Ключови фрази
Делба * съсобственост * определяне на квоти * правомощия на въззивната инстанция * нови факти и доказателства * лично имущество * трансформация * преобразуване на лично имущество

Р Е Ш Е Н И Е

№ 157

София, 16.05.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ:Зоя Атанасова
Мария Яначкова

при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1160 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. С. В. и С. В. В. срещу въззивното решение на Софийски градски съд,постановено на 06.07.2011г. по гр.д.№1919/2010г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е допусната делба на апартамент №93,находящ се в [населено място],ж.к.”Л.”,[жилищен адрес]на търговски обект №* в базар,находящ се в [населено място],ж.к.”Л.”, [улица], търговско-административен комплекс “С. ц.” и търговски обект №*,находящ се в [населено място], [улица], търговско-административен комплекс “С. ц.” при посочените в решението квоти,между съделителите А. Н. В.,О. С. В.,В. В. В.,М. В. В. и С. В. В..
С определение №1148/12.12.2011г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса за правомощията на въззивната инстанция в производство, провеждано по ГПК/отм./, да събира доказателства за факти и обстоятелства, които не са били въведени в производството пред първоинстанционния съд с оглед указанията,дадени в т.6 и т.7 на ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС.
Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат съображения,че въззивният съд е направил погрешни правни изводи в резултат на неправилна преценка на представените по делото писмени доказателства,както и по наведените от страните правни доводи,както и че решението е постановено при непълнота на доказателствата вследствие недопускане на исканите от страните пред въззивния съд гласни доказателствени средства. Молят обжалваното решение да бъде отменено.
Ответниците по касационна жалба В. В. В., М. В. В. и А. Н. В. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в открито съдебно заседание и в представена в същото съдебно заседание писмена защита.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
Предявен е иск за делба на апартамент №*,находящ се в [населено място],[жк],[жилищен адрес] търговски обект №* и търговски обект №*, находящи се в търговско-административен комплекс “С. ц.” в [населено място],ж.к.”Л.”, [улица].
Производството е във фазата по допускане на делбата.
За да достигне до извода,че процесните недвижими имоти са съсобствени между съделителите при посочените в решението квоти, въззивният съд е приел,че съделителите В. В.,М. В., С. В. и О. В. са наследници по закон на В. Г. В.,починал на 12.17.2005г.,като първите трима са наследници от първа степен по права линия /синове/,а съделителката О. В.-преживяла съпруга.
На 27.02.1979г. общият наследодател е придобил по време на брака със съделителката А. В. /сключен на 14.11.1973г./ процесния жилищен имот с договор за покупко-продажба,сключен по реда на чл.117 З./отм./,като бракът е прекратен с развод,постановен с решение от 09.11.1982г. на СРС,брачна колегия по гр.д.№2627/1982г., влязло в сила на 01.12.1982г.
Търговски обект №* е придобит от наследодателя по договор за покупко-продажба от 16.12.2002г./н.а.№*,том *,н.д.№*/23002г./,а търговски обект №* е закупен от наследодателя на 23.03.2004г. /н.а.№*,том *,н.д.№*/2004г./.
С договор за покупко-продажба,сключен на 28.06.2005г./н.а.№*,том *,н.д.№*/2005г./ В. Г. В. е прехвърлил на съделителката О. С. В. процесното жилище при цена от 14989лв.,с н.а.№*,том *,н.д.№*/2005г. на 28.06.2005г. й е продал процесния търговски обект №* за сумата 7060лв.,а с н.а.№*,том *,н.д.№*/2005г. е прехвърлил и търговски обект №* за сумата 6650.50лв. Разпоредителните сделки са извършени по време на брака между общия наследодател и съделителката О. В.,сключен на 07.06.2004г.,поради което е прието,че разпоредените ½ ид.част от жилището,както и търговските обекти са придобити от наследодателя и съделителката О. В. в режим на съпружеска имуществена общност съгласно презумпцията на чл.19,ал.1 СК от 1985г./отм./,като останалата ½ ид.част от апартамента принадлежи на съделителката А. В. като дял от прекратената с развод съпружеска имуществена общност.Прието е,че установената в чл.19,ал.1 СК от 1985г./отм./ презумпция не е опровергана от съделителката О. В.,тъй като от нея не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението й,че е налице трансформация по чл.21,ал.1 СК от 1985г./отм./,а единственото доказателство,че имотът е придобит с лични средства,подарени й от родител /договорът за дарение от 26.05.2005г./ е изключен от материалите по делото. С оглед на това е прието,че като последица от прекратяване на съпружеската имуществена общност със смъртта на наследодателя съделителката О. В. е станала титуляр на ¼ ид.част от процесното жилище и на ½ ид.част от търговските обекти на това основание,останалата ¼ ид.част от жилището и ½ ид.част от търговските обекти са наследени от нея и трите деца на наследодателя при равни квоти,а съделителката А. В. притежава ½ ид.част от жилището като дял от прекратената съпружеска имуществена общност с развода от 1982г.
В производството по чл.288 ГПК е прието,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, с оглед изразеното от въззивния съд в съдебно заседание,проведено на 27.10.2010г. становище,че заявените от страните доказателствени искания за събиране на гласни доказателства за установяване на обстоятелствата във връзка с представения в производството пред въззивния съд договор за дарение от 26.05.2005г. следва да бъдат оставени без уважение,по причина, че сочените обстоятелства са ирелевантни за предмета на спора.
Така изразеното от въззивния съд становище противоречи на указанията по приложението на процесуалния закон,дадени в т.6 и т.7 на ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС,в което е прието,че допустими в качеството на нови доказателства по смисъла на чл.205,ал.1 ГПК/отм./ пред въззивната инстанция са не само тези,които се отнасят до новооткрити или новонастъпили обстоятелства,а и тези,които въззивникът е бил в състояние да посочи пред първоинстанционния съд,но не е сторил това поради виновното си процесуално поведение,като нови доказателства могат да се представят пред въззивния съд от заинтересованата страна и след закритото /разпоредително/ и първото по делото заседание не само при обективна невъзможност за своевременното им представяне,защото се отнасят до новооткрити или новонастъпили обстоятелства,но и когато непредставянето им се дължи на небрежното й процесуално поведение, щом като те са от съществено значение за изхода на делото.
Представеното в производството пред въззивната инстанция ново писмено доказателство и неговото оспорване обосновават извод за относимост на обстоятелствата,свързани със съставянето на това доказателство,ако същото съдържа данни за имащи значение за спора факти. С оглед на това настоящият състав приема,че е налице противоречие с разрешението на поставения въпрос,дадено в ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила /чл.205,ал.1 ГПК/отм./,чл.154 ГПК/отм./ и чл.133,ал.1 ГПК/отм./.
По предявения от В. В. В. и М. В. В. иск за делба на имуществото,останало след смъртта на В. Г. В.,съделителката О. С. В. е въвела довод,че имотите,предмет на делбата представляват нейно лично имущество по смисъла на чл.21,ал.1 СК от 1985г./отм./,тъй като средствата,с които е платила цената на продадените й по време на брака от наследодателя имоти са й дарени от Р. Х. К.. В подкрепа на поддържаната теза в производството пред въззивния съд съделителката е представила писмен договор за дарение. Както вече беше отбелязано, в ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС е прието,че не съществува пречка писмено доказателство,съдържащо данни за релевантни за спора факти и обстоятелства,може да бъде представено пред въззивния съд дори страната да е разполагала с възможност да го представи в първоинстанционното производство. В случая договорът за дарение е бил представен преди приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция,касае осъществяването на релевантни за спора факти, поради което представянето му следва да се приеме за своевременно.
Датата на съставяне на представения пред въззивния съд договор за дарение е била оспорена от съделителката А. Н. В.. По повдигнатия спор за произхода на средствата,с които О. С. В. е платила цената на имотите,за датата,на който е сключен представения договор за дарение, за причината, поради която наследодателят В. Г. В. е продал на съпругата си процесните имоти,за целта,поради която Р. Х. К. е дарил на О. С. В. посочената в договора от 26.05.2005г. сума,за начина,по който са били употребени получените от продажбата средства пред въззивния съд е направено искане за разпит на свидетели. Обстоятелствата,свързани със сключването на договорите за продажба, причината за тяхното сключване неправилно са приети от въззивния съд за ирелевантни за спора,доколкото поддържаната от съделителката О. С. В. теза,а именно че наследодателят е бил тежко болен и парите от покупко-продажбата са били необходими за неговото лечение, сочи на необходимост тези обстоятелства да бъдат установени по делото и да бъде извършена преценка дали осъществилите се по повод прехвърлянето на собствеността факти имат за правна последица настъпила трансформация на лично имущество. Необходимостта от средства за лечение обективно се свързва с необходимостта такива средства да бъдат набавени,което пък може пряко да се свърже с извършеното от Р. Х. дарение,което може да бъде установено и с гласни доказателствени средства /с оглед направеното от съделителката А. В. оспорване и изключването на писмения договор от доказателствата по делото/. Следва да се отбележи,че релевантни за спора са не само пряко свързаните с оспорването факти,но и онези,които косвено установяват вероятната основателност на въведените в спорния предмет оспорвания,възражения и твърдения.
И тъй като обстоятелствата,свързани с причината за сключването на договорите за продажба,с които наследодателят В. Г. В. е прехвърлил на съделителката О. С. В. по време на техния брак процесните недвижими имоти,са релевантни и за произхода на средствата,с които е била платена посочената в тези договори цена, допуснатото от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила следва да се приеме за съществено по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. По реда на чл.293 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за допускане на поисканите от съделителите в съдебното заседание,проведено на 27.10.2010г. гласни доказателства.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, ГО,ІІ”В” въззивен състав, постановено на 06.07.2011г. по гр.д.№1919/2010г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Софийски градски съд.

Председател:
Членове: