Р Е Ш Е Н И Е № 50186 София, 16.12.2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ При участието на секретаря: А. Йорданов изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 2448/2021 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С. Н. Д. е подала касационна жалба против решение № 879 от 22.07.2021 г. по гр.д. № 1131/2021 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение по т.д.123/19г. на СГС, в частта, с която е уважен искът на С. Н. Д. срещу „Евроинс“ АД, с правно основание чл.432 КЗ, за присъдено обезщетение за разликата над 46480лв.до 96480лв. за вреди причинени й при ПТП от 25.05.2017г. в същата част, по същество този иск е отхвърлен. Касаторът Д., чрез пълномощника си –адв. Д. е изложила подробни оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно е развила разбирането си за неправилност на решението, поради това, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди- физически увреждания, като последица от ПТП, съдът е следвало да отчете всички специфични обстоятелства на базата, на които е определил стойностния адекват на вредата, да ги анализира, като изясни точното им значение. Страната е разгледала получените увреждания, в контекста на периода за тяхното лечение, като е поддържала, че решаващият състав не е мотивирал извода си с установените по спора факти, не ги е разгледал обосновано и е определил недостатъчно за обезщетяването им остойностяване на претърпените болки и страдания. Ответникът по касация – “Евроинс“АД [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна. Третото лице- помагач на страната на ответника е на становище, че обжалваното решение е правилно. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С решението, в частта, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е приел за установено наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за настъпилите за ищцата, в резултат на виновното нарушаване на правилата за движение от водача на л.а. „ Тойота Корола“, неимуществени вреди от предизвиканото от нея на 25.05.2017г. ПТП. При определяне размера на следващото се обезщетение за причинените неимуществени вреди, за да приеме за завишено определеното обезщетение от първостепенния съд в размер на 120 000лв., въззивният съд е мотивирал постановения резултат, като е посочил че ищцата е пострадала сериозно, но нямало данни за непълно възстановяване с изключение на левия фибуларен нерв на крака, което увреждане според експертизата било доживот, но тъй като обезщетението имало заместващ характер, а не следвало да води до неоснователно обогатяване то „след съвещание и внимателна преценка на обстоятелствата по казуса“, съдът преценил, че било достатъчно обезщетение в размер на 70 000лв. С определение № 50527 от 14.10.2022г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса- „ Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да се съобразят при определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди, в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя и длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии за прилагане на принципа на справедливост и да ги съпостави реално с доказателствата по делото.“ Този въпрос е разрешен от въззивния съд в отклонение от разясненията дадени по приложението на чл.52 ЗЗД с т.11 на ПП ВС №4/68г. Според тази практика, справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения нанесени на пострадалото лице.В случаят съставът на САС не се е съобразил с установеното по спора- релевантните, съгласно цитираната задължителна практика, конкретни обективно съществуващи факти. Вместо това е определил обезщетение, чийто размер не е мотивирал, тъй като посоченото, че размерът е определен след съвещание, не съдържа в себе си мотив, свързан с предпоставките, съобразно които съдът е приложил принципа за справедливост, още повече, че същият е посочил, че ищцата е получила сериозно увреждане в резултат от получените травми. Липсва и подробно обсъждане на предпоставките по приложението на чл.52 ГПК, които следва да обосноват извода за определяне на посочения конкретен размер на стойността на вредата. Критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди са изброени с цитираната задължителна практика / ППВС 4/68г./, като допълнително следва да бъдат съобразявани както определените нормативно застрахователни лимити, така и съществуващата икономическа конюнктура. Тези критерии, обаче, съдът следва да приложи към конкретния правен спор, с оглед изискването за мотивиране на съдебният акт. Т.е. да съобрази тяхното наличие, респективно неустановеност по конкретното дело, като мотивира изводите си съобразно фактическата обстановка, приета за доказана от него. В тази връзка и с оглед прилагане на тези критерии, въззивният съд е следвало да съобрази обективно съществуващите факти, които не са разгледани в контекста на доказано преживяните от ищцата страдания и последиците от тях. Този извод се налага от това, че съставът е отделил внимание на другите искови претенции, но тази е обсъдена общо. Доказани са в хода на съдебното производство, претърпените неимуществени вреди – получени травми в резултат на ПТП, а именно - счупвания на ребра двустранно – 4 и 5 – вляво и 3-то и 4-то вдясно по аксиларната линия, двустранно счупване на раменете, на срамната и на седалищните кости, счупване на сакрума, счупване на носни кости, травматично увреждане с последваща пареза на левия фибуларен нерв и травматични периорбитални хематоми. Установено е, че е проведено оперативно лечение на фрактурите на таза. Продължителността на страданията и неудобствата при обслужването си за период от 2-8 месеца. по отношение на фрактурите на таза, докато увреждането на нерва изисква по-дълъг период на възстановяване, а към момента на прегледа на вещите лица, такова не е установено.Експертите са установили още, че по отношение на фрактурите е възможно възстановяване до степен на самообслужване и придвижване но като последица остава най-вече болезненост, докато фибуларният нерв не е възстановен., като същото води до качествено и количествена промяна в походката, която е нестабилна със завишен риск от спъвания. Експертът е посочил още, че функцията на единия крайник не може да бъде възстановена напълно. Трудностите, създадени на относително млад човек в трудоспособна възраст / 50 годишна към ПТП/, както и психическото натоварване на ищцата, причинено от тези страдания / вж. показания на свидетелят В./ не са отчетени от съда. Не е отчетена и изслушаната от първостепенния съд съдебно- психологическа експертиза, установяваща изрично въпреки изминалия период от време, нейната зашеметеност, социална дисфункция в резултат на променените житейски стереотипи, наличие на белези на дезорганизация на личносттта, изразяващи се в мащабна девалидизация – т.е. ищцата живее като насън извън реалността. Макар и в по-голямата си част тези страдания да са предизвикани от загубата на нейната майка – загинала в същото ПТП, с оглед свидетелските показания и отчетеното от експерта – психолог физическо й състояние/ предизвикано от уврежданията/ е задълбочило тези нагласи, като ги е довело до суицидни мисли, безпомощност и отчаяние. Не е съобразена и икономическата конюнктура, която е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователните лимити, като същите са с достатъчно високи стойности, обосноваващи възможност за реално и пълно обезщетяване на доказаните неимуществени вреди към датата на ПТП – 25.05.2017г. Тези безспорно установени по спора факти, съпоставени с определеното от въззивният съд обезщетение, както вече бе обосновано водят до извод, че е вложено различно от съдържащото се в задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД разбиране за „ справедливост”, като критерий, по който следва да бъде определен необходимия за възмездяване причинените на ищците по спора вреди, изразени в стойностния им адекват. Следователно, съдът не е съобразил значението им за остойностяване на вредата и така се е отклонил от даденото в т.11 на ППВС №4/68г. тълкуване на нормата, което от своя страна е довело до присъждане на занижено по размер обезщетение. С оглед изложеното и във връзка с интензитета на преживяното, както и последиците от него, променящи живота на ищцата, настоящият състав намира, че справедливо, според посочените критерии, обосновани със задължителна практика е обезщетение в размер на 120000лв., от които следва да бъдат приспаднати заплатените от застрахователя суми в размер на 23520лв. или иска е следвало да се уважи за сумата 96480лв. Решението,обективиращо отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение в частта до тази сума - за разликата над определения от въззивният съд размер от 46480лв., следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което до посочения размер на основание чл.432 КЗ да бъде присъдено допълнително обезщетение. При този изход на спора на касатора и съобразно уважената част на иска на ищцата по спора се дължат на основание чл.78,ал.1 ГПК разноски. Съобразявайки това, разноските за цялото съдебно производство намират своят сумарен израз в сумата 2036.60лв. с включен ДДС. Тази сума следва да бъде присъдена по реда на чл.38,ал.2 ЗА на пълномощника на ищеца – адв.Н. Д. за осъществено по делото безплатно процесуално представителство. Ответникът по касация на основание чл.78,ал.6 ГПК дължи и държавна такса по сметка на ВКС в размер на 1030 лв. По тези мотиви и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 879 от 22.07.2021 г. по гр.д. № 1131/2021 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение по т.д.123/19г. на СГС, в частта, с която е уважен искът на С. Н. Д. срещу „Евроинс“ АД, с правно основание чл.432,ал.1 КЗ, за присъдено обезщетение за разликата над 46480лв.до 96480лв. за физически увреждания -неимуществени вреди, причинени й при ПТП от 25.05.2017г., по същество този иск е отхвърлен и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Евроинс“ АД, [населено място] да заплати на С. Н. Д. разликата над 46480лв.до 96480лв. или още 50 000лв. - съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от физически увреждания в резултат на ПТП от 25.05.2017г., ведно със законната лихва върху така присъденото обезщетение от 20.10.2018г.. до окончателното изплащане, както и държавна такса по сметка на ВКС в размер на 1030лв. ОСЪЖДА ЗД „ Бул инс“ АД, [населено място] да заплати на Н. Н. Д. сумата 2036,60лв. направени по делото пред всички съдебни инстанции разноски за осъществено по реда на чл.38,ал.2 Задв. процесуално представителство по делото. Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ответника – Агенция „ Пътна инфраструктура“ Областно пътно управление София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: