6 Р Е Ш Е Н И Е №114 Гр.София, 17.01.2012г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 839 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Л. Л. и Л. А. Л., [населено място] срещу решение № 428/17.05.2010г., постановено по гр.д.№ 168/10г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 09.11.2009г. по гр.д.№ 1958/07г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявените от касаторите против [фирма] искове с правно основание чл.254 ГПК /отм./ за признаване за установено, че не дължат сумата от 11416 лв., представляваща остатък от дълга на [фирма] и 1020 лв. – такси по изпълнителни дела. Касаторите поддържат основанията за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Ответникът не взема становище по жалбата. С определение № 351/17.05.2011г. по т.д.№ 839/2010г. ВКС, ТК, І отд. допусна касационното обжалване съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по въпроса за погасителния ефект на извършено плащане по начин, посочен от кредитора. Предявеният иск е за признаване за установено, че ищците – настоящи касатори не дължат на ответника сумата от 11416 лв., представляваща остатък от дълг на [фирма] по договор за кредит от 26.06.2003г. и сумата от 1020г. – разноски по изпълнителните дела. По делото е безспорно установено от фактическа страна, че на 26.06.2003г. [фирма] и [фирма] са сключили договор за кредит в размер на 40000 лв., който е обезпечен с учредяването на договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на С. Л. – съдружник в [фирма] и съпруга й А. Л. – ищец по иска. Ипотекарният длъжник С. Л. е починала и нейни наследници са ищците по делото. До 01.03.2005г. кредитополучателят е изплащал месечни погасителни вноски по кредита, една част от които са заплатени от А. Л., а всички суми са превеждани по открита специална разплащателна сметка за обслужване на кредита на името на [фирма]. На 04.10.2005г.разплащателната сметка е запорирана по искане на ТД – София за публични задължения на дружеството. На 10.11.2006г. А. Л. е превел по тази сметка сумата от 11416 лв. с основание погасяване на дълга по договора за кредит от 26.06.2003г. На 15.12.2006г. е внесена сумата от 4616.14 лв. по сметка, посочена от банката в писмо от 20.11.2006г. Уведомлението до ищеца А. Л. за образуване на образуване на изпълнително дело за исковите суми е изпратено на 23.03.2004г. Ищците застъпват тезата, че сумата от 11416 лв. е платена по разплащателната сметка на длъжника [фирма], по която са заплащани всички предишни погасителни вноски, те не са знаели за наложения запор върху сметката, поради което считат, че са платили по указания им от банката начин и плащането има погасителен ефект. Ответникът поддържа, че титуляр на сметката, по която е извършено плащането, е длъжникът [фирма] и предвид на наложения запор върху същата, той не е могъл да удовлетвори вземането си. На 15.12.2006г. го е уведомил за служебната сметка на банката за погасяване на кредитни задължения, като плащането е можело да се извърши и по сметка на съдебния изпълнител съгласно чл.349 ГПК /отм./. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че плащането на сумата от 11426 лв. няма погасителен ефект, тъй като сметката, по която е направен преводът, била запорирана за публични задължения на [фирма] и постъпилата сума не могла да бъде използвана за удовлетворяване на кредитора. По поставения правен въпрос в контекста на отношенията между страните ВКС намира следното: По силата на чл.75, ал.2 ЗЗД длъжникът се освобождава от задължението, ако добросъвестно е изпълнил към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. Длъжникът следва да е със съзнание, че изпълнява на кредитора като е положил дължимата грижа и от всички факти по изпълнението може да се направи извод, че подвеждането му е резултат на обективни условия. Разпоредбата на закона урежда, от една страна, хипотеза на плащане на привиден кредитор, но от друга страна и плащане в отклонение от правилата, че задължението следва да се изпълни точно на кредитора по правоотношението. При изпълнението настъпва удовлетворението на кредитора, като с плащането дължимата по договора парична престация води до увеличаване на патримониума му. Специфичните правила за изпълнение по чл.75 ЗЗД предвиждат, че ако вземането не е получено лично от кредитора, но същият го е потвърдил, възползвал се е от него, изпълнението е отишло в негова полза или че за него възниква право на иск срещу лицето, получило изпълнението, то изпълнението има погасителен ефект. Принципно усложненията при плащането на некредитор според чл.75, ал.2 ЗЗД настъпват след възникване на задължението и като резултат на осъществено изпълнение. Възможно е да съществува и предварителната уговорка между страните по облигационното отношение изпълнението да се осъществява по начин, който позволява на кредитора да се ползва от изпълнението. В този случай, изпълнението ще има погасителен ефект, ако длъжникът се е съобразил с клаузите на договора. Измененията във фактическите условия по изпълнението изискват добросъвестност от страна на длъжника, както и съдействие от кредитора за точното следване на указанията му във връзка с действията по изпълнението. Въпросът, от значение за конкретния правен спор, е дали плащането по банкова сметка с титуляр длъжника по изпълнението има погасителен ефект, ако кредиторът не разполага с възможност на усвои средствата от сметката. С договора за разплащателна сметка по чл.426-429 /отм./ ТЗ банката е поема задължение да плаща от сумите по сметката на всяко трето лице, което титулярът й посочи. Плащането на банката въз основа на нареждането на титуляра на сметката погасява негово задължение към кредитор, като съгласието за опериране със средствата по сметката може да е дадено за конкретно плащане, но и предварително за погасяване на задължения по сключени от длъжника договори с трети лица. Кумулираните средства по разплащателната сметка могат да се ползват от банката и за погасяване на задължения, които титулярът има спрямо нея. Ако уговорката между банката и титуляра на разплащателната сметка е с постъпилите парични средства банката да удовлетворява свои вземания срещу титуляра, то с настъпване на падежа и наличието на парична сума по сметката в размер на задължението, банката разполага с възможност да получи плащане с погасителен ефект. В този случай, изпълнението е осъществено по начин, уговорен между страните, който позволява на кредитора да получи плащане на дължимата по договора парична престация. Промяната в условията за използване на средствата по сметката може да има за последица невъзможност на банката да удовлетвори вземането си спрямо титуляра. Ако тази невъзможност се дължи на изменение на договора за разплащателна сметка, то плащането няма да има погасителен ефект. Ако невъзможността е следствие на други причини, от значение е добросъвестността на страните с оглед на всички факти и обстоятелства по изпълнението. В тези случаи, внасянето на суми по разплащателната сметка на длъжника не би могло еднозначено да се приеме или да се отрече като изпълнение на овластено лице по смисъла на чл.75, ал.1 ЗЗД. Такова изпълнение попада в хипотезата на чл.75, ал.2, изр.1 ЗЗД – когато изпълнението е осъществено по начин уговорен между страните, но без длъжникът или третото лице, което изпълнява от него име, да знае, че кредиторът не разполага с възможност на усвои средствата по сметката. По тези съображения на поставения правен въпрос следва да се отговори в смисъл, че внасянето на парична сума по разплащателна сметка на длъжника, със средствата от която банката може да извършва преводи за погасяване на задължения на титуляра на сметката спрямо нея като кредитор, представлява изпълнение с погасителен ефект по чл.75, ал.2, изр.1 ЗЗД, ако длъжникът или третото лице, което изпълнява от него име, е добросъвестен и не знае, че кредиторът не разполага с възможност да усвои средствата по сметката. По същество на касационната жалба. Основанията за отмяна на обжалваното решение по чл.281, т.3 ГПК са обвързани изцяло с преценката на фактите и обстоятелствата по спора и подвеждането им под конкретна правна норма, за да се формира извод за дължимост или недължимост на паричната сумата, претендирана по образувано изпълнително дело. Плащането на сумата от 11416 лв. е направено от ищеца по иска А. Л. като ипотекарен длъжник по разплащателна сметка на главния длъжник по договора за кредит [фирма], открита в банката – кредитор. При безспорност на фактите, че сметката е открита със специално предназначение за обслужване на кредита и че погасяването на кредита до 01.03.2005г. е извършено чрез преводи на дължимите вноски по тази сметка, включително и с плащания от ипотекарния длъжник, изводът който се налага, че това е уговореният начин на изпълнение на задължението. Невъзможността на кредитора – банката да удовлетвори вземането си по договора за кредит произтича от наложения върху разплащателната сметка на длъжника запор за непогасени негови публични задължения. Изпълнението на 10.11.2006г. е направено след налагане на запора, но преди узнаването му от страна на ипотекарния длъжник. Преводът е извършен на основание “изплащане на кредит” като в платежния документ е посочен договорът за кредит между длъжника [фирма] и банката. Наложеният запор е за други задължения на длъжника и за предприетата мярка вносителят на паричната сума не е подлежи на уведомяване. От друга страна, банката, изпълнявайки нарежданията на Териториалната данъчна дирекция по запорно съобщение от 04.10.2005г., е знаела че не разполага с възможност да оперира със средствата по разплащателната сметка. За съществуването на служебна сметка за погасяване на кредитите, банката е уведомила длъжника с писмо от 20.11.2006г., т.е. след направеното плащане. Обсъждането на всички тези факти и обстоятелства дават основание да се приеме, че лицето, извършило плащането – длъжник въз основа на сключен договор за ипотека за обезпечение на договора за кредит е добросъвестно. Изпълнението е осъществено на начина, приет от страните по договора. Разплащателната сметка е съществувала в банката и платецът е бил със съзнанието, че извършвайки превода на сумата, кредиторът би могъл да се удовлетвори от същата. Невъзможността на кредитора да усвои средствата по сметката е по причина, което не може да се вмени във вина на ипотекарния длъжник, тъй като същият не е знаел и не бил длъжен да знае, че разплащателната сметка е запорирана. Приетото плащане с посочено основание за изплащане на дълга по договора за кредит и без банката да го е уведомила за настъпилата промяна в условията на ползване на средствата по разплащателната сметка, обосновават извод, че изпълнението е направено в хипотезата на чл.75, ал.2, изр.1 ЗЗД. Плащането има погасителен ефект за задължението по договора за кредит, поради което предявеният иск с правно основание чл.254 ГПК /отм./ е основателен. Съгласно чл.293, ал.1 ГПК обжалваното решение следва да се отмени като се постанови решение, с което предявеният иск с правно основание чл.254 ГПК /отм./ за признаване за установено, че А. Л. и Л. Л. не дължат на [фирма] сумата от 11416 лв., представляваща остатък от дълга на [фирма] и сумата от 1020 лв. – такси по изпълнителни дела. По разноските. С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати направените от касаторите разноски по делото. Не е представен списък по чл.80 ГПК, като съдът определя разноските в размер на 2577.72 лв. за всички съдебни инстанции. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 428/17.05.2010г., постановено по гр.д.№ 168/10г. от Софийския апелативен съд, като ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен по реда на чл.254 ГПК /отм./, че А. Л. Л., ЕГН: [ЕГН] и Л. А. Л., ЕГН: [ЕГН], и двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.1 адв.Г. М., не дължат на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 11416 лв., представляваща остатък от дълг на [фирма], [населено място] по договор за кредит от 26.06.2003г. и сумата от 1020 лв. – такси по изпълнителни дела. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], да заплати на А. Л. Л., ЕГН: [ЕГН] и Л. А. Л., ЕГН: [ЕГН], и двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.1 адв.Г. М., сумата от 2577.72 лв. /Две хиляди петстотин седемдесет и седем лв. и 72 ст./ - разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.