О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 72 гр. София, 17 юли 2020 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря и след становище на прокурора от ВКП Мария Михайлова като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно частно дело № 457/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК във връзка със спор за подсъдност между Районен съд – гр.Пазарджик и Районен съд – гр.Пловдив, повдигнат от последния с разпореждане № 11651 от 26.06.2020 г., постановено по н.о.х.д. № 3618/2020 г. по описа на същия съд. Постъпило е писмено становище от прокурор при ВКП, който излага аргументи, сходни с мотивировката на РС – гр.Пловдив досежно неоснователността на десезирането на РС – гр.Пазарджик от разглеждането и решаването на делото, поради което счита, че н.о.х.д. следва да се изпрати по компетентност на РС – гр.Пазарджик. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД след като обсъди материалите по делото, намери за установено следното: Пред РС – гр.Пазарджик е било образувано н.о.х.д. № 413/2020 г. по обвинителен акт на прокурор при РП – гр.Пазарджик срещу В. А. Г. за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК. С протоколно определение от 11.06.2020 г., постановено в разпоредително заседание, съдебният състав е прекратил производството по делото, тъй като обсъждайки въпроса по чл. 248, ал. 1, т. 1 от НПК, е констатирал липсата на посочено в обвинителния акт място на извършване на престъплението. Изхождайки обаче от обстоятелствената част на сезиращия документ, както и от съдържанието на материалите по досъдебното производство, е приел, че деянието е било довършено в гр.Пловдив, поради което е изпратил делото по компетентност на РС –гр.Пловдив. Образуваното в тази връзка пред РС – гр.Пловдив н.о.х.д. № 3618/2020 г. е било прекратено с разпореждане № 11651 от 26.06.2020 г. на определения по делото съдия – докладчик с мотиви, че в нито една част на обвинителния акт не било посочено за място на извършване/ довършване на деяниетогр.Пловдив. Съдията от първоинстанционния съд е изразил становище, че съдебният състав по н.о.х.д. № 413/2020 г. на РС – гр.Пазарджик е следвало, при така констатирания дефицит на факти, да върне делото на наблюдаващия прокурор за отстраняване на съответните пропуски, след което да формира окончателната си позиция по въпроса за подсъдността. Освен това, счита, че при тези обстоятелства приложение е следвало да намери разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от НПК, съгласно която, когато не може да се определи мястото, където е извършено престъплението, делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производство. С оглед изложеното е необходимо да се направят следните уточнения: На първо място, съгласно чл. 42, ал. 1, вр. чл. 36, ал. 1 от НПК критерий за определяне на местната подсъдност е местоизвършването на престъплението, като се изхожда от обстоятелствената част на обвинението, а не от доказателствените материали, събрани в хода на досъдебното производство. Последните са предмет на обсъждане по съществото на делото. Второ, следва да се има предвид и самата специфика на изпълнителното деяние на престъплението „измама“. Същото се изразява във възбуждане на заблуждение, чрез което в съзнанието на пострадалото лице се създават неправилни представи относно действителното фактическо или правно положение. Въз основа на тези погрешни възприятия измаменият предприема имуществено разпореждане, с което негово действие престъплението е довършено, тъй като съставомерен признак на измамата е причиняването на имотна вреда. В настоящия случай, нито в диспозитива на обвинителния акт, нито в обстоятелствената му част, е посочено мястото, на което имуществото на пострадалата К. А. А. е излязло неоснователно от нейния патримониум, но се съдържа информация, че деянието е започнало в гр.Пловдив, тъй като пострадалата е била въведена в заблуждение на един от семинарите на обвиняемия В. А. Г., провеждани в различни хотели, находящи се на територията на гр.Пловдив]. От една страна, при тези факти и предвид необходимостта от обсъждане първо на въпроса за подсъдността в разпоредителното заседание, РС – гр.Пазарджик правилно е приел, че при така внесения обвинителен акт няма основание да разгледа и реши делото по същество. От друга страна обаче, от така депозирания в РС – гр.Пазарджик сезиращ документ не може да се установи мястото на довършване на престъплението, за което обвиняемият е бил предаден на съд. Това обстоятелство не препятства съда, в района на който има данни, че измамата е започнала, а именно – РС – гр.Пловдив], в случай, че констатира допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, налагащи връщане делото на прокурора, след чието отстраняване и ново обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 1 – 8 от НПК, да достигне до различни изводи, касаещи подсъдността на делото. За пълнота на изложението, следва също да се отбележи, че подсъдността по чл. 42, ал. 1, вр. чл. 36, ал. 3 от НПК ще бъде меродавната тогава, когато поначало местоизвършването на престъплението е неустановимо, а не когато неяснотата на този факт се дължи на пропуски в обвинителния акт, съставен от прокуратурата. В тази връзка и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА н.о.х.д. № 3618/2020 г. по описа на РС – гр.Пловдив за разглеждане и решаване от същия съд. Препис от определението да се изпрати на РС –гр.Пазарджик – за сведение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1./ 2./