Р Е Ш Е Н И Е № 278 гр. София, 15 март 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на девети декември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора И. Чобанова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1002 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Д. Т. П. против въззивно решение № 207/02.08.2016 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 255/2016 г., с което е била потвърдена присъда № 93/25.11.2014 г. по НОХД № 1310/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, В ЧАСТТА относно осъждането му за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 2 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК – за това, че през периода 16.10.2006 г. до м. декември 2006 г., при условията на продължавано престъпление, избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 47 900, 15 лв., като потвърдил неистина в подадени справки-декларации по ЗДДС и ППЗДДС относно дружеството [фирма], [населено място], за размера на получени доставки и начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит, както следва: - СД от 16.10.2006 г. – за данъчен период 01.09.2006 г. до 30.09.2006 г. - СД от 14.12.2006 г. – за данъчен период 01.11.2006 г. до 30.11.2006 г. - СД от 15.01.2007 г. – за данъчен период 01.12.2006 г. до 31.12.2006 г. като във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е било наложено наказание 2 години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила. В касационната жалба, поддържана пред ВКС лично от подсъдимия и неговия защитник, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или намаляване на наложеното му наказание. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна. В последната си дума подсъдимия моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е основателна. Настоящото касационно производство е второ по ред след постановено решение № 51/27.04.2016 г. по н. д. № 157/2006 г. на ВКС, І н. о., с което е било отменено въззивно решение № 146/16.11.2015 г. по ВНОХД № 20/2015 г. на Пловдивския апелативен съд и делото е било върнато на същия съд за ново разглеждане. Първата касационна проверка е била инициирана от подсъдимия срещу потвърждаване на осъждането му за същото престъпление, за което се отнася и възраженията на защитата в настоящото производство. Без да е нужно да бъдат преповтаряни основанията за отмяна на първото въззивно решение, накратко те се свеждат до констатирани процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствените източници и експертни заключения, вкл. тези събрани във въззивното производство (назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, приети писмени документи, както и преразпит на свидетели), касаещи изясняването на съществения въпрос, дали сделките между дружеството – получател, управлявано от подсъдимия – [фирма] и на доставчика [фирма], са реални или привидни, респ. как това се съотнася към инкриминираното обвинение по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 2 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за избягване установяването на данъчни задължения в особено големи размери – чрез потвърждаване на неистина, използване на документ с невярно съдържание и приспадане на неследващ се данъчен кредит. ВКС е констатирал, че доказателствените материали, събрани при предходното въззивно разглеждане и заключението на посочената експертиза, не са били обсъдени задълбочено като представящи допълнителна информация за сделките, нито са били съпоставени с онези от по-ранни етапи на производството, в каквато насока са били ситуирани и възраженията на защитата. В настоящата касационна жалба отново се твърди, че това не е сторено, като не са били поправени процесуалните недостатъци, установени при първата касационна проверка – констатациите на съдебно-счетоводната експертиза, назначена при първото въззивно производство, не са били обсъдени в съвкупност с приети писмени доказателства - представени от ТД на НАП – София и от дружеството на доставчика документи, сочещи, че [фирма] е издала фактури, стокови разписки и фискални бонове, както и е декларирала сделките своевременно, начислявайки дължимия ДДС, а получателят – „Д. трейд” притежава оригинални документи за същите сделки, което не оправдава направения извод за тяхната привидност. Отново се възразява и срещу интерпретацията на гласните доказателства и най-вече повторните показания на св. Г. П. и И. И., които не били обсъдени в светлината на предявените им писмени доказателства. Проверявайки възраженията на касатора и съпоставяйки ги с основанията, поради които предходното въззивно решение е било отменено и делото върнато за ново разглеждане, респ. с извършената от въззивния съд работа, ВКС констатира грубо и тежко нарушение, свързано с приложението на чл. 355, ал. 1, т. 3 от НПК – липса на предприети адекватни и необходими действия за преодоляване на констатираните от ВКС съществени процесуални нарушения. Съвсем ясно е, че за да отстрани тези нарушения, поради които делото му е било върнато, Пловдивският апелативен съд е следвало, при това независимо от активността на страните, внимателно да проучи материалите по делото и да допусне събиране на онези доказателствени източници, които да му позволят да формира своето убеждение за оспорваните в процеса обстоятелства. Най-малкото, което е следвало да стори, е да инкорпорира изисканите от ТД на НАП – София и приети по ВНОХД № 20/2015 г. писмени доказателства за сделките с [фирма] (вж. л. 48-69 от същото дело), да преразпита непосредствено допуснатите и разпитани св. М. В., И. И. и Ф. Т. (в с. з. на 23.04.2015 г. и 21.05.2015 г.), както и вещото лице Д. Й., представило заключение на съдебно-счетоводна експертиза, назначена от този съд за проверка на всички писмени материали, вкл. новосъбраните. Въззивният съд си е спестил тази процесуална работа, строго необходима, за да изпълни задълженията си като въззивна инстанция като цяло, а и особено в контекста на отменителното решение на ВКС – да обсъди коректно и задълбочено доказателствена съвкупност, в която очевидно са били включени и новосъбраните от предходния въззивен състав материали, които са предоставяли допълнителна информация, важна за защитата и цялостното изясняване на въпроса дали сделките между дружествата са били реални или фиктивни. Същевременно в нарушение на принципа за непосредственост по чл. 18 от НПК, в мотивите си Пловдивският апелативен съд е обсъждал откъслечно констатациите на счетоводната експертиза (назначена от друг въззивен състав във връзка с проверката на писмени доказателства, приети в предходното въззивно производство) именно за да обоснове извод за привидна реалност на сделките (вж. л. 23 от мотивите по ВНОХД № 255/16 г.). Съответно, от една страна въззивният съд не е събрал повторно и при условията на непосредственост доказателствени източници, относими към предмета на доказване, за които ВКС изрично е приел, че са такива, но не са били анализирани, а от друга частично се позовавал на някои от тях, за да формулира конкретни изводи в подкрепа на обвинението. В резултат на предприетия порочен процесуален подход задължителните указания на ВКС относно отстраняването на констатирани съществени процесуални нарушения по същество са останали неизпълнени, което е достатъчно основание за отмяна на въззивното решение и връщане на делото на Пловдивския апелативен съд по реда на чл. 354, ал. 5, изр. 1, вр. ал. 3, т. 2 от НПК. При новото разглеждане въззивният съд следва внимателно да проучи материалите по делото и да изпълни указанията, дадени от ВКС в решение № 51/27.04.2016 г. по н. д. № 157/2016 г., касаещи обективния и пълноценен анализ на доказателствена съвкупност, имаща значение за правилното изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на обвинението. За да стори това следва да инкорпорира всички допълнително изискани и приети писмени доказателства по ВНОХД № 20/2015 г., да преразпита допуснатите в това производство свидетели, както и да назначи и изслуша заключението на съдебно-счетоводната експертиза (л. 86-93 от същото дело), както и предприеме други процесуални мерки по своя инициатива. На последно място, въззвният съд следва да обърне внимание и на факта, че предходното въззивно решение е било изцяло, а не частично, отменено, което изисква ново въззивно произнасяне, вкл. възпроизвеждане на диспозитива за отменената конфискация (ако деянието се приеме за доказано след изпълнение на указанията за събиране на нужните доказателства и анализа на доказателствената съвкупност), където е допусната грешка при изписване на номера присъдата - забелязана и от ВКС по н. д. № 157/2016 г. В такъв смисъл е и припомнянето в края на касационното решение на забраната за влошаване положението на подсъдимия, когато въззивното, а и касационното производство, са били образувани по негова жалба. Простото изписване в диспозитива на понастоящем отмененото въззивно решение, че „в останалата част присъдата е влязла в сила”, не удовлетворява в пълнота стандарта за коректно отразяване на приложените въззивни правомощия. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 5, изр. 1, вр. ал. 3, т. 2, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивно решение № 207/02.08.2016 г. на Пловдивския апелативен съд, НК, постановено по ВНОХД № 255/2016 г. И ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.