4 Р Е Ш Е Н И Е № 280 София, 11.06. 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети юни, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при участието на секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 1519/2011 година. Производство по чл. 290 ГПК. Подадена е касационна жалба от Ц. Б. Д. от [населено място] срещу решение по гр. д. № 327/2011 г. на Окръжен съд Ловеч, с което е потвърдено решение по гр. д. № 171/2011 г. на Троянския районен съд. С това решение са отхвърлени предявените от Д. против Д. г.ст. [населено място] искове по чл. 344, ал. 1 , т. 1, 2 и 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ. Касационно обжалване на въззивното решение на Ловешкия окръжен съд е допуснато с определение от 22. 03. 2012 г. по материалноправния въпрос: допустимо ли е съдът да приеме, че е налице изменение на трудовото правоотношение чрез извършване на конклудентни действия от страна на работника/служителя – подписване на книжа като молба за отпуск, приемане на протоколи за кочани и др.? Този състав на касационния съд счита, че законът изрично регламентира начина за изменение на трудовото правоотношение, като въвежда задължителна писмена форма за изразяване на съгласието на двете страни по трудовия договор – чл. 119 КТ. Последователната и задължителна практика на ВКС също постановява, че изменението на трудовото правотношение може да се извърши само при взаимно съгласие на страните, изразено писмено – решение № 765/11. 01. 2011 г. по гр. д. № 228/2010 г., ІІІ г. о.; решение № 376/26. 10. 2011 г. по гр. д. № 1405/2010 г. на ІV г. о..; решение № 344/29. 11. 2011 г. по гр. д. № 1407/2010 г. ІІІ г. о.; решение № 95/18. 04. 2012 г. по гр. д. № 1604/2010 г., ІV г. о., всички тези решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Съставите на касационния съд приемат, че изискването за писмена форма касае изменението на всяка една от клаузите на трудовия договор, включително наименованието на длъжността и характера на работата по чл. 66, ал. 1, т. 2 КТ. Недопустимо е да се счита, че изменение на трудовото правоотношение може да се осъществи чрез конклудентни действия на работника или служителя, примерно под формата на подписване на други документи. По същество на касационната жалба: Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне исковете на Д. за отмяна на уволнението й на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на длъжността „касиер-домакин” при Д. г. ст. [населено място] и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на сумата 2 331.60 лв., тъй-като е приел, че прекратяването на трудовия договор от страна на работодателя със заповед от 21. 12. 2010 г. е законосъобразно. Посочено е, че съгласно длъжностното разписание от 1. 10. 2010 г. е съкратена единствената щатна бройка ”домакин”, заемана от ищцата и подборът по чл. 329 КТ не е бил задължителен. Констатирано е, че работодателят е спазил изискванията на чл. 333 КТ, като е отправил искане до Д. „О. инспекция по труда”, [населено място] за предварително писмено разрешение по чл. 333, ал. 1 КТ и получил такова разрешение за уволнението на ищцата от длъжността „домакин”. Решаващият съд не е уважил доводите на ищцата, че към момента на уволнението тя е заемала и изпълнявала функциите на друга длъжност „касиер-домакин” и не е налице реално съкращаване на заеманата от нея касиерска длъжност. Съдът е приел, че ищцата е била преназначена от длъжността „касиер – домакин” на длъжността „домакин” чрез изменение на трудовия договор, което тя е приела чрез конклудентни действия - полагала е подпис в документи, където е посочена на длъжност „домакин”, а на 29. 11. 2010 г. е подала молба за ползване на отпуск, на която е отразила, че е с длъжност „домакин”. Изводите и решението на въззивния съд са неправилни – постановени в нарушение на закона и несъответни на доказателствата по делото. Не се спори между страните, че ищцата Д. е отказала да приеме и подпише предложеното от работодателя допълнително споразумение от 23. 08. 2010 г. за преназначаване от длъжността „ касиер-домакин” на длъжността „домакин”. След като не е налице писмено съгласие от нейна страна, съдът неправилно е счел, че изменението на трудовото правоотношение е настъпило в резултат на конклудентни действия на ищцата. С оглед на приетото от касационния съд, че изменение на трудовия договор по чл. 119 КТ може да настъпи само при писмено изразено волеязявление от работника или служителя, изводът на въззивния съд е незаконосъобразен. Този извод е и необоснован. От установените по делото фактически обстоятелства, следва че и след датата на предложеното й споразумение от 23. 08. 2010 г. ищцата Д. е продължила да изпълнява длъжността „касиер-домакин”. Това е видно от приложените към трудовото досие два рапорта от главния счетоводител Н. М. – рапорт № 1708/3. 9. 2010 г. и рапорт № 1812/21. 9. 2010 г., за констатирани нередности в работата на „касиер –домакина” Д. - неправомерно изплатени разходи, неправомерно преведена заплата на служител, несъответствия между оборота по касова книга и дневни отчети за определени дати, несъответствия между месечния оборот по касов апарат и получени приходи за юли 2010 г., поправки в касовата книга и др.. Констатираните нередности касаят функции, които се изпълняват от „касиер-домакин”, но не са част от функциите на лице, заемащо длъжност само „домакин”. По изложените съображения следва да се отмени решението на въззивния съд и се уважи иска на Д. за незаконност на уволнението й по чл. 328, т. 2 КТ. Не е налице съкращаване на длъжността „касиер-домакин”, която тя е заемала и фактически изпълнявала до издаване на уволнителната заповед от 21. 12. 2010 г.. Следва да се уважи иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на същата длъжност. Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението, следва да бъде отменено въззивното решение за отхвърляне на иска и той бъде уважен частично. В исковата молба ищцата претендира за заплащане на обезщетение за шест месеца след уволението, т. е. до 22. 6. 2011 г., но в първоинстанционното производство е представила декларация до 6. 4. 2011 г.. До приключване на производството по делото пред въззивния съд на 24. 06. 2011 г. не е удостоверено от ищцата продължаващото състояние на безработица, което тя е следвало да направи чрез представяне на съответната декларация на основание чл. 266, ал. 2 ГПК. При това положение иска за заплащане на обезщетение за безработица поради уволнение, следва да се уважи за периода 22. 12. 2010 г. до 06. 04. 2011 г., т. е. за три месеца и половина / три месеца и 15 дни/. По залючението на вещото лице Н. А., прието в първоинстанционното производство, че едномесечното обезщетение е в размер на 388.60 лв.,това прави сумата 1360.10 лв. за три месеца и половина. На ищцата следва да бъдат присъдени разноските, направени през всички съдебни инстанции, след приспадане на частта, съответна на отхвърлянето на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Общо за производството пред районния, окръжния и касационния съд Д. е направила разноски в размер на 1750 лв. и следва да получи по компенсация 1458 лв.. Следва да бъде осъдено Д. горско стопанство – [населено място] да заплати сумата 60 лв. по сметка на Районен съд – [населено място], заплатена за заключение на счетоводната експертиза. Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 08. 07. 2011 г. по гр. д. № 327/2011 г. на Ловешкия окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на Ц. Б. Д., извършено със заповед № 10/21. 12. 2010 г. на директора на „Д. г. ст. Т.” ДП, [населено място] за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на длъжността ”домакин”. ВЪЗСТАНОВЯВА Ц. Д. на предишната й работа на длъжността „касиер-домакин”. ОСЪЖДА „Д. г. ст. Т.” ДП, [населено място] да заплати на Ц. Б. Д. от [населено място] сумата 1360.10 /хиляда триста и шестдесет лева и десет стотинки/ обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за времето от 22. 12. 2010 г. до 06. 04. 2011 г. вкл. и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до предявения размер 2 331. 60 лв. за периода до 22. 06. 2011 год. ОСЪЖДА „Д. г. ст. Т.” ДП, [населено място] да заплати на Ц. Д. сумата 1458/хиляда четиристотин петдесет и осем/лева разноски за производството по делото пред трите инстанции и да заплати сумата 60 /шестдесет/ лева разноски по сметка на Районен съд – Троян. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: