Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 48

София, 10.06.2021 год.

Върховен касационен съд , гражданска колегия , състав на второ отделение , в открито заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ : СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА


При участието на секретаря Теодора ИВАНОВА
докладвано от съдията БАЛЕВСКА
по гр.д. № 3001/2020 год. по описа на II г.о.

Производство по чл. 290-293 ГПК.
Д. С. А., М. П. А., И. Т. Т. и С. Х. Т., чрез процесуалния представител адв. Б. С.- АК Р. обжалват и искат да се отмени въззивно Решение № 66 от 22.06.2020 год. по В.гр.д. № 71/2020 год. на ОС-Силистра , постановено в производство по чл. 33, ал.2 ЗС. С касационната жалба се поддържат доводи за недопустимост на въззивното решение , респ. неправилност и необоснованост.
Касационното обжалване е допуснато по следните материално-правни и процесуални въпроси , но групирани както следва :
1./ За допустимостта на производството по чл. 33, ал.2 ЗС в хипотези на сключен договор за замяна ? Какви са правните последици за недвижимия имот , предмет на една от престациите по договора за замяна при допуснато изкупуване на основание чл. 33, ал.2 ЗС само по отношение на съсобствения недвижим имот на продавача ?
2. За допустимостта нищожността , респ. симулативността на сделка да се заявят като праворелевантни факти и основания на искова претенцията претенция по чл. 33, ал.2 ЗС без да е поискано произнасяне по тях с отделен диспозитив и със силата на пресъдено нещо? Допустимо ли е съдът да приеме , че сделката е симулативна в производство по чл. 33, ал.2 ЗС без да има предявен иск за разкриване на симулация на договора за замяна ? Допустимо ли е съдът да уважи иска по чл. 33, ал.2 ЗС и да допусне изкупуване по договор за замяна , на база позоваване от страна на ищците на нищожност и симулативност на сделката , без да е направено искане за произнасяне по тези факти със силата на пресъдено нещо ?
3.Чия воля изследва съда при преценка симулативността на сделка, сключена чрез пълномощник – волята на пълномощника или тази на упълномощителя ? Допустимо ли е да се прави извод за симулативностна договор за замяна , като прикриващ договор за покупко-продажба без да се изследва волята на страните по сделката ?
4. Допустимо ли е въззивният съд да обосновава съдебното решение въз основа на писмено доказателство , което не е допуснато и прието от съда , и съответно без да има искане за приемането му като писмено доказателство ? Допустимо ли е въззивният съд да кредитира свидетелски показания на свидетел за обстоятелства , за установяването на които не е допуснат и за установяването на тези обстоятелства няма доказателствени искания в преклузивния срок ?
5. Ограничен ли е правораздавателния контрол на въззивния съд до посочените във въззивната жалба доводи и възражения на жалбоподателя ?
6. Допустимо ли е въззивният съд да приема , че пълномощникът е превишил обема на пълномощията си, сключвайки сделка , за която изрично е упълномощен в пълномощното ? Допустимо ли е въззивният съд да приеме , , че пълномощникът е превишил обема на правомощията си , без да има наведен такъв довод в исковата молба или в хода на съдебното производство ? Следва ли съдът да допусне изкупуване едва след установяване на действително уговорените условия по сделката ? при констатация за противоречивото разрешаване при съпоставяне с дадените задължителни разясненията на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС ; ТР № 5/2014 год. , прието на 12.12.2016 година на ОСГТК на ВКС, и съдебна практика на ВКС и отчасти с тезите по Решение № 232 от 21.01.2020 год. по гр.д.№ 4300/18 год.на ВКС, 4 отд.; Решение № 248 от 07.01.2020 год. по гр.д.№ 4193/2018 год. ВКС- 4 отд.; Решение № 107 от 23.03.2012 година по гр.д № 689/ 2010 год. на ВКС 4 г.о. , Решение № 475 от 14.07.2010 год. по гр.д. № 621/2009 год. на ВКС 4 г.о. ; Решение № 403 от 05.08.2010 год. по гр.д.№ 684/2009 год. на ВКС 3 г.о.; , Решение № 93 от 31.10.2018 год. по гр.д. № 4714/2017 год. на ВКС..
С подадения писмен отговор от ответниците по касация Д. Х. Р. и М. Х. А., и двете представлявани от адв. И. Р. – САК , се оспорват наведените доводи касаещи основателността на жалбата. Претендират се разноски по делото.
С подадения писмен отговор от ответника по касация Й. Х. К. чрез адв. И. А. - САК , се оспорват наведените доводи касаещи основателността на касационната жалба. Претендират се разноски по делото.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия след преценка на релевираните доводи за отмяна на допуснатото до касационно обжалване въззивно решение и като прецени същите в контекста на основанията по чл. 280, ал.1 т.1 и 3 ГПК , намира :
С посоченото решение, окръжният съд като въззивна инстанция в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение № 51/21.11.2019 год. по гр.д.№ 448/2018г. на РС-Тутракан по отхвърлените искове по чл. 33, ал.2 ЗС и е постановил ново решение , с което е : допуснал заинтересованите съсобственици Д. Х. Р. и М. Х. А. да изкупят, на основание чл. 33, ал. 2 ЗС , продадената от съсобственика Й. Х. К. на третите лица -И. Т. Т. и С. Х. Т. , Д. С. А. и М. П. А. , с прикрит договор за продажба, извършен с НА № 20/ 2018 г. на 1/3 ид. ч. ( една трета идеална част ) от следните имоти: 1. Нива с площ от 3 002 кв. м., трета категория, в местност „К. ч.”, съставляваща имот с идентификатор № *** (осемдесет и три хиляди петстотин двадесет и четири, точка, девет, точка, тринадесет) по кадастралната карта на [населено място], общ. Т., при съседни имоти с идентификатори: № ***, № ***, № *** и № ***; 2. Нива с площ от 12 505 кв. м., втора категория, в местност „А.”, съставляваща имот с идентификатор № *** (осемдесет и три хиляди петстотин двадесет и четири, точка, седемнадесет, точка, седем) по кадастралната карта на [населено място], общ. Т., при съседни имоти с идентификатори: № ***, № ***, № *** и № ***;3. Нива с площ от 3 502 кв. м., четвърта категория, в местност „Д. с.”, съставляваща имот с идентификатор № *** (осемдесет и три хиляди петстотин двадесет и четири, точка, четиринадесет, точка, сто двадесет и три) по кадастралната карта на [населено място], общ. Т., при съседни имоти с идентификатори: № ***, № ***, № ***, № *** и № ***;4. Нива с площ от 3 001 кв. м., пета категория, в местност „В. Й.”, съставляваща имот с идентификатор № *** (осемдесет и три хиляди петстотин двадесет и четири, точка, девет, точка, деветдесет и едно) по кадастралната карта на [населено място], общ. Т., при съседни имоти с идентификатори: № ***, № ***, № ***, № *** и № *** , за действително уговорената продажна цена от 5840 (пет хиляди осемстотин и четиридесет) лева, под условието на чл.33, ал.3 ЗС, а именно, че ако съсобствениците Д. Х. Р. и М. Х. А. не платят дължимата за изкупуването сума в месечен срок от влизането на решение в сила, то същото ще се счита обезсилено по право в тази му част.

По правните въпроси, обусловили допускане на касационното обжалване

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС,“ съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само ако преди това е предложил на другите съсобственици да купят частта му при същите условия и никой от тях не е приел предложението“.
С разясненията на ТР № 5/2012 година от 28.11.20102 година, ОСГК на ВКС прие , че всеки от съсобствениците има право да се разпореди със своята идеална част от общата вещ, при установеното от закона задължение да предложи продажбата на тази част най-напред на другите съсобственици в хипотезите на разпореждане с недвижим имот. Т.е. даденото тълкуване на закона, задължението за приоритетно предложение за закупуване на частта на съсобственик от общия недвижим имот съществува само при договор за продажба на идеалната част изцяло или частично от съсобствения имот, към което следва да се причисли такова задължение и при продажбата на част от правото на строеж, което обуславя извод , че производството по изкупуване, така като е уредено е нормата на чл. 33, ал.2 ЗС има за приложно поле само хипотези на разпореждане от страна на съсобственик на идеалната си част от недвижим имот само по силата на договор за покупко продажба.
Уреденото в чл. 33, ал.2 ЗС правото на изкупуване принадлежи на съсобственика, който не се е разпоредил , нито е обещал да се разпореди със своята идеална част от съсобствен недвижим имот и комуто не е предложено закупуване на разпоредената чрез договор за покупко- продажба идеална част от съсобствения недвижим имот на трето, чуждо за съсобствеността лице . Този съсобственик има правото с едностранно волеизявление ( заявено до съда) да поиска промяна в правната сфера на купувача - преобретател на тази идеална част като замести последния в договорната връзка по силата на съдебното решение, постановяващо принудителното изкупуване от съсобственика - ищец на разпоредената идеална част от недвижимия имот срещу даденото от преобретателя по сделката имуществено благо.
Още с разясненията на ТР No 50/1.06.1956 год. на ОСГК на ВС се приема , че разпоредбата на чл. 33 ЗС има ограничителен характер , който се проявява по отношение кръга на купувачите на идеални части от съсобствен недвижим имот чрез уредената възможността за изкупуване от съсобственика, който не се е разпоредил ( нито е обещал да се разпореди ) за изкупуване на своята идеалната част от съсобствения недвижим имот.
По въпроса дали ограничителният характер на разпоредбата се разпростира и по отношение на други разпоредителни сделки с идеалните части от съсобствен недвижим имот , предмет на иска по чл. 33 ал.2 ЗС , в съдебната практика няма отклонения от тезата , че принудително изкупуване по чл. 33 , ал.2 ЗС може да има само при разпореждане на иделната част от съсобствения недвижим имот с договор за покупко – продажба.
Договорът за замяна , уреден с разпоредбата чл. 222-223 ЗЗД , се дефинира като двустранна облигационна връзка при която договарящите страни се задължават взаимно да се прехвърлят собствеността върху вещи и/или други права. Доколкото договорът за замяна може да бъде разгледан като две насрещни продажни правоотношения , за да се приложи разпоредбата на чл. 33 , ал.1 ЗС и се приеме за възможно упражняване правото на принудително изкупуването заместването следва да бъде възможно и в двете правоотношения , или престацията на приобретателя , който ще бъде заместен в продажбата на идеална част от съсобствен недвижим имот , следва да касае „ дадените“ в замяна вещи (или други имуществени права) , които не следва да са индивидуално определени. Ако дадената в замяна вещ от купувача- трето лице на съсобствеността , а това може да бъде само движима вещ , тъй като „даването“ на индивидуално определен недвижим имот се изключва по принцип от хипотезата, не е точно индивидуализирана , а само посочена по рода си , то отговорът за приложимостта в тези хипотези на чл. 33 , ал.2 ЗС евентуално би могъл да бъде положителен. Именно в тази насока следва да се ценят разсъждения по произнесеното , като изолирана съдебна практика, Решение No 197 от 03.08.2012 год. по гр.д. No 1430/2012 год. ВКС-ГК I г.о. , приемайки , че в хипотезите на замяна с движими вещи, определени с белези които характеризират рода може да намери приложение разпоредбата на чл. 33, ал.2 ЗС. В хипотезите на договор за замяна със строго определени индивидуални движими вещи, приложението на чл. 33, ал.2 ЗС е изключено , няма място за разширително тълкуване и прилагане на закона.
С разпоредбата на чл. 33 , ал.2 ЗС процедурата за принудително изкупуване на дял от съсобствен недвижим имот се предвижда само при сключването на договор за продажба на идеална част от съсобствен имот и изключва от приложното си поле другите възмездни разпоредителни сделки.
Упражняването на потестативното право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС зависи изцяло и единствено от волята на съсобственика - носител на това право. Ако съсобствениците с право на изкупуване са повече от един, всеки от тях преценява дали да предяви иск по чл. 33, ал. 2 ЗС или не, двумесечният срок по чл. 33, ал. 2 ЗС за всеки от тях може да тече от различен момент, наличието на материалноправните предпоставки за уважаване на иска се преценяват за всеки съсобственик поотделно, решенията по исковете по чл. 33, ал. 2 ЗС не е необходимо да бъдат еднакви, те не разпростират силата си на присъдено нещо по отношение на непредявилите искове по чл. 33, ал. 2 ЗС съсобственици и не ги ползват, нито им вредят, доколкото няма пречка при конкуренция на искания по чл. 33, ал. 2 ЗС да се признае на всички предявили искове съсобственици право на изкупуване в съотношение според дяловете им. След като материалноправното положение на съсобствениците с право на изкупуване не е еднакво и липсва необходимост съдебното решение да е еднакво спрямо всички тях, то те не са необходими другари и при активно субективно съединяване на искове по чл. 33, ал. 2 ЗС ще е налице обикновено, а не необходимо другарство.
Въпросът за допустимостта за обективно съединяване на искове в рамките на производството по чл. 33, ал.2 ЗС и по конкретно с иск, заявен с правно основание чл. 17 ЗЗД не буди съмнение доколкото се касае до съединяване на конститутивен с установителен иск , заявен като преюдициален и обуславящ правопораждане на заявеното и упражнено потестативно право на изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС. В конкретната хипотеза се иска разкриване симулативността на договор за замяна и разкриване действителната сделка- а именно покупко-продажба, която сделка , доколкото има за предмет разпореждане с недвижим имот, единствено попада в приложното на чл. 33, ал.2 ЗС
При хипотеза , че с обща искова молба е заявен, наред с иска по чл. 33, ал.2 ЗС, и установителен иск по чл. 17 ЗЗД ( с ясно изложени в исковата молба факти , като основания по см. на чл. чл. 127 ,ал.1 т.4 ГПК) за разкриване симулативността на разпоредителна сделка ( в случая на договора за замяна ) и искане да се признае , че десимулативната сделка е валидно сключен договор за покупко продажба , следва да се приеме , че същият има характера на преюдициален т.е. на conditio sine qua non за да възникне правото на изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС. В такава хипотеза решаващият съд дължи да се произнесе със самостоятелен диспозитив по всеки един от заявените искове. Ако липсва ясно и точно формулиран петитум на исковата молба в насока на формулирано искане за самостоятелно произнасяне по всеки един от исковете , задължение на съда е да установи този недостатък на исковата молба и да укаже на страната ищец необходимостта от неговото отстраняване.
Предявяването на нищожността чрез възражение предпоставя необходимостта от произнасяне по едно преюдициално правоотношение, по което съдът по необходимост следва да вземе становище в мотивите си като обуславящо спорното право, доколкото с такова възражение се въвежда нов спорен предмет ,а произнасянето в решението по него е израз на принципа на диспозитивното начало.На още по силно основание следва да се приеме , че когато спорът за симулативността на спорна сделка на разпореждане е въведен още с исковата молба , задължението на съда да се произнесе по него със самостоятелен диспозитив в безусловно. При сключване между съсобственик и трето лице на договор за замяна на недвижим имот с цел да се избегне приложението на чл. 33, ал. 1 ЗС не е налице заобикаляне на закона и нищожност на договора за замяна по тази причина. Като основание за осъществяване правото по чл. 33, ал. 2 ЗС заинтересованите лица- в качеството на ищец в производството могат да сочат различни други основания за нищожност на договора за замяна с нарочен установителен иск, като преюдициален, съединен с иска за изкупуване, напр. че договорът за замяна е нищожен като привиден и прикрива договор за покупко-продажба. Само при уважаване на този установителен иск ще може да се упражни правото на изкупуване. Двата иска следва да се предявят и разгледат заедно. Тяхното предявяване предполага обективно кумулативно съединяване на исковете. В тази хипотеза следва да се установи не само, че волята на страните не е такава, каквато е отразена в договора, но и да се установи каква е била действителната воля на страните и дали са налице изискванията за сключване на прикритото съглашение. Това може да стане както с писмени доказателства, така и с гласни, при спазване на ограниченията по чл. 164, ал. 1 от ГПК . Няма пречка симулацията да бъде разкрита и на базата на косвени доказателства, ако те, разгледани и преценени в своята съвкупност водят до единствен и несъмнен извод за наличие на такава. Привидни са сделките, сключени при абсолютна симулация - когато между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях, както и сделките, с които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са целените от страните по сделката. При установяване на относителна симулация при иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, съдът постановява приложение на правилата относно дисимулираната сделка.
Когато собственикът на идеални части от имот цели да осуети правото на изкупуване на съсобственик чрез прикриване на продажба с друга сделка, прикритият договор за продажба не е в заобикаляне на закона. Явната сделка е привидна и поради това нищожна, а прикритата сделка валидно обвързва страните и от нея се поражда право на изкупуване от съсобственика, ако са налице останалите предпоставки на закона. Правото на изкупуване възниква за съсобственика при наличие на валидни разпоредителни сделки и затова то е насочено не срещу разпоредилия се съсобственик, а срещу третото лице приобретател, което валидно е придобило права.
По въпросите : чия воля изследва съдът в хипотезите на сключен договор чрез пълномощник, в хипотезите когато разкрива симулативността на същата- волята на пълномощника или тази на упълномощителя ? За допустимостта съдът да приема , че пълномощникът е превишил обема на пълномощията си, сключвайки сделка , за която изрично е упълномощен в пълномощното респ. че пълномощникът е превишил обема на правомощията си , без да има наведен такъв довод в исковата молба или в хода на съдебното производство, настоящият състав на ВКС съобрази :
С разясненията на ТР № 5/2014 год. , прието на 12.12.2016 година на ОСГТК на ВКС се приема , че съгласно разпоредбите на чл. 36 ЗЗД, представителството е извършване на правни сделки и действия за друго лице и от негово име с непосредствено действие за него. Представителството по правило обслужва интересите на представлявания, поради което при упражняване на представителната власт представителят е длъжен да се ръководи изключително от тези интереси.
С цитираното тълкувателно решение се приема , че при доброволното представителство, представителната власт възниква изцяло по волята на представлявания (чл. 36, ал. 1 ЗЗД). Учредяването на представителната власт става чрез едностранна правна сделка - упълномощаване на представителя да извършва от името на упълномощителя правни действия, чиито правни последици настъпват направо за представлявания (чл. 36, ал. 2 ЗЗД). Обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил при извършването на упълномощителната сделка (чл. 39, ал. 1 ЗЗД). Както при всяко друго волеизявление, насочено към пораждане на определени правни последици, и при упълномощаването упълномощителят си служи с определени думи и изрази, с които външно изразява волята си да настъпят целените с упълномощаването правни последици - възникване на представителна власт за пълномощника в определен обем и съдържание.
Изразената от пълномощника воля не може да излиза извън волята на упълномощителя , защото търсените с изразеното волеизявление правни последици на сключената чрез пълномощник сделка са за последния, в което насока следва да се тълкува , изразената по сделка , сключена чрез пълномощник воля на лицето , от чието име и за чиято сметка се сключва конкретната сделка .
Въпросът ( № 5) свързан с границите на правораздавателния контрол на въззивния съд , очертани с посочените във въззивната жалба доводи и възражения на жалбоподателя , има своя еднозначен отговор с разпоредбата на чл.269ГПК , ясно и точно формулирана , в насока , че извън служебната проверка на действителността и допустимостта на съдебния акт , въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
С ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС са очертани пределите на правораздавателния контрол на втората –въззивна инстанция в насока , че при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване или по арг. на противното, в останалите хипотези се придържа към духа и нормата на закона . Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.
Без съмнение , въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото , в т.ч. и за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.
Въззивният съд обаче , не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, освен ако въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада.

По основателността на касационната жалба
Данните по делото категорично сочат , че съдебното исково производство е образувано на 05.09.2018 год. по общата искова молба на М. Х. А. и сестра и Д. Х. Р. срещу тяхната сестра Й. Х. К.. По делото, като ответници са посочени и лицата - И. Т. Т. и съпругата му С. Х. Т., Д. С. А. и съпругата му М. П. А. , с искане съдът да постанови решение, с което да за допусне по реда и на основание чл. 33, ал.2 ЗС изкупуване, при условията, уговорени между ответниците, при въведения чрез твърденията иск за разкриване симулация по сключената привидна сделка- договор за замяна и разкриване на прикритата сделка- за покупко – продажба на процесните идеални части от съсобствените между трите сестри недвижими имоти, обективиран в НА № 20/06.07.2018 година .
С пълномощно от дата 22.06.2018 година , издадено от Й. Х. К. на лицето С. Н. Х. за разпореждане със собствените и недвижими имоти , същият на 06.07.2018 година е сключен ДОГОВОР ЗА ЗАМЯНА по НА № 20/2018 година . По силата на този договор за замяна Й. Х. К. , чрез пълномощника си , прехвърля на лицата Д. С. А. и М. П. А. общо 1/6 идеални части и на лицата И. Т. Т. ( по време на брака му със С. Х. Т. ) също 1/6 идеални части от собствеността върху ниви в землището на [населено място], [община] с идентификатори № ***, № ***, № *** и № *** като в замяна Д. и М. А. са прехвърлили на Й. Х. К. собствеността върху 1/24 ид. част от НИВА в землището на [населено място], общ. И.,област Р. съставляваща имот № * с площ от 107 кв.м. с данъчна оценка 0.75 лв. , като наред с това И. Т. Т. от една страна , и Д. и М. А. от друга страна са поели задължението, всяка от тях да заплатят на Й. К. , за уравнение паричната сума от по 2 921 лв., или общо сумата 5 842 лв.
С исковата молба , въвеждайки правно-релевантните за спора по чл. 33 , ал.2 ЗС факти, ищците М. А. и Д. Р. са поддържали, че обективираното в процесния договор за замяна съгласие е привидно и прикрива, целта на сделката като краен резултат, а имено сключване на договор за продажба на процесните земеделски земи. Като се позовават на нищожност на договора за замяна като привидна сделка, съгласно чл. 26, ал.2 ЗЗД и на валидност на прикритата такава за покупко- продажба, съгласно чл. 17, ал.1 ЗЗД, е поискано постановяване на съдебно решение по чл. 33. Ал.2 ЗС за изкупуването на деля на Й. К. от тях, като съсобственици на имота, при условията по сделката.
За да уважи исковете , въззивният съд е мотивирал решението си с изводи относно значението на „волеизявлението на упълномощителя“ при данните че договорът за замяна е сключен от името на Й. К. чрез пълномощник. Възприета е теза , че волята на упълномощителя Й. К. е от значение само в отношенията доверител –упълномощено лице т. е. е за учредяването на представителната власт и очертаването на нейния обем, а пълномощникът, при сключване на сделката, макар да действа от името на представлявания в рамките на представителната власт, изразява своя собствена воля при извършването на съответната правна сделка или действие, като именно волеизявлението на представителя е от значение за пораждането на целените правни последици, които настъпват направо в правната сфера на упълномощителя.“ Като с оглед на процесното пълномощно въззивният съд приема , че „ записано, че пълномощникът може да замени процесните имоти, следва да се интерпретира като „ превишаване обемът на правомощията „, тъй като изначално упълномощителят не е имал намерение да заменя земите си“ и волеизявлението на упълномощителя е включвало единствено продажба на процесните имоти“ .
Относно доводите за привидност на Договора за замяна по НА № 20/2018 година , въззивният съд излага мотиви в насока , че „ с привидните договори страните целят да скрият действителната си воля. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения по сключеното съглашение симулацията е относителна.“ При тези общи разсъждения , решаващият съд прави извод , че в конкретния случай „ е налице привиден договора за замяна, за да се преодолеят правата на съсобствениците по чл. 33 ЗС, като дори и при сключване на договор за продажба с несъсобственик, то сделката не е незаконна и би породила последиците си напълно сред изтичане на двумесечния срок по чл. 33 ЗС, но трудно може да се игнорира изискването да се представят декларации от съсобствениците, че не желаят да се възползват от привилегията си“. Като краен извод въззивният съд приема , че „ всички елементи на договора за продажба са налице, поради което и прикритата сделка е такава, което води и до приложимост на хипотезата на чл. 33 ЗС.“
При данните по делото и с оглед на дадените отговори на правните въпроси, обусловили изхода на спора , настоящият състав на ВКС приема , че обжалваното въззивно решение е процесуално недопустимо, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения относно надлежното упражняване правото на иск на всяко едно от лицата- ищци по делото, несъобразяване на постановения диспозитив с броя на заявените искове и правилното и законосъобразно определяне предмета на делото на всеки един от тях и съответно постановяване на законосъобразен, по всеки един от заявените искове, съдебния акт , съобразно изискванията на чл. 236, ал.1 и ал.2 ГПК. Наред с това следва да се отбележи ,че правните изводи относно приложението на материално-правните норми касаещи квалификацията на исковете по чл. 33, ал.2 ЗС във вр. 26 във вр. с чл. 17 ЗЗД и чл.39 ЗЗД са в противоречие с установената задължителна съдебна практика, посочена по-горе в общите мотиви на настоящото съдебно решение.
Безспорно е , че с разпоредбата на чл. 210 и сл. ГПК законодателят дава правна възможност на две или повече лица за заявят претенциите си с една обща искова молба. Това обстоятелство не изключва задължението ( напротив вменява задължението ) на решаващия съд да извърши уточнение на всеки един от заявените , при условията на кумулативно съединяване , искове от гл.т. на основание и петитум на иска доколкото всяко едно от лицата- ищци упражнява своето право на иск и търси съдебна защита на свое лично субективно материално право. Това изискване е свързано с обстоятелствата , че за всяка една страна – ищец следва да са налице предпоставките за надлежно упражняване на правото на иска по чл. 33, ал.2 ЗС от гл.т. на момент на узнаване за процесната разпоредителна сделка , спазване на преклузивния срок, материално-правна легитимация на страната.
В конкретния случай по настоящото дело всяка една от двете ищци М. Х. А. и Д. Х. Р. - съсобственици, на които не е предложено изкупуването на разпоредената в полза на ответниците съсобствена иделна част от процесните четири ниви от страна на съсобственика- тяхна сестра Й. Х. К. , е упражнила своето постестативно право на изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС по съдебен ред и е поискала да бъде заместена като страна по сделката по НА № 20 / 2018 година.
Първоинстанционният съд няма указания за разграничаване на двата иска , няма дори указания за уточняване петитума на исковата молба в насока дали искането на всяка една от ищците за изкупуване касае изцяло разпоредената в полза на ответниците 1/3 идеална част от всичките земеделски земи или е в различен обем, предвид на обстоятелството, че с диспозитива на обжалваното решение е признатото общо право на изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС в полза на двете ищци . Порокът не е констатиран от въззивния съд въпреки задължението му да следи служебно за процесуалната допустимост на обжалваното решение особено в хипотезата , когато втората инстанция отменя решението на първата инстанция по отхвърлените искове на ищците и постановява обратен краен резултат ( в случая признава правото на изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС ), а проверката за надлежно упражняване правото на иск на всяка страна ищец е имплицитна част от общата проверка за допустимост на атакувания поред по-горен съд съдебен акт.
С постановеният диспозитив на въззивния съд , решаващият съд не е съобразил , че следва да има самостоятелно произнасяне по заявеното преюдициално правоотношение касаещо симулативността на разпоредителната сделка замяна , в която е поискано заместване на страната -купувач едва след като се прогласи , че десимулативната сделка е покупко-продажба.
В рамките на проверката за законосъобразност по чл. 290 ГПК, следва да се приеме , че въведените доводите за неправилност на въззивното решение в насока несъобразяване на решението на въззивния съд с предмета на въззивната жалба,за грубо нарушаване правилата за постановяване на съдебен акт по заявените искове за симулация по чл. 26 във вр. с чл. 17 ЗЗД и по чл. 33, ал.2 ЗС , без произнесен диспозитив по първия иск , за неправилно прилагане на материалния закон след като се приема , че искът за замяна прикрива договор за покупко-продажба , базирайки изводите си на доказателства , които не са приети по делото и игнорирайки доказателства, които установяват правнорелевантни за спора факти, също се явяват основателни.
Решението е произнесено без диспозитив , касаещ искането да бъде разкрита действителната воля на договаращите страни по договора за замяна - а именно, че се касае до прикрит договор за покупко-продажба, след като се обяви за симулативен договора за замяна . Доколкото една от страните е била представлявана от пълномощник, изразил воля именно за сключване на договор за замяна, то съдът е следвало да посочи на базата на кои други доказателства прави извод за действителната сделка, предмет на НА № 20.2018 година. . Допуснато е нарушение на материалния закон след като е уважен иск за изкупуване по сделка замяна , както и без да се съобрази обстоятелството, че в една от сделките освен пари по сделката има уговорена , като насрещна претация, и такава за прехвърляне на недвижим имот, който винаги е индивидулано определена вещ.
Констатираните пороци на въззивното решение нлагат извод за нередовност на исковата молба , както и за нарушаване на някои основни принципи на гражданското съдопроизводство , обуславящи като резултат обезсилване на обжалвания съдебен акт и връщане делото за ново разглеждане от въззивната инстанция ( друг състав). При това ново раглеждане на делото съдът ще следва да съобрази задължителната съдебна практика както от гл.т. необходими процесуални действия по уточняване на заявените искове от гл.т. на обстоятелствена част и петитум на заявените искове в една обща искова молба , така и да съобразу изложените общи мотиви , касаещи приложение на материално-правните норми, касаещи законосъобразното решаване на спора , доколкото въззивният съд ще следва да се произнесе по съществото на спора.
Спортът , кой дължи направените разноски в касационното производство следва да се разреши по правилата на чл. 294 , ал.2 ГПК.
По изложните съображения , Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно Решение № 66 от 22.06.2020 год. по В. Гр.д. № 71 /2020 год. на ОС-Силистра , постановено в производство по чл. 33, ал.2 ЗС и
ВРЪЩА делото на ОС-Силистра за ново разглеждане , от друг състав , за изршване на указаните процесуални действия.


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :