Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60280 София, 24.06.2021 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 14.04.2021 г. в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело № 3804 /2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на страните по гр.д. № 849 /2019 г. по описа на Благоевградски окръжен съд срещу постановеното по делото въззивно решение № 1655 /05.05.2020 г., с което е отменено решение от 08.08.2019 г. по гр.д. № 1630 /2016 г. на Благоевградски районен съд и вместо него е постановено друго. Ответниците обжалват решението в частта му, с която срещу тях са уважени искове, а ищците – в частта му, с която техни искове са отхвърлени, както следва: С. А. Ф. (във въззивното решение е с малко име С.) и М. А. М. обжалват решението в частта му, с която срещу тях е уважен иск на Д. И. В. и С. И. В. с правно основание чл.109 ЗС за премахване за своя сметка на еднофамилната им жилищна сграда в [населено място], на [улица], с идентификатор ..... ; С. Г. М. обжалва решението в частта му, с която срещу него е уважен иск на Д. И. В. и С. И. В. с правно основание чл.109 ЗС за премахване за своя сметка на еднофамилната му жилищна сграда в [населено място], на [улица], с идентификатор..... ; С. А. Ф., М. А. М. и С. Г. М. обжалват решението в частта му, с която срещу тях са уважени искове на Д. И. В. с правно основание чл.79 ЗЗД солидарно да заплатят на ищеца сумата 1 000 лева неимуществени вреди от невъзможност за въвеждане в експлоатация на обекти, собственост на ищеца в жилищна сграда в [населено място], на [улица], с идентификатор ..... ; С. А. Ф., М. А. М. и С. Г. М. обжалват решението в частта му, с която срещу тях са уважени искове на С. И. В. с правно основание чл.79 ЗЗД солидарно да заплатят на ищеца сумата 500 лева неимуществени вреди от невъзможност за въвеждане в експлоатация на обекти, собственост на ищеца в жилищна сграда в [населено място], на [улица], с идентификатор .....; Д. И. В. и С. И. В. са обжалвали решението в частта, с която са отхвърлени техни искове срещу С. Г. М., С. А. Ф. и М. А. М. с правно основание чл.79 ЗЗД солидарно да заплатят на всеки един от двамата ищци 1) сумата 20 000 лева и 2) сумата 2 000 лева имуществени вреди от невъзможност за отдаване под наем на собствените на всеки един от двамата ищци обекти в жилищна сграда в [населено място], на [улица], с идентификатор ..... и разликите над уважените размери 3 ) над 1 000 лева до 3 000 лева по иска на Д. И. В. и 4) над 500 лева до 3000 лева по иска на С. И. В. за неимуществени вреди. Страните в писмени отговори оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване по жалбите на насрещните им страни. Жалбите са допустими, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове за защита на собственост на недвижими имоти и по обусловени от тях искове за обезщетения на имуществени и неимуществени вреди. Ищците искат събарянето на две жилищни сгради – близнаци с идентификатори, които завършват на 5 и 6, собственост на ответниците, които се намират в дворното място, в което по учредено от ответниците право на строеж ищците са придобили апартаменти, магазин и гараж, като твърдят, че заварените постройки им пречат да упражняват правата си на собственост. Поискали са ответниците да им заплатят и обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, както беше посочено по-горе. За мотивите на въззивния съд: Въз основа на приетите по делото заключения на съдебно-технически експертизи (СТЕ) въззивният съд приема следното за статута на заварените сгради на ответниците, чието премахване се иска: Собствените на ответниците сгради с идентификатори, завършващи на 5 и 6, са законно построени въз основа на строителни разрешения и книжа и са в отлично състояние – санирани и добре поддържани, но се намират на отстояние от 1.40 метра от построената въз основа на учреденото от ответниците право на строеж сграда с идентификатор, завършващ на 7, при което не е спазено предвиденото през 2005 г. минимално отстояние между съществуващите и новопостроената сграда от минимум 4.80 метра. Покривът на двете заварени постройки почти допира терасата на първия етаж на новопостроената сграда – отстоянието е 0.15 метра. Жилищата на ищците са на 5 и 6 етажи на сградата. Към датата на издаване на разрешението за строеж през 2007 г. и договора за суперфиция от 2005 г. двете сгради на ответниците са със статут законно построени. Като градоустройствена основа в разрешението за строеж е посочен застроителен и регулационен план (ЗРП) от 1992 г., съгласно предвижданията на който заварените в имота жилищни сгради се запазват. За изграждането на новата жилищна сграда е било необходимо изработването на квартално-застроителен и регулационен план (КЗСП). Такъв е изработен и в него заварените сгради не са показани, поради това съдът приема, че от режим на застрояване са преминали в режим за премахване. Към 2005 г., когато е издадено разрешението за строеж, няма одобрени изменения на ПУП-ЗРП от 1992 г. Има одобрен КЗСП от 1995 г., но той не съдържа компонента „изменение на застроителния план (ЗП), каквато е следвало да съдържа. Предвижданията в КЗСП е следвало да бъдат отразени в разрешението за строеж, но не са. Крайният извод на едно от обсъдените от въззивния съд заключения (стр.10 най-долу), че не е издадена необходимата заповед за изменение на ЗП, което означава, че няма одобрение на застроителния план, което да премахне статута на съществуващите сгради. Заварените сгради не влияят на достъпа на ищците до магазина и до достъпа до гаражите няма да влияе, ако се осигури достъп с ширина 250 см. (2.5 м.), което е възможно при отстраняване на съоръжение, различно от двете къщи на ответниците. Въз основа на установените факти въззивният съд е изложил следните прани изводи: Квартално-застроителният и силуетен план съгласно чл.63 от ППЗТСУ (отм.) конкретизира предвиденото със застроителния и регулационен план. В случая такъв ЗРП няма (след този от 1992 г.), тъй като за предложението на проектанта за изменението му няма заповед. Инвестиционният проект е съобразен с КЗСП, независимо, че планът не е вписан в разрешението за строеж. КЗСП не конкретизира действащия ЗРП(каквото е предназначението му по закон), а предложението за него. Във внесените в общината за одобрение проекти ответниците са част от възложителите. Проектите им не са съобразени със съществуващата сграда-близнак, видно от визираните отстояния, които са се получили като проектът им е съобразен с КЗСП. От това, че ответниците са били възложители по проекта и от това, че той е съобразен с КЗСП въззивният съд прави извод, че при отстъпване на правото на строеж на ищците на обекти от новата сграда, ответниците са поели задължението да премахнат сградата близнак. Това, че нямат специални знания, не означава, че проектът не ги задължава, след като въз основа на неговите предвиждания са учредили право на строеж. Като възложители на проекта и впоследствие реализирали строежа ответниците са се разпоредили като собственици на земята и на съществуващите на място сгради за тяхното премахване. Поради това е без значение градоустройственият статут на сградите, който е според действащия ЗРП от 1992 г. След като той не е променян, сградите не подлежат на премахване по разпореждане на административните органи, поради това и общината не е издала заповед за премахването им. Създалото се състояние е нетърпимо, тъй като нарушава императивни норми в интерес на обществото и на живеещите в двете сгради. След като смущава спокойното упражняване на правото на собственост на титулярите на правото на строеж, то предявеният от тях иск по чл.109 ЗС е основателен. Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по правния въпрос: налице ли е мълчаливо съгласие от страна на учредителите на право на строеж за събаряне на собствените им законно съществуващи и с градоустройствен статут жилищни сгради, когато са учредили право на строеж за изграждане на нова сграда, която е одобрена да се изгради при намалени отстояния от съществуващите сгради или запазването на съществуващите сгради се определя от действащия ПУП и издадената въз основа на него виза за проектиране? Въпросът се свежда до въпроса дали от последващи действия на общинската администрация може да се прави извод за съдържанието на учреденото преди тези действия право на строеж и за поемане на задължения от учредителите, за които те не са изявили (в писмена форма) воля в договора за суперфиция (съставен във формата на нотариален акт). На настоящия съдебен състав не са известни разрешения на правния въпрос с решения на ВКС, постановени в производства по чл.290 и сл. ГПК,поради което приема, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. От изложеното следва извод, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Жалбоподателите С. А. Ф. и М. А. М. следва да заплатят държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 159.63 лева по иска по чл.109 ЗС и по 60 лева по исковете за обезщетения. Жалбоподателят С. Г. М. следва да заплати държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 171.40 лева по иска по чл.109 ЗС и 60 лева по исковете за обезщетения. Жалбоподателят Д. И. В. следва да заплати държавна такса в размер на 440 лева за разглеждане на касационната му жалба срещу отхвърлените му искове, а жалбоподателят С. И. В. следва да заплати държавна такса в размер на 450 лева за разглеждане на касационната му жалба срещу отхвърлените му искове. Воден от изложеното настоящият състав ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 1655 /05.05.2020 г. по гр.д. № 849 /2019 г. по описа на Благоевградски окръжен съд. Указва и дава възможност на касационните жалбоподатели в едноседмичен срок от съобщение да представят по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационните им жалби както следва: С. А. Ф. и М. А. М. в размер на 219.63 лева, С. Г. М. в размер на 213.40 лева, Д. И. В. в размер на 440 лева и С. И. В. в размер на 450 лева. Съдът им указва, че в случай, че в определения срок не представят доказателства за заплащане на държавната такса, производството по делото ще бъде прекратено по подадените от тях касационни жалби. Делото да се докладва за насрочване или прекратяване след представяне на доказателства за платена държавна такса или след изтичане на срока за това без държавната такса да е платена. Определението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.