Р Е Ш Е Н И Е № 303 гр.София, 17 юни 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на шести юни две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 939/2013 година Касационното производство е по жалби от подсъдимият Ю. Р. К. и от защитникът му против решение № 61 от 20.ІІІ.2013 год. по внохд № 61/2013 год. на Пловдивския апелативен съд. Соченото в двете жалби касационно основание е това по чл. 348,ал.1,т.3 НПК с искане да бъде намален срокът,за който К. е лишен от свобода. В съдебно заседание жалбите се поддържат от защитникът на подсъдимия. Заключението на прокурора е за оставяне на въззивното решение в сила. ВКС установи: С присъда № 8 от 22.І.2013 год. по нохд № 1983/2012 год. на Пловдивския окръжен съд,постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372,ал.4 НПК,Ю.Р.К. е признат за виновен в това,че на 13.VІІІ.2011 год. в П. е извършил при условията на опасен рецидив по чл. 29,ал.1,б.”а” и „б” НК грабеж от С. Ц. А. на движими вещи с обща стойност 469 лв.,при което деяние е употребил насилие над А.,и на основание чл. 199,ал.1,т.4 НК е наказан с 12 години лишаване от свобода,редуцирани по чл. 58а,ал.1 НК на 8 години,търпими при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Жалбите са неоснователни. Възражението на подсъдимия за явна несправедливост на наложеното му наказание лишаване от свобода е обосновано с: недооценяване значението на направеното самопризнание;неполагането на грижи за К. от страна на родителите му /останал сирак/ и на „държавните социални институции”;”порочната”,според жалбоподателя, практика в „П. съдебен район”„да...завишава изкуствено” наказанието,за да може с редуцирането му по чл. 58а НК „да се получи именно това наказание,което...и най-справедливо според решаващия съд”.Защитникът е изтъкнал още:съдействието на подсъдимия „на всички етапи в досъдебното и съдебното производство за разкриване на обективната истина”;”проявената критичност към извършеното престъпление”;”липсата на физическо и сериозно психическо увреждане на пострадалия”.В двете жалби се набляга и на младостта на К.. Нито един от изброените доводи не дава основание за изменяване на въззивното решение в целяната с жалбите насока. Неоснователно, защото е невярно, е твърдението на защитника за оказване от К. на съдействие за фактическото изясняване на делото.При задържането на К. на инкриминираната дата-по повод,обаче,на друго водено срещу него досъдебно разследване,№ 786/2011 год. на Второ РПУ,П.- у него са били намерени вещи,сред които и единият от насилствено отнетите от С.А. мобилни телефони /марка/ с № не е признал,че телефонът е предмет на сега обсъжданото престъпление,заявил е,че е негова вещ и му е бил върнат /протокол за личен обиск и разписка на л. 123 и 124 от т.І на досъд. разсл./.Досъдебното производство за грабежа над С.А. с „неизвестен извършител” е било спряно с прокурорско постановление от 21.Х.2011 год. и възобновено на 29.ХІ.с.г.,когато по вече установения сериен номер е била констатирана идентичността на споменатия телефон,отнет от А., с намерения у подсъдимия. Задържан на 19.І.2012 год.,К. е отказал да дава обяснения „за каквото и да било” /на л.119 от т.І/,но на същата дата е бил разпознат и от пострадалия А. като автор на грабежа,извършен около 4.30 ч /протоколи за разпит и разпознаване на л. 22-23, 25 и 52 от т.І/,и от таксиметровия шофьор В.Г.К.,ангажиран от К. същата сутрин, в близост до мястото на престъплението и във времето между 5 и 6 ч /протоколи за разпит и разпознаване на л. 24 и 53 от т.І/.Привлечен като обвиняем на 27.ІХ.2012 год., повече от 1 година след извършването на грабежа, К. отново е заявил позицията си на отказ от съдействие за установяване авторството,времето и мястото на грабежа,естеството на упражненото над С.А. насилие,вида и броя на отнетите от последния движими вещи. Дотук проследеното не дава повод за съмнение както в отказът на подсъдимия да съдейства за фактическото изясняване на делото,така и в липсата на каквато и да било критичност към престъпното му поведение,при което признаването на фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и предпоставящо реализиране на направения от К. и защитникът му избор на съкратеното,по реда на чл. 372,ал.4 НПК, пред общото съдебно следствие,не може да се обсъжда като смекчаващо отговорността обстоятелство /т.р. 1-2009 год.,ОСНК/. Неоснователно,също като невярно,е и твърдяното в жалбата от защитника,че пострадалият А. не бил получил „физическо и сериозно психическо увреждане”.С това твърдение явно се игнорира експертното освидетелстване на С.А. /л.60-62 от т.І/,описващо множеството кървящи рани,охлузвания и кръвонасядания,причинени от нанесените му от подсъдимия удари с юмруци и ритници по главата и тялото,от които наранявания лицето,по-специално,на А.,е било видимо обезобразено-с деформирана и оточна лява лицева половина и затруднени движения на долната челюст. Доминирана от некритичното към себе си отношение,е претенцията на К. към „държавните социални институции”.Твърдейки неангажираност на въпросните „институции” с неблагоприятни за него последици,К. не е счел за нужно да конкретизира-за да може това твърдение да се обсъди във връзка с оплакването за несправедливост на наказанието- коя,кога и при какви обстоятелства е била длъжна да се намеси,игнорирайки правата на родителите му,а след смъртта на бащата /дата в характеристичната справка на л. 77 от т.І не е посочена/, тези на майка му. Възрастта на подсъдимия също не е обстоятелство,което да доведе до смекчаване на положението му.”Младата възраст”,на която се набляга и в двете жалби,е обективна даденост.Близка до непълнолетието,тази възраст предполага известна психическа незрялост,непълното все още формиране ценностната система на човека и-след преценка на всички обстоятелства,относими към деянието и дееца-може да оправдае проявата на по-голямо снизхождение за извършеното от него престъпление.Грабежът с пострадал С.Ц.А. К. е извършил на 32 години,възраст,твърде отдалечена от непълнолетието и с предхождащи това престъпление 13 осъждания,8 от които за извършени при опасен рецидив кражби,квалифицирани по чл. 195,ал.1 НК,и 2- за извършени при опасен рецидив грабежи. Неоснователен,накрая,е и упрекът към предходните съдебни инстанции,че „изкуствено”са определили на подсъдимия високо наказание,за да стигнат,след редуцирането му по чл. 58а НК,до това наказание,което е „най-справедливо според” тях.Законовите рамки на санкцията за извършеното от К. престъпление са 5 и 15 години лишаване от свобода.Отчитайки подчертаното присъствие на отегчаващите обстоятелства / значимостта на съжалението за стореното,изказано от К. в своя защита и прието за смекчаващо отговорността му обстоятелство,значително е избледняла след заявеното в последната дума/,първоинстанционният съд е определил наказанието в съответствие с правилото на чл. 54 НК, над средния размер от 10 години лишаване от свобода,при това по-близо до него,отколкото до максималния.С този отговор на въпроса,”какво наказание да се определи”,не е нарушен материалния закон,нито е допусната нуждаеща се от корекция несправедливост. Съобразявайки се с дотук изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 61 от 20.ІІІ.2013 год. по внохд № 61/2013 год. на Пловдивския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/