4 Р Е Ш Е Н И Е №140 [населено място], 17.06.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1108 по описа за 2013 г. за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Делото е образувано по молба на М. И. И. от [населено място] с правно основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 438 от 05.01.2012г. по гр.д. № 987/2010г. на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, І г.о., с което са отхвърлени предявените от молителката срещу Г. И. А., Л. И. Й., В. К. Д. /заместена от правоприемниците си Г. И. А. и Л. И. Й./ и Областния управител на Област С. искове за установяване, че е собственик на */* ид.ч. от УПИ * от кв. * по плана на С., м. „Г.-зона Г-*, част *”, находящ се на [улица] за прогласяване нищожността на сключени в нарушение на решението на Великото народно събрание от 17.08.1990г. договори, а именно: 1/договор от 15.12.2000г. с анекс към него от 06.03.2011г. 2/договор от 22.02.2001г. и 3/договор от 15.12.2000г. с анекс от 06.03.2001г., с които Областният управител на Област С. продава на В. К. Д. * ид.ч. от *% ид.ч. и на Г. И. А. и Л. И. Й. по 1/6 ид.ч. от *% ид.ч. от гореописания имот. Като основание за отмяна молителката сочи нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, а именно: влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 14 859/2000г. на СРС, 48 състав, с което е обявен за нищожен договор от 01.01.1967г. за продажба на държавен недвижим имот, с който В. К. Д. и И. Б. Й. купуват партерния етаж с мазе и *% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху процесния поземлен имот - УПИ * от кв. * по плана на [населено място]. Решението е постановено без участието на молителката, но приетата с него нищожност на договора от 01.01.1967г. има значение за решаващия извод на съда в атакуваното решение, че към момента на влизане в сила ЗВСОНИ имотът не е заварен като държавна собственост и поради това не може да е обект на реституция. Насрещните страни Г. И. А. и Л. И. Й. намират молбата за неоснователна. Представят писмени доказателства. Претендират присъждане на разноски съобразно представен списък. Ответникът Областен управител на Област С. не взема становище по молбата. С определение № 65 от 25.02.2013г. по настоящето дело Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. е приел молбата за допустима. По основателността на молбата съдът намира следното: С решението, чиято отмяна се иска, са отхвърлени предявените от молителката искове срещу Г. И. А., Л. И. Й., В. К. Д. /заместена от правоприемниците си Г. И. А. и Л. И. Й./ и Областния управител на Област С. за установяване, че е собственик на */* ид.ч. от УПИ * от кв. * по плана на С., м. „Г.-зона Г-*, част *”, находящ се на [улица] за прогласяване нищожността на сключени в нарушение на решението на Великото народно събрание от 17.08.1990г. договори, а именно: 1/договор от 15.12.2000г. с анекс към него от 06.03.2011г, 2/договор от 22.02.2001г. и 3/договор от 15.12.2000г. с анекс от 06.03.2001г., с които Областният управител на Област С. продава на В. К. Д. * ид.ч. от *% ид.ч. и на Г. И. А. и Л. И. Й. по * ид.ч. от *% ид.ч. от гореописания имот. С необжалваната част на въззивното решение, атакувано пред ВКС, е отхвърлен иска на М. И. за собственост на други */* ид.ч. от имота, тъй като претенцията й е била общо за 60/100 ид.ч. За да отхвърли иска съдът е приел, че не може да се възстанови по ЗВСОНИ собствеността върху идеална част от земя, одържавена по ЗОЕГПНС, заедно с обект в етажна собственост, който впоследствие е продаден от държавата на трето лице - един от собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост. Приел е, че извършеното от областния управител разпореждане с идеална част от земята в полза на притежателя на обект в етажната собственост, извършено по реда на § 27, ал.2 ПЗР З. и § 2, ал.1 ПЗР ПМС № 235/19.09.1996г. /отм./, не е в нарушение на забраната за разпореждане, въведена с решението на Великото народно събрание от 17.08.1990г., с което се спира разпореждането с одържавени по ЗОЕГПНС имоти, представляващи държавно и общинско имущество. Молителката се позовава на ново писмено доказателство - решение от 16.07.2011г. по гр.д. № 14 859/2000г. на Софийски районен съд, 48 състав, заверено като влязло в сила на 15.05.2008г. С това решение е обявен за нищожен на основание чл. 26 ЗЗД по иск на [фирма] против В. К. Д., Л. И. Й. и Г. И. А. договор за продажба на държавен недвижим имот от 01.01.1967г. сключен между ИК на СГНС, И. Б. Й. и В. К. Д. за продажба на апартамент с площ * кв.м. в партера на сградата на [улица] [населено място], заедно с * % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно място. Искът по чл. 26 ЗЗД е предявен като инцидентен установителен иск в рамките на производство по иск на В. К. Д., Л. И. Й. и Г. И. А. против М. Н. В., С. К. В. и [фирма] за установяване собствеността /спрямо първите двама/ и предаване владението /спрямо третия ответник/ върху * ид.ч. от таванско помещение в същата сграда, който иск с решението е отхвърлен. От страна на ответниците е представена исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. №14 859/2000г. на Софийски районен съд и всички постановени съдебни решения по този спор. Видно, че с решение от 22.01.2004г. по гр.д. № 19/2002г. на Софийски градски съд, ІІ-в отд., първоинстанционното решение е обезсилено и производството е прекратено в частта по предявения инцидентен установителен иск по чл. 26 ЗЗД. Съгласно извършеното отбелязване върху решението то е влязло в сила в тази част на 25.02.2004г. С решение № 1875/05 от 27.09.2005г. по гр.д. № 1316/2004г. на ІVг.о. на ВКС е отменено решението на СГС по установителния иск и иска за собственост и делото е върнато за ново разглеждане. С новото въззивно решение на Софийски градски съд, постановено на 17.11.2006г. по гр.д. № 2691/2006г. на ІІ-а отд., е оставено в сила решението на Софийски районен съд. С решение № 443 от 13.05.2008г. по гр.д. № 2667/2007г. на ІІг.о. на ВКС е оставено в сила второто въззивно решение. Следователно, при проследяване на постановените съдебни актове е видно, че решението по гр.д. № 14 859/2000г. на Софийски районен съд, 48 състав не е влязло в сила по предявения инцидентен установителен иск по чл. 26 ЗЗД - производството в тази част е било прекратено с влязъл в сила съдебен акт. Направеното отбелязване върху приложения по делото екземпляр от решението, че е влязло в сила изцяло, е невярно. При това положение не се установява съществуването на соченото от молителката ново писмено доказателство - съдебно решение за прогласяване нищожност на договора, с който ответниците са придобили жилището си в сградата. Отделно, очевидно е, че не съществува връзка между настоящия съдебен спор, който е за собственост върху идеална част от поземления имот и този по гр.д. № 14 959/2000г. на СРС, който е за собственост върху идеална част от таванско помещение в построената в поземления имот сграда. Въз основа на горното, при липса на основание по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. При този изход ответниците по молбата Г. И. А. и Л. И. Й. имат право на сторените разноски за настоящето производство в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. И. И. от [населено място], [улица], ет.*, ап.* с правно основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 438 от 05.01.2012г. по гр.д. № 987/2010г. на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, І г.о. ОСЪЖДА М. И. И. да заплати на Г. И. А. и Л. И. Й., двамата от [населено място], [жк], [жилищен адрес] сумата 300/триста/ лв. разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: