3 ОПРЕДЕЛЕНИЕ N 577 София, 22.12.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито съдебно заседание в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева като изслуша докладваното от съдията С. ч. гр. д. N 330/2010 година, и за да се произнесе, взе предвид: Производството по чл. 274, ал. 3, т. 1 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от К. Г. Р. срещу определение № 1420 от 20.05.2010 г. по ч. гр. д. № 918/2010 г. на Пловдивския окръжен съд. Жалбоподателят счита обжалвания съдебен акт за неправилен и иска той да бъде отменен по подробно изложени съображения. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответниците Л. Г. К. и В. Г. С. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Предявен е от К. Г. Р. иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаление на дарението, извършено с н. а. № 196/2003 г. от К. Т. Р. в полза на Л. Г. К. и В. Г. С., до размер на запазената му част от наследството на дарителката, починала на 12.02.2009 г. С обжалваното определение без уважение е оставена частна жалба срещу определение № 1161 от 01.02.2010 г. по гр. д. № 3228/2009 г. на Пловдивския районен съд за прекратяване на производството по делото. Въззивният съд приел, че дареният имот е бил предмет на иск за делба, допусната с влязло в сила решение при посочени в съдебния акт дялове, между съделители, които са страни и по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН. Неговото евентуално уважаване би довело до пререшаване на определените дялове. Затова, и след като оспорващият дарението не се е възползувал от възможността да спре делбеното производство, което все още е било висящо към момента на смъртта на наследодателката, когато е възникнало и правото му на иск за намаление на дарението, то съгласно чл. 299, ал. 2 ГПК производството следва да бъде прекратено. Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на поставените от касатора процесуалноправни въпроси, които в разглеждания случай са от значение за точното прилагане на закона: 1. с решението за допускане на делба формира ли се сила на пресъдено нещо по преюдициални за делбата въпроси, непредявени пред делбения съд за общо разгреждане с иска за делба и 2. приключилото вече производство с влязло в сила решение по допускане на делбата пречка ли е за разглеждане на иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, предявен след образуване на касационното производство, тъй като едва в този момент е възникнало правото на иск. Влязлото в сила решение по допускане на делба има за предмет недвижим имот, съсобствеността върху който е възникнала въз основа и на дарението с н. а. № 196/2003 г. от К. Т. Р. в полза на Л. Г. К. и В. Г. С.. Съгласно чл. 281 ГПК /отм./, сега чл. 343 ГПК, в производството за делба се разглеждат оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения. Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗН намаление на дарение и възстановяване на запазена част може да се иска само от лице, което притежава качеството наследник. Наследството, според чл. 1 ЗН, се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия. Едва към този момент се определя кръгът от наследниците на починалия. Следователно, правото на се иска намаление на направеното дарение, когато с него е накърнена запазената част на наследника, възниква от откриване на наследството. В този смисъл е разрешението, дадено с т. 3.г/ на Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на Върховния съд. Затова точното приложение на нормата на чл. 281 ГПК /отм./, сега чл. 343 ГПК, има предвид изчерпване на всички възможни възражения на съделителите досежно съсобствеността, лицата и съответните им права върху имотите, с които те разполагат към момента, в който е възможно тези възражения да бъдат направени по предвидения законов ред. Тези възражения, които процесуално е било невъзможно да бъдат упражнени, не могат да се считат преклудирани, нито приключилото производство с влязло в сила решение по допускане на делбата е пречка за разглеждане на иск по чл. 30, ал. 1 ЗН в случай, че правото на иск е възникнало впоследствие. С оглед даденото разрешение на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че обжалваното определение е неправилно. Данните по делото сочат, че К. Т. Р. е починала на 12.02.2009 г. Едва тогава съобразно правилото на чл. 1 ЗН за наследника по закон К. Р. е възникнало правото на атакува дарението по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН - приживе на дарителката такова искане не би могло да бъде предявено. Към посочения момент решението по гр. д. № 7043/2004 г. на Пловдивския районен съд, с което е допусната делба на дворното място и на първия жилищен и приземния етажи на сградата, е влязло в сила, а въззивното решение по гр. д. № 663/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решението за допускане на делба на втория жилищен етаж и на построения в дворното място гараж, е било предмет на касация. С влязло в сила на 05.11.2009 г. решение по гр. д. № 1669/2008 г. на ВКС на РБ въззивното решение е потвърдено относно делбата на гаража, а относно втория етаж е отменено и искът е отхвърлен. Ето защо претенцията по чл. 30, ал. 1 ЗН би могла да се предяви само в отделно от делбата производство. Дали висящото пред Върховния касационен съд дело е следвало да бъде спряно или не, е въпрос, който не е относим към разглеждания случай, поради което и настоящата инстанция не следва да се произнася по последния поставен от касатора въпрос: какви биха били в описания случай правомощията на Върховния касационен съд, доколкото е инстанция, в която не могат да се сочат и/или събират нови доказателства, не могат да се заявяват нови претенции на база нововъзникнали факти и пр., в случай, че касационното производство е спряно до приключване на предявения в самостоятелно съдебно производство преюдициален за делбата въпрос за намаляване на дарението. В обобщение, определението на въззивния съд, както и оставеното с него в сила първоинстанционно прекратително определение, следва да се отменят, а делото да се върне на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение № 1420 от 20.05.2010 г. по ч. гр. д. № 918/2010 г. на Пловдивския окръжен съд и определение № 1161 от 01.02.2010 г. по гр. д. № 3228/2009 г. на Пловдивския районен съд за прекратяване на производството по делото. ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: