7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
[населено място], 25.10.2017г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1225/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК - по частната жалба на Й. С. и М. С. против решение № 1157/07.06.2016 год. по гр.д.№ 1565/2016 год. на Софийски апелативен съд, в частта му с характер на определение, с което е потвърдено определение на Софийски градски съд от 10.12.2015 год., за оставяне без уважение молбата на същите страни,подадена по реда на чл.248 ГПК, за изменение на решение № 4224 по гр.д.№ 5144/2014 год. на същия съд, в частта му относно разноските, с което не е присъдена сумата от 1 906 лв. , съизмеряваща ДДС върху определеното в полза на процесуалния представител на ищците и настоящи жалбоподатели възнаграждение от 9 530 лв.за първоинстанционното производство /1/, както и по реда на чл.274 ал.2 ГПК : по частната жалба на същите страни срещу определение № 3889/ 21.11.2016 г. на Софийски апелативен съд - за оставяне без уважение молбата им за изменение на въззивното решение,в частта му с характер на определение, за присъждане в тежест на адв.П. К. възмездяване на разноски в полза на ЗК [фирма], в размер на 300 лева юрисконсултско възнаграждение и 15 лева – държавна такса по сметка на САС /2/ , по частната жалба на същите страни, против определение № 647 / 22.02.2017 год. по гр.д.№ 1656/2016 год. на Софийски апелативен съд – с което са оставени без разглеждане, респ. без уважение исканията на ищците за допълване, поправка на очевидна фактическа грешка и тълкуване на определение № 3889/21.11.2016 год. по същото дело /3/ и по частната жалба на ЗК [фирма] против определение № 3889/21.11.2016 год. с което, в полза на процесуалния представител на ищците е присъдена сума от 1 052 лв., съизмеряваща дължимия ДДС върху присъденото му възнаграждение за процесуално представителство пред въззивна инстанция /4/.
Частните жалби са подадени в срока по чл.274 ал.3 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валидни и допустими, подлежащи на обжалване по съответния горепосочен ред, съдебни актове.
За да се произнесе по същите, настоящият състав съобрази следното :
С въззивното решение съдът се е произнесъл и по частна жалба на процесуалния представител на ищците, срещу определение от 10.12.2015 год.по гр.д.№ 5144/2014 г. на СГС, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което първоинстанционният съд е отказал да измени решение № 4224 по същото дело, като присъди сума, съизмеряваща дължим ДДС върху присъденото, с оглед изхода на спора, адвокатско възнаграждение от 9 530 лева, като въззивният съд е потвърдил същото.По идентични съображения е присъдил възнаграждение за въззивна инстанция, без начислен ДДС върху същото. Приел е също така ,че тъй като частната жалба е оставена без уважение, но е подадена лично от процесуалния представител на ищците, ангажиран по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв., комуто се дължи възнаграждението и с което същият става страна в правоотношението по възмездяване на разноски, именно същият следва да възмезди ответника за понесени в производството по частната жалба разноски от 300 лева юрисконсултско възнаграждение , както и да заплати по сметка на САС 15 лева – държавна такса за произнасяне по частната жалба.
С молба, по реда на чл.248 ГПК, ищците са поискали изменение на въззивното решение в частта за разноските,с присъждане на ДДС върху присъдените възнаграждения за първа и въззивна инстанции, както и да се отмени осъждането на адв.К. за разноски в полза на ответника и за държавна такса по обжалването. С определение № 3889/21.11.2016 г. по гр.д.№ 1656/20176 год. Софийски апелативен съд е уважил молбата, досежно дължим ДДС върху присъденото възнаграждение за въззивна инстанция и оставил без уважение молбата в останалата й част, за отмяна на определението за осъждане на адв.К. за възмездяване на разноски на ответника и заплащане на държавна такса .
С молба от 23.01.2017 год. ищците, чрез процесуалния си представител – адв.К. - са поискали поправка на очевидна фактическа грешка, допълване и тълкуване на определение № 3889/ 21.11.2016 год., предвид неприсъждането на ДДС върху присъденото възнаграждение за първоинстанционното производство /въпреки присъждането му върху това за въззивното/ и предвид оставянето без уважение искането за отмяна на присъдените, в тежест на процесуалния представител, разноски по частната жалба, след като, досежно предмета на същата – дължима сума за ДДС върху присъжданото възнаграждение на процесуален представител, ангажиран по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв. – съдът е споделил тезата на жалбоподателя и уважил искането му / макар само за въззивното производство /. Така ищците считат, че е постановен вътрешно противоречив съдебен акт , като основание за тълкуване или допълване или за поправка на очевидна фактическа грешка / не конкретизират основанието / .
С определение № 647/22.02.2017 год. Софийски апелативен съд е допълнил определение № 3889/21.11.2016 год., като е оставил без разглеждане молбата на ищците , в частта й за изменение на въззивното решение, в частта му с характер на определение, с която е потвърдено определение от 10.12.2015 год. по гр.д.№ 5144/2014 год. на СГС, за неприсъждане на сума,съизмерима с дължим ДДС върху размера на присъденото за първоинстанционното производство възнаграждение на процесуалния представител. Съдът се е обосновал с функционалната си компетентност, която по реда на чл.248 ГПК е ограничена до произнасянето му по дължими разноски за въззивна инстанция / вкл. по частната жалба срещу първоинстанционното определение по чл.248 ГПК /, не и досежно контрола на присъдени в първоинстанционното производство разноски, упражнен по същество с въззивното решение , в която си част същото подлежи на инстанционен контрол пред ВКС . С определение № 647/22.02.2017 год. Софийски апелативен съд е оставил без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка и тълкуване на определение № 3889/2016 год. , поради липса на предпоставки за това.
Частната жалба на ищците срещу определение № 647 / 22.02.2017 год. на Софийски апелативен съд, разглеждана по реда на чл. 274 ал.2 ГПК, е неоснователна и следва да се остави без уважение. Правилни са съображенията на съда, че функционалната му компетентност в производството по чл.248 ГПК е ограничена до присъжданите разноски във въззивна инстанция, а контролът върху въззивното решение, произнасящо се по присъдени в първоинстанционното производство разноски следва да се осъществи по реда на касационния контрол и съответно – по подадената самостоятелна частна жалба на ищците срещу въззивното решение, в частта за разноските. Правилно съдът е оставил без уважение искането за допълване на определение № 3889 , както и това за поправка на очевидна фактическа грешка и тълкуване, тъй като изобщо не са заявени обстоятелства, относими към тези производства. Направено е оплакване за неправилност на изводите на въззивния съд, предвид потвърждаване присъждането на разноски по частна жалба, с която страната се е защитавала именно с оглед присъждане на ДДС върху присъденото възнаграждение на процесуалния й представител и по който въпрос,съдът,в определението си по реда на чл.248 ГПК, е дал отговор в нейна полза. Правилността на определението, в тази му част , подлежи на контрол чрез тук подадената от ищците частна жалба срещу определение № 3889/21.22.2016 год., в частта му, с която е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК, за изменение на въззивното решение, с отмяна в частта му на определение, за присъждане в тежест на адв.К. разноски в полза на ЗК [фирма] и държавна такса по частната жалба – в полза на САС.
Частна жалба вх.№ 1032 на Й. С. и М. С. и частна жалба вх.№ 199 на ЗК [фирма] касаят един и същ въпрос – за дължимост на ДДС, върху присъдено ,в полза на процесуален представител, ангажиран по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв., възнаграждение. Предметът им, обаче, е различен.Частната жалба на ищците атакува въззивното решение, в частта за разноските и то единствено досежно присъдимата за първоинстанционното производство сума за ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение, тъй като – макар формално адресирана и срещу определение № 3889 – същата е недопустима с предмет последното, поради липса на правен интерес. Тази частна жалба, като касационна, подлежи на обжалване по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Частната жалба на ЗК [фирма] е предявена срещу определение № 3889, в частта му с която е присъдена сума, съизмерваща ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение за въззивното производство и подлежи на разглеждане по реда на чл.274 ал.2 ГПК. По същия ред подлежи на разглеждане частната жалба на Й. и М. С. против определение № 3889/21.11.2016 г. на САС, в частта му, с която е оставена без уважение молбата им по чл.248 ГПК, за изменение на въззивното решение, с отмяна в частта му на определение, за присъждане в тежест на адв.К. разноски в полза на ЗК [фирма] и държавна такса по частната жалба – в полза на САС.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК към частна жалба вх.№ 1032, ищците са формулирали следните въпроси: 1/ Несъответствието на фактическите изводи на съда с установените по делото доказателства и факти представлява ли нарушение на съществени процесуални правила, длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност и логическа връзка всички налични по делото доказателства ? ; 2/ Може ли един и същ въпрос по едно и също дело – относно правилно определяне размера на разноските , да се реши напълно противоречиво за двете съдебни инстанции от един и същ състав – при такова разрешение допуснато ли е съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон ? - по въпросите се сочи обоснован допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК,с цитирана задължителна и казуална съдебна практика; 3/ Безвъзмездна и необлагаема ли е сделка , при предоставена безплатна правна помощ , на основание чл.38 ал. 1 т.2 ЗАдв., от адвокат , регистриран по ЗДДС, комуто е присъдено адвокатско възнаграждение ? и 4/При присъждане на адвокатско възнаграждение, на процесуален представител, защитавал страната по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв., регистриран по ЗДДС, дължи ли се и ДДС върху присъденото възнаграждение ? В обосноваване допълнителния селективен критерий по тези два въпроса се сочат : опр. № 220 по гр.д.№ 1810/2015 г. на ІV г.о., реш.№ 117 по т.д.№ 3806/2014 год. на ІІ т.о., реш.№ 1316 по гр.д.№ 1717 / 2014 г. и опр. № 2615 по гр.д.№ 5309 / 2015 г. – всички на САС.
Първите два въпроса са ирелевантни за предмета на спора и спрямо решаващите мотиви на въззивния съд , да откаже присъждането на ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение на ангажиран по реда на чл.38 ал. 1 т.2 ЗАдв. процецесуален представител. Самите въпроси съдържат твърдение за процесуални пропуски,претендирайки квалификацията им като съществени процесуални нарушения, предвид което и предпоставят произнасяне по правилността на определението , с оглед съблюдаване на процесуални норми , т.е. предпоставя произнасяне на основания, различни от тези по чл.280 ал.1 ГПК . Нещо повече, от самата квалификация на евентуално процесуално нарушение, като такова и съществено, не следва промяна в правния резултат, който се основава единствено на приложението на материалния закон. Предвид последното, релевантни се явяват последните два въпроса, но доколкото третият е относим към мотивите в обосноваване на четвъртия, именно последният следва да се приеме за правен – отговор на който е обусловил правния резултат, като предмет на решаващите мотиви на въззивното решение, в частта му с характер на определение по разноските в първоинстанционното производство. Въпросът се явява обоснован в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – с опр.№ 2615 по ч.гр.д.№ 5309/2015 г. , реш.№ 1316 по гр.д.№ 1717/2014 г. и реш.№ 574 по гр.д.№ 5508/ 2015 год. – всички на Софийски апелативен съд. Във всички тях съдът е присъдил възнаграждение за процесуално представителство от адвокат, ангажиран на основание чл.38 ал.1 от ЗАдв., като върху определеното по реда на Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения такова, е начислен и ДДС. Мотиви за това се съдържат и в представеното определение № 220 по гр.д.№ 1810/2016 г. на ВКС,но постановено по реда на чл. 274 ал.2 ГПК ,поради което не съставлява задължителна съдебна практика, и се свеждат до следното : с присъждането на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. се овъзмездява предоставянето на адвокатска правна услуга и същата става обект на облагане, по смисъла на чл.2 т.1 вр. с чл. 8 от ЗДДС, върху който, за регистрирания по ЗДДС адвокат – данъчно задължено лице, по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗДДС - възниква задължение за внасяне на дължимия ДДС.Получените от адвоката,осъществяващ представителство при условията на чл.38 ал.1 ЗАдв., възнаграждения за предоставени правни услуги, не фигурират в освободените от ДДС доставки, посочени в чл.38 и сл. ЗДДС / чл.44 ал.1 т.5 ЗДДС отменен, с изм. в ЗДДС, обн. ДВ бр.95/2009 год. ,в сила от 01.01.2010 г./, поради което ДДС следва да се начислява върху присъжданото адвокатско възнаграждение.
Настоящият състав споделя съображенията, в обосноваването на правен отговор на поставения четвърти въпрос,в следния смисъл : при присъждането на адвокатско възнаграждение,за процесуално представителство по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв., съдът е длъжен да съобрази начисляването на ДДС върху същото, когато адвокатът, представлявал страната в условията на тази разпоредба , е регистриран по ЗДДС.Тъй като не се касае за свободно договаряне между страните по правоотношението, а служебно определяне на възнаграждението от съда , посочването на размера на възнаграждението, без уточнение досежно включен ДДС, не презумира включването му в посочения размер, съгласно чл. 67 т.2 ЗДДС , поради което същото обстоятелството следва да се посочва изрично / сумата на възнаграждението „ с включен ДДС „ / или самостоятелно да се посочи сумата, начислима за ДДС върху определеното възнаграждение.
С оглед отговора на правния въпрос ще следва въззивното решение, с характер на определение, в частта за разноските, да бъде изменено, като в полза на адв. П. К. бъде присъдена сумата от 1 906 лева - ДДС, начислен върху размера на определеното в полза на страната адвокатско възнаграждение от 9 530 лева. С оглед изхода на спора в тази му част, отпада правното основание за възмездяване разноски на ЗК [фирма] , понесени във връзка с производството по частната жалба на ищците срещу първоинстанционното решение и определение по реда на чл.248 ГПК, досежно дължима сума от ДДС върху присъдено адвокатско възнаграждение за първа инстанция. Отделно от липсата на предпоставки по чл.78 ал.3 ГПК, неправилно е съображението на съда за процесуалната легитимация на адвокат П. К., като страна в производството по жалбата, вместо ищците, които същата представлява. Няма основание страните в материалния и процесуалния спор за разноски да бъдат различни и директното присъждане на разноските в полза на процесуалния представител, назначен при условията на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв., съгласно ал.2 на същата разпоредба, не променя материалноправната и процесуалноправна легитимация на страните, които единствено визира като адресати нормата на чл.78 ГПК. Следователно, въззивното решение в частта му с характер на определение, с което П. К. е осъдена да заплати в полза на ЗК [фирма] разноски в размер на 300 лева адвокатско възнаграждение и 15 лева държавна такса по частната жалба, както и определение №3889 / 21.11.2016 год. в частта , в която въззивното решение е потвърдено в тази му част, следва да бъдат отменени. Съответно, следва да бъде оставена без уважение , с оглед отговора на правния въпрос, частната жалба на ЗК [фирма] срещу определение № 3889/21.11.2016 год., с което въззивният съд е присъдил сума от ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение , дължимо за въззивното произдводство.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по частна жалба вх.№ 1032/ 23.01.2017 год. на Й. С. и М. С. против решение № 1157/07.06.2016 год. по гр.д.№ 1565 / 2016 год. на Софийски апелативен съд, в частта му с характер на определение, с която е потвърдено определение № 24499/ 10.12.2015 год. по гр.д.№ 5144 / 2014 г. на СГС.
ОТМЕНЯ определение № 24499/ 10.12.2015 год. по гр.д.№ 5144 / 2014 г. на СГС и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ЗК [фирма] , на основание чл. 78 ал.1 ГПК , да заплати на адв.П. К., представляваща Й. С. и М. С., при условията на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв. , допълнително разноски в размер на 1 906 лева / сума за ДДС върху присъденото възнаграждение от 9 530 лева , за първоинстанционното производство .
ОТМЕНЯ решение № 1157/07.06.2016 год. по гр.д.№ 1565/2016 год. на Софийски апелативен съд, в частта му с характер на определение, с която е осъдена П. К. , да заплати по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса в размер на 15 лева , а в полза на ЗК [фирма] сумата от 300 лева, на основание чл.78 ал.3 ГПК , както и потвърдилото го определение № 3889/21.11.2016 год. на САС, в тази му част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ЗК [фирма] против определение № 3889 /21.11.2016 г. по гр.д.№ 1565/ 2016 г. на САС , постановено по реда на чл.248 ГПК, в частта му с която ЗК [фирма] е осъдена да заплати на адв.П. К. сумата от 1 052 лева –допълнителни разноски, представляващи ДДС върху присъденото за въззивна инстанция възнаграждение , в размер на 5 260 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
|