3 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 860/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 313 гр.София, 08 януари 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 860/2014 година Осъденият Г. И. Г. е поискал по реда на глава тридесет и трета от НПК да бъде възобновено делото, по което е осъден от съдилищата във Варна, районния- като първоинстанционен, и окръжния- като второинстанционен (въззивен и последен по закон в инстанционното развитие на делото). ВРС с присъда № 285/13.VІІІ.2013 год. по нохд 2957/2013 год. е осъдил Г. на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода за изнасилването на 5.ІІ.2013 год. на И. Х. Х. – престъпление по чл.152, ал.3, т.5, във връзка с ал.1, т.2 НК (още защото за принудата е използвана сила, както и заради предишните осъждания на дееца, сочещи на опасен рецидив – чл.29 НК). След протест от съответния прокурор ВОС е увеличил наложеното наказание на 7 години лишаване от свобода с решение № 306/28.Х.2013 год. по внохд 1126/2013 год. Жалбата от страна на подсъдимия е била отхвърлена като неоснователна. Искането за възобновяване на делото съдържа доводи, които могат да бъдат и са отнесени към всички основания във връзка с чл.348 НПК, макар в заключение изричното позоваване да е свързано само с нарушенията на процесуалния закон и с явната несправедливост на наложеното наказание. Трите основания за възобновяване на делото са поддържани и в съдебното заседание на ВКС, но изходът от оспорването е видян само в алтернативата: цялостно оправдаване/намаляване на наказанието. Прокурорът в тази съдебна инстанция е за отхвърляне на искането като неоснователно. ВКС намери за основателно да промени оспореното осъждане само по отношение на наложеното наказание. І. Макар и във връзка с неговата явна несправедливост да не са изложени на практика никакви доводи, размерът на лишаването от свобода е увеличен според ВКС неубедително с още 3 години и 6 месеца. Подходът на ВОС да търси между предвиденото в закона и налаганото наказание точното им съответствие непременно по схемата „минимум-среден размер-максимум” е подчертано „аритметичен”, въпреки че се основава на теоретични мнения, които са доста предпазливи в тази насока (както например И.Н. в изданието от 1972 год. на учебника си по обща част на наказателното право – С.,НИ, с.495). При съобразяване в по-голяма степен с индивидуализиращите отегчаващи обстоятелства, например, щеше да се забележи, че предходните осъждания на Г., дори да са петнадесет, са на лишаване от свобода в сравнително невисоки размери (не по-високи от наложените във ВРС 3 г. и 6 м.). Такъв пример със смекчаващите обстоятелства може да бъде, че изнасилването е не само първо в съдебната биография на осъдения като престъпление против половата неприкосновеност, но и единственото досега против личността въобще. От друга страна, задължителният законов минимум от 3 години лишаване от свобода за конкретното изнасилване е достатъчно сериозно наказание, за да се приеме, че неговото надвишаване в случая и само с 2 години е също достатъчно сериозно. ІІ. Останалите възражения срещу осъждането на Г. са неоснователни. Настойчивостта, с която са поддържани пред ВКС – след като са почти дословно възпроизведени от допълнението към въззивната жалба – би имала място при повече подкрепа по делото на това, което се възразява – например при съществени противоречия в показанията на пострадалата и на свидетелите В. и Д., а не само с противоречия, които се основават на пристрастни цитати от думите на Х., или са обяснени с отдалечеността им във времето, или даже липсват (в думите на другите двама). Силно преувеличено е в същото време доказателственото значение на съществуващите отношения между пострадалата и посочените двама свидетели – нито Д. е бил тогавашният ѝ любовник, нито път В. е предишен. Що се отнася до значението на претендираната липса на особени психически последици за Х. от посегателството върху нея, то е отчетено изрично от въззивната инстанция в насоката, която ВКС споделя. ІІІ. Ръководен от всичко изложено и с оглед на останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС – І наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 306 от 28 октомври 2013 год. по внохд 1126/2013 год. на Варненския окръжен съд, като намалява увеличението на наказанието от седем на пет години лишаване от свобода. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ