Р Е Ш Е Н И Е № 37 София, 04.04.2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 7475 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.307 ал.2 във вр. с чл.304 ГПК. Образувано е по молбата на адвокат В.З. като процесуален представител на Д. О. П. от София с искане да бъде отменено решението на Сливенския РС от 31.Х.2012г. по гр.д. № 3/2012г., потвърдено с решение на Сливенския ОС от 19.ІІ.2013г. по гр.д. № 23/2013г. Молбата се основава на твърдения, че с договор за цесия от 01.Х.2010г. молителят прехвърлил на [фирма] вземането си към П. И. К. в размер на 204 810лв., предоставени на К. с авизо по платежно нареждане от 18.ХІ.2003г., че с цесионера е уговорено условие за заплащане на 10000лв. на цедента в десетдневен срок от погасяване на задължението от страна на длъжника К., че поради отхвърлянето на исковете на дружеството срещу К. молителят бил лишен от възможността да получи дължимото по договора за цесия, при което атакуваните решения го засягали пряко със силата си на пресъдено нещо и той като страна по неделимо спорно правоотношение бил в правото си да бъде конституиран като главна страна в производството; в производството П. дал писмени показания за целта на предоставените от него на К. средства, изразил готовност да участва в процеса и да му бъде дадена възможност да предостави писмени признания на К. за дадените му и разходвани от него суми; за показанията, дадени от К., молителят узнал от решението на ОС Сливен, ищецът се снабдил с тях след приключване на делото пред първоинстанционния съд, но същите не били уважени като ново доказателство при разглеждане на делото на втора инстанция, налице било ново признание на длъжника за предадената му от молителя сума, с което се прекъсва давността относно последния; молителят трябвало да бъде конституиран като страна по делото и бил лишен от правото си на защита по спора. Иска се отмяна на решенията и връщане на делото за ново разглеждане, при което молителят да бъде конституиран като главна страна. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] е заел становище за нейната основателност. Ответникът по молбата за отмяна П. Ив.К. от [населено място] в отговора си по реда на чл.306 ал.3 ГПК е заел становище за нейната недопустимост, тъй като молителят нямал качеството на трето лице по смисъла на чл.304 ГПК, евентуално за неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че молбата за отмяна е допустима, но разгледана по същество - неоснователна, съображенията за което са следните: С решението от 19.ІІ.2013г. по гр.д. № 23/2013г. С..ОС е потвърдил решението на Сливенския РС от 31.Х.2012г. по гр.д. № 3/2012г., с което е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу П. Ив.К. иск за присъждане на 1000лв., претендирана частично от 204810лв., за връщане на дадена в заем сума, и е отхвърлен /поради погасяването на вземането по давност/ предявеният от дружеството срещу К. евентуален иск за присъждане на 1000лв., частично от 204810лв., с която последният се обогатил неоснователно. Претенциите си [фирма] е заявило с твърдение, че вземането му произтича от сключен на 01.Х.2010г. договор за цесия с Д. О. П., който с банков превод от 18.ХІ.2003г. предоставил на К. посочената сума. Съгласно чл.304 ГПК, на каквото основание е подадена молбата за отмяна с оглед твърдяните в нея обстоятелства, отмяна може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо, че то не е било страна по делото. Разпоредбата изрично препраща към чл.216 ал.2 ГПК, с което свързва отмяната с необходимото другарство – между третото лице и страната, спрямо която постановеното решение е неизгодно. Следователно, отмяната по чл.304 ГПК е средство за защита на тези трети лица, по отношение на които силата на пресъдено нещо на постановеното решение се разпростира поради неделимостта на спорното правоотношение, в което и те участват, т.е. поради неделимостта и еднаквостта на спорния предмет на делото, обуславящи еднаквост и на решението спрямо всички другари. Не е налице такова другарство между цедента и цесионера по иск за цедираното вземане, предявен от цесионера срещу длъжника. Това е така, тъй като за вземането, преминало у цесионера, цедентът вече не може да претендира, при което няма да е налице нито неделимост, нито еднаквост на спорния предмет. Т. от молителя интерес от участието му в производството по делото се основава на правоотношението между него /като цедент/ и цесионера, а то е различно от правоотношението между цесионера и длъжника, обусловило заявеното и разрешено с атакуваните решения спорно право. С оглед на това П. няма качеството на необходим другар по спора, не е имало основание той да бъде конституиран като страна и атакуваните решения не го обвързват. Ето защо молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата вх. № 20569/21.Х.2013г. на Д. О. П. от София за отмяна на решението на Сливенския районен съд, граждански състав, № 831/31.Х.2012г. по гр.д. № 3/2012г., потвърдено с решение на Сливенския окръжен съд, ГО, № 49/ 19.ІІ.2013г. по гр.д. № 23/2013г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: