Р Е Ш Е Н И Е № 542/2010 г. гр. София, 18.01.2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в открито заседание на шести декември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова Велислав Павков при участието на секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1469 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № V-65 от 6.07.2009 год. по гр. д. № 817/2008 год. Б.т окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 17.07.2008 год. по гр. д. № 731/2005 год. на Несебърския районен съд в частта, с която е допусната делба между страните по ½ ид. ч. от първия етаж на пристройката – за 5.7 кв. м., съставляваща разликата между отстъпеното право на строеж за 12.3 кв. м. до застроените 18 кв. м., от втория етаж на същата пристройка – за 15.1 кв. м., представляващи разликата между отстъпеното право на строеж за 12.3 кв. м. до застроените 27.4 кв. м., съставляващи част от четириетажна пристройка с предназначение „Пансионат”, изградена от северната страна към съществуващата четириетажна жилищна сграда, построена в УПИ Х. – 583 в кв. 59 по плана на гр. Н., както и в частта за разноските и вместо това е отхвърлил предявения от Т. Д. С. иск за делба при равни дялове между нея и ответниците върху първия и втория етаж от пристройката за разликата над обема на отстъпеното право на строеж и застроената площ. В останалата част, с която е отхвърлен иска за делба, както и в частта, с която е допусната делба между страните при равни права върху по 20.3 кв. м. от трети и четвърти етаж на пристройката, представляваща разликата между отстъпеното право на строеж и застроената площ на всеки от тези етажи, въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение. Въззивното решение се обжалва в срок от двете страни. Ищцата Т. С. го обжалва в частта, с която е отменено първоинстанционното решение относно делбата на площите на първия и втория етаж над обема на отстъпеното право на строеж, съответно 5.7 кв. м. на първия и 15.1 кв. м. на втория етаж и вместо това е отхвърлен иска й в тази част, както и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение относно делбата на втория и третия етаж за разликата между отстъпеното право и застроената им площ, вместо върху последната от по 32.6 кв. м. за тези етажи. Ответниците П. и М. П. обжалват въззивното решение в частта, с която е допусната съдебната делба, с оглед правният им интерес от обжалването. С определението с № 753 от 12.07.2010 год. ВКС е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадените от страните жалби, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по релевантните за изхода на спора въпроси за обусловеността на вещното право на собственост от наличие на самостоятелни обекти и във връзка с приложението на чл. 40 ЗУТ, за необходимостта от тълкуване на волята на учредителя в заявлението по чл. 56, ал. 3 З. /отм./ във връзка с произнасянето по спорния въпрос за обема на учреденото право на строеж въз основа на архитектурния проект, а не въз основа на посочената в него застроена площ. Прието е от касационният съд, че по последните два въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие на представената съдебна практика. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Спорът по делото е за съсобствеността на пристройка към съществуваща жилищна сграда, въз основа на отстъпено на ответника П. П. право на строеж от съсобственика на имота. Въззивният съд приел, че съгласието по чл. 56, ал. 3 З. /отм./, макар и да препраща към утвърдените архитектурни проекти на строежа с предназначение „пансионат”, е ограничило параметрите на пристройката на площ от 12.3 кв. м., поради което и разликата от тази площ до действително застроената площ на всеки от етажите на пристройката е извън обема на отстъпеното на ответниците право. За тази разлика в площите на третия и четвъртия етаж е приел, че е налице съсобственост между страните, с оглед принципа на приращението – чл. 92 ЗС, тъй като същите представляват самостоятелни обекти, по смисъла на чл. 40 ЗУТ. По отношение на първия и втория етаж не е налице такъв обект, с оглед липсата на самостоятелен характер на същите – от експертизата е установено, че същите представляват функционално свързани помещения, обслужващи обект, представляващ кафе-аперитив, собственост на ответниците. Следователно, те представляват второстепенни вещи, свързани към главната вещ и не могат да бъдат отделени от нея, без същественото й повреждане, и съгласно чл. 97 ЗС са собственост на ответниците. Следователно, за да отхвърли иска за делба на първия и втория етаж от пристройката, въззивният съд действително е приел, че същите не са самостоятелни обекти, с оглед презназначението им да обслужват собствен на ответниците обект „кафе-аперитив”, представляващ главната вещ /останалите етажи на съществуващата жилищна сграда, към която е пристройката, с изключение собствения на ищцата първи етаж от нея/. Доколкото третия и четвъртия етажи от пристройката представляват стаи за почивка, със санитарни възли и дрешник, представляващи жилищни помещения, съобразно чл. 40 ЗУТ, то същите представляват самостоятелни обекти, върху които извън обема на суперфицията е възникнала съсобственост между страните. Въпросът относно наличието на самостоятелни обекти на вещното право е обусловил и изводите на въззивния съд за липса на съсобственост върху първия и втория етаж от пристройката, респ. за наличие на такава върху останалите етажи, извън обема на отстъпеното право на строеж. Същият е обусловил и извода за допускане на съдебната делба върху част от третия и четвъртия етаж, като поставеният въпрос за наличието на обект или липсата на такъв при данните по делото за пристройка към съществуваща жилищна сграда и евентуалното функционално обособяване на пристроеното към съществуващото строителство е въпрос, по който произнасянето е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, което е обосновало извода за допускане на касационното обжалване на решението, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Произнасянето по този въпрос е предпоставено от произнасянето по въпроса за обема на учреденото със заявлението от Г. П. в полза на П. П. право на пристрояване на жилищната сграда в имота, от 1.10.96 год. По този въпрос въззивният съд е приел, че обемът на учреденото право се простира върху посочената в заявлението застроена площ на пристройката от 12.3 кв. м. за всеки от етажите, с оглед посоченото предназначение на пристройката за пансионат, каквото същата притежава след построяването й. Относно противоречието в посочване на застроената площ и същевременно препращане към утвърдения архитектурен проект, въззивният съд придал приоритет на посочената застроена площ, като ограничаваща учреденото право на строеж до този обем. Както е посочено в представеното решение № 451 по гр. д. № 162/2003 год. на ВКС, І г. о., която практика се поддържа от настоящият състав като правилна, тълкуването на договора е установяване на точния смисъл на уговорките, които той съдържа, като по правило се тълкуват онези от тях, които са неясни – не само тези, които са двусмислени, но и уговорките, които от външна страна изглеждат ясни, но по тях има спор. В случая спорът е за обема на даденото съгласие от съсобственика ответниците да пристроят жилищната сграда, поради което и действителната воля на учредителя е подлежала на тълкуване, с оглед приложимостта на правилата за договорите и към едностранните волеизявления – чл. 44, във вр. с чл. 20 ЗЗД. Изводът на въззивния съд относно обема на учреденото право до посочения в заявлението размер на застроена площ от 12.3 кв. м. на всеки от етажите на пристройката е неправилен и необоснован. Макар и да е посочена такава площ, в заявлението е посочено и препращане към утвърден архитектурен план, който, съгласно представения такъв за първия етаж, е с дата, предхождаща заявлението от 1.10.96 год., а именно – 21.08.96 год. За извода за съществуване на одобрен проект към този момент сочи и констатацията на тройната техническа експертиза, приета в с. з. на 28.06.2007 год. от районния съд, относно съвпадане на посочената в заявлението площ с полезната площ на помещението на първия етаж по одобрения проект, какъвто представлява представения такъв, а съгласно представената по делото служебна бележка № 25 от 12.05.98 год. на гл. архитект на общината, строежът е изпълнен без отклонение от одобрените проекти. В този смисъл са и констатациите на екпертите. При горните доказателства и тълкувайки волята на съсобственика Г. П. при даване на съгласието й П. П. да построи от свое име и за своя сметка пристройката към съществувалата жилищна сграда с посоченото предназначение, се налага извода, че обемът на учреденото право не е ограничено до посочената площ от 12.3 кв. м., а съгласието се отнася до построената пристройка с предназначение за пансионат, така както е по одобрения архитектурен проект, към който има препращане, и при спазването на който е построена пристройката. Такъв е смисълът, който произтича от даденото съгласие и такава е била целта му, затова и ответниците са изключителни собственици на построеното въз основа на него. Независимо от горните съображения, следва да се добави и следното: Правото на собственост, както и всички субективни вещни права имат за обект определена вещ, обособен материален предмет, върху който се съсредоточава това право, което се характеризира с абсолютната власт на носителя му, от която произтичат и различните му правомощия. От принадлежността на това право общо на няколко лица произтича и правото на всеки от тях да иска делба на общата вещ, като същата следва да бъде обособена като самостоятелен обект. Без да съществува такъв не може да съществува и вещното право на собственост. Законът е предвидил различни хипотези на правото на собственост в зависимост от обектите и тяхното деление на видове по различни критерии, но във всички случаи обектът трябва да е обособен като самостоятелен такъв, т. е. да е отграничен от другите такива, в това число и такива в режим на етажна собственост, при която съществуването на отделните обекти е свързано с наличие на общи на всички собственици части. В случая спорът е за принадлежността на правото на собственост върху изградена към съществуваща четириетажна сграда пристройка със същата етажност. Въззивният съд е приел, че първия и втория етаж от същата не представляват самостоятелни обекти, тъй като е установено от експертизата, че представляват функционално свързани помещения, обслужващи обект кафе-аперитив, собственост на касаторите, ответници по иска. Следователно те представляват второстепенни вещи, свързани към главната вещ и не могат да бъдат отделени от нея, без същественото й повреждане, и счел, че е приложима разпоредбата на чл. 97 ЗС – правото на собственост по отношение на тези два етажа от пристройката принадлежи на собствениците на главната вещ, която същите обслужват. За останалите етажи – трети и четвърти съдът приел, че са самостоятелни обекти, по смисъла на чл. 40 ЗС с оглед на това, че представляват стаи за почивка, със санитарни възли и дрешник, то същите са жилищни помещения. Поради това и представляват самостоятелен обект на правото на собственост, поради което и за площите, надхвърлящи обема на учреденото право на строеж, е възникнала съсобственост между страните по приращение – чл. 92 ЗС. Изводът за наличие на отделни самостоятелни и обособени обекти в третия и четвъртия етаж на пристройката, също е неправилен и необоснован. Установено е от заключенията на допълнителната единична и на тройната експертиза по делото, че пристройката като цяло е функционално свързана с втори, трети и четвърти жилищни етажи на съществуващата в имота стара жилищна сграда, което се изразява в общо стълбище, общи В. и ел. мрежи и се ползува за семеен пансионат. Тези данни кореспондират и с представеното разрешение за ползуване на строеж „Преустройство на съществуваща жилищна сграда в семеен пансионат и кафе-аперитив”, което е обект, различен от първия жилищен етаж на старата жилищна сграда, собственост на ищцата. Тези данни за функционалната връзка на пристройката със собствените на ответниците етажи от старата сграда /ІІ, ІІІ и ІV ет./ и функционирането им общо като пансионат изключват извода за наличие на самостоятелни обекти на третия и четвъртия етаж на пристройката, като жилищни помещения, тъй като несъмнено е, че същите не представляват такива, а стаи за почивка, чийто статут е подчинен на предназначението на целия обект като пансионат с кафе-аперитив, т. е. принадлежност към друга, главна вещ. Като е приел обратното, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон – чл. 40 ЗУТ. Поради тези съображения обжалваното въззивно решение в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която е допусната делба на по 20.3 кв. м. от ІІІ и ІV ет. от пристройката е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, поради което и подлежи на отмяна, като вместо него следва да се постанови друго, с което предявеният иск от Т. С. се отхвърли. В останалата му отхвърлителна част, въззивното решение следва да се остави в сила, като правилно. С оглед на този изход на делото в тежест на касаторката Т. С. е понасянето на направените от П. и М. П. разноски за настоящата инстанция, възлизащи в размер на сумата 1 570 лв. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивното решение № V-65 от 6.07.2009 год. на Б. окръжен съд В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта му по допускане на делба за част от трети и четвърти етаж на пристройката и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. С. от гр. Н., ул. “Е.” № 5, вх. Б, ет. 3 против П. Д. П. от с. гр., ул. “Св. Св. К. и М.” № 13 и М. Т. С. от гр. П., ул. “М.” № 34, вх. Б, ет. 3, ап. 5 иск за делба на част от пристройка, изградена от северната страна към съществуваща четириетажна жилищна сграда в УПИ Х.-583 в кв. 59 по плана на гр. Н., а именно: по 20.3 кв. м. от третия и четвъртия етажи от същата, съставляващи разликата от отстъпените със заявлението от 1.10.96 год. по 12.3 кв. м. до застроените 32.6 кв. м. за всеки етаж. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. ОСЪЖДА Т. Д. С. от гр. Н., ул. “Е.” № 5, вх. Б, ет. 3 да заплати на П. Д. П. от с. гр., ул. “Св. Св. К. и М.” № 13 и М. Т. С. от гр. П., ул. “М.” № 34, вх. Б, ет. 3, ап. 5 направените в настоящето производство разноски в размер на 1 570 лв. /хиляда петстотин и седемдесет лева/. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: