Ключови фрази


6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 73
Гр. София, 16.02.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 645/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :


Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. К. Н. и П. И. Н. - двамата от [населено място], чрез адв. П. К. от САК, срещу решение № 11778 от 04.08.2020 г., постановено по в. гр. д. № 5718/2019 г. на Апелативен съд - София. Решението е обжалвано в частта, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 2137 от 2503.3019 г. по гр. д. № 3901/2015 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от касаторите против ЗД „Бул Инс“ АД частични искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 10.04.2014 г. смърт на дъщеря им В. П. Н. за разликите над сумите 150 000 лв. до сумите 200 000 лв. - част от вземания с общ размер 400 000 лв.
В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради необоснованост, нарушения на материалния закон - чл.52 ЗЗД, и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторите поддържат, че въззивният съд не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, не е преценил правилно установените в хода на процеса правнорелевантни факти и без да излага конкретни аргументи, обосноваващи по-нисък размер на дължимите обезщетения за неимуществени вреди, е намалил присъдените им от първата инстанция обезщетения до размер, който не съответства на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване е посочена и очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация ЗД „Бул Инс“ АД - [населено място]. В отговора е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежни страни в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е приел, че като родители на починалата при ПТП на 10.04.2014 г. В. Н. ищците П. К. Н. и П. И. Н. са понесли неимуществени вреди - болки и страдания, от смъртта на дъщеря си и поради това всеки от тях има право да получи обезщетение за вредите в справедлив размер, възлизащ на 150 000 лв.
В мотивите към решението въззивният съд е посочил, че адекватният размер на обезщетенията следва да се определи по справедливост - чл.52 ЗЗД, при съблюдаване на критериите, залегнали в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС. За целта съдът е обсъдил показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели Н. /сестра на ищцата П. Н./ и К. /съседка на двамата ищци/. Според свидетелката Н., В. била много жизнерадостно момиче, обичала родителите си и им помагала, работела като учителка и продължавала да учи в [населено място]; За да са близо до дъщеря си и да й помагат, родителите на В. се преместили да живеят при нея в града; До месец преди катастрофата В. живеела заедно с родителите си, грижела се за тях и им давала заплатата си, а последният месец заживяла на квартира с годеника си; В. много искала да има дете и в деня на инцидента, след преглед при лекар, разбрала, че е бременна; Неочакваната смърт на В. предизвикала физически и психически срив на двамата родители - майката изпаднала в тежка депресия, лежала и отказвала да се храни, бащата започнал да вдига кръвно и „се смалил“ от мъка. Свидетелката К. е депозирала показания, че В. била лъчезарно и добро дете, обичала хората и те я обичали; Всички в семейството й били грижовни, работливи и старателни; В. искала да стане учителка и завършвала образованието си в Педагогическия факултет в [населено място]; Преди да се случи инцидента тя знаела, че е бременна, и била много щастлива, дори с годеника й планирали сватба; Родителите не могли да преодолеят неочакваната смърт на дъщеря си, майката „станала като скелет“. Освен свидетелските показания, въззивният съд е обсъдил и заключението на назначената от първоинстанционния съд психиатрична експертиза, според което вследствие на тежката психотравма от внезапната смърт на дъщеря й ищцата П. Н. е развила рецидивиращо депресивно разстройство. По време на изслушването в съдебно заседание на 27.04.2016 г. вещото лице - психиатър е заявил, че проявлението на депресивните симптоми продължава и макар да има известно подобрение в резултат на провеждана терапия, диагнозата е все още валидна.
След преценка на свидетелските показания и на експертното заключение въззивният съд е приел, че от значение за справедливия размер на обезщетенията са непрежалимата и неестествена загуба, която ищците са преживели вследствие смъртта на детето си, обстоятелството, че починалата В. - на 23 г., е имала образование и професия, била е бременна по време на инцидента и едновременно с нея ищците са загубили и бъдещото си внуче, че между ищците и дъщеря им е съществувала силна привързаност, че внезапната и неочаквана смърт на дъщеря им е предизвикала силен шок у двамата родители, които изпитват непреодолима тъга и не са в състояние да се върнат към нормалния си живот и да се грижат за другото си дете, че на средна възраст от 45, съответно 49 години, ищците са погребали надеждата си за съвместен живот и опората, която биха получили от дъщеря си. Въз основа на така възприетите правнорелевантни факти въззивният съд е направил извод, че справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение, което се дължи на всеки от двамата ищци при отчитане и на икономическата конюнктура в страната по време на проявление на вредите, е в размер на 150 000 лв., а не на 180 000 лв., както е приел първоинстанционният съд. Като мотив за намаляване на обезщетенията от 180 000 лв. на 150 000 лв. въззивният съд е посочил и съобразяването на „решения на САС по сходни случаи за събития, настъпили през 2014 г., с оглед принципа за предвидимост на съдебните решения и равнопоставеност на страните, без значение дали делото е продължило една или пет години“.
В зависимост от изводите, до които е достигнал, въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд в обжалваната от ответника ЗД „Бул Инс“ АД част, с която исковете по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) са уважени за разликите над 60 000 лв. до 150 000 лв., и след частична отмяна на решението е отхвърлил исковете в частта, с която застрахователното дружество - ответник е осъдено да заплати на ищците обезщетения за неимуществени вреди за разликите над сумите 150 000 лв. до претендираните във въззивното производство по 200 000 лв. (част от вземания с общ размер 400 000 лв.).
По основанията за допускане на касационно обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК ищците - касатори са формулирали множество въпроси, определени като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите се припокриват по съдържание и могат да бъдат обобщени в две групи - процесуалноправни въпроси, свързани със задълженията на въззивния съд да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, да посочи кои факти приема за установени и да мотивира изводите си относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, включително когато намалява присъденото от първоинстанционния съд обезщетение при една и съща фактическа обстановка по спора, и материалноправни въпроси, свързани с прилагането на критериите за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД и значението на лимитите на застраховане, предвидени в § 27 ПЗРКЗ, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Допускането на касационно обжалване по двете групи въпроси се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК с твърдения, че въпросите са решени от въззивния съд в отклонение от задължителната и от казуалната практика на ВКС, респ. че част от въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по процесуалноправните въпроси от изложението, тъй като по отношение на тях не се изпълнени общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК и специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК допълнителни предпоставки. При постановяване на решението си въззивният съд е обсъдил всички доказателства, относими към спора за размера на справедливите обезщетения, посочил е фактите, които приема за установени въз основа на тях, и след съвкупна преценка на всички факти и доказателства е формирал изводите си относно дължимия размер на обезщетенията. Решението съдържа мотиви, които отразяват решаващата правораздавателна дейност на въззивния съд, а несъгласието на касаторите със съдържанието на мотивите не е основание решението да се допусне до касационно обжалване. Преценени от гледна точка на постановките в т.19 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, мотивите към въззивното решение не сочат на отклонение от задължителната практика на ВКС по въпросите за правомощията на въззивния съд като втора инстанция по съществото на спора и за изискванията, на които следва да отговарят мотивите към въззивното решение. Поради това няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените в изложението процесуалноправни въпроси. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е неприложимо, тъй като обсъжданите въпроси са разглеждани многократно в практиката на ВКС и по тях съществува трайна и непротиворечива съдебна практика, за която касаторите не твърдят, че се нуждае от промяна и/или осъвременяване.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска и по материалноправните въпроси относно значението на лимитите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Въззивният съд е посочил изрично в мотивите си, че съобразява размера на обезщетенията с обществено - икономическите условия в страната по време на настъпване на вредите, чието отражение са застрахователните лимити. Изложените в този смисъл мотиви не позволяват да се възприеме съдържащата се във въпросите теза на касаторите, че определените от въззивния съд обезщетения са силно занижени и при произнасянето си съдът не е съобразил действалите към момента на проявление на вредите лимити на застрахователно покритие като израз на обществено - икономическите условия в страната. Несъответствието на въпросите с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване по повод на тях /т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
Въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК в обжалваната от касаторите част по материалноправните въпроси, свързани с приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.). Разрешаването на тези въпроси, обобщени и прецизирани от касационната инстанция съобразно разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, е обусловило частичното отхвърляне на предявените от касаторите искове с правно основание чл.226, ал. КЗ (отм.), с което е изпълнено общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация. Изпълнено е и допълнителното изискване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като съображенията, с които въззивният съд е мотивирал частичното отхвърляне на исковете, разкриват противоречие между обжалваното решение и задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД, обективирана в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и залегнала в създадената при действието на чл.290 ГПК казуална практика на ВКС.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са се позовали и на очевидна неправилност на въззивното решение, но доводите, с които са обосновали основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, са идентични с развитите в касационната жалба основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е квалифицирана форма на неправилност, която не е тъждествена с неправилността, обусловена от наличие на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Поради това и доколкото касаторите не са посочили нито един тежък порок на решението, позволяващ квалифицирането му като очевидно неправилно, касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК не следва да се допуска.
Касаторите не дължат държавна такса за водене на делото по силата на закона - чл.83, ал.1, т.4 ГПК, и с оглед на това делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание, без да се изискват доказателства за внесена държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11778 от 04.08.2020 г., постановено по в. гр. д. № 5718/2019 г. на Апелативен съд - София, в частта, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 2137 от 2503.3019 г. по гр. д. № 3901/2015 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от П. К. Н. и П. И. Н. против ЗД „Бул Инс“ АД частични искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 10.04.2014 г. смърт на дъщеря им В. П. Н. за разликите над сумите 150 000 лв. до сумите 200 000 лв. (част от вземания с общ размер 400 000 лв.).

Делото да се докладва на председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :