О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №474 гр.София, 27.05.2020 год. Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА разгледа докладваното от съдия Декова гр.дело №203 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от „Неохим“ АД, чрез процекуален представител мл.юрисконсулт М., срещу въззивно решение от 30.10.2019г., постановено по в.гр.д.№625/2019г. на Окръжен съд - Хасково, с което е потвърдено решение от 12.07.2019г. по гр.д.№788/2019г. на Районен съд - Димитровград за уважаване на предявените от Я. Н. К.-Г. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата Я. Н. К.-Г., чрез процесуален представител адв.П., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Я. Н. К.-Г. срещу „Неохим“ АД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението ѝ, извършено със Заповед № 201942/05.03.2019г. на прокуриста на „Неохим“ АД на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „инженер, химически процеси“; за заплащане на сумата от 4867,65 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа, за период от 06.04.2019г. до 09.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 30.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Въззивният съд е приел уволнението за незаконно на приложеното от работодателя основание за уволнение – съкращаване на щата, по съображения, че съкращаването на щата е фиктивно, а не е реално. Приел е, че: новата по щатно разписание длъжност „инженер, производство/планиране, анализ и контрол“ включва както трудовите задължения, които е имала длъжността „инженер, химически процеси“, така и нови такива. Въззивният съд е изложил съображения, че: при сравнение на длъжностните характеристики прави впечатление, че трудовите функции са почти идентични, като в новата длъжност са добавени повече контролни такива. Посочил е, че за да се приеме, че е налице реално съкращаване на щата поради трансформация на длъжности трябва новите трудови функции, които разграничават старата от новата длъжност да са основни и съществени; тя да се характеризира с тях. Въззивният съд е приел, че при внимателен анализ на всички доказателства по делото не може да се направи такъв извод; че всъщност двете длъжностни характеристики са изготвени в различна степен на детайлизиране на отделните основни задължения: така в новата длъжност е наблегнат на контрола върху изпълнението на прогнозната производствена програма като това задължение е разделено въз основа на различните начини за изпълнението му – чрез извършване на регулярни срещи с ръководителите на производствените цехове и решаване на текущи въпроси относно технологията на производството. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по правния въпрос: „съществено различна ли е трудова функция, чийто трудов разултат е предпоставен от извършването на вече изпълнявана трудова функция“, който е от значение за правилното решаване на делото. Поддържа се, че поставеният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Настоящият съдебен състав намира, че поставеният правен въпрос е относим към правния спор. Касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК доколкото по поставения правен въпрос съдебната практика е недостатъчна и следва да бъде развита. По изложените съображения следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 30.10.2019г., постановено по в.гр.д.№625/2019г. на Окръжен съд – Хасково. УКАЗВА на касатора „Неохим“ АД да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 147,36лв., в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса. Делото да се докладва на председателя на ІII г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията - докладчик за прекратяване на производството. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: