Ключови фрази

1


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№276

гр. София, 31.05.2018год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2027 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 441/27.02.2017г. по т.д. № 3216/2016г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 763/27.04.2016г. по т.д.№ 1495/2010г. на СГС, ТО, VI-7 с-в в частта, с която е отхвърлен искът на [фирма] срещу [фирма] над присъдените 3 760лв. като касаторът е осъден да заплати на ищеца сумата от още 2 190лв. за използвания от предаването „Шоуто на С.“ на 22.09.2009г. откъс, излъчен в предаването „Господари на ефира“ на 14.10.2009г. от 23:36 ч. и сумата от 2 050лв. за използвания от предаването „Шоуто на С.“ от 25.09.2009г. откъс, излъчен в предаването „Господари на ефира“ на 21.10.2009г. от 23:33ч. и е потвърдено решение № 763/27.04.2016г. по т.д.№ 1495/2010г. на СГС, ТО, VI-7 с-в в частта, с която е осъдено [фирма] да заплати на [фирма] на осн. чл.94а ЗАПСП сумата от 2810лв. за използвания от предаването „Шоуто на С.“ на 22.09.2009г. откъс, излъчен в предаването „Господари на ефира“ на 14.10.2009г. от 23:36 ч. и неговото повторение и сумата от 950лв. за използвания от предаването „Шоуто на С.“ от 25.09.2009г. откъс, излъчен в предаването „Господари на ефира“ на 21.10.2009г. от 23:33ч.
Подадена е касационна жалба от [фирма] и срещу решение № 1523/30.06.2017г. по т.д. № 3216/2016г. на САС за допълване на решение № 441/27.02.2017г. по т.д. № 3216/2016г. на САС като с последното касаторът е осъден да заплати на [фирма] законната лихва върху присъдените с основното решение суми от датата на предявяване на исковата молба – 02.11.2009г. до окончателното изпълнение на задълженията.
Касаторът поддържа, че решенията са неправилни, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията [фирма] е подал писмен отговор, с който оспорва основателността на касационните жалби и наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни - подадени от надлежна страна, срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, апелативният съд е приел, че с влязло в сила решение по т.д. № 929/2011г. на САС е приет за установен факт на извършено нарушение на сродното на авторското право на [фирма] в качеството му на продуцент на „Шоуто на С.“ от страна на [фирма], в качеството му на продуцент на „Господари на ефира“, чрез използване на откъси от изданията на „Шоуто на С.“, излъчени на 22.09.2009г. и на 25.09.2009г. в издания на „Господари на ефира“ на 14.10.2009г. от 23:36ч. и на 21.10.2009г. от 23:33 ч. без посочване в излъчването на фирмата на продуцента на „Шоуто на С.“ – [фирма] при наличие на възможност. Нарушението е такова по чл.90в ЗАПСП. След обсъждане на събраните доказателства въззивният съд е заключил, че не се установяват обстоятелства, които да изключват вината, а е налице съзнателно използване на откъси от цитираните предавания в нарушение на ЗАПСП. Съобразно свидетелските показания решаващият състав е приел, че се доказва повторно излъчване на предаванията на „Господари на ефира“, в които са включени упоменатите вече откъси от „Шоуто на С.“. САС е намерил, че за определяне на размера на обезщетението по чл.94а ЗАПСП следва да вземе предвид фактите посочени в чл.94, ал.3 и 4 ЗАПСП, а именно всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, приходите, реализирани от нарушителя, като размерът на обезщетението следва да действа възпиращо и предупредително за нарушителя и останалите членове на обществото. По отношение на претърпените вреди въззивният съд е посочил, че продуцентите като носители на сродно на авторското право имат право на възнаграждение за произведението, което са продуцирали. Използването на това тяхно произведение без тяхно съгласие представлява лишаване от възможността да получат възнаграждение. От нарушението на сродното на авторското право са настъпили негативни последици, поради което се дължи обезщетение за това неправомерно използване, което не е предполагаемо, а е реално. За определяне на размера на обезщетението не е съобразен доходът от излъчването на цялото предаване „Господари на ефира“, тъй като според въззивната инстанция този доход е за предаването като цялост, от която не може да се отдели излъченият откъс от друго предаване. Не са приети за основа и цените, по които Б. и [фирма] са договаряли за предоставени от Б. притежавани от нея видеозаписи, поради съображения за включване в цената и на други услуги / търсене на материали, реставрация върху друг носител и пр./, аудиовизуалните произведения са от друг вид, някои от тях с историческа стойност. В заключение решаващият състав е взел предвид вида на предаванията, рейтинга на същите, характера на нарушението – макар и да не е посочен продуцентът на излъчените откъси е посочено предаването, от което са използвани кадри. Поради което САС е определил обезщетение в размер на 5000лв. за нарушението от предаването на 14.10.2009г. и неговото повторение и в размер на 3000лв. за нарушението от предаването на 21.10.2009г. и неговото повторение.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК срещу основното решение на САС касаторът поставя на основание чл.280, ал.1 ГПК следните правни въпроси: 1/При предявен иск по чл.94 ЗАПСП за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи от нарушено сродно на авторското право следва ли ищецът да е провел доказване на факта на настъпване на вреди и причинна връзка между извършеното нарушение и тези вреди, за да се приеме, че искът му е установен по основание? Или обратно, установяването на факта на виновно извършено нарушение е единствена предпоставка за основателността на иска за обезщетение, при наличието на която съдът може да определи размера му по чл.94а ЗАПСП без да разгледа въпроса дали ищецът е претърпял конкретни вреди и дали те са пряка и непосредствена последица от нарушението, както изисква чл.94а ЗАПСП?; 2/ Как следва да се интерпретира количествения критерий по чл.94а, ал.1 ЗАПСП: „когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер“ – необходимо ли е ищецът да е провел пълно главно доказване на факта на настъпване на конкретни вреди от конкретно нарушение или обратното, всяко нарушение на авторско или сродно право е вредоносно по дефиниция и при установено такова съдът е свободен да присъди обезщетение по справедливост без да изхожда от реалния размер на доказани по делото конкретни вреди?; 3/ Допустимо ли е по иск за вреди от авторско-правно нарушение, за размера на които няма достатъчно данни, съдът да определи по реда на чл.94а ЗАПСП размер на обезщетението, който надвишава в пъти стойността на засегнатото право? Допустимо ли е присъдената сума, осъществяваща възпираща и предупредителна функция на справедливото обезщетение по чл.94, ал.4 ЗАПСП, да има по-голяма относителна тежест в общата присъдена сума от паричния еквивалент на засегнатото право, което осъществява репаративната функция на обезщетението?
Въпросите са въведени при позоваване на следните селективни критерии: по първи въпрос – на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./ поради противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР №3/12.12.2012г. по тълк.д. № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС и в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 106/11.07.2016г. по т.д. № 769/2011г. на ВКС, II т.о.; по втори въпрос - и поради противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата, на осн. чл.280, ал.1, т.2 ГПК /редакция до измененията с ДВ бр.86/2017г./ предвид влезлите в сила: решение от 23.02.2012г. по т.д. № 2250/2008г. на СГС, ТО, 6 с-в; решение № 2075/29.12.2015г. по т.д. № 3778/2012г. на СГС, ТО, 2 с-в; решение № 872/29.04.2014г. по т.д. № 667/2014г. на САС, ТО, 11 с-в; решение № 1091/30.07.2009г. по гр.д. № 1647/2008г. на ВКС, III г.о. и решение № 830/01.2006г. по т.д. № 559/2005г. на ВКС, I т.о., а по трети въпрос касаторът счита, че същият е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото, на осн.чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че първите два въпроса се поставят в един и същ контекст – с доводи от страна на касатора, че въззивният съд е пристъпил към определяне на размер на обезщетение без да изследва въпроса дали са доказани в процеса обстоятелствата относно настъпване на имуществени вреди и причинната връзка между нарушенията на сродните на авторските права и тези вреди. Така въведени въпросите не отговарят на приетото в решаващите мотиви на САС. Въззивната инстанция не е формирала извод, че само с оглед установяване на твърдените с исковата молба нарушения, счита иска за доказан по основание. Съдът изрично е разгледал събраните доказателства относно факта на виновно извършване на нарушенията, както и на настъпването на негативни последици именно от коментираните нарушения – лишаване от възможността продуцентът-ищец да получи възнаграждение за произведението, което е продуцирал. Самото неправомерно ползване е преценено като реално, а и след като е бил съобразен характерът на нарушеното право – сродно на авторското право, е заключил, че пропускът да се получи възнаграждение е в причинна връзка именно с това нарушение. Оплакването, че по същество тези релевантни за спора факти са недоказани, представлява касационно основание по чл.281, т.3 ГПК за необоснованост на въззивния съдебен акт, стоящо извън предметния обхват на проверката по чл.288 ГПК. Поради изложеното спрямо първите два въпроса не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Трети въпрос се въвежда от касатора с твърдение, че конкретната стойност на присъдените обезщетения е чувствително завишена в сравнение с обезщетенията, определени от първата инстанция, съпоставена и с размера на пропуснатите ползи от ищеца. Цели се даване на отговор, който да посочи каква е относителната тежест на всеки един от законовите критерии, които подлежат на съобразяване по чл.94а, ал.1, т.1 ЗАПСП при определяне на размера на дължимото обезщетение и дали в процесния случай присъденото обезщетение значително не надвишава действително претърпените вреди. Преди всичко следва да се има предвид, че въззивният съд не е изложил мотиви, че възпиращата и предупредителна функция на обезщетението, има превес над останалите критерии: обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението. САС ги е изследвал поотделно, не е определил, напр. процентно, как участва всеки един критерий в общия размер на обезщетението, а и такова изискване законът не поставя. Следва да се има предвид, че съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай, с оглед на конкретно осъществилите се факти по спора. Следователно, размерът на обезщетението за имуществени вреди в резултат от нарушаване на авторско или сродно на авторското право няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон и определянето му не подлежи на уеднаквяване.
По касационната жалба срещу допълнителното решение на САС:
Касаторът е депозирал напълно идентично по съдържание изложение с разгледаното по-горе. Не е съобразено, че така поставените правни въпроси имат отношение към основното решение на САС, а не към решението по чл.250 ГПК за допълване. С последното въззивната инстанция единствено е приела, че молбата по чл.250 ГПК е допустима, а по същество основателна: с решение от 27.02.2017г. по т.д. № 3216/2016г. частично е била уважена въззивната жалба на [фирма], в резултат на което са увеличени размерите на присъдените обезщетения; по исковата молба е заявена претенция за присъждане на обезщетенията ведно със законната лихва от датата на подаване на иска. Последната е счетена за основателна, в който и смисъл е било допълнено основното въззивно решение. Правни въпроси във връзка с претенцията относно законната лихва не се поставят от касатора.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваните решения на САС.
В полза на ответника по касацията не следва да се дължат разноски по делото, тъй като не са ангажирани доказателства за извършване на такива.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 441/27.02.2017г. по т.д. № 3216/2016г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част и на решение № 1523/30.06.2017г. по т.д. № 3216/2016г. на САС.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: