4 Р Е Ш Е Н И Е № 42 София, 17.07. 2012 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 1590 по описа за 2010 година Производство по чл.290 ГПК. С определение № 970 от 21.10.2011 година е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на Е. С. Ц. на решение от 30.05.2009 год.на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№ 3037/07 год.,с което е обезсилено решение от 27.06.2007 год.по гр.д.№ 11035/05 год. на Софийски районен съд,с което е уважен предявения от касатора отрицателен установителен иск за собственост. Касационното обжалване е допуснато по обуславящите изхода на делото материалноправни въпроси, свързани с това дали попълването на кадастралната основа представлява необходимо предварително условие за провеждане на процедура по снабдяване с нотариален акт по давност и могат ли да се придобият по давност имоти, които не са нанесени в кадастъра, но имат ясно очертани граници и дали лицето, владяло имота в законовия срок, но което не се е снабдило с нотариален акт, може да проведе процедури по чл. 53 от ЗКИР, респективно чл. 134 от ЗУТ. Ответникът – С....... оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба. Ответникът - Д.,чрез ..... не взема становище. В касационната жалбата са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на въззивното решение,поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила,основание за отмяна по смисъла на чл.281 ,ал.1, т.3 ГПК. Върховния касационен съд,състав на Първо гражданско отделение ,провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе,съобрази следното: Касационната жалба е допустима,защото е подадена от надлежна страна срещу въззивно решение,което е неблагоприятно за нея в срока по чл.283 ГПК. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че процесният имот няма планоснимачен номер, но същият съществува реално и за него няма съставени актове за държавна и общинска собственост.Имотът попада в чертите на регулационния план на м.”Х. Б.”, но същият не е нанесен и е разположен в северозападна посока от имот с пл. № .......Имотът е трайно ограден и се владее от касаторката, която е присъединила владението, осъществявано от майка й, считано от ..... год. Въз основа на заключението съдът приема, че процесния имот не е заснет и нанесен в кадастъра, поради което няма такъв планоснимачен номер, по който той е бил индивидуализиран.Съдът приема, че касаторката е следвало да поиска попълване на кадастралната основа и спазване на процедурата по чл. 53 ал.2 от ЗКИР.И в случай, че общината откаже да състави акт за непълноти и грешки, то следва да се предяви иск по чл. 53 ал.2 от ЗКИР.Поради това съдът е приел, че липсва правен интерес да се води иск по чл. 97 ГПК /отм./, докато не бъде проведена процедура по чл. 53 от ЗКИР, в рамките на която евентуално може да се предяви установителен иск по чл. 53 ал.2 от ЗКИР.С оглед на тези изводи е обезсилил първоинстанционното решение като недопустимо и е прекратил производството. Касационната инстанция служебно следи за допустимостта на обжалваното пред нея въззивно решение, независимо от това дали е въведено в касационната жалба оплакване за недопустимост на акта на въззивния съд ,съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/ 2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай и двете предходни съдебни инстанции са се произнесли при нередовна искова молба- несъответствие между обстоятелствена част и петитум. Задължение за въззивният съд е както да посочи правната квалификация на иска / поради положението му на инстанция разглеждаща спора по същество/, така и служебно да осъществи проверка за редовността на исковата молба, с оглед спорния предмет и определяне именно на правната квалификация-аргумент чл. 129 и чл. 130 ГПК. Това задължение произтича, както от функцията му на въззивен съд, така и поради императивното изискване за валидност на сезирането – преценка, предхождаща тази по разглеждането на спора по същество.Нормата на чл. 98, б. “г" ГПК/отм./задължава ищецът да изложи обстоятелствата, на които основава иска си, т.е. основание на иска е не самото право, а фактите, от които се поражда правоотношението. Съобразно тази разпоредба задължително е навеждането на фактически твърдения (обстоятелства), които очертават обема на спорното материално право, без да съществува изискване за определяне на правната квалификация на претенцията. В обстоятелствената част на исковата молба в случая са наведени фактически основания –осъществявана фактическа власт от 1974 год.до настоящия момент,по силата на покупко-продажба,която обаче не е била оформена в изискуемата от закона нотариална форма, които обуславят спорното материално право,като положителен установителен иск за собственост. Петитумът й обаче квалифицира иска като отрицателен установителен иск за собственост . Предмет на въведения установителен иск ще бъде едно правоотношение или право, в случая правото на собственост, чието съществуване или несъществуване се иска да бъде обявено с решението на съда. Съобразявайки се със спецификата на обекта на спора, а именно застроено дворно,което не е нанесено нито в регулационния план,нито в кадастралния план на м.”Х. Б.”,без проведени отчуждителни процедури,но който реално съществува със същата квадратура – 803 кв.м., за да се очертае спорното материално право, е необходимо в исковата молба да се посочат неговите граници,за да може имотът да бъде индивидуализиран чрез своята площ ,граници и местоположение,т.е да се лимитира пространствения обхват на правото на собственост.Правният интерес при иска за собственост не се обуславя от заснемането на имота,а при липса на документ, обективиращ титул за собственост не е налице правен интерес от иска по чл.53 ЗКИР и законът не скрепва с основание такъв имот да се счита за държавен. Отделно от това и становището на ответника С. не е достатъчно прецизирано – не е посочил своите правоизключващи и правопогасяващи възражения за принадлежността на правото на собственост върху имота. По този начин е останал неопределен предметът на спора. При така изложените съображения, въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.При новото разглеждане исковата молба следва да се остави без движение за отстраняване на посочените по-горе нередовности и едва след това да се разгледа иска по чл.97 ГПК. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение от 30.05.2009 год.на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№ 3037/07 год. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: