4 4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 580 София, 29.11.2013 година Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и тринадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Любка Андонова при секретар като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова частно гражданско дело № 6466 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК. С определение №13467,постановено на 15.07.2013г. от Софийски градски съд,Гражданско отделение,ІІ-д въззивен състав по ч.гр.д.№8751/2013г. е потвърдено разпореждане от 03.06.2013г., постановено по гр.д.№21998/2013г. по описа на СРС,54 състав,с което е отхвърлено заявлението на З. А. А. и В. К. А. с вх.№3116578/20.05.2013г. за издаване на заповед за изпълнение срещу [фирма] за предаване на движима вещ-електроенергия за апартамент №7,находящ се в [населено място], [улица],ет.1 чрез възобновяване снабдяването с електрическа енергия на същия имот. Определението е обжалвано от З. А. А. и В. К. А. с оплаквания,че е неправилно и с искане да бъде отменено и вместо това да бъде постановено издаване на заповед за изпълнение съгласно заявление вх.№3116578/20.05.2013г. Поддържат,че предмет на заявеното искане е задължението за предаване/снабдяване с електрическа енергия съгласно задълженията на [фирма], произтичащи от договор за продажба на стока-електроенергия, като тези фактически действия по продажба и доставка на електрическа енергия не се различават от фактическите действия по продажба на всички други стоки,включени в гражданския оборот, изразяващи се в задължението на продавача да предаде собствеността и владението върху продаваната вещ и на купувача да заплати нейната цена. Излагат съображения,че предаването се извършва с фактически действия въз основа на технически съоръжения на обществения доставчик и електрическата инсталация на крайните потребители чрез осъществена помежду им връзка по силата на договор и представлява действие по предаване на владението върху продаваната стока-електрическа енергия,за срока на действие на договора. Поддържат,че искането за издаване на заповед за изпълнение е допустимо не само защото замества иска за реално изпълнение,при което вещите са достатъчно индивидуализирани,но и защото дава облекчена и кратка процедура по възстановяване непрекъснатото доставяне на електроенергията от обществения доставчик при неправомерно прекъсване. Поддържат,че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК,тъй като с обжалваното определение съдът се е произнесъл по въпроса приложима ли е нормата на чл.410,ал.1,т.2,предл.3 ГПК в конкретния случай за задължение,което поддържат,че представлява задължение за предаване на движими вещи,които съгласно условията на договора следва да бъдат доставяни и предавани от длъжника на кредитора непрекъснато за срока на договора и по-специално защитими ли са правата на крайния потребител по договорите за продажба и доставка на електроенергия, сключвани между него и обществения доставчик и могат ли да бъдат същите предмет на заповедното производство. Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК,като съображенията за това са следните: В обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по въпроса за възможността да бъде издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410,ал.1,т.2 ГПК за предаване на движима вещ-електроенергия чрез възстановяване снабдяването с електрическа енергия на недвижим имот, като е приел,че по реда на чл.410,ал.1,т.2,предл.3 ГПК предмет на заявлението може да бъде предаването на движима вещ,която е прехвърлена от длъжника със задължението да предаде владението,която конструкция обаче в случая е неприложима,тъй като при договора за продажба на електроенергия владението върху продаваната вещ не се прехвърля предварително със сключването на договора,а с доставката на съответното количество енергия,отчетено от индивидуалния електромер на потребителя. Прието е също така,че при продажбата на електроенергия няма това фактическо “предаване на владението”,каквото има предвид законодателят,тъй като става дума за доставяне/извършване на услуга. По така поставения въпрос настоящият състав приема,че нормата на чл.410,ал.1,т.2,предл.3 ГПК не намира приложение за задължението за доставка на електроенергия до крайните потребители,както и за задължението за възстановяване снабдяването с електрическа енергия на крайните потребители. Съображенията за това са следните: Не всеки кредитор може да иска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.Хипотезите за изчерпателно изброени в закона,а разширителното тълкуване на процесуална норма е недопустимо. По този ред може да се иска предаване на движима вещ,само когато длъжникът я е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение за предаване на владението. В последната хипотеза между заявителя и посоченото като длъжник лице следва да е сключен договор,с който правото на собственост върху вещта е прехвърлено на заявителя /т.е. заявителят да е собственик на вещта/ и то със задължение да предаде владението.Необходимо е транслативният ефект на сделката да е настъпил,срокът за предаване на владението да е изтекъл и вещта да може фактически да бъде предадена на заявителя. В случая подобна хипотеза не е налице. На първо място следва да се има предвид,че по смисъла на Закона за енергетиката снабдяването с електрическа енергия е услуга с обществен интерес,която се предоставя въз основа на договор при общи условия при условия на равнопоставеност,която се осъществява чрез доставка /продажба/ на електроенергия на клиенти. Макар електроенергията по смисъла на чл.110,ал.2 ЗС да представлява движима вещ,доставянето й не се осъществява чрез предаването й във владение на потребителя,което,с оглед нейната специфика е практически невъзможно-електроенергията не може да бъде предадена фактически на собственика на един недвижим имот,а само да бъде доставена посредством енергопреносната мрежа и съоръжения до електрическата инсталация в имота на крайния потребител, за да служи за захранване на електроуреди. Освен това между доставчика и крайния потребител не е сключен договор за продажба със задължение за еднократно предаване на владението на вещта по смисъла на чл.410,ал.1,т.2 ГПК,което,както вече беше отбелязано,е и практически невъзможно. Крайният потребител не е собственик на електроенергията, която очаква да му бъде доставена и не може да претендира същата на това основание. Разпоредбата на чл.410,ал.1,т.2,предл.3 ГПК не намира приложение и по отношение на искане за възстановяване снабдяването с електрическа енергия,тъй като същото представлява специфично действие,което доставчикът следва да извърши по реда на чл.124 ЗЕ и което е различно от изброените в процесуалния закон. В настоящия случай,както правилно е приел и въззивният съд, предпоставките на чл.410,ал.1,т.2,предл.3 ГПК не са налице. Заявлението не съдържа искане за предаване на движима вещ,за която въз основа на представените с него писмени доказателства да може да се приеме,че е прехвърлена от длъжника на заявителя със задължението за предаване на владението. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение №13467/15.07.2013г.,постановено по ч.гр.д.№8751/2013г. по описа на Софийски градски съд,Гражданско отделение,ІІ-д въззивен състав. Определението е окончателно. Председател: Членове: