на К. Д. И. ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. 7, ап. 25, сумата в размер на 600 лв. – обезщетение за причинени му неимуществени вреди, на осн. чл. 2б ЗОДОВ.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 2407/10.04.2017 г., постановено от Софийския градски съд по въззивно гр.д. № 4473/2016 г. в частта, с която е отхвърлен искът на К. Д. И. против Благоевградски окръжен съд и Софийски апелативен съд за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 600 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв., както и за имуществени вреди в размер общо на 6 675,98 лв. - събрани принудително по из.д. № ..... в изпълнение на окончателното решение по забавеното дело, на осн. чл. 2б ЗОДОВ.

В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ въззивното решение е влязло в сила.

ОСЪЖДА солидарно Благоевградски окръжен съд и Софийски апелативен съд да заплатят на К. Д. И. сумата в размер на 96 лв., представляващи разноски по чл. 10, ал. 3 ГПК, направени по делото във всички инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: