Р Е Ш Е Н И Е № 207 гр. София, 06 юни 2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря……..…...Марияна Петрова…..……и в присъствието на прокурора………………..К. СОФИЯНСКИ…….………….…изслуша докладваното от Председателя к. дело № 755 по описа за 2022 г. Производството е образувано по касационен протест от прокурор от Апелативна прокуратура - Бургас, подаден срещу решение № 69 от 19.08.2022 г., постановено по внохд № 47/21г. на Бургаски апелативен съд. В протеста се релевира касационно основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК. Твърди се, че е налице явна несправедливост при определяне на размера на наказанията „лишаване от свобода“ и „глоба“, който не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на чл. 36 от НК. Посочва се, че за да намали размера на наложените наказания до законоустановения минимум, както и да отложи изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“, въззивната инстанция е взела предвид още едно смекчаващо обстоятелство – здравословното състояние на подсъдимия, датиращо от 2013 г., като не е мотивирала значението му за размера на наказанията и начина на изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“. Поддържа, се че чистото съдебно минало, младата възраст на подсъдимия и здравословното му състояние са били ценени двукратно от съда при определяне на наказанията – от една страна при отмерване на размера им, а от друга страна при приложението на чл. 66, ал.1 от НК. Излагат се съображения, че към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил на достатъчна възраст, за да разполага с необходимия житейски опит и да може да понесе пълна отговорност при извършено от него престъпление, както и че не са били отчетени от съда трите неприключили срещу същия съдебни производства по внесени обвинителни актове за извършени престъпления по чл. 195, ал.1, т.3 от НК. Поддържа се, че апелативният съд е пренебрегнал отегчаващите отговорността обстоятелства – осъществяване на две от формите на изпълнителното деяние – „държане с цел разпространение“ и „разпространение“, макар и в условията на довършен опит, предметът на престъплението е високо рисково наркотично вещество, който в количество и стойност е надхвърлящ квалифициращия признак „големи размери“, високата обществена опасност на деянието, конкретните характеристики на наркотичното вещество, обуславящи изключителна опасност за човешкото здраве след неговата употреба, високо процентно съдържание на активното вещество, динамиката на този вид престъпност за страната и региона към момента на извършване на престъплението, процесуалното поведение на подсъдимия. Счита, че наказанията следва да бъдат увеличени до определените от първоинстанционния съд размери. Моли се да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от ВКП поддържа подадения протест по изложените в него съображения. Посочва, че въззивният съд е игнорирал обстоятелството, че подсъдимият е безработен, изкарвал е прехраната си с продажба на наркотици и срещу него са били образувани три наказателни производства пред Районен съд – Ямбол за извършени кражби по квалифицирани състави. Счита, че е спорно приложението на чл.66, ал.1 от НК, като пледира определеният изпитателен срок да бъде в максимален размер. Моли да бъде отменено оспорваното решение и делото да бъде върнато на въззивния съд с указания относно анализа на обстоятелствата, определящи размера на наказанието и неговия режим на изтърпяване. Защитникът на подсъдимия В. К. – адвокат М. А. оспорва касационния протест и моли да бъде оставен в сила въззивният съдебен акт. Посочва, че при определяне на наказанието съдът е съобразил високата степен на обществена опасност, както и другите обстоятелства, имащи значение за размера на наказанието. Твърди, че подсъдимият няма дела пред Районен съд – Ямбол, бил е оправдан по всички дела, образувани срещу него пред Районен съд - Елхово, както и че притежава търговски обекти, поради което не е лице, което се препитава от продажбата на наркотици. Счита подадения касационен протест за неоснователен и моли въззивният акт да бъде оставен в сила. Подсъдимият В. Л. К., редовно призован чрез неговия защитник – адв. А., не се явява пред касационния съд. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 260002 от 09.02.2021 г. по нохд № 147/20 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол подсъдимият В. Л. К. е признат за виновен за това, че на 26.12.2019 г., около 14,00 ч., в землището на с. Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол, без надлежно разрешително за това държал, с цел разпространение 8 840,99 гр. високорисково наркотично вещество - марихуана (коноп, канабис) на стойност 53 045,94 лв. и което високорисково наркотично вещество направил опит да разпространи чрез продажбата му на П. Т. М. от гр. Ямбол - служител на ОД на МВР - Ямбол, но без да знае това, за сумата от 2 500 лв., като разпространението на наркотичното вещество не е довършено по независещи от него причини и наркотичното вещество е в големи размери, поради което на основание чл. 354а, ал. 2, вр. ал. 1, пр. 4-то и 5-то, вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 54 от НК го осъдил на четири години и шест месеца лишаване от свобода, което да търпи при първоначален общ режим и на глоба в размер на 20 000 лева. На основание чл. 59 ал.1 и ал. 2 НК е било зачетено времето, през което подсъдимият В. К. е бил задържан по делото. По жалба на защитника на подсъдимия е било образувано внохд № 47/21 г. по описа на Бургаски апелативен съд. С постановеното въззивно решение № 69 от 19.08.2022 г., първоинстанционната присъда е изменена, като наказанието „лишаване от свобода“ на подсъдимия е намалено от четири години и шест месеца на три години и на основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението му е отложено с изпитателен срок от четири години ; намален е и размерът на наложеното наказание „глоба“ от 20 000 лева на 10 000 лева и в частта относно веществените доказателства. В останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, намери следното: Касационният протест е неоснователен. Не се установяват допуснати от въззивния съд нарушения при определяне на наказанието. Взети са предвид всички обстоятелства от значение за реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия К.. В конкретния случай предходната инстанция е съобразила като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – чистото съдебно минало, младата му възраст, както и здравословното му състояние, като същият е бил диагностициран пред 2013 г. с хиперспленизъм. Същевременно е отчетена и липсата на отегчаващи обстоятелства, извън високата степен на обществена опасност на деянието. Осъществяването на престъплението от подсъдимия една година след навършване на пълнолетие е обстоятелство, което е правилно съобразено от въззивната инстанция при индивидуализацията на наказанието, доколкото К. все още изгражда своите личностови и морални качества и придобива житейски опит, като липсват данни за трайно установени престъпни навици. Чистото му съдебно минало сочи и на липса на формирана у него престъпна нагласа. Възражението на прокуратурата, че чистото съдебно минало на подсъдимия е надценено като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като като не били взети предвид трите висящи съдебни производства срещу същия за кражби, не може да бъде възприето. Наличието на неприключили наказателни производства не може да се приеме като доказателство по делото (включително и относно личността на дееца), тъй като би довело до нарушаване на една от основните гаранции на правото на защита на обвиняемия - презумпцията за невиновност, закрепена в чл. 31, ал. 3 КРБ и чл. 16 НПК. Презумпцията изисква от всички държавни органи да третират обвиняемия като невинен, докато вината му не бъде доказана по категоричен и несъмнен начин с влязла в сила присъда. Действието на презумпцията се разпростира не само върху конкретното наказателно производство, но и спрямо всички други неприключили наказателни дела, водени срещу това лице. Неприключилите наказателни производства не могат да бъдат отчитани като отегчаващо личността на дееца обстоятелство, тъй като това накърнява презумпцията за невиновност (в този смисъл и Решение № 334 от 11.07.2013 г. по н. д. № 680/2013 г., н. к., ІІ н. о. на ВКС). Касационният съд не споделя възражението за липса на мотиви относно значението на здравословното състояние на подсъдимия при определяне на наказанията. Видно от мотивите на въззивната инстанция (лист 266 от внохд № 47/2021 г. на Бургаски апелативен съд) като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът е приел установеното заболяване на подсъдимия – хиперспленизъм, но изрично е отбелязано, че същото не следва да се разглежда като фактор с водещо значение за прекомерно облекчаване на наказателноправното му положение. Неоснователно е възражението, че въззивната инстанция е пренебрегнала отегчаващите отговорността обстоятелства: осъществяване на две от формите на изпълнителното деяние – „държане с цел разпространение“ и „разпространение“, че предметът на престъплението е високо рисково наркотично вещество в количество превишаващо квалифициращия признак „големи размери“, високата степен на обществена опасност на деянието, високо процентно съдържание на активното вещество, динамиката на този вид престъпност за страната и региона към момента на извършване на престъплението, процесуалното поведение на подсъдимия. Действително В. К. е осъществил две от формите на изпълнително деяние, но както правилно е отбелязал апелативният съд, по отношение на разпространението на високорискови наркотични вещества, същото е преустановено на стадия на опита. Ненастъпването на общественоопасните последици поради независещи от дееца причини не омаловажава обществената опасност на деянието, но обстоятелството, че е налице опит, а не довършено престъпление, законосъобразно е оценено при индивидуализацията на наказанието. Следва да се посочи, че въззивният съд е съобразил високата обществена опасност на извършеното, като правилно не е приложил чл. 58, б. „а“ от НК във връзка с чл. 55 от НК. Действително престъплението в тази форма на изпълнителното деяние е останало на стадия на опита, но това обстоятелство основателно не е отчетено от въззивната инстанция в полза на подсъдимия, тъй като е налице довършен опит, като единствената причина за ненастъпването на общественоопасните последици е фактът, че насрещната страна е била полицейски служител. Процесуалното поведение на подсъдимия е недопустимо да бъде ценено и обсъждано като отегчаващо вината, тъй като същото по силата на закона е изключено от кръга на определящите отговорността обстоятелства (в този смисъл Решение № 444 от 05.11.2013 г. по н. д. № 1525/2013 г., н. к., ІІІ н.о. на ВКС). В този смисъл упрекът към апелативния съд, че не го е отчел при индивидуализиране на наказанието е неоснователен. Отмереният от въззивния съд срок на наказанието „лишаване от свобода“ в законоустановения минимум от три години, както и кумулативно наложеното наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева, са съобразени с обстоятелствата от значение за наказателната отговорност и с целите на наказанието, регламентирани в чл. 36 от НК. Законосъобразно е констатирано наличието на формалните предпоставки за прилагането на чл.66, ал.1 от НК и е правилна преценката за това, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без ефективно изтърпяване на наказанието от подсъдимия. Този извод на съда е направен на плоскостта на генералната и най-вече на специалната превенция, която е водеща при решаване на въпроса за отлагане изтърпяването на наложено наказание. Преценката дали изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода следва да се отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК не е в зависимост от смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, а е изцяло насочена към постигане на целите на наказанието. Младата възраст на подсъдимия и липсата на противообществени прояви са правилно изведени обстоятелства от въззивния съд, обосноваващи извод за наличие на възможност за поправяне и превъзпитание на подсъдимия без неговото изолиране в затворническо заведение. В допълнение, изпитателният срок сам по себе си осъществява предупредителна и възпираща функция спрямо дееца. В този смисъл е неоснователно и твърдението в протеста че посочените по - горе обстоятелства са били съобразени два пъти от въззивния съд – при определяне на размера на наказанието „лишаване от свобода“, както и при начина на изтърпяването му. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 69 от 19.08.2022 г., постановено по внохд № 47/21г. на Бургаски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: