Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нови писмени доказателства

РЕШЕНИЕ


№ 308


София, 19.06.2012 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание единадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА


при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №507/2012 година.


Производството е по чл.307, във връзка с чл.303 ал.1, т.1 ГПК.
С определение №27/10.01.2012 г. по гр.д.№1041/2011 г. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. не е допуснал до касационно обжалване въззивно решение №527/30.3.201 г. по гр.д.№955/2010 г. по описа на Софийския апелативен съд.
Срещу влязлото в сила решение на въззивната инстанция е подадена молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК от ответниците по исковата молба Д. С. А. О. А. А.. В молбата се твърди, че на 20.01.2012 г. молителката се снабдила с новооткрити писмени доказателства от съществено значение за делото, с които не е могла да се снабди своевременно, които доказват, че посочените суми по запис на заповеди в размер на 15000 лева и 35000 лева са реално получени от нея, като след проведен разговор с Е. И. Д., същият си е спомнил, че при получаване на сумите по заема Д. А. е подписала и разписки за него. Твърди се също така, че Е. Д. я е уверил, че ще потърси разписките и ако все още ги съхранява ще и ги предоставя. Излага се, че на 20.01.2012 г. и е предоставил посочените разписки и й ги е предоставил. Счита, чие тези писмени доказателства са от изключително и съществено значение за правилното решаване на делото, тъй като първоинстанционният и въззивният съдилища са приели за недоказано, че сумите по заема са реално получени, което в действителност не е така. Твърди се, че по-рано не е могла да се снабди с разписките, тъй като не е разполагал с техните екземпляри, поради което са налице новооткрити документи, доказващи по несъмнен начин тезата, че заетите суми общо в размер на 50000 лева са реално получени от молителката. С оглед изложеното молителите смятат, че е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, относно наличието на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са могли да й бъдат известни по време на решаването на делото, нито е могла да се снабди своевременно с тях по причини подробно изложени в молбата за отмяна. Претендират се разноски.
В съдебно заседание молбата се поддържа от процесуалния представител на молителите – адв. Г..
Ответникът по молбата за отмяна – К., ТД-Б., е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.306, ал.3 ГПК.
В съдебно заседание становището на ответника по молбата се поддържа от инспектор – юристи М. и М., които депозират и писмена защита. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата за отмяна, взе предвид отговора на ответника по молбата, становищата на процесуалните представители на страните, изразени в съдебно заседание, писмената защита на ответника по молбата и с оглед правомощията си по глава ХХІV ГПК, намира за установено следното:
Молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е подадена в сроковете по чл.305, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна изчерпателно са изброени в правната норма на чл.303 ГПК и се различават от основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, тъй като то не е предмет на отменителното производство, а се произнася само и единствено при наличието на някой от фактическите състави визирани в разпоредбата на чл.303, ал.1 ГПК. В конкретния случай в молбата се сочи, че се подава на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, разпоредба която изисква страната да е твърдяла определени обстоятелства и/или да се позовавала на доказателства, но по независещи от нея причини да не е могла да се снабди с доказателства по тях, или пък страната да не е знаела за новите обстоятелства или новите писмени доказателства от съществено значение за делото при неговото решаване.
От обстоятелствената част на молбата и представените в настоящото производство доказателствата, както и показанията на свидетеля Е. Д., се установява, че молителката и посоченото лице са оформяли документи за дадените в заем парични средства. Обстоятелството, че молителката не е могла да ангажира категорични доказателства за получаване на общата сума от 50000 лева, включително, че не помни за подписваните от нея разписки от 05.022003 г. и от 18.02.2004 г. не може да бъде приравнено на ново доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, което не й е било известно. Визираната хипотеза изисква страната изобщо да не е знаела дадено обстоятелство или доказателство, за да е налице чл.303, ал.1, т.1 ГПК, още повече, че за твърдяното обстоятелство/получаване на горепосочената сума от свидетеля Д./ са представяни и други писмени доказателства/записи на заповед/. От страна на молителите е налице недостатъчна активност при ангажиране на доказателства в инстанционното производство, което не може да бъде преодоляно с правния инструментариум по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Ето защо молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода от спора в настоящото производство молителите следва да заплатят на ответника по молбата юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 лева, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Водим от горните съображения и на основание чл.307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,





Р Е Ш И:



ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от Д. С. А. и О. А. А., и двамата от [населено място], [община], област Б., за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила въззивно решение №527/30.3.201 г. по гр.д.№955/2010 г. по описа на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА О. А. А., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [община], област Б., и Д. С. А., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област Б., [улица], да заплатят на К. сумата 1000/хиляда/ лева – разноски на основание чл.78, ал.8 ГПК.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: