Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 100   София, 17 март 2010 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. шестнадесети февруари ........... 2010 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова .................................   ЧЛЕНОВЕ: .. Кети Маркова ......................................                                     .. Севдалин Мавров ..............................              при секретар  .. Лилия Гаврилова ................. и в присъствието на прокурора от ВКП .. Мария Михайлова ..........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ................................ НОХД № .. 767 .. / .. 09 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по глава ХХХІІІ НПК. В срока по чл. 421, ал.3, вр. чл. 422, ал.1, т.5 НПК е постъпило искане от осъдения Е. Ю. за възобновяване на неподлежащо на проверка по касационен ред и влязло в сила решение № 151 от 10.07.09 год. по ВНОХД № 418/08 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменена частично и потвърдена в останалата й част присъда № 2* от 20.05.08 год. по НОХД № 1039/06 год. на Благоевградския районен съд. Сочат се всички основания по чл. 348, ал.1 НПК, но се излагат доводи и за непълнота на доказателствата и необоснованост на съдебния акт. Иска се възобновяване на делото с отмяна на решението в потвърдителната му част и присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Алтернативно се прави искане за възобновяване на делото с отмяна на решението в атакуваната му част и присъдата и постановяване на оправдателна такава. Искането се поддържа в съдебно заседание. Сочи се нов довод за съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 269 НПК – делото е разгледано в отсъствие по уважителни причини на подсъдимата. Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители - К. Станковска лично и О. С. , като управител на ЕТ „Пирин такси – О. С. ”, счита постановените съдебни актове за законосъобразни и моли искането да се остави без уважение. Прокурорът намира искането за допустимо, но неоснователно. Пледира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, а наложените наказания за двете престъпления са справедливи, поради което следва искането да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, сочените доводи и основания и становището на страните, намира следното: С цитираната присъда подсъдимата Ю. е призната за виновна в това, че на 20.02.05 год. в гр. Б. е повредила л.а.м. „Сеат Толедо” с рег. № Е* собственост на О. С. , с причинени общи вреди в размер на 504.00 лв., поради което и на осн. чл. 216, ал.1 НК е осъдена на ШЕСТ месеца лишаване от свобода. Със същото наказание е осъдена по чл. 129, ал.1, вр. ал.2 НК за това, че по същото време и място е причинила средна телесна повреда на К. Станковска, изразила се в счупване на лявата лакетна кост, довело до трайно затруднение на движенията на лявата ръка за около 3-4 месеца. За двете престъпления е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от ШЕСТ месеца, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал.1 НК е отложено за срок от три години. Ю. е осъдена да заплати на К. Станковска сумата в размер на 2 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от 20.02.05 год. до окончателното й изплащане, като в останалата му част искът е отхвърлен като неоснователен. Отхвърлен е и искът от същата ищца за имуществени вреди в размер на 500.00 лв. Подсъдимата е осъдена да заплати на Огн. С. , в качеството му на управител на ЕТ „Пирин такси – О. С. ”, сумата в размер на 1 585.00 лв., представляваща загуби от прекъсване на работата на пострадалата К. Станковска, както и 504.00 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди по автомобила, ведно за двете суми със законната лихва от 20.02.05 год. до окончателното им изплащане. Съдът се е произнесъл и по разноските. С въззивното решение първоинстанционият акт е изменен, като присъдата частично е отменена в гражданската й част относно сумата от 500.00 лв. имуществени вреди, претендирани от К. Станковска срещу Ел. Ю. и относно сумата от 1 585.90 лв., изразяваща се в загуби от прекъсване на работата на пострадалата. Производството по делото в тази му част е прекратено, поради недопустимост на исковете. В останалата й част присъдата е потвърдена. Твърдението за необоснованост на фактическите изводи на инстанциите по фактите се обвързва с нарушения на чл. 13 и 14 НПК. Същото не може да бъде споделено. В тази насока следва да се подчертае, че районният съд и окръжният съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, са взели всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановили са решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Районният съд е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията. Потвърждавайки присъдата, въззивната инстанция е посочила основанията, поради които не е приела за основателни доводите в подкрепа на жалбата на подсъдимия. Отговорила е на всички релевантни доводи. Мотивите към съответните съдебни актове са достатъчно изчерпателни, съгласно предмета на доказване по конкретните престъпления. На базата на приетите фактически обстоятелства законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимата по чл. 216, ал.1 НК и по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК. Пред настоящата инстанция се поставят три релевантни за касационното производство довода: по правната квалификация на деянието по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК, по отказа на въззивния съд за допълнителни гласни и писмени доказателства и по твърдението, че делото, в нарушение на чл. 269 НПК, е разгледано в отсъствие на подсъдимата, с което е нарушено правото на защита. По първия – за преквалификация на деянието по чл. 132, ал.1, т.2, по чл. 132, ал.2 или приложението на чл. 12, ал.4 НК, районният съд не е изпълнил задължението си да даде задълбочен юридически отговор на доводите на защитата в тази насока, съдържащи се в пледоарията по делото. Нарушението е санирано от окръжния съд. На четири страници /15-19/ изключително задълбочено е отговорено на възражението на защитата по отношение на правната квалификация по това обвинение. Използвана е теорията и практиката на ВКС. Настоящият състав не намира за необходимо да изтъкне допълнителни теоретични или съображения от практиката на касационната инстанция в подкрепа на правните изводи на предходните инстанции, за да убеди осъдената и нейната защита в законосъобразността им. По същия начин стои въпроса и по отношение на втория довод. Относно същия и двете инстанции по фактите са изложили задълбочени съображения и по този начин са мотивирали решението си, че делото е изяснено от фактическа страна и не е било необходимо да се събират допълнителни доказателства, сочени от страна на подсъдимата. Изводите на посочените инстанции са отразени на л. 320 – 323 от мотивите и л. 34- 37 от решението. Спрямо Ю. са повдигнати обвинения по чл. 129 и чл. 216, ал.1 НК. И по двете обвинения предвиденото в закона наказание е до пет години лишаване от свобода. По силата на чл. 269, ал.1 НПК, присъствието й в съдебно заседание не е било задължително, тъй като не се касае до обвинение за тежко престъпление, съгласно чл. 93, ал.1, т.7 НК. Първото по делото съдебно заседание на 20.10.06 год. е било отложено по молба на защитата в лицето на адв. К с приложен към нея болничен лист за Ю. За второто заседание на 18.01.07 год. подсъдимата е била редовно призована чрез същия а. , но не се я явила, без да е посочила уважителни причини за това. В това заседание единствено са приети гражданските искове и са конституирани К. Станковска и Огн. С. , в качеството на граждански ищци и частни обвинители, като защитата не се е противопоставила. За следващото заседание на 05.03.07 год. Ю. се е явила лично и лично е била уведомена за следващата дата за разглеждане на делото – 04.04.07 год. За това заседание не се е явила, като защитата й е представила ксерокопие на болничен лист № 3* от 30.03.07 год. с домашен амбулаторен режим на лечение за седем дни. В графата бележки на същия /л. 88/ не е отбелязано изрично, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред органите на съдебната власт, съгласно новата ал.2 на чл. 18 от Наредбата за медицинските експертизи на работоспособността – ДВ, бр.23 от 16.03.07 год. При това районният съд законосъобразно е дал ход на делото и е провел съдебно следствие. Във всички други съдебни заседание Ю. се е явявала лично, с изключение на заседанието на 22.04.08 год., което е отложено във връзка с направено искане от защитата й и представен болничен лист № 0* от 21.04.08 год. за същата с отразена изрична забележка, че не може да се яви пред съда, както и на заседанието на 12.05.08 год., което е отложено поради съмнение за редовното й призоваване. По този начин Ю. сама се е лишила от участие в заседанието на 04.04.07 год. При изложените съображения искането за възобновяване на делото се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Е. Ю. за възобновяване на НОХД № 1039/06 год. по описа на Благоевградския районен съд с отмяна на постановената по него присъда № 2* от 20.05.08 год., изменена с решение № 151/10.07.09 год. по ВНОХД № 418/08 год. на Благоевградския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................