Р Е Ш Е Н И Е № 60066 гр. София, 29.06.2021г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №661 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Б. З. С., чрез адв.П.К. срещу решение №2246 от 15.10.2019г. по в.гр.д. №4343/2018г. на Апелативен съд- София, с което се потвърждава решение №2995 от 14.05.2018г., постановено по гр.д. №16256/2016г. от Софийски градски съд, І-2 състав. С първоинстанционното решение e отхвърлен искът с правно осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./, предявен от Б. З. С. срещу ЗД „Евроинс“ АД за сумата 160 000 лева- частична претенция от пълния заявен размер от 200 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на майка му К. С., настъпила вследствие на ПТП на 27.06.2016г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 27.06.2016г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост. Касаторът претендира да се отмени решението в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което да бъде уважен искът за сумата 160 000 лева, ведно със законната лихва от 27.06.2016г. до окончателното плащане. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба ЗД „Евроинс“ АД излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение. С определение №57 от 27.01.2021г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос „за застрахователното покритие по застраховка „Гражданска отговорност” по чл.257 и сл. КЗ /отм./ и включва ли в обема си случаите, при които увреждането на третото лице е настъпило от свойствата и състоянието на самата вещ /МПС/ по смисъла на чл.50 ЗЗД”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, предявен от Б. С.- син на починалата при описаното ПТП К. С. срещу „Евроинс“ АД- застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, въззивният съд излага мотиви, че не се доказва виновно поведение на водача на процесния товарен влекач „Волво“, довело до настъпване на описаното ПТП, поради което не следва да се ангажира и отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“. Излага доводи, че за ангажиране на отговорността на дружеството- ответник е необходимо да е изпълнен фактическият състав на чл.45 ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС. Приема, че в случая се установява, че настъпилото ПТП съставлява случайно събитие, тъй като е предизвикано от повреда на предна лява гума на влекача, непредвидима и непредотвратима от водача. Решаващият съдебен състав намира, че са извършени всички необходими и нормативно уредени прегледи и проверки на техническото състояние на автомобила преди издаването на пътен лист и предприемане на изпълнението на процесния рейс, като не може да се приеме, че техническите специалисти, както и шофьорът на товарния автомобил биха могли да предвидят настъпването на процесната авария, довела до ПТП. С оглед наличието на случайно събитие, изключващо вината на водача на товарната композиция, съдът намира за неоснователно оплакването на въззивника относно проявено виновно, вкл. небрежно поведение от шофьора, изразяващо се в управление на влекача с превишена скорост или в използване на вещ, проявила скрити недостатъци, които е следвало да бъдат предвидени и овладени от водача. Като неоснователни са отхвърлени и възраженията, че са налице основания за отговорност по чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД, както и по чл.50 ЗЗД. Въззивният съд приема, че внезапната повреда на технически изправно МПС би могла в определени случаи да се квалифицира като случайно събитие, различно и ненапълно тъждествено с непреодолима сила, която единствено изключва отговорността по чл.50 ЗЗД, но искът по чл.50 е различен по своите основание, предмет и страни от предявения в настоящото производство иск, поради което не може да се приеме, че основания, относими към иска по чл.50 ЗЗД следва да бъдат съобразени в производството по чл.226, ал.1 КЗ /отм./. По поставения материалноправен правен въпрос настоящият състав на ВКС намира следното: Трайна и непротиворечива е съдебната практика, която приема, че предвид разпоредбите на чл.257, ал.1 и чл.267, ал.1 КЗ /отм./ обект на застраховането е гражданската отговорност на застрахования за причинените от него на трети лица вреди, свързани с използване на застрахованото МПС, които са резултат не само на вина на водача на МПС /чл.45 и чл.49 ЗЗД/, но и тези, които са причинени от самата вещ, от нейното състояние и/или характер /чл.50 ЗЗД/- решение №15 от 01.06.2012г., т.д.№279/2011г., І т.о., решение №113 от 23.11.2012г., т.д.№708/2011г., І т.о. и др. Съдебните състави на ВКС излагат доводи, че рискът при застраховката „Гражданска отговорност“ включва не само опасността от възникване на санкционно задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно деяние в смисъла на чл.45 ЗЗД, но и несанкционните задължения по чл.49 и чл.50 ЗЗД, което следва от горецитираните законови разпоредби, регулиращи отношенията по застраховка „Гражданска отговорност“ и предвиждащи, че обект на застраховане и застрахователно покритие са причинените вреди, свързани с притежанието и използването на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство. Настоящият съдебен състав споделя напълно дадените разрешения на поставения правен въпрос и намира, че въззивното решение е постановено в отклонение от практиката на ВКС и е неправилно. По касационната жалба: Обоснован с оглед доказателствата по делото е изводът на въззивния съд, че процесното ПТП съставлява случайно събитие, тъй като е предизвикано от повреда на предна лява гума на влекача, непредвидима и непредотвратима от водача. С оглед наличието на случайно събитие, изключващо вината на З. С.- водач на товарната композиция, съдът правилно е счел, че не е доказано виновно, вкл. небрежно поведение от шофьора, изразяващо се в управление на влекача с превишена скорост или в използване на вещ, проявила скрити недостатъци, които е следвало да бъдат предвидени и овладени от водача. Незаконосъобразен, с оглед дадения по-горе отговор на правния въпрос, е изводът на въззивната инстанция, че отговорността на собственика на процесния автомобил по реда на чл.50 ЗЗД не е обект на застрахователно покритие по процесната застраховка „Гражданска отговорност“, респ. не е налице основание за ангажиране на отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените при процесното ПТП вреди. При липсата на спор, че за товарен влекач „Волво“ с рег. [рег.номер на МПС] за релевантния период има сключен с ответника валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“, следва да се приеме, че отговорността на собственика на застрахованата вещ за причинени имуществени и неимуществени вреди от недостатъци на вещта по смисъла на чл.50 ЗЗД е обект на застраховане и застрахователят дължи на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ плащане на застрахователно обезщетение /чл.257, ал.1 и ал.2 КЗ /отм./. По тези съображения настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение е постановено при нарушения на материалния закон- основание за отмяна по чл.281, т.3, пр.1 ГПК. След отмяната по реда на чл.293, ал.2 ГПК не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което ВКС следва да се произнесе по съществото на спора. Въззивният съд не е анализирал доказателствата относно вида и естеството на вредите, респ. не е определял размер на дължимото обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговата майка К. С., настъпила при процесното ПТП. По категоричен начин от заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че смъртта на С. е пряка и непосредствена последица от получените при ПТП травматични увреждания. Настоящият състав на основание чл.52 ЗЗД определя обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди като съобразява, че Б. С. е единствен син на починалата К. С.; към момента на смъртта й той е бил на 24 години, а тя на 43 години; че са били задружни, живели са заедно и сплотено в едно домакинство, без скандали и неразбирателство; че майка му се е грижила за всички и е сплотявала цялото семейство; че ищецът много тъжи и страда от загубата на майка си; всяка седмица заедно с баща си ходи на гроба й. Справедливото обезщетение за претърпените от ищеца морални страдания и болки от внезапната, неочаквана и преждевременна загуба на майка му, при отчитане на горните специфични критерии и най-вече силната връзка и обич между майка и син, близките им отношения, разбирателство и привързаност, както и на обществено-икономическите условия в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, е в размер на 160 000 лева. Неоснователно е възражението на застрахователя за принос на пострадалата за настъпване на процесното ПТП. Непротиворечива е съдебната практика /решение №206 от 12.03.2010г. по т.д.№35/09г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №98 от 24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №16 от 04.02.2014г. по т.д.№1858/1Зг. на ВКС, ТК, I т.о., решение №99 от 08.10.2013г. по т.д.№44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №54 от 22.05.2012г. по т.д.№316/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №33 от 04.04.2012г. по т.д.№172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/, че намаляването на дължимото обезщетение на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено на първо място от надлежно релевиране на възражение за принос на пострадалия и установяване на този принос по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от възразилата страна. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Съобразявайки заключенията на приетите в първоинстанционното производство основна и допълнителна комплексни медицински и авто-технически експертизи, настоящият състав на ВКС намира за доказано, че ако К. С. е била с поставен предпазен колан, не би изпаднала от кабината на влекача, съответно тялото й не би било затиснато от автомобила и не би претърпяла толкова тежки травматични увреждания, респ. не би настъпила смърт. Доколкото обаче не се установява процесният автомобил, произведен през 1983г., да е бил оборудван фабрично или допълнително с предпазни колани, не може да се приеме, че със своето бездействие /непоставяне на предпазен колан/ пострадалата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Обстоятелството, че водачът З. С. /съпруг на починалата К. С./ е управлявал процесния товарен автомобил в изпълнение на трудовите си задължения като „шофьор“ в „Автолукс“ ООД, като със заповед №3/04.01.2016г. на работодателя е забранено присъствието /качването на лица, незаети с трудовия процес и съответния купс на МПС, машини и техника, не доказва съпричиняване на вредите от пострадалата С.. Тя не е била в трудово правоотношение с работодателя на съпруга си, не й е връчвана заповед, забраняваща качването в МПС на дружеството, като не може да се направи обоснован извод, че със свое действие обективно е способствала за вредоносния резултат, като е създала условия или е улеснила неговото настъпване. Предвид изложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е основателен за сумата 160 000 лева. Основателна е и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата от датата на увреждането /27.06.2016г./ до окончателното плащане. По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, както следва: сумата 500 лева- разноски за първоинстанционното производство, от които 100 лева държавна такса и 400 лева- депозит на вещо лице; сумата 50 лева- разноски за въззивното производство; сумата 5 730 лева- разноски за касационното производство, от които 30 лева държавна такса и 5 700 лева- договорено и платено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС. На основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи неплатената част от дължимата държавна такса за първоинстанционното, въззивното и касационно обжалване в общ размер на 12 650 лева /6300 лева за първоинстанционното производство; 3150 лева за въззивното производство и 3200 лева за касационното производство, определени след приспадане на платените от ищеца суми – 100 лева за първоинстанционното производство и 50 лева за въззивното производство/. На основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА ответникът следва да плати на адв.П. К. сумата 5 676 лева адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС за първоинстанционното производство и 5 676 лева адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС за въззивното производство. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №2246 от 15.10.2019г. по в.гр.д. №4343/2018г. на Апелативен съд- София, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, [населено място], ЕИК[ЕИК] да плати на Б. З. С. с ЕГН [ЕГН] на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата 160 000 лева- частична претенция от пълния заявен размер от 200 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка му К. С., настъпила вследствие на ПТП на 27.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.06.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 500 лева- разноски за първоинстанционното производство, сумата 50 лева- разноски за въззивното производство и сумата 5 730 лева- разноски за касационното производство. ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на адвокат П. К. сумата 5 676 лева адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС за първоинстанционното производство и сумата 5 676 лева адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС за въззивното производство, на основание чл.38, ал.1, т.2 Закона за адвокатурата. ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 12 650 лева - държавна такса на основание чл.78, ал.6 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.