Р Е Ш Е Н И Е № 427 гр.София, 24 ноември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА и на прокурор от ВКП ИВАЙЛО СИМОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №1680/2014 г. на ВКС, ІІІ наказателно отделение и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството се разглежда по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, по ИСКАНЕ на осъдения К. П. Н., [ЕГН], на основание чл. 423, ал. 1 от НПК, за възобновяване на НОХД №2576/2013 год. на РУСЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД и отмяна на постановената по същото дело присъда №72 от 17.03.2014 год. В искането се изтъква, че осъденият не е знаел за воденото срещу него наказателно производство по нохд №2576/2013 год. на Русенския районен съд и за влязлата в сила присъда, тъй като през това време се намирал в чужбина. За влязлата в сила присъда, по която за престъпление по чл.183 от НК му е наложено наказание „пробация” с определени пробационни мерки е узнал е на 16.06.2014 год., когато му е станало известно и влязло в сила определение по реда на чл. 451- чл. 452 от НПК, с което първоначално наложено с присъдата наказание „пробация” е заменено с наказание - „лишаване от свобода”. Пред ВКС в откритото съдебно заседание на 06.11.2014 год. искателят Н. се явява лично и с адвокат Н. Б. от АК [населено място] - упълномощен защитник. Искането се поддържа като се развива тезата, че осъденият не се е укривал от съдебните власти; пребиваването му в чужбина е препятствало личното участие на подсъдимия по делото, тъй като не е призоваван редовно и не е знаел за съдебното производство и постановената присъда; по същите причини не е знаел и за последващата замяна на наложеното с присъдата наказание „пробация” с наказание „лишаване от свобода”. Прокурорът от ВКП заключава, че искането следва да бъде оставено без уважение, тъй като осъденият е знаел и за двете фази на наказателния процес по повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл. 183 от НК; постановлението за привличане като обвиняем му е предявено лично и е разпитан в това качество; лично е получил препис от обвинителния акт, съгласно който е образувана съдебната фаза на процеса. В последната си дума осъденият К. Н. претендира уважаване на искането, тъй като не е издирен надлежно и призован за да упражни правото си на лично участие в наказателния процес, по същата причина не е знаел и за производството за замяната на наказанието „пробация” с „лишаване от свобода”. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЪОБРАЗИ ПОСОЧЕНИТЕ В ИСКАНЕТО ОСНОВАНИЕ И ДОВОДИ, СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА, И СЪГЛАСНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, ПРИЕ СЛЕДНОТО: Искането е ДОПУСТИМО. Подадено е в предвидения процесуален срок, от процесуално легитимиран субект и по отношение на подлежащ на възобновяване акт, съгласно правилата по чл. 423, ал.1, вр. чл. 419 и сл.от НПК. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С присъда№72 от 17.03.2014 год. по НОХД №2576/2013 год. на РУСЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД подсъдимият К. П. Н. е признат за виновен за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК и вр. с чл.54 от НК е осъден на „ПРОБАЦИЯ” с пробационни мерки: една година задължителна регистрация по настоящ адрес при периодичност три пъти седмично и една година задължителни периодични срещи с пробационен служител, за това, че за периода от месец декември 2011 г. до месец октомври 2013 г. в [населено място], след като е бил осъден по гр.д.№ 1979 / 2006 г. на Русенския районен съд да издържа свой низходящ – Е. К. Н.., [дата на раждане] год., с месечна издръжка в размер на 50 лева, увеличена в размер на 120 лева месечно с решение № 1046 / 06.06.2012 г. по гр.д.№ 555 / 2012 г. на Русенския районен съд, влязло в сила на 06.06.2012 г., съзнателно не е изпълнил задължението си от повече от две месечни вноски - общо 23 месечни вноски , от които 6 месечни вноски от по 50 лева и 17 месечни вноски от по 120 лева, всичко на обща стойност 2 340 лева. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила на 02.04.2014 год. Органите на досъдебното производство и съдът са спазили изискванията на закона за информиране на Н. за започналото срещу него наказателно преследване и в двете фази на наказателния процес. Проведеното съдебно производство без присъствието на подсъдимия Н. е в съответствие с изискванията на закона.Съображенията са следните: Срещу осъдения К. П. Н. е образувано досъдебно производство №2144/2013 год. по описа на ОДМВР Русе, по което е привлечен в качеството на обвиняем с постановление на прокурор от Русенската РП от 10.10.2013 год. и с последващо постановление от 07.11.2013 год. по обвинение за престъпление по чл.183, ал.1 от НК. В това му качество е дал обяснения по обвинението в протоколи за разпит от 06.11. 2013 год. и от 11.11.2013 год. С привличането му като обвиняем на Н. е определена мярка за неотклонение „подписка”, с която е предупреден, че поема задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Срещу Н. е внесен обвинителен акт , съгласно който е образувано нохд№2576/13 год. по описа на Русенския районен съд; с внасянето на обвинителния акт е била изпълнена и процедурата по чл. 254 от НПК, който е връчен на подсъдимия лично, със съобщение на указанието, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие - при условията по чл. 269 от НПК. В съдебното заседание на 03.02.2014 год., подсъдимият Н. се е явил лично и е потвърдил получаването на обвинителния акт. В хода на съдебното следствие е било уважено искането на подсъдимия за отвод на съдията -докладчик, направено съгласно чл. 29, ал. 2 от НПК, в резултат на което е последвало ново насрочване на делото с друг състав на съда. За последвалите съдебни заседания на 19.02.14 год. и 26.02.2014 год., подсъдимият е бил нередовно призоваван. Призовките са връщани в цялост с данни, че въпреки многократните опити да бъде призован чрез служителите на ОЗ”Охрана” - ГД „Охрана” при МП, подсъдимият не е намиран на известния по делото адрес в [населено място], [улица],№4, вх.2, ет.8, ап.23. Не е отговарял и при опитите на съдебното деловодство да бъде призован по телефона от личен номер на мобилния телефон на Н., известен на съда. По разпореждане на съда е обявен за местно издирване с Бюлетин на ОДМВР Русе №58/14год. След издирването в страната и откриването на Н. от служителите на Съдебната охрана при МП, в изпълнение на процедурата по чл. 178, ал. 2 от НПК, връчването на призовката за съдебното заседание на 17.03.2014 год. по нохд№2576/13 год. по описа на Русенския раойнен съд е оформено при отказ на подсъдимия да я получи, удостоверен с подписа на един свидетел. С последващите си действия съдът е дал ход на делото на съдебното заседание без присъствието на подсъдимия, но при наличието на редовна процедура по неговото призоваване с непосочване на уважителна причина за неявяването на Н., при назначен от съда служебен защитник адвокат Н. Й. от АК [населено място], в чието присъствие са проведени съдебното следствие, пренията и е обявена присъдата. Тези фактически обстоятелства не обуславят незнание на осъдения за започналото срещу него наказателно производство. За да бъде уважено искането на основание чл. 423, ал.1 от НПК е необходимо установяването не само на данните, че осъденият не е участвал в започналото срещу него наказателно производство. Необходимо е наличието на две кумулативни предпоставки: да се установи, че осъденият не е участвал в наказателното производство, поради което то е проведено задочно и неучастието му да се дължи на неговото обективно незнание по причини, които са извън волята на осъдения. Е. - искането не се уважава, ако след предявяване на обвинението в досъдебната фаза, обвиняемият се е укрил и поради това процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена, обвиняемото лице не се е явило в съдебно заседание без уважителна причина. Данните по делото разкриват убедително, че неучастието на осъдения Н. в съдебното производство не се дължи на незнание, произхождащо от неизпълнение на процесуалните задължения на съда за информирането му за характера и причините на обвинението. Искателят е получил препис от обвинителния акт и следователно е бил информиран и за наказателното обвинение в съдебната фаза на процеса / в досъдебното производството където е привлечен като обвиняем за престъплението по чл. 183 от НК е участвал лично/ ; бил е редовно призован и за съдебното заседание на 17.03.2014 год., в което неприсъствието му не е обяснено с уважителна причина; надеждно е бил защитават от назначен служебен защитник , участвал вместо подсъдимия на съдебното следствие , пренията и при обявяване на присъдата. В случая, разглеждането и решаването на делото е протекло при условията на редовно призован подсъдим и при липса на императивно предвидено в закона задължение той да присъства в съдебното заседание, тъй като характерът и видът на обвинението за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, което не е „тежко” по см. на чл.93,т.7 от НПК, не са изисквали задължителното му участие в съдебно заседание. При тази фактология, решението на първостепенният съд да проведе съдебното производство без присъствието на подсъдимия Н. е по аргумент за противното от хипотезата на чл. 269, ал. 1 от НПК и е законосъобразно. Правото на лично участие на подсъдимия е гаранция за ефективно осъществяване на правото на защита, но по характера си е диспозитивно право и е подчинено на волята на привлеченото към наказателна отговорност обвиняемо лице, което суверенно решава дали ще го упражни в наказателния процес. С неучастието си подсъдимият Н. сам се е отказал да реализира лично предоставените му от закона права по чл. 55 и следващи от НПК. Съдът е охранил тези права в необходимата степен като е изпълнил задължението си по чл. 94, ал.1,т.8 от НПК, назначавайки служебен защитник на подсъдимия. Следователно, атакуваното с искането за възобновяване наказателно производство не е типично задочно производство, каквото би било разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия в хипотезите по чл. 269, ал. 3 от НПК, което представлява едно отклонение от императива на закона по чл. 269, ал.1 от НПК за задължително присъствие на подсъдимия в съдебно заседание по дела с обвинение за тежко престъпление. Независимо обаче по коя от тези две хипотези се разглежда делото без личното участие на подсъдимия, за да е налице правното основание по чл. 423, ал.1 от НПК, осъденият трябва обективно да не е знаел за наказателното производство срещу него. Лишено от фактическо и правно основание е твърдението на осъдения и защитата, че поради „трайното му пребиваване в чужбина”, след насрочването на делото пред нов съдебен състав, Н. не бил знаел за съдебното производство по същото обвинение. Твърдението е невярно защото Н. е бил редовно призован за датата на разглеждане и решаване на делото на 17.03.2014 год.; не се е явил без да сочи уважителна причина за неявяването си; производството не е изисквало присъствието на подсъдимия в съдебно заседание; съдът е преценил, че неучастието му няма да препятства разкриването на обективната истина по делото; правата му по чл. 55 и сл. от НПК са били защитени от участието на служебно назначен защитник. Неявяването на осъдения в съдебното заседание се дължи единствено на взето от него решение да не упражни правото си на лично участие в съдебната фаза. Ето защо искането за възобновяване е неоснователно и трябва да бъде оставено без уважение. Съставът на ВКС отбелязва, че последващото производство срещу осъдения Н., по реда на чл. 452, ал.2 от НПК, във вр. с чл. 43а, ал.1,т.2 от НК - за замяна на наложеното с присъдата наказание „пробация” по нохд№2576/2013 год. на Русенския районен съд с наказание „лишаване от свобода”, е протекло при задочна процедура по чл. 269, ал. 3 от НПК. Постановеното определение по това производство не е предмет на искането за възобновяване. Доколкото осъденият твърди, че не е участвал и не е знаел за замяната на наказанието „пробация” с по-тежко наказание - „лишаване от свобода”, а за влязлото в сила определение, с което е наложено по-тежкото наказание, твърди, че е узнал на 16.06.14 год. - ”при посещение в пробационната служба”/цит. от искането/, за него съществува правен интерес да поиска проверка на постановеното по чл. 451- чл. 452 от НПК определение по реда на глава Тридесет и трета от НПК на основанието и в срока по чл. 423, ал.1 от НПК. При проверката ще следва да се установи дали съдът е изчерпал всички процесуални възможности за издирване и призоваване на лицето в производството по замяната. Паралелно може да поиска и на основанието, и в срока по чл. 422, ал.1, т. 5, вр. чл. 421,ал. 3, предл.второ от НПК, проверка - налице ли са били материалноправните предпоставки за утежняване правното му положение във вр. с чл.43а, ал.1,т.2 от НК. За начало на изпълнението на наложеното наказание „пробация” се смята денят на личното явяване на осъдения пред пробационния служител, водещ пробационната преписка, за което се уведомява съответния прокурор и органите,посочени в закона органи / спр. чл. 208 и сл.от ЗИНЗС/. Само при условията на започнало изпълнение на съответните пробационни мерки може да се търси проява на тяхното неизпълнение от осъдения и причините за това. Воден от тези мотиви , съставът на ВКС, ІІІ н.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. П. Н., [ЕГН], за възобновяване на НОХД №2576/2013 год. на РУСЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД и отмяна на постановената по същото дело присъда №72 от 17.03.2014 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: