1 4 Р Е Ш Е Н И Е № 129 СОФИЯ, 29.07.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на седемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 5484/2015 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Я. К. и С. Д. К. чрез техните пълномощници адв. М. М. и адв. Г. Д. срещу въззивното решение, постановено от Софийски градски съд на 28.05.2015 г. по гр.д. № 20006/ 2014 г. С него потвърдено решението на Софийски районен съд, постановено на 10.06.2010 г. по гр.д. № 905/93 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. К. и С. К. против Й. Т. Ш. и Ц. Т. Д. иск с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ за прогласяване нищожността на договор за покупко - продажба, сключен на 02.09.1963 г., поради нарушаване нормите на чл. 8 от Закона за наемите/ отм./. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса следва ли при определяне на жилищната нужда на семейството, съгласно чл. 7, ал.2 НПЖДЖФПНС, да се преценява отделно жилищната нужда на пълнолетните деца, ако не са задомени. Касаторите поддържат заявените с касационната жалба доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Считат, че неправилно въззивният съд е приел, че пълнолетната дъщеря на купувача е имала право на една стая, съгласно нормите на чл. 8 ЗН/ отм./. Оспорват като необоснован и противоречащ на събраните по делото доказателства изводът на въззивния съд, че продаденото жилище е било тристайно, а не четиристайно, поради което продажбата му е била съобразена с нормите на чл. 8 ЗН/ отм./ за задоволяване на жилищните нужди на семейството на купувача и на пълнолетната му дъщеря. Ответниците по касация Ц. Т. Д. и Й. Т. Ш. изразяват становище, че въззивното решение е правилно и законосъобразно. Считат, че продажбата е била съобразена с нормите на НПЖДЖФПНС/ отм./, като е отчетена и жилищната нужда на пълнолетната дъщеря на купувачите. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С договор за продажба на държавен жилищен имот по реда на НПЖДЖФПНС/ отм./, сключен на 02.09.1963 г., Т. П. Х. и М. А. П. са закупили държавен имот, находящ се в [населено място], [улица], ет.3, съставляващ апартамент № 8, четиристаен, застроен на 154.50 кв.м, ведно с принадлежащите към него таванско и избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и на дворното място, в което е построена. В чл. 7 от цитираната наредба е посочено, че могат да купуват жилища само нуждаещи се граждани, които имат местожителството си в населеното място по местонахождението на имота. Пояснено е, че под „нуждаещи се” се имат предвид всички трудещи се граждани, които нямат в местожителството си никакво жилище, или притежаваното от тях жилище не задоволява жилищните нужди на членовете на семейството им, включително задомените им деца и възходящите им. Доколкото НПЖДЖФПНС/ отм./ не съдържа легално определение на понятието ”семейство”, под това понятие следва да се разбира общото понятие за семейство по ЗЛС/ отм./- съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца, които не са сключили граждански брак. Освен на нуждите на семейството на купувача, Наредбата изрично придава релевантност само на жилищните нужди на неговите задомени деца. Децата на купувача, които са пълнолетни, но не са задомени, не са членове на семейството и не включени в кръга на останалите лица по чл. 7, ал.2 НПЖДЖФПНС/ отм./, поради което техните жилищни нужди не подлежат на съобразяване при продажба на жилището. НПЖДЖФПНС /отм./ не съдържа норми за жилищно задоволяване, спрямо които да се преценява жилищната нужда на семейството на купувача и на неговите задомени деца и възходящи. В случаите, в които държавното жилище се продава на наемател, в съдебната практика като обективен критерий за тази преценка се възприемат нормите на чл. 8 от ЗН /отм./ за ползване на жилищни помещения, според които броят на стаите, необходими за задоволяване на нуждите на едно семейство е в зависимост от броя на членовете му. Строителните правила и норми определят като стаи помещенията с пряко осветление. Съгласно забележка 1 към чл. 8 ЗН/ отм./, кухни, коридори, вестибюли /холове/ не се считат за стаи, а представляват сервизни помещения и подлежат на ползване от всички обитатели. Откритите холни стаи не са квалифицирани като сервизни помещения, предназначени за общо ползване. Разпоредбата на чл. 13, ал.4 ЗН/ отм./ допуска настаняване в тях по определен ред, което сочи, че законът ги счита като стаи за живеене. С оглед дадения отговор на правния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, въззивното решение се явява неправилно. Към момента на закупуване на процесното жилище семейството на купувачите е било тричленно, състоящо се от двамата съпрузи Т. П. Х. и М. А. П. и тяхната непълнолетна дъщеря Ц. П.. Според чл. 8, б.”б” ЗН/ отм./ за задоволяване на жилищните нужди на тричленно и четиричленно семейство са определени две стаи. В нарушение на нормите на чл. 8 ЗН/ отм./ семейството е обитавало три жилищни стаи и хол и е закупило четиристайно жилище с хол и сервизни помещения, с обща застроена с площ 154.50 кв.м. Премахването на разделителната стена или врата между холната стая и хола и обединяването им в едно общо помещение не води до превръщането й в сервизно помещение. Неправилно въззивният съд е приел, че пълнолетната дъщеря на купувачите на собствено основание е имала право на една стая. Тя не е член от семейството му по смисъла на ЗЛС. Нейните жилищни нужди не могат да бъдат съобразявани по реда на чл. 7, ал.2 НПЖДЖФПНС/ отм./. Отделно от това Законът за наемите не е предвиждал възможност едно лице да бъде настанено самостоятелно в отделна стая, освен в хипотезите на чл. 8, забележка 3 – когато страда от болест, посочена в списъка на болестите, изискващи изолация, издаден от Министерството на народното здраве и социалните грижи, и на чл. 17, ал.2 - когато едностайно жилище се заема от едно семейство, и поради смърт или други причини остане само едно лице от семейството на възраст над 50 години, които хипотези в случая безспорно не са налице. Изложеното обосновава извод, че продажбата е извършена в нарушение на императивни правни норми - чл. 7, ал.2 НПЖДЖФПНС/ отм./ във вр. с чл. 8, б.”б” ЗН/ отм./, като е продадено жилище, значително надхвърлящо по брой на стаите за живеене жилищните нужди на купувача. Поради това договорът за покупко- -продажба е нищожен. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил решение в нарушение на материалния закон, което е основание да бъде отменено. На основание чл. 293, ал.2 ГПК делото следва да се реши по същество, като предявеният иск по чл. 7 ЗВСОНИ бъде уважен. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд от 28.05.2015 г. по гр.д. № 20006/ 2014 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА за нищожен на основание чл. 7 ЗВСОНИ договор за продажба на държавен жилищен имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен на народните съвети, сключен на 02.09.1963 г. г. между председателя на ИК на Благоевски народен съвет, действуващ като представител на председателя на ИК на СГНС, като продавач, и Т. П. Х. и М. А. П. като купувачи, с който е продаден недвижим имот- четиристаен апартамент с № 8, находящ се на третия етаж в сградата в [населено място], [улица], със застроена площ 154.50 кв.м, заедно с принадлежащите към него мазе и таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, като сключен в нарушение на закона - чл. 7 НПЖДЖФПНС/ отм./ във вр. с чл. 8, б.”б” ЗН/ отм./ ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: