Р Е Ш Е Н И Е   №  2   София,  09 февруари  2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА                                                                            ЖАНИНА НАЧЕВА     при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 681/2009 година Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК.   Осъденият Г. В. П. е направил искане за възобновяване на в.н.о.х.д. № 198/2009г. на Видинския окръжен съд, отмяна на постановеното решение и връщане делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство, или намаляване на наказанието и приложение на чл.66, ал.1 НК. Сочат се допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 НПК. В съдебното заседание защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения.   Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е изцяло неоснователно и следва да се остави без уважение.   Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като съобрази доводите на страните и провери материалите по делото намери за установено следното:   Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е изготвено в предвидения от закона шестмесечен срок, от легитимна страна и касае влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на чл.419, ал.1 НПК. Разгледано по същество то е неоснователно по следните съображения:   Видинският окръжен съд с решение № 131 от 28.10.2009г. по в.н.о.х.д. № 198/2009г. е изменил присъда № 397 от 17.06.2009г. постановена по н.о.х.д. № 1222/2008г. на Видинския районен съд в частта й относно начина на изтърпяване на наложеното на подсъдимия Л наказание от две години лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 НК отложил с изпитателен срок от пет години. В останалата част присъдата е потвърдена. С нея подсъдимият Г. В. П. е признат за виновен в това, че на 21.02.2008г. в гр. В. от апартамент на Т. Я. Т. , след предварителен сговор с подсъдимите В. Т. и Л. П. , чрез използване на технически средства и МПС отнел чужди движими вещи на обща стойност 29 980.98лв. представляваща големи размери, поради което и на основание чл.195, ал.2 във вр. чл.195, ал.1, т.4 и 5 във вр. чл.55, ал.1, т.1 НК е осъден на две години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Доводите в искането са неоснователни. Съображенията, изложени в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК касаят съответствието на обвинителния акт на изискванията на чл.246, ал.2 НПК. Твърди се, че след като в обвинителния акт не е посочено по какъв начин е извършена кражбата, какво е конкретното участие на всеки един от подсъдимите в изпълнителното деяние, както и кога и къде е постигнат сговора за извършване на кражбата, съдът бил длъжен да прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора за отстраняване на нарушенията. Възраженията не се споделят от състава. С тях не се държи сметка на реда, по който е разгледано делото от съда. Видно от материалите по делото преди даване ход на същото пред първата инстанция защитниците на подсъдимите са възразили по съответствието на обвинителния акт на изискванията на чл.246, ал.2 НПК, направили са искане за връщането му за допълнително разследване. Мотивирано съдът е приел, че сочените нарушения не са налице, обвинителният акт не страда от твърдяните пороци, поради което и е оставено без уважение искането . След този отказ защитниците и тримата подсъдими са направили искане за предварително изслушване, с оглед разглеждане на делото по диференцираната процедура по Глава двадесет и седма от НПК. Съдът е допуснал такова, при което и тримата подсъдими са заявили, че признават вината си, както и изцяло фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като са се съгласили да не се събират доказателства за тези факти. След проведеното по искане на подсъдимите предварително изслушване, първостепенният съд констатирал, че признанията на подсъдимите се подкрепят в достатъчна степен от доказателствената съвкупност, обявил е че ще ги ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и приключил съдебното разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Не е имало основание за съмнения в действителната воля на подсъдимите, поради което и некоректно в искането сега се правят доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в ограничаване правото на защита, поради липсата в обвинителния акт на факти, свързани с времето и начина на извършване на деянието, конкретното участие на подсъдимия в него, както и на взетото предварително решение за извършване на кражбата. С тези възражения по същество се оспорват всички факти /в т.ч. времето, мястото и начина на проникване в жилището, от което е извършена кражбата/, които са признати при предварителното изслушване. Признанието им е първата предпоставка, която съдът преценява при вземане на решението за начина , по който ще се разгледа делото, поради което и настоящият състав намира, че възраженията в тази посока са неоснователни. Подсъдимите са имали възможност делото им да се разгледа по общия ред, при който биха могли да оспорват всички факти по обвинителния акт, относими към авторството на деянието и съставомерните обективни и субективни признаци, но сами са се отказали от това преследвайки по- благоприятното им наказване. Това те са получили именно поради императивното задължението на съда, когато разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие да определи наказание при условията на чл.55 НК без да изследва дали са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.   Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, правната квалификация на деянието е правилна, а наложеното на Г. П. при условията на чл.55 ,ал.1 НК наказание от две години лишаване от свобода е съответно на извършеното и отговаря на целите, предвидени в чл.36 НК. Правилна е преценката на съда, че не са налице основания за приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 НК , тъй като обществената опасност на деянието и на личността на осъдения не позволява извод, че поправянето му може да се постигне и без ефективно изтърпяване на наказанието. Водим от гореизложеното и на основание чл.424,ал.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. В. П. за възобновяване на в.н.о.х.д. № 198/2009г. на Видинския окръжен съд. Решението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: