Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * дисциплинарно уволнение * отмяна на уволнение * възстановяване на длъжност * обезщетение за оставане без работа * писмени доказателства * съдържание на заповед за дисциплинарно наказание * писмени обяснения * дисциплинарно нарушение * неявяване на работа в течение на два последователни дни

Р Е Ш Е Н И Е

№ 379

С., 24.06.2010 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и десета година в състав:

Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА

Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

АЛБЕНА БОНЕВА

при секретаря С. Т., изслуша докладваното от съдията Ц. гр.д. № 410 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 1069 от 14.08.2009 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК касационно обжалване на решение № 255 от 10.11.2008 година по гр.д. № 302/2008 година на Л. окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ, предявени от Г. В. Г. от[населено място] против Професионална гимназия по селско стопанство “ С. Р.”[населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 172 от 11.12.2007 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “учител по животновъдство” и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2592,90 лева.

Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящите изхода на делото материалноправни въпроси по приложението на чл. 193, ал. 3 КТ и чл. 195, ал.1 КТ, а именно: налице ли е нарушение на изискванията за мотивиране на заповедта, когато към нея е приложен друг документ с подробна обосновка, съставляващ неразделна нейна част, както и кога обясненията на служителя на са изслушани или дадени по негова вина.

В обжалваното въззивно решение на Л. окръжен съд е прието, че дисциплинарното наказание “уволнение” е наложено в нарушение на чл. 193, ал.1 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като няма писмени доказателства за това, че от работника са поискани обяснения за всички нарушения, визирани в заповедта за уволнение, нито получени обяснения за нарушенията, посочени в поканата по чл. 193, ал.1 КТ, както и поради това, че заповедта за уволнение не е мотивирана. Прието е, че препращането към друг документ, посочен в заповедта е ирелевантно към изискването на чл. 195 КТ за излагане на мотиви относно констатираното нарушение. Искът с правно основание чл. 344, ал.1 КТ е уважен, без да се разглежда трудовия спор по същество.

В противоречие с това становище, в решение с решение № 1112 от 19.10.1999 г. по гр.д. № 759/1998 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието, че когато не са поискани писмени обяснения за всички дисциплинарни нарушения, като част от тях не са точно посочени в заповедта за уволнение, съдът изследва по същество извършени ли са тези нарушения, които са точно посочени в заповедта за уволнение и за които са поискани обяснения; в решение № 148 от 17.02.2000 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието, че когато заповедта за уволнение препраща към друг документ, съдържащ точно описание на дисциплинарните нарушения, то този документ следва да бъде връчен на работника ведно със заповедта.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно становището, формирано в решение № 1112 от 19.10.1999 г. по гр.д. № 759/1998 г. и решение № 148 от 17.02.2000 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд. Обстоятелството, че работодателят не е поискал обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение не дава основание за приложение на чл. 193, ал.2 КТ по отношение на спора за законност на наказанието за нарушенията, за които са поискани обяснения. Разпоредбата на чл. 193, ал.2 КТ не се прилага и когато работникът след поискване не е дал обяснения, въпреки, че е разполагал с необходимото време и възможност за това - чл. 193, ал.3 КТ. Правилно е и становището, че дисциплинарните нарушения могат да бъдат индивидуализирани и в друг документ, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е станало достояние на наказания работник. Задължението по чл. 195, ал.1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал.1, т.1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал.1 КТ.

В обжалваното въззивно решение на Л. окръжен съд е прието за установено, че работодателят е прекратил трудовия договор с ищеца Г. В. Г. на основание чл. 330, ал.2, т. 6 КТ поради допуснати дисциплинарни нарушения по чл. 190, ал.1, т.2, т.3 и т. 4 КТ, изразяващи се в неявяване на работа на дати, съгласно прил ожени към заповедта констативни протоколи; неоформяне на задължителна училищна документация, невзети учебни часове, неподходящи изразни средства при общуване с ръководството на училището. Преди налагане на дисциплинарното наказание, с нотариална покана, връчена на 11.12.2007 г., работодателят е поискал обяснения от служителя за неявяването му на работа в периода от 22.11.2007 г. до 03.12.2007 г. Прието е, че по отношение на констатираните нарушения: неоформяне на задължителна училищна документация, невзети учебни часове, неподходящи изразни средства при общуване с ръководството, дисциплинарното наказание е наложено в нарушение на чл. 193, ал.1 КТ и чл. 195, ал.1 КТ – без да са взети предварително обясненията на служителя и без да е посочено кога са допуснати нарушенията и какви са всичките им обективни признаци. Прието е, че заповедта за уволнение е издадена в нарушение на чл. 195, ал.1 КТ и по отношение на констатираното нарушение неявяване на работа, тъй като дните на безпричинно отсъствие на служителя не са посочени точно, с оглед на което уволнението подлежи на отмяна като незаконно, без да се разглежда трудовия спор по същество.

В касационната жалба против въззивното решение, подадена от Професионална гимназия по селско стопанство “С. Р.”[населено място] се поддържа, че съдът е формирал неправилни изводи по приложението на чл. 193, ал. 3 КТ и чл. 195, ал.1 КТ, тъй като датите на отсъствия на уволнения служител са посочени точно в констативни протоколи, неразделна част от заповедта, а обяснения за допуснатите дисциплинарни нарушения не са приети изцяло по вина на служителя. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания по приложението на чл. 193 КТ и чл. 195, ал.1 ГПК са основателни. В заповед за уволнение № 172 от 11.12.2007 година е отразено, че неявяването на работа е на дати, съгласно приложени към заповедта констативни протоколи. Видно от приложените протоколи, неразделна част от заповедта, уволненият учител Г. В. Г. не се е явявал на работа на 22.11.2007 г., 23.11.2007 г., 26.11.2007 г., 27.11.2007 г., 28.11.2007 г., 29.11.2007 г. и 30.11.2007 година по неизвестни за работодателя причини, което е било констатирано от директора на училището Р. Г., помощник директора П. Ц., счетоводител Д. Г. и учителя С. Г.. За допуснатите нарушения на трудовата дисциплина работодателят е поискал обяснения с нотариална покана, връчена на 11.12.2007 година, с което са били изпълнени и задълженията му по чл. 193, ал.1 КТ.

Неявяването на уволнения учител на работа в продължение на седем работни дни съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал.1, т. 2 КТ. Съгласно приложеното по делото седмично разписание на часовете за учебната 2007/2008 г., преподаваните от учителя Г. В. Г. предмети “животновъдство” и “стопанска техника” са били застъпени в различни класове във всеки ден от седмицата, поради което с неявяването му на работа учебният процес в училището е нарушен в сериозна степен. Това обстоятелство, ценено при условията на чл. 189 КТ наред с отказа на учителя да даде обяснения за причините за отсъствието му, както и поведението на служителя по повод предходни дисциплинарни простъпки (заповед № 136 от 08.11.2007 г. , с което му е наложено дисциплинарно наказание “забележка” и обясненията му по повод заповед № 91 от 22.10.2007 г., съдържаща арогантни, цинични изявления), обуславя извод, че наложеното най-тежкото дисциплинарно наказание “уволнение” е съответно на допуснатите дисциплинарни нарушения.

Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал.1 ГПК и следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ се отхвърли като неоснователен. Предвид обусловеният им характер, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 255 от 10.11.2008 година по гр.д. № 302/2008 година на Л. окръжен съд.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. В. Г. с Е. [ЕГН] от[населено място], блок “Кръгояр”, вх. В, ап.2 против Професионална гимназия по селско стопанство “ С. Р.”[населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 172 от 11.12.2007 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “учител по животновъдство” и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2592,90 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

1