Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 46 София, 18 февруари 2010 г.     В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и десета година,  в състав :                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                      ДАНИЕЛА АТАНАСОВА     при секретаря.............................Румяна Виденова...................................... и в присъствието на прокурора .......Искра Чобанова............................, като изслуша докладваното от съдия Д.Атанасова  наказателно дело   № 665/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производството е образувано по жалба на адв. С, защитник на подсъдимия Л, срещу присъда № 138 от 15.10.2009г. на Пловдивски апелативен съд, Наказателно отделение, постановена по внохд № 2098/09г. В жалбата на подсъдимия се изтъква касационно основание по чл.348, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2 от НПК, свързано с допуснати съществени процесуални нарушения, както в стадия на досъдебното производство, така и в съдебната му фаза. Прави се искане за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото на досъдебното производство. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП пледира за оставяне без уважение на касационната жалба. Намира, че не са налице, сочените процесуални нарушения. Твърди, че правото на подсъдимия на защита не е било ограничено, тъй като допуснатите нарушение, свързани с разширяване обема на обвинението в диспозитива на обвинителния акт са били отстранени с въззивната присъда. Ето защо, намира, че няма основания за връщане на делото на досъдебното производство. Моли за потвърждаване на въззивната присъда. Защитата на подсъдимия, пледира за уважаване на касационната жалба, която поддържа изцяло. Позовава се на допуснати нарушения на процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт, като твърди, че е налице буквално възпроизвеждане на разпоредбата на чл.319 от НК, което е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия срещу ясно, точно и конкретно формулирано обвинение. Също така, се релевират доводи в подкрепа на оплакването за допуснати процесуално нарушения и в хода на въззивното производство. Последните се свързват с разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК, като се сочи, че доказателственият анализ е неправилен и това от своя страна е довело до неправилно приложение на закона. Подсъдимият М. , в лична защита изразява становище за тенденциозност на воденото срещу него производство, поради което моли за цялостна отмяна на присъдата, постановената от ОС-Пловдив. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 294 от 02.06.2009г., постановена по нохд № 1876/09г., Пловдивски районен съд, е признал подсъдимия Л. Б. М. за невиновен в това, че на 20.11.2007г. в гр. П., е скрил чужд или не изключително нему, принадлежащ документ-трудовата книжка на Д. С. Б. , с цел да му причини вреда или да набави за себе си, или за другиго облага, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.319 от НК. С въззивна присъда № 138 от 15.10.2009г., постановена по внохд № 2098/09г., Окръжен съд-Пловдив, е отменил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда и е признал подсъдимия Л за виновен в това, че на 20.11.2007г. в гр. П. е скрил чужд документ-трудовата книжка на Д. Б. , с цел да му причини вреда, поради което и на основание чл.319, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”В” от НК го е осъдил на глоба в размер на 400лева, като го е оправдал по обвинението за това документът да е бил „или не изключително нему принадлежащ”, както и да е целял „или да набави за себе си или другиго облага” Касационната жалба е основателен. Решаващите две инстанции са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса, в пълния й възможен обем. Макар да са дали различната оценка на доказателствената съвкупност, те са приели за установена една и съща фактология, която е в рамките на фактите, възведени с обвинителния акт. Независимо, че фактическите констатации не биха могли да бъдат оспорени от страните пред касационната инстанция, следва да се отбележи, че същите са вярно установени. Възприетите, правно релевантни факти установяват, че трудовата книжка на Б. не е била върната от работодателя му-подс. Маринов. Също така, са установени и последвалите им действия във връзка с изясняване на трудовите и гражданскоправни отношения, включително и тези , касаещи процесния документ, както и факта, че трудовата книжка е била доброволно предадена от подсъдимия на органите на досъдебното производство. Основният спорен момент по делото е дали при установената фактология може да се направи извод, че подсъдимият с действията си е осъществил състава на инкриминираното му престъпление по чл.319 от НК. Именно по тези въпроси, двете решаващи инстанции са достигнали до различни правни изводи. Независимо, че не споделя изводите на въззивния съд по приложението на материалния закон, прецизността изисква да се отбележи, че и мотивите на първия съд, за да оправдае подсъдимия също са непрецизни. Двете инстанция са допуснали неправилно тълкуване, досежно елементите от състава на документното престъпление. Разпоредбата на чл.319 от НК, визира съставомерни признаци, както по отношение на обективната страна, така и досежно субективната страна на деянието. Във връзка с последната се изисква наличието на пряк умисъл и специална цел, която може да бъде свързана с причиняване другиму вреди или набавяне за себе си, или други му облага. Прокуратурата е повдигнала и поддържала обвинение по чл.319 от НК, включващо всички възможни варианти на преследваната с това престъпление цел. От своя страна, въззивната инстанция е приела, че целта е единствено да се причини вреда на Б. , като в мотивите си е обосновала този си извод с невъзможността лицето да ползва документа по предназначението му, което е прието за равнозначно на вреда. Както и, че без значение за установяване на целта са последиците от задържането на документа. Тези изводи и тяхната аргументация са неправилни, и не могат да бъдат споделени. Независимо, че престъплението не е резултатно, по отношение на целта, изискването за доказаност е същото, както и за останалите признацистановените по безспорен начин обективни факти следва да са от естество, позволяващо да се направи извод, че подсъдимият с действията си е преследвал специалната цел, а именно да причини вреди на Б. , като без значение е вида на вредата- имуществена или морална. Вредите също следва да имат своя обективен израз, а не да се целят по принцип. Възприетата от въззивната инстанция фактология не съдържа факти, които биха обусловили, наличието на законовата цел, преследвана от подсъдимия с действията му по задържане на трудовата книжка, поради което изводите на съда почиват на предположения и не могат да бъдат приети за правилни. По принцип невъзможността един документ да се полза по предназначението му, не може да бъде абсолютна предпоставка за извеждане на вредоносна цел за нуждите на наказателното съдопроизводство. Необходимо е да бъде установена конкретно, преследвана цел, към постигането, на която подсъдимият следва да е насочил своите действия. По отношение на последната още с обвинителния акт, в неговата обстоятелствена част, прокуратурата не е изложила факти, от които да следва извод, че действията на подсъдимия са с цел да причинят, визираните в състава на чл.319 от НК вредни последици за притежателя на трудовата книжка. Такива не са били установени и от двете решаващи инстанции. Действително трайната практика на ВКС-Постановление № 3 от 23.03.1982г. приема, че в зависимост от вида и характера на документа, както и от съдържанието на писменото изявление, се установява дали се причинява вреда или се набавя облага. В настоящият казус предмет на посегателство е трудовата книжка на Б. , като необходимостта от притежаването и ползването на този документ, съгласно трудовото ни законодателство не е обвързващо за възникване на трудово правоотношение, а също така не поражда и други правни последици, извън удостоверяване на отразените в нея факти, свързани с трудовата активност на лицето. Това дава основание да се направи извод, че задържането на трудовата книжка от подсъдимия не може да доведе до причиняване на вреди за лицето, които да бъдат съставомерни в наказателното производство, за да бъдат целяни. В подкрепа на това е и заявеното от самия Б. в свидетелските му показания, а именно, че е започнал работа в друга фирма. Гореизложеното, касателно несъставомерност на деянието на подсъдимия по отношение на инкриминираното му обвинение води до безпредметност от обсъждане на останалите признаци от състава на престъплението, върху които са акцентирали решаващите съдилища, тъй като липсата само на един елемент е достатъчен, за да обуслови липсата на престъпление. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че следва да упражни правомощията си и оправдае подс. Л. М. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.319 от НК. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.2 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯВА присъда № 138 от 15.10.2009г., постановена по внохд № 2098/09г. по описа на ОС-Пловдив и ОПРАВДАВА подсъдимия Л. Б. М. по обвинението за престъпление по чл.319 от НК. Решението не подлежи на обжалване.     Председател:     Членове: