Ключови фрази
Убийство по чл.115 НК * неизбежна отбрана


Р Е Ш Е Н И Е
№ 412
Гр.София, 12 октомври 2012 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

При участието на секретаря ПАВЛОВА
В присъствието на прокурора ВЕЛИНОВА
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1029/12 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 74/04.04.12 г., постановено по В.Н.Д.11/12 г., АС-Пловдив /ПАС/ е потвърдил присъда № 49/08.12.11 г.,постановена от ОС-Пазарджик /ПзОС/ по Н.Д.373/11 г. С последната подсъдимият Л. И. К. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.115 вр. чл.18 НК и вр.чл.55,ал.1,т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим.
Срещу решението на въззивната инстанция е постъпила жалба от подсъдимия чрез негов защитник, с оплаквания за наличие на всички касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. Иска се решението да бъде изменено, като деянието се преквалифицира като по-леко наказуемо престъпление- било то по чл.118,129 или 132,ал.1,т.2 НК, да бъде намалено наложеното наказание и да бъде приложен институтът на условното осъждане.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него защитник настоява за уважаване на жалбата, като наред с поддържаните аргументи, въвежда и преценка на присъствие на предпоставките на чл.12 НК.
Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изложените в нея доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се занима с делото, в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното:
Пред настоящата инстанция са повдигнати идентични въпроси като предложените за решаване такива пред въззивния съд. Аргументацията при това е същата. ПАС от своя страна е изпълнил стриктно задълженията си по чл.339 НПК и е дал подробни отговори на всички доводи, изложени пред него. Направил е и анализ на допълнително събраните доказателствени материали. И тъй като не се излагат различни и/или нови възражения, а ВКС споделя изцяло приетото от втората инстанция, е безпредметно да се повтарят съображенията защо не е налице фигурата на неизбежната отбрана по чл.12, ал.1 НК, както и защо не се касае за неправилно приложение на закона с квалифициране на стореното от К. по чл.115 вр. чл.18 НК, а не по чл.129, 118 или 132 НК.
Не отговаря на процесуалната действителност изложеното в жалбата на касатора, че както първостепенният, така и второстепенният съдебен състав не са обърнали достатъчно внимание на провокативното поведение на пострадалия. Последното може да бъде разгледано в две направления, с оглед оплакванията, представени в сезиращия настоящата инстанция процесуален документ. От една страна се претендира да е допуснато съществено процесуално нарушение поради непълнота и превратно тълкуване на приложената пред ПАС съдебна психолого-психиатрична експертиза. От друга- не са отчетени тежките обиди, нанесени на подсъдимия от страна на пострадалия, формирали състояние на силно раздразнение у К., което е отнесено към нарушение на материалния закон, с неприлагане нормите на чл.118 или 132 НК.
Първо, пред втората инстанция е назначена допълнителна разширена комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза, приложена в писмен вид на л.40 и сл.от въззивното дело. Същата е оценена, при това правилно, за богата в съдържателен план и вещите лица по нея са дали допълнителни устни разяснения в съдебно заседание на 29.03.12 г. Наистина, защитата на подсъдимия е настоявала за назначаване един път на допълнителна, втори път на повторна експертиза по смисъла на чл.153 НПК. Винаги обаче решаващият съд е взимал отношение по направените искания в доказателствен план и ВКС не съзира основания да приеме постановените откази за водещи до осуетяване правото на защита на подсъдимия. Както е известно, не всяко неуважено доказателствено искане може да се субсумира под категорията “съществено нарушение на процесуалните правила”, а само това, с отказа по което се е стигнало до неизясняване на важен за предмета на доказване факт. В конкретния случай не е така.
В контекста на казаното, изхождайки от данните, приети за установени съгласно фактите и изводите по обсъжданата СППЕ, въззивният съд състоятелно не е намерил медицински и фактологически параметри за потвърждаване на състояние на силно раздразнение, предизвикано у подсъдимия от пострадалия. Затова законосъобразно правната квалификация е такава по чл.115 вр.чл.18 НК.
По-нататък, по жалбата има налично оплакване за неотчитане на обективните данни по нараняването на потърпевшия, с оглед посоката на раневия канал, което пък е основание за възприемане взаимното разположение на телата на двамата мъже един спрямо друг. Повече разяснения по възражението липсват. Ценимата в тази връзка доказателствена съвкупност, подробно обсъждана от долустепенните съдилища, дава ясна представа за това, че фаталният за пострадалия изстрел е възпроизведен, когато той е бил с гръб към колата на подсъдимия и самия него, оттегляйки се в посока към приятелите си.
Провокативното поведение на П. впрочем, отключило развитието на инцидента, е обстоятелство, отчетено на плоскостта на приложението на чл.55 НК- като изключителен смекчаващ отговорността фактор. Точно поради него на К. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години. Минимумът на наказанието лишаване от свобода, визирано в санкционната част на нормата на чл.115 НК, е 10 години и съдът е минал значително под него, вземайки предвид и други смекчаващи обстоятелства. Не може да се твърди следователно, че бил даден превес на генералната превенция при отмерване на дължимия размер наказание, какъвто довод е изложен в жалбата.
Въззивната инстанция не е постановила явно несправедливо наказание с отказа си да приложи института на условното осъждане- касационно основание по чл.348,ал.5,т.2,пр.2 вр.ал.1,т.3 НПК. В тази насока на л.14 от мотивите към решението на ПАС са изложени съществени аргументи, споделими изцяло от ВКС. Поведението на подсъдимия най-вече след случилото се, с явяване пред полицията с изменено от момента на възпроизвеждане на фаталния изстрел оръжие и с инсцениране на нанесени удари по лицето и твърдения, че това е сторил потърпевшият, говорят за желание за доказателствена преценка в полза на дееца, но с опит да се постигне по неправомерен начин. Последното дава повод да се счете, че за превъзпитанието на касатора, а и заради това на обществото въобще, е необходимо той да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода.
Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 74/04.04.12 г.,постановено от АС-Пловдив по В.Н.Д.11/12 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1/ 2/