Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 6 Р Е Ш Е Н И Е № 27 С., 03.02. 2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 5595 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Т. Р. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Ю. С. от АК-К., за отмяна на влязлото в сила решение от 26.11.2012 г. по гр.д. № 2018/2011 г. на Дупнишкия районен съд, потвърдено с решение от 08.05.2013 г. по в.гр.д. № 76/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, което с определение № 598 от 27.11.2013 г. по гр.д. № 5380/2013 г. на ВКС, І г.о. не е допуснато до касационен контрол, в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Т. Р. С. против Н. Б. Х. отрицателен установителен иск за собственост, за установяване, че ответникът не е собственик на повече от 8/15 идеални части от поземлен имот с идентификатор 68789.16.402 по кадастралната карта на [населено място], с площ на имота 458 кв.м, стар идентификатор УПИ ХІ- 2545 в кв. 137, както и че не е собственик на повече от 9/15 ид. части от построените в имота жилищна сграда с идентификатор № 4, на един етаж, с площ 38 кв.м, и на повече от 9/15 ид. части от първия етаж от жилищна сграда с идентификатор № 6, с площ 32 кв.м и е обезсилено като недопустимо първоинстанционното решение в частите, с които са изменени нотариален акт № 61, т.ІІІ, дело № 870/85 г., нотариален акт № 62, т.ІІІ, дело № 871/1985 г. и нотариален акт № 64, т.ІІІ, дело № 873/ 1985 г. на нотариуса при Районен съд - Дупница. В молбата са развити оплаквания, че при разглеждане на делото не е било взето предвид ново обстоятелство и във връзка с него ново писмено доказателство от съществено значение за делото – основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа, че на 28.05.2014 г. е узнала за обстоятелството, че една част от наследниците на П. В. Н./Ш./, б.ж. на [населено място]/понастоящем Д./, са се отказали от наследството й през 1985 г. и представя удостоверение № 78/24.07.1985 г. на Станкедимитровския районен съд, получено от съда на 28.05.2014 г. Твърди, че ако това доказателство, за които тя не е знаела и се е снабдила с него от Дупнишкия районен съд, е било известно при постановяване на съдебното решение, то би повлияло върху правните изводи на съда относно предявения отрицателен установителен иск за собственост върху процесния имот. Моли за отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебно заседание пълномощникът й адв. Д. Г. от АК-К., преупълномощена от адв. Ю. С., поддържа молбата за отмяна по съображенията, подробно изложени в писмени бележки, съдържащи се в молба вх. № 825 от 23.01.2015 г. Ответниците по молбата за отмяна Б. Х. Ш. от [населено място] и Н. Х. Б. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. И. от АК-С. в съдебно заседание изразяват становище за нейната неоснователност, поради което молят тя да бъде оставена без уважение тъй като не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като подробни съображения са изложени от адв. И. в писмена защита. Ответницата по молбата М. Д. Л. от [населено място] не изразява становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна и провери съдебния акт с оглед посоченото отменително основание и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305 ал. 1, т. 1 ГПК от легитимирано лице и спрямо подлежащ на отмяна, влязъл в сила съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата за отмяна на заявеното основание е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлен като неоснователен предявеният от Т. Р. С. против Н. Б. Х. отрицателен установителен иск за собственост, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че ответникът Х. не е собственик на повече от 8/15 идеални части от поземлен имот с идентификатор 68789.16.402 по кадастралната карта на [населено място], с площ на имота 458 кв.м, стар идентификатор УПИ ХІ- 2545 в кв. 137, както и че не е собственик на повече от 9/15 ид. части от построените в имота жилищна сграда с идентификатор № 4, на един етаж, с площ 38 кв.м, и на повече от 9/15 ид. части от първия етаж от жилищна сграда с идентификатор № 6, с площ 32 кв.м, като е обезсилено първоинстанционното решение в частите, с които са изменени нотариален акт № 61, т.ІІІ, дело № 870/85 г., нотариален акт № 62, т.ІІІ, дело № 871/1985 г. и нотариален акт № 64, т.ІІІ, дело № 873/ 1985 г. на нотариуса при Районен съд – Дупница като процесуално недопустимо. За да достигне до този извод съдът е приел, че дворното място е било собственост на П. В. Н., починала през 1976 г. и оставила за наследници шестима низходящи от първи ред/деца/ – В. Б., Р. Ш., Н. Ш., Г. Ш., Б. Ш. и И. Ш. С нотариални актове от 1985 г. три от децата на П. – Р. Ш., Б. Ш. и В. Б., били признати за собственици по наследство и давност на по 1/3 ид. част от дворното място и от построената в него едноетажна полумасивна къща на един етаж. Съдът е приел, че Р., В. и Б. не са придобили по давност по 1/3 ид. част, тъй като от една страна от 1976 г., когато е починала тяхната наследодателка, до 1985 г. не е бил изтекъл предвидения в закона 10 годишен срок, необходим за придобиване на собственост по давност, а от друга – издадените нотариални актове по обстоятелствена проверка не са били противопоставени на останалите наследници и последните продължавали да считат имота за наследствен. В. Б. е починала през 2007 г. и е била наследена от своя син К. А. Н.. Р. Ш. е починала през 2004 г. без деца и е била наследена от братята и сестрите си. И. Ш. е починал през 1984 г. и е оставил за наследници синовете си Х. И. Х. и Д. И. Х.. По-нататък съдът, след като подробно е проследил придобитите по наследяване квоти от всеки от наследниците и прехвърлените от тях идеални части в полза на К. А., от когото черпи права молителката-ищца, и в полза на Б. Ш., е направил извод, че по наследяване и продажба Б. Ш. е придобил общо 11/15 ид. части от дворното място, с които се е разпоредил в полза на своя син - ответника Н. Б.. По отношение на построената в имота жилищна сграда с идентификатор № 68789.16.402.6, съдът е приел, че е била построена от Б. Ш. преди повече от 35 години и оттогава се владее от него и семейството му, през това време никой от останалите съсобственици не е имал претенции към сградата, поради което e заключил, че тя е била придобита по давност от Б. Ш., който впоследствие я прехвърлил на своя син Н. Б.. Уважаването на искането за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се предпоставя от откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са били известни на страните, респ. не са станали достояние на съда или макар и да са били известни, страните не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключване на делото, поради обективна невъзможност. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. За да са „нови” фактите трябва да не са включени във фактическия материал по делото, както и да не са нововъзникнали. Същото се отнася и до подкрепящите ги писмени доказателства, които трябва да са относими към факти, възникнали преди приключване на делото. Освен това, за да е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо новите обстоятелства или писмени доказателства да са от съществено значение за делото. Това означава, че трябва да са налице новооткрити юридически или доказателствени факти, които ако бяха взети предвид, щяха да доведат до други изводи относно предмета на спорното материално право, респ. постановено в тяхно отсъствие решение се явява обективно неправилно. В настоящия случай в тази връзка с молбата за отмяна е представено от молителката удостоверение № 78/24.07.1985 г. на Станкедимитровския районен съд, с което тя се е снабдила от Дупнишкия районен съд на 28.05.2014 г. Същото удостоверява, че в съда е постъпила молба вх. № 375/24.07.1985 г. от Г. Х. Ш., М. Д. Ш., Х. И. Х., Д. И. Х. и Н. Х. Ш., с която те са се отказали от наследството им, останало от техния общ наследодател – майка на Н. и Х. и баба на останалите – П. В. Н./Ш./, б.ж. на [населено място], починала на 02.11.1976 г. и същият отказ е записан под № 78/24.07.1985 г. в специалната книга при съда. Както се посочи по-горе молителката се е снабдила с това доказателство от Дупнишкия районен съд. Това доказателство не е представено в хода на делото, а страната е могла да се снабди с него и в хода на процеса, тъй като същото е с публичен характер – отказът от наследство се вписва в специалната книга при съда и при дължимата грижа молителката, чийто праводател е К. Н., син на В. Б., дъщеря на общата наследодателка П. В. Н., е могла да се снабди с него и да го представи своевременно по делото. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква обективно доказателството да е новооткрито като бездействието на страната да се снабди с доказателство, включително и от съда, не е основание за отмяна. След като не е налице първата предпоставка на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно страната при положена дължима грижа за добро водене на делото, да не е могла да се снабди с доказателството, то в случая се явява без значение обстоятелството дали то е съществено или не за изхода на делото по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, тъй като законът изисква двете предпоставки да са налице кумулативно, за да бъде уважена молбата за отмяна на това основание. Ето защо, молбата на Т. Р. С. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение от 26.11.2012 г. по гр.д. № 2018/2011 г. на Дупнишкия районен съд, потвърдено с решение от 08.05.2013 г. по в.гр.д. № 76/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, което с определение № 598 от 27.11.2013 г. по гр.д. № 5380/2013 г. на ВКС, І г.о. не е допуснато до касационен контрол, в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Т. Р. С. против Н. Б. Х. отрицателен установителен иск за собственост относно процесния недвижим имот, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. При този изход на делото, молителката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по молбата Н. Б. Х. направените разноски за настоящото производство в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК и договора за правна помощ. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. Р. С. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение от 26.11.2012 г. по гр.д. № 2018/2011 г. на Дупнишкия районен съд, потвърдено с решение от 08.05.2013 г. по в.гр.д. № 76/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, което с определение по чл. 288 ГПК № 598 от 27.11.2013 г. по гр.д. № 5380/2013 г. на ВКС, І г.о., не е допуснато до касационен контрол, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. ОСЪЖДА Т. Р. С. от [населено място] да заплати на Н. Б. Х. от [населено място], направените по делото разноски за настоящото производство в размер на 600 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: