Р Е Ш Е Н И Е № 474       София, 13.07.2010 година       В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А         ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и десета година в състав:                                                  Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                       Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА                                                                          АЛБЕНА БОНЕВА             при секретаря  Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията  Цачева гр.д. № 457 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1* от 14.08.2009 година е допуснато касационно обжалване на решение № 815 от 22.12.2008 година по гр.д. № 805/2008 година на Софийски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД, предявен от Г. Д. В. против П. Б. Ц., двамата от гр. С. за обявяване за окончателен на предварителен договор от 29.11.2007 г. за покупко-продажба на недвижим имот, съставляващ нива с площ от 2880 дка в землището на с. Ш., община К.. Касационно обжалване е допуснато при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящите изхода на делото материалноправни въпроси по приложението на чл. 87, ал. 1 ЗЗД; чл. 93 ЗЗД и чл. 19, ал.3 ЗЗД относно правното значение на задатъка; какво е съдържанието на уговорката за отметнина, както и значението и последиците при връщане на полученото капаро в двоен размер, явяващи се от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По приложението на чл. 93 ЗЗД и чл. 308 ТЗ и чл. 87, ал.1 ЗЗД: Общият способ за едностранно, извънсъдебно разваляне на договорите е уреден в чл. 87, ал.1 ЗЗД - когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Задатъкът и отметнината (пишманлък) са акцесорни съглашения, които предоставят на всяка от страните потестативното право в определени случаи да развалят един валиден договор. По своята правна същност те представляват един по-опростен от предвидения в чл. 87, ал.1 ЗЗД способ за извънсъдебно, едностранно прекратяване на договора.говорения задатък предоставя това право на изправната страна - чл. 93, ал.2 ЗЗД. Отметнината може да се ползва от всяка от страните, която смята да не изпълни задълженията си, произтичащи от договора, преди да е започнало изпълнението му. Институтът на отметнината, изрично уреден в чл. 308 ТЗ, се прилага и в отношенията между нетърговци. Договорите могат да се развалят и по взаимно съгласие на страните, включително и когато това съгласие е дадено с конклудентни действия. Когато преди изпълнението на един договор, страната върне полученото капаро (задатък) в двоен размер и това връщане се приеме от насрещната страна, то налице е разваляне на договора по взаимно съгласие на страните. Действително, функцията на задатъка е да обезпечи изпълнението на договора, а при неизпълнение, изправната страна, дала задатъка, може да иска изпълнение, ведно с обезщетение за действително претърпени вреди или при отказ от договора да иска връщане на задатъка в двоен размер. Когато страната получила задатъка, върне същия в двойния му размер и далия задатъка приеме това връщане, то тези действия сочат за отказ от договора – за развалянето му при взаимно съгласие, след което приелия обратно задатъка в двоен размер не може да се претендира изпълнението му. В обжалваното въззивно решение на Софийски окръжен съд е прието за установено, че между страните по делото е бил сключен предварителен договор от 29.11.2007 г., с който ответницата П. Б. Ц. се е задължила да продаде на ищеца Г. Д. В. недвижим имот, съставляващ нива с площ от 2880 дка в землището на с. Ш., община К. срещу сумата 2880 лева. При подписване на договора, купувачът е дал на продавача капаро в размер на 500 лева с уговорка останалата част от продажната цена да се заплати при изповядане на окончателната сделка. В т. 4.5 от договора, страните са постигнали съгласие, в случай, че продавача не изпълни задължението си да прехвърли имота, да върне капарото в двоен размер и да заплати неустойка. С банков превод, извършен на 28.01.2008 г., продавачката е върнала полученото капаро в двоен размер по сметка на купувача. В решението е прието, че страните по делото са валидно обвързани от предварителния договор за продажба на имота; че приобретателят на имота е изпълнил задължението си за внасяне на капаро в размер на 500 лева; че договорът не съдържа уговорка за отметнина, както и че виновното неизпълнение на ответницата – продавач по договора да прехвърли имота в уговорения срок и връщането на двойния размер на полученото от купувача капаро не обуславя извод за разваляне на договора. Искът с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен е уважен като основателен. В касационната жалба против въззивното решение се поддържа, че съдът е тълкувал неправилно действителната воля на страните относно уговореното капаро и действието на връщането му; че е приложил неправилно чл. 93 ЗЗД, тъй като договора е развален чрез конклудентни действия на страните. Ответникът по касационната жалба счита, че същата е неоснователна и моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното въззивно решение е неправилно. Изводът, че договорът не съдържа уговорка за отменина е в съответствие с доказателствата по делото – уговорката за отметнина следва да е изрично уговорена, в какъвто смисъл постигнатото съгласие в т. 4.5 от договор от 29.11.2007 г. не може да бъде тълкувано. Неправилен е обаче изводът, че страните са валидно обвързани от предварителния договор за продажба на имота, както и че връщането на двойния размер на полученото капаро и приемането му от купувача не обуславя извод за разваляне на договора. Ищецът, купувач по договора е получил обратно даденото капаро в двоен размер при изрично отразяване какво е основанието за превода на сумата и е приел връщането и, които действия сочат за отказ от договора и от негова страна, съответно обуславят извод за разваляне на договора по взаимно съгласие. Върнатото в двоен размер капаро не е отказано; не е върнато на продавача вкл. и до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, предвид което искът за обявяване на предварителния договор за окончателен се явява неоснователен – договорът е развален по взаимно съгласие на страните, поради което не може да се претендира изпълнението му. Независимо от изложеното, доказателствата по делото сочат, че между страните е било постигнато съгласие за разваляне на договора и преди връщане на капарото; че е бил уговорен отказ на купувача от предварителния договор при условие да му се върне даденото капаро в тройния му размер, което е било изпълнено от продавача. Тези изводи следват от показанията на свидетеля Т, посредничила при сключване на предварителния договор, чиито показания следва да бъдат ценени при условията на чл. 136 ГПК (отм.), предвид доказателствата за съвместното и участие като съдружник в ООД “Холмарк риал истейт” (л. 5 от въззивното производство), ведно с ищеца, купувач по договора, което обстоятелство не е било упоменато от нея както при сключване на предварителния договор, така и при даване на свидетелските и показания в първоинстанционното производство. Предвид изложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявения иск с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД се отхвърли като неоснователен. На основание чл. 78, ал.2 ГПК на ответницата по делото следва да се присъдят направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски в размер на 1359,20 лева, в т.ч. 59,20 лева внесени държавни такси и 1300 лева изплатени възнаграждения за одвокат по договори за правна помощ от 08.04.2008 г.; 07.10.2008 г.; 18.02.2009г. и 18.05.2010 година. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА решение № 815 от 22.12.2008 година по гр.д. № 805/2008 година на Софийски окръжен съд. ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. Д. В. от гр. С. с ЕГН ********** против П. Б. Ц. от гр. С., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 29.11.2007 г. за покупко-продажба на недвижим имот, съставляващ нива с площ от 2880 дка в землището на с. Ш., община К.. ОСЪЖДА Г. Д. В. с ЕГН ********** да заплати на П. Б. Ц. с ЕГН ********** сумата 1359,20 (хиляда триста петдесет и девет лева и 20 ст.) лева съдебни разноски. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: